Чл. 2 ЗОДОВ
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
in forcecited by 11,072 decisions
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";
нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;
прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства;
установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем или подсъдим се представя като виновен;
установено нарушение в акт на съдебен орган по наказателно производство, в който обвиняем или подсъдим се представя като виновен, с изключение на:
обвинителния акт;
актовете, които се отнасят до окончателното произнасяне за вината;
предварителните актове от процесуално естество, които по необходимост предвид своя предмет се основават на уличаващи данни и доказателства, водещи до обосновано предположение, че обвиняемият и подсъдимият е извършил престъпление;
установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.