Чл. 56 НПК

Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл. 57.

Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 - 4, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия.

При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.