Чл. 47 ЗАДС
Закон за акцизите и данъчните складове
Глава четвъртаРаздел IIin forcecited by 33 decisions
Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:
е търговец по смисъла наТърговския законили по законодателството на друга държава членка или държава - страна поСпоразумението за Европейското икономическо пространство,както и юридическо лице, създадено въз основа на нормативен акт - в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. - в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки с изключение на лицата, които складират, получават и изпращат само тихи и шумящи вина и/или други ферментирали напитки;
не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
се представлява от лица, които:
не са осъждани за престъпление от общ характер;
не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;
разполага със собствени или наети помещения и/или площи за извършване на дейностите почл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени справилника за прилагане на закона, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, материалите, произведените или складираните акцизни стоки, включително по вложители, идентифицирани с единен идентификационен код, и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима;
самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи и органите по приходите на Националната агенция за приходите до автоматизираните системи за отчетност по т. 8;
използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон,Закона за измерваниятаи нормативните актове по прилагането им;
използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията начл. 47б, в случаите на производство и/или складиране на енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20;
използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията начл. 47б, в случаите на производство и/или складиране на:
етилов алкохол;
тютюневи изделия.
Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или държава - страна поСпоразумението за Европейското икономическо пространство,осъществяват дейност като лицензиран складодържател чрез клон в Република България.
Лиценз за управление на данъчен склад не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
Данъчен склад не може да бъде обект, който обхваща:
нефтопродуктопровод и свързана/присъединена към него повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти;
нефтопровод и нефтопродуктопровод със свързани/присъединени към тях повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти.
В случаите по ал. 7, т. 2, при наличие на производствена инсталация за преработка на нефт свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод са неразделна част от съответния данъчен склад.
В случаите, когато нефтопродуктопроводът е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, за него се издава отделен лиценз за управление на данъчен склад. Помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, се считат за част от данъчния склад.
В случаите по ал. 9 свързаните с нефтопродуктопровода бази/обекти за съхранение и/или производство на енергийни продукти са отделни данъчни складове.
При издаване на лиценз за управление на данъчен склад по ал. 8 и 9 се отчита съответната специфика.
Лицензиран складодържател е длъжен да осигури не по-малко от 15 на сто от общия максимален складов капацитет за съхранение на енергийни продукти, вписани в лиценза за ползване от лица, които не са свързани с него по смисъла на§ 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Разпоредбата на ал. 12 не се прилага в случаите по ал. 9, както и когато лицензираният складодържател няма достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти.
Редът и начинът за определяне на складовия капацитет и за достъпа на лицата по ал. 12 се определят вправилника за прилагане на закона.