Чл. 3
Закон за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания
in force
Освобождават се от изтърпяване на наказания, наложени с влязла в сила присъда до приемането на този закон:
осъдените за непредпазливи престъпления на лишаване от свобода до 5 години с изключение на случаите, когато престъплението е извършено в пияно състояние и е причинена смърт на едно или повече лица;
осъдените за първи път на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които по закон е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание;
осъдените на поправителен труд, задължително заселване, лишаване от право на местоживеене в определено населено място и обществено порицание, включително и когато са наложени с друго наказание;
осъдените почл. 196аи302а от Наказателния кодекс- с размера на определеното от съда наказание над 15 години лишаване от свобода, а почл. 203 от Наказателния кодекс- над 20 години лишаване от свобода;
осъдените, на които по реда начл. 24,27, ал. 1 от Наказателния кодексили чрез замяна на смъртно наказание с лишаване от свобода е определено наказание над 20 години - с наказанието над този размер;
осъдените на лишаване от свобода, които са изтърпели със зачитане на работни дни до 5 години - с 1 година; от 5 до 10 години - с 2 години и над 10 години - с 3 години;
бременните жени и майките с малолетни деца - с 3 години от наложеното наказание лишаване от свобода.
Когато са налице основания за освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода по повече от една точка на предходната алинея, прилага се по-благоприятната за осъдения. Преходни и Заключителни разпоредби § 1. Спорните въпроси, възникнали по прилагането на този закон, се решават от съда, който е издал присъдата или на който е подсъдно делото за съответното престъпление. § 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му вДържавен вестник. § 3. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, на министъра на вътрешните работи и на главния прокурор на Народна република България.