Чл. 143 ДОПК
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Глава шестнадесетаРаздел IVin forcecited by 13 decisions
Министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация с други държави, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, съгласно сключените международни договори, по които Република България е страна.
Извън случаите по ал. 1, министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, и когато са изпълнени следните условия:
при условията на взаимност;
държавата, която иска информация, гарантира, че получената информация ще се смята за поверителна по същия начин, по който и информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и че предоставените сведения и документи ще се използват единствено за целите на данъчното облагане или в наказателно производство за данъчни престъпления (включително административни и съдебни производства), както и че сведенията и документите ще бъдат предоставени само на лица, органи и съдилища, които са компетентни да разглеждат въпроси, свързани с данъчното облагане или преследването на данъчни престъпления;
държавата, която иска информация, гарантира готовност да отстрани всяко възможно двойно данъчно облагане при данъците върху доходите, печалбите и имуществата, като в случай на необходимост това може да стане по взаимно споразумение.
Разпоредбите на ал. 2 няма да се смятат като налагащи задължение да се:
предприемат административни мерки, отклоняващи се от законодателството или административната практика;
предоставя информация, която не може да бъде получена съобразно законодателството и по обичайния административен ред;
предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена, професионална тайна или търговски процес, или информация, разкриването на която би противоречало на публичния ред.
При постъпило от друга държава искане за обмен на информация по ал. 1 и при условията на взаимност министърът на финансите или упълномощено от него лице може да поиска от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла начл. 149, ал. 1 от Кодекса за застрахованетои от съда да разкрие банкова тайна по смисъла начл. 62 от Закона за кредитните институции, тайна по смисъла начл. 90, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструментиичл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжаили по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване на поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложените факти в искането за обмен на информация е ясно, че то е отправено в съответствие с изискванията за обмен на информация в съответния международен договор.