Чл. 523 КЗ
Кодекс за застраховането
Глава четиридесет и деветаРаздел IIin force
Ако средствата във фонда по чл. 521, ал. 1, т. 1 или 2 не са достатъчни за покриване на задълженията им по този кодекс, с решение на комисията, по предложение на управителния съвет на Гаранционния фонд или по своя инициатива, недостигът се покрива по един или няколко от следните начини:
ползване на заеми, включително чрез емитиране на дългови ценни книжа, при условия и по ред, определени от комисията;
извършване на авансови вноски и/или на допълнителни вноски от застрахователите;
увеличаване на размера на вноската по чл. 554, т. 1, съответно по чл. 563, ал. 2 или 3 за текущата година.
Изплатената авансово сума по ал. 1, т. 2 към Обезпечителния фонд се приспада от дължимата от застрахователя вноска за следващата година, като надвнесената сума от застрахователя подлежи на връщане от страна на Гаранционния фонд в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнася, освен ако с решението по ал. 1 комисията определи друг срок. Редът и начинът за приспадане на авансово изплатените вноски към Фонда за незастраховани превозни средства от последващи дължими от застрахователя вноски по чл. 555 се определят в решението по ал. 1.
Ползваните от Гаранционния фонд заеми по ал. 1, т. 1 могат да се обезпечават с активи на Гаранционния фонд, включително с бъдещите вземания на Гаранционния фонд към застрахователите за вноски по чл. 554, т. 1 и чл. 563, ал. 2 или 3.
Когато е необходимо финансиране на дейността на Гаранционния фонд по изпълнението на договори по чл. 519, ал. 2, с решение на комисията по предложение на управителния съвет на Гаранционния фонд се определя необходимият бюджет или размерът и срокът на временното ползване на средства от фонда по чл. 521, ал. 1, т. 1 или 2.
Определянето на размера на авансовите вноски по ал. 1, т. 2 се извършва въз основа на размера на действително внесените вноски от застрахователите за предходната календарна година. Сроковете за извършване от застрахователите на авансовите вноски по ал. 1, т. 2 се определят от комисията с решението по ал. 1, като определеният срок не може да бъде по-кратък от три месеца.
Застрахователите, които не извършват дължимите авансови вноски по ал. 1, т. 2 в срок, дължат законната лихва за срока на забавата. Вземанията на Гаранционния фонд за дължимите лихви от застрахователите се определят по основание и размер с решение на управителния му съвет.