Чл. 2
ЗАКОН ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЮРИСДИКЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД И ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА РЕЗЕРВИТЕ ПО РАЗПОРЕДБИТЕ НА НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ, ПРЕДВИЖДАЩИ ТАКАВА ЮРИСДИКЦИЯ
in force
Република България оттегля резервите по: 1.член 9 на Конвенцията за преследване и наказване на престъпленията по геноцида, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 9 декември 1948 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г. (ДВ, бр. 153 от 1950 г.); 2.член 22 на Конвенцията за борба против търговията с хора и против експлоатацията на проституцията от страна на трети лица, открита за подписване на 21 март 1950 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 347 от 27 ноември 1954 г. (необнародван); 3.член 9 на Конвенцията за политическите права на жената, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 20 декември 1952 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 54 от 26 февруари 1954 г. (необнародван); 4.член 22 на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, открита за подписване на 7 март 1966 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 515 от 23 юни 1966 г. (ДВ, бр. 51 от 1966 г.); 5.член 29, ал. 1 на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 18 декември 1979 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 1944 от 18 септември 1981 г. (ДВ, бр. 76 от 1981 г.); 6.член 30 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1984 г. (ДВ, бр. 42 от 1988 г.), ратифицирана с Указ № 3384 от 9 октомври 1986 г. (ДВ, бр. 80 от 1986 г.); 7.член 13, т. 1 на Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпленията против лица, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 14 декември 1973 г. (ДВ, бр. 48 от 1977 г.), ратифицирана с Указ № 1156 от 31 май 1974 г. (ДВ, бр. 46 от 1974 г.); 8.член 16, т. 1 на Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 17 декември 1979 г. (ДВ, бр. 41 от 1988 г.), ратифицирана с Указ № 3418 от 16 декември 1987 г. (ДВ, бр. 98 от 1987 г.); 9.раздел 24ираздел 32 на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 21 ноември 1947 г. (необнародвана), присъединяването на Република България към която е одобрено с Указ № 388 от 3 май 1968 г. (ДВ, бр. 37 от 1968 г.). Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛ. 287, АЛ. 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО МОРСКО ПРАВО ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ЮРИСДИКЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТРИБУНАЛ ПО МОРСКО ПРАВО § 2.Законътвлиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".