Чл. 67
Закон за държавния служител
Глава третаРаздел VIin force
Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Разходите за основни заплати на държавните служители и на служителите почл. 107а от Кодекса на трудаи дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на осигурителя са в размер не по-малък от 70 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет.
Минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.
Индивидуалната основна заплата на служителя може да се увеличава:
въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността;
при завръщане от отпуск за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на дете почл. 163,164,164аи164б от Кодекса на труда;
след изтичане на срока за изпитване;
при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител;
при завръщане на служител, изпратен в друга административна структура по реда начл. 81б;
при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната заплата.
Определянето и увеличаването на индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител се извършва по реда на наредбата по ал. 3.
Допълнителните възнаграждения са:
допълнително възнаграждение за нощен труд;
допълнително възнаграждение за извънреден труд;
допълнително възнаграждение за работа през официалните празници;
допълнително възнаграждение за времето на разположение;
допълнително възнаграждение за постигнати резултати;
допълнително възнаграждение за изпълнение и/или управление на проекти или програми почл. 21, ал. 4.
Допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3.
Разходите за допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5 са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет.
Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5, което може да получи държавен служител, не може да надвишава 80 на сто от начислените му за съответната година основни заплати.
Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 6, както и условията и редът за получаването му се определят с нормативен акт на Министерския съвет.
На държавния служител не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този закон. В други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на държавния служител.