Чл. 301 ЗЕС
Закон за електронните съобщения
Глава осемнадесетаРаздел IVin force
Изменен с ДВ, бр. 66 от 21.07.2026, в сила от 24.07.2026. Текстът по-долу още не включва изменението.
The official text of the amendment
§ 33. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г., бр. 58 и 84 от 2023 г., бр. 41, 70 и 79 от 2024 г., бр. 35, 61, 95, 99 и 100 от 2025 г., бр. 16, 17, 51 и 55 от 2026 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2026 г. – бр. 60 от 2026 г.) в чл. 301, ал. 3 думите „по чл. 14, ал. 2, т. 8“ се заменят с „по чл. 14, ал. 2, т. 3 и 8“.
Изменен с ДВ, бр. 100 от 25.11.2025, в сила от 01.01.2026. Текстът по-долу още не включва изменението.
The official text of the amendment
§ 80. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г., бр. 58 и 84 от 2023 г., бр. 41, 70 и 79 от 2024 г. и бр. 35 и 61 от 2025 г.) в чл. 301, ал. 3 думите „и по чл. 20 – 22 от Закона за Националната служба за охрана“ се заменят с „по чл. 20 – 22 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 56, т. 10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“, а думите „на служба „Военна …
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват възможност за осъществяване на електронни съобщения при бедствия по смисъла наЗакона за защита при бедствияи при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла наЗакона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
За осигуряване на националната сигурност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случай на необходимост осигуряват на компетентните органи достъп до мрежата и/или предоставяните услуги, както и възможност за безвъзмездно ползване на електронни съобщения чрез мрежата в случай на непосредствена опасност от заплаха за националната сигурност.
За осъществяване на дейностите почл. 14, ал. 2, т. 8ичл. 89, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, почл. 42, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", почл. 5и7 от Закона за военната полицияи почл. 20 - 22 от Закона за Националната служба за охрана, както и при непосредствена заплаха за националната сигурност, компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция "Национална сигурност", на служба "Военна полиция" и на Националната служба за охрана може да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги.