Чл. 47 ЗКН

Закон за културното наследство

Глава четвъртаin forcecited by 4 decisions

Official text

Според научната и културната област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са:

1.

археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;

2.

исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;

3.

архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;

4.

художествени: произведения на изящните и приложните изкуства - неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;

5.

урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образувания, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;

6.

културен ландшафт: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;

7.

парково и градинско изкуство: исторически паркове и градини от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;

8.

етнографски: материални свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи и вярвания, които са свързани с пространствената среда;

9.

културен маршрут: съвкупност от историческо трасе на традиционен път с включените към него обекти на недвижимото културно наследство и ландшафти.

Case law on Чл. 47 ЗКН