Чл. 389

Чл. 389.(1) Нарушителите на изискванията на този правилник, ако не подлежат на по-тежко наказание, носят отговорност почл. 413 и 415 от Кодекса на трудаичл. 13 от Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите. (2) Установяването на нарушенията по ал. 1, издаването на наказателните постановления, тяхното обжалване и изпълнение се извършва по реда, установен вчл. 416 от Кодекса на труда,чл. 20 от Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпаситеи Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този правилник:

1. "Акредитирана изпитвателна лаборатория" е лаборатория, на която е предоставена акредитация.
2. "Амониево селитрени взривни вещества" са взривни вещества (взривни смеси) със сенсибилизатор тринитротолуол, основен окислител амониев нитрат и други добавки.
3. "Боевик" е чувствително към детонатор взривно вещество с поставено в него средство за взривяване, вкл. и детониращ шнур, предназначено за възбуждане на детонация в заряда от взривно вещество.
4. "Безопасно разстояние" е отстояние от мястото на взривяване, при което няма вредно въздействие на взрива върху охранявани обекти и хора.
5. "Браковчик" е лице унищожаващо всекидневния брак при производството на взривни материали.
6. "Вертикални заземители" са стоманени пръти, профили или тръби, вертикално разположени, като горният край е на дълбочина от 0,6 до 0,7 м под повърхността на терена, а дълбочината при набиване е от 2,5 до 3 м и при навиване - от 4,5 до 5 м.
7. "Взривна мрежа" е изградената в съответствие с паспорта за пробивно-взривни работи система от средства за взривяване и заряди от взривно вещества в определена във времето и пространството последователност.
8. "Взривни работи в подземни изработки" са взривни работи, които се извършват под земната повърхност.
9. "Взривна смес" е смес от химични вещества, склонна под влияние на външно въздействие към бързо, саморазпространяващо се взривно превръщане, съпроводено с отделяне на голямо количество топлина, газове и пари.
10. "Взривна техника и технология" са машините, апаратите, съоръженията, взривните и спомагателните материали, методите и начините за извършване на промишлени взривни работи.
11. "Взривоопасна метановъздушна смес" е смес от метан и въздух в такава концентрация, че окислението и вследствие външно въздействие протича с взрив.
12. "Взривоопасна праховъздушна смес" е смес на въглищен прах и въздух в такава концентрация, че окислението и вследствие външно въздействие протича с взрив.
13. "Взривяване (иницииране)"е процес на възбуждане на детонация в заряди от взривни вещества, в предварително определени последователност и време.
14. "Вид взривни вещества" са взривни вещества, предназначени за употреба в еднакви условия и с едни и същи основни компоненти.
15. "Внасяне на опасни потенциали" е пренасяне в обекта на породени от мълния високи потенциали, по външните метални комуникации (естакади, монорелси, тръбопроводи, електропроводи и др.);
16. "Водонапълнени (водосъдържащи) взривни вещества" са взривни вещества, в чиито компонентен състав е включена вода.
17. "Вредни въздействия при взривните работи" са нежелателни последствия (поражения) върхуоколната средаот възникващите при взрива сеизмична, ударно-въздушна и детонационна вълна, разлитане на късове от разрушена скална маса и отделящите се токсични газове.
18. "Вълновод" е средство за пренасяне и предаване на детонационната вълна за иницииране на чувствителен към нея детонатор.
19. "Горива" са високо енергетични твърди или течни вещества с голямо съдържание на въглерод и водород, които влизат във взривна реакция с окислителя, при което се отделя голямо количество топлина и газообразни продукти.
20. "Гранулирани взривни вещества" са твърди взривни вещества или смеси, чиито компоненти или по-голяма част от тях са под формата на гранули.
21. "Грубодисперсни взривни вещества" са взривни смеси, в които основните компоненти са под формата на гранули или на гранули и люспи.
22. "Група заряди" са няколко единични заряди, свързани в една взривна мрежа.
23. "Детонатор" е средство за взривяване на чувствителни към въздействието му взривни вещества. Към детонаторите се отнасят капсул детонатори или електродетонатори.
24. "Дефлаграция" е процес на преминаване на детонацията в горене поради промяна на условията, необходими за нормално протичане на процеса.
25. "Доставка на взривни материали" е превозване или пренасяне на взривни материали от склад за взривни материали до мястото на употреба при спазване на определени изисквания.
26. "Достъп до взривни материали" е право на лица, одобрени по съответен ред, да извършват дейности с взривни материали.
27. "Единичен заряд" е заряд, който не е свързан във взривна мрежа.
28. "Едновременно взривяване в една взривна мрежа" е мигновеното или със закъснение взривяване на всички заряди, свързани във взривна мрежа.
29. "Ексудирали взривни вещества" са взривни вещества, чиито качества са променени в следствие на отделяне на течния компонент от общата маса на взривната смес.
30. "Електромагнитна индукция" е допълнителното въздействие на мълнията, обусловено от индуктиране на напрежение в токопроводимите части на обекта при пряко попадение на мълния в близост до обекта.
31. "Електростатична индукция" е допълнителното въздействие на мълниеносни облаци, обусловено от индуктирането на заряди от статично електричество в надземни обекти, което може да предизвика искрене или електрически разряд с опасни последствия.
32. "Електростатична искробезопасност" е състояние на обекта, при което се изключва възможността от възникване на пожар или взрив от разряди на статично електричество.
33. "Емулсионни взривни вещества" са взривни вещества, представляващи емулсия на течно гориво и наситен воден разтвор на окислител и други добавки.
34. "Забивка" е подходящ инертен материал (пясък, влажна глина, водонапълнени патрони, ръкави, чували и др.), поставен в устието на взривната дупка, сондаж, камера, ръкав или върху открит заряд.
35. "Заземител" е устройство за отвеждане на електрически ток (вкл. и ток от мълния) в земята.
36. "Зареждане на взривни материали" са дейности и процедури по поставяне на взривните материали в обекта, който ще бъде взривяван.
37. "Заряд от взривно вещество" е определено количество взривно вещество, приготвено за взривяване.
38. "Импулс за взривяване" е външно въздействие, необходимо за възбуждане на взривното превръщане в средството за взривяване или взривното вещество.
39. "Комбинирани заземители" са вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система. Токоотводите по правило се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.
40. "Ликвидиране на отказали заряди" са мероприятия от организационен и технически характер по отстраняване или унищожаване на невзривил се заряд.
41. "Магистрален детониращ шнур" е част от взривната мрежа, изградена от детониращ шнур, предаващ иницииращия импулс към детониращия шнур на отделните заряди.
42. "Марка взривно вещество" е взривно вещество с конкретен химически състав и наименование.
43. "Магистрален проводник" е проводник, който се свързва с уреда за взривяване и удължителните проводници или проводниците на електродетонатора.
44. "Материали, съвместими със състава на взривната смес" са материали, които не влизат в химична реакция с компонентите на взривното вещество и не предизвикват промени в качествата му.
45. "Мълниезащита" е комплекс от технически мероприятия и средства за защита от опасните и вредни въздействия на мълниите, осигуряващи опазване на сгради, съоръжения, машини, материали и други от разрушаване, пожари и взривове, а така също и безопасността на хора и домашни животни.
46. "Мълниезащитна зона" е част от пространството около мълниеотвода, във вътрешността на което обектът е защитен от преки попадения на мълнии с определена вероятност.
47. "Мълниезащитна зона тип А" е мълниезащитна зона с вероятност на защита 99,5 % и повече.
48. "Мълниезащитна зона тип Б" е мълниезащитна зона с вероятност на защита 95 %.
49. "Мълниеотвод" е система, състояща се от мълниеприемник, токоотводи заземител.
50. "Мълниеприемник" е устройство за приемане на пряко попадение на мълния.
51. "Място на взривяване" е надземно взривно поле или подземен забои, в които се извършват взривни работи.
52. "Нафтоселитрени взривни вещества" са взривни смеси, които основно съдържат дизелово гориво или масла, окислител (амониев нитрат) и други добавки.
53. "Неелектрическа система за взривяване" е съвкупност от вълновод и детонатор, чувствителен към разпространяващата се във вълновода ударна вълна,
54. "Непредпазни взривни вещества и средства за взривявяне" са взривни вещества и средства за взривяване, предназначени за открити и подземни работи, освен в рудници, опасни по газ и прах.
55. "Непълна детонация" е процес на затихваща детонация в резултат на влошаване условията на протичане на процеса, водещ до отказ.
56. "Нитроестерни взривни вещества" са взривни вещества с основен сенсибилизатор нитроестери (нитроглицерин, нитрогликол).
57. "Окислител" е вещество, което има в молекулата си излишък от кислород, който се използва за окисление на горящите добавки и на сенсибилизатора при негов недостиг на кислород.
58. "Опасна зона" е територията, в която вредните въздействия на взрива може да нанесат поражения.
59. "Опасни по въглищен прах" са условия, в които е възможно образуването на взривоопасна праховъздушна смес.
60. "Опасни по метан" са условия, в които е възможно образуването на взривоопасна метановъздушна смес.
61. "Особено опасни по метан" са минни изработки (забои), при които в процеса на извършване на взривните работи е възможен контакт на заряда от взривни вещества или продуктите на взрива с образувала се взривоопасна метановъздушна смес. Към особено опасни по метан задължително се отнасят изработки (забои):
62. опасни по внезапни изхвърляния на въглища и метан (ВИВГ);
63. със суфлярно отделяне на метан;
64. опасни по метан и прокарвани отдолу нагоре с ъгъл на наклона над 10°, без предварително прокаран вентилационен сондаж;
65. с две или повече открити повърхности на забоя, при което се създават условия за образуване на взривоопасна метановъздушна смес или изхвърляне на заряда (нап. при използването на машинен подкоп, когато една или повече от повърхностите не се проветряват или няма възможност за измерване на метана към някоя от повърхностите и др.).
66. "Отговорно лице" е правоспособен, определен със заповед специалист или изрично натоварен да отговаря за работата на персонала или извършването на определени дейности с взривни материали.
67. "Охраняема зона" е обозначена територия около мястото на взривяване, включваща опасната по отношение вредните въздействия от взрива зона и охранявана за недопускане на хора и животни в нея.
68. "Отчетност на взривни материали" е съвкупност от регламентирана отчетна документация за прихода, разхода и наличността на взривни материали по видове, марки и типове, правилата и изискванията за нейното системно и точно водене.
69. "Отказ" е прекъсване на взривния процес в резултат на некачествени взривни вещества и средства за взривяване, технологични, организационни или проектантски грешки.
70. "Паспорт за пробивно-взривни работи" е задължителен документ за извършване на всяко конкретно взривяване.
71. "Патрон от взривно вещество" е определено количество взривно вещество, поставено във влагоизолационна обвивка или обвивка, покрита с влагоизолационен слой.
72. "Пиротехнически състави" са химични вещества или смеси за получаване на пиротехнически ефекти (звукови, светлинни, димни или топлинни), чиято основна форма на взривно превръщане е горенето.
73. "Подземни взривни работи" са взривни работи, които се извършват в подземни условия.
74. "Помощен персонал за взривни работи" са лица, привлечени за извършване на спомагателни дейности с взривни материали.
75. "Прахообразни взривни вещества" са твърди взривни вещества с диаметър на частиците до 0,5 мм.
76. "Предупредителни признаци, предшестващи внезапни изхвърляния на въглища и газ (ВИВГ)" са признаци, които се проявяват самостоятелно или съвместно и са:
77. периодично или рязко повишаване на газоотделянето;
78. обрушване на въглища и отскачане на въглищни частици (оръсване) от челото на забоя;
79. пукане, глухи удари и шум в масива;
80. подуване (изтласкване), напукване, омекване, охлаждане и промяна блясъка на въглищата;
81. сближаване и напукване на вместващите скали, пукане на крепежа.
82. "Предпазни взривни материали (взривни вещества и средства за взривяване)" са взривни вещества и средства за взривяване с понижена способност да възпламеняват горими газове и прахове, предназначени за употреба в условия, опасни по газ и прах.
83. "Пресовани взривни вещества" са взривни вещества, които в края на производствения процес се подлагат на пресоване.
84. "Проект за пробивно-взривни работи" е основната техническа документация за извършване на пробивно-взривни работи.
85. "Промишлени взривни работи" са взривни работи, извършвани при добива на полезни изкопаеми, строителството, промишлеността, селското и горското стопанство, както и за исторически, културни, учебни, спортни, развлекателни и битови цели, при които се използват промишлени взривни материали.
86. "Противоградови изделия" са реактивни снаряди, снабдени с реагент за борба с градушки.
87. "Пряко попадение на мълния" е непосредствен контакт на мълнията с даден обект, съпроводено с протичане на тока на мълнията през обекта.
88. "Разтърсващо взривяване" е взривяване, целящо предизвикване на ВИВГ, ако има условия за това, като са предвидени необходимите мерки за безопасност.
89. "Раници за взривни материали" са раници от антистатичен материал за пренасяне на взривни материали от склада за взривни материали до обекта на взривяване.
90. "Сбити взривни вещества" са взривни вещества, които са загубили прахообразния или грубодисперсния си строеж.
91. "Склад за взривни материали" е въведена в експлоатация по съответен ред съвкупност от подземни или надземни хранилища за взривни материали с принадлежащите им изработки, оградената, осветената и охраняваната територия и разположените на нея спомагателни сгради и съоръжения за подготовка, изпитване и раздавана на взривни материали, съхраняване на амбалажа от тях както и за противопожарни, защитни, охранителни и други нужди. По своето устройство складовете за взривни материали са надземни, вкопани и подземни. По предназначението си складовете са базисни и раздавателни. В зависимост от срока на ползване складовете са:
92. постоянни - за срок над 2 години;
93. временни - за срок от 6 месеца до 2 години;
94. кратковременни - за срок до 6 месеца.
95. "Сенсибилизатор" е вещество, което повишава детонационната способност и чувствителността на взривната смес към иницииращ импулс.
96. "Спомагателни дейности с взривни материали" са дейностите и манипулациите с взривни материали, свързани с тяхното товарене, разтоварване, съхраняване, изпитване, подготовка и зареждане, транспортиране, за които не се изисква правоспособност.
97. "Статично електричество" е съвкупност от явления, свързани с възникване, запазване и релаксация на свободни електрически заряди на повърхността и в обема на диелектрически, проводими и полупроводими вещества, материали и изделия.
98. "Степен на опасност (съвместимост)"е вероятна възможност за възникване на детонация или горене в конкретен взривен материал при манипулация с него, определяща специфични предпазни мерки.
99. "Съхраняване на взривни материали" е постоянното (дълговременното), временното или краткосрочното престояване на взривни материали в складови условия, както и в местата за производство или употреба, свързано с тяхната подготовка, изпитване или зареждане.
100. "Тип средство за взривяване" е средство за взривяване с конкретни показатели (характеристики) и наименование.
101. "Токоотвод" е проводник, предназначен за отвеждане тока на мълнията от мълниеприемника до заземителя.
102. "Удължителни проводници" са проводници, свързващи магистралния проводник с поводниците на електродетонатора.
103. "фрикционни искри" са искри, които представляват нагорещени частици, отделени от повърхността на контактуващите материали вследствие удар или триене.
104. "фрикционна искробезопасност" е състояние на обекта, при което енергията на фрикционните искри не е достатъчна за възпламеняването или запалването му.
105. "Хоризонтални заземители" представляват кръгла или плоска стомана, разположена в един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът. Тези заземители се използват като самостоятелни или за свързване на електродите на вертикалните заземители помежду им.
106. "Хранилище за взривни материали" е надземно помещение, сграда, фургон или подземна изработка, съоръжени и специално предназначени за съхраняване на взривни материали в съответствие с действащите нормативни актове.

Преходни и Заключителни разпоредби § 2. Този правилник се издава на основаниечл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда.

§ 3. Правилникът влиза в сила от 01.07.1997 г. и отменя Правилника по безопасността на труда при взривните работи (Д-01-009), утвърден 1971 г. в сила от 01.01.1973 г.

§ 4. Юридическите и физическите лица, които извършват дейности с взривни материали, в 6-месечен срок от влизане в сила на правилника привеждат дейностите си в съответствие с неговите разпоредби.

§ 5. Министърът на труда и социалните грижи и министърът на вътрешните работи съобразно своята компетентност дават указания по приложението на този правилник.

Приложение № 1 къмчл. 4

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ОСНОВНИЯ ПЕРСОНАЛ ЗА РАБОТА С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ Чл. 1.(1) Правоспособност за работа с взривни материали се придобива чрез курсове за обучение и полагане на изпит по теория и практика и се удостоверява със свидетелство. (2) Образецът на свидетелството се съгласува с ГИТ при МТСГ.

Чл. 2.(1) Курсовете за обучение се организират и провеждат от юридически и физически лица, на които е предоставено това право от ГИТ при МТСГ. (2) За придобиване на право за обучение по ал. 1 организаторите на курса трябва да имат:

1. учебна база (условия за теоретични и практически занимания и полигон за извършване на взривни работи);
2. преподавателски състав;
3. утвърдени учебни програми.

Чл. 3.Обучението на персонала за взривни работи се извършва по програми, съгласувани с органите на МВР и утвърдени от:

1. Главната инспекция по труда при МТСГ -за проектанти на взривни работи, ръководители на взривни работи, ръководители производства на взривни материали и пиротехници-ръководители;
2. районните инспекции по труда - за останалия основен персонал.

Чл. 4.(1) В учебните програмите се включва достатъчен хорариум за теоретично и практическо обучение, като подготовката отговаря на длъжностната характеристика за съответната категория персонал. (2) Обучението на персонала се извършва диференцирано по видове дейности с взривни материали.

Чл. 5.(1) Квалификационната комисия за даване правоспособност за проектант на взривни работи, ръководител на взривни работи, ръководител на производство на взривни материали и пиротехник-ръководител се състои от председател-представител на ГИТ при МТСГ и членове - представители на органите на МВР и на организаторите на курса. (2) Квалификационната комисия за придобиване правоспособност за взривник, завеждащ склад за взривни материали, магазинер на склад за взривни материали, лаборант по взривни вещества, изпитател на взривни материали, пиротехник, браковчик и за работа със зарядни машини или устройства за взривни вещества се състои от председател - представител на РИТ и членове - представители на органите на МВР и на организаторите на курса.

Чл. 6.(1) До обучение за проектант на взривни работи -първа степен, се допускат лица с висше образование и със стаж като проектант на взривни работи - втора степен, не по-малък от 3 години. (2) До обучение за проектант на взривни работи - втора степен се допускат лица с висше и средно техническо образование и със стаж като ръководител на взривни работи не по-малък от 3 години.

Чл. 7.До обучение за ръководител на взривни работи, ръководител на производство на взривни материали и пиротехник-ръководител се допускат лица с висше или средно техническо образование с общ стаж не по-малък от 3 години като взривници или завършили курс по взривно дело в учебно заведение.

Чл. 8.До обучение за завеждащ склад на взривни материали се допускат лица с висше или средно образование и трудов стаж не по-малък от 3 години.

Чл. 9.До обучение за взривници в обекти и рудници, неопасни по газ и прах се допускат лица, навършили 20 години, с основно образование, а до обучение за взривници в рудници, опасни по газ и прах -лица, навършили 22 години, с трудов стаж в рудника като миньори не по-малък от 2 години за рудници, опасни по газ и прах и 1 година - за останалите обекти.

Чл. 10.За изпитатели на взривни материали, пиротехници, браковчици, лаборанти, магазинери на склад за взривни материали и за работа със зарядни машини или устройства се допускат лица с висше или средно образование, с трудов стаж в рудника или обекта не по-малък от 1 година.

Чл. 11.(1) За придобиване на правоспособност и за презаверка на свидетелствата за правоспособност се изисква разрешение от органите на МВР и медицинско свидетелство. (2) Медицинското освидетелстване се извършва по изискванията на Министерството наздравеопазването за работа с взривоопасни и токсични вещества.

Чл. 12.Взривни работи могат да се извършват от лица на възраст до 60 години. Свидетелствата за правоспособност на лицата над тази възраст ежегодно се презаверяват.

Чл. 13.(1) Свидетелствата за проектанти на взривни работи, ръководители на взривни работи, ръководители на производства на взривни материали и пиротехници-ръководители са с валидност 4 години. (2) Свидетелствата се презаверяват на всеки 3 години чрез полагане на изпит пред комисия от представители на ГИТ при МТСГ и органите на МВР.

Чл. 14.(1) Свидетелствата за взривници, завеждащи склад за взривни материали, магазинери на склад за взривни материали, лаборанти по взривни вещества, изпитатели на взривни материали, пиротехници, браковчици и за работа със зарядни машини или устройства за взривни вещества са с валидност 2 години. (2) Свидетелствата се презаверяват на всеки 2 години след опреснителен курс и полагане на изпит пред комисия почл. 5, ал. 2.

Чл. 15.Свидетелствата почл. 13се заверяват с печата на ГИТ при МТСГ, а тези почл. 14- с печата на РИТ.

Чл. 16.Правоспособността на ръководител смяна, началник участък (цехове) по смисъла начл. 168, ал. 2по Правилника по безопасност на труда при взривните работи се придобива след успешно положен изпит по този правилник пред комисия съгласночл. 5, ал. 1.

Чл. 17.(1) За изпитатели на взривни материали, пиротехници, браковчици, магазинери на взривни материали и за работа със зарядни машини и устройства за взривни материали могат да се назначават и специалисти с правоспособност взривници, преминали специализиран инструктаж. (2) За завеждащ склад за взривни материали могат да се назначават и специалисти с правоспособност ръководител на взривни работи.

Приложение № 2 къмчл. 8

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ДОПУСКАНЕ ДО УПОТРЕБА НА НОВОРАЗРАБОТЕНИ ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ, УРЕДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ВЗРИВНАТА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ И НА ВНОСНИ ТАКИВА Раздел I. Допускане до употреба на новоразработени взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология Чл. 1.Новоразработените взривни вещества, средства за взривяване, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, преминават лабораторно-полигонни и промишлени изпитвания за установяване на техните характеристики, съответствието им с изискванията на стандартизационните документи и определяне на условията за ефективно и безопасно приложение.

Чл. 2.(1) Лабораторно-полигонните изпитвания се извършват от упълномощена лаборатория съгласно действащите стандартизационни документи. (2) При отсъствие на действащ стандартизационен документ изпитванията се извършват по утвърдени методики, които се съгласуват с ГИТ при МТСГ.

Чл. 3.(1) Юридическото или физическото лице, разработило новото изделие (разработчикът), представя в упълномощената лаборатория:

1. писмо - заявка за изпитване;
2. обяснителна записка;
3. проект за стандартизационен документ, ако няма действащ такъв документ;
4. копие от разрешителното за изготвяне на опитната партида, издадено от органите на МВР (само за взривните материали);
5. работни чертежи (за уреди и съоръжения);
6. образци от новото изделие в количества съгласно стандартизационните документи или методиката за изпитване.

(2) За изпитване на устройствата за механизирано зареждане на взривни вещества или поставяне на забивка, измервателна и контролна апаратура, уреди за взривяване или други приспособления, свързани с взривната техника и технология, в упълномощената лаборатория се представя един образец от подлежащите на изпитване изделия, придружени с комплект работни чертежи. (3) Допуска се машините или устройствата за механизирано зареждане на взривни вещества или поставяне на забивка да се изпитват на място.

Чл. 4.(1) Резултатите от изпитванията на упълномощената лаборатория се оформят в протокол, съдържащ заключение за съответствието на изпитаните образци с изискванията на стандартизационните документи и определяне на възможностите за допускане до промишлени изпитвания от гледна точка на безопасността. (2) При положителни резултати от изпитванията в заключението се посочват условията, при които да се извършат промишлените изпитвания (рудници, опасни по газ и прах, рудници, неопасни по газ и прах, за взривни работи на земната повърхност, сухи или оводнени условия, при повишена температура и др.). (3) Протоколът със заключението се изпраща на разработчика и на ГИТ при МТСГ.

Чл. 5.(1) На базата на заключението от протокола почл. 4разработчикът представя в ГИТ при МТСГ писмо с искане за разрешаване провеждането на промишлени изпитвания, в което посочва един или няколко обекти (рудник, кариера и др.), подходящи за извършването им. (2) Към писмото се прилагат:

1. заповедта за извършване на промишлените изпитвания с посочен състав на комисията;
2. протоколът от упълномощената лаборатория;
3. обяснителна записка;
4. проектът за стандартизационен документ;
5. копие от разрешението за изготвяне на опитната партида, издадено от органите на МВР (само за взривните материали);
6. протоколът от изпитванията, проведени от разработчика (ако са извършени такива изпитвания на опитната партида);
7. работните чертежи (за уреди и съоръжения);
8. инструкцията за употреба.

(3) В комисията за извършване на промишлените изпитвания задължително се включват представители на съответния обект, на разработчика и на ГИТ или на РИТ при МТСГ.

Чл. 6.На основание подаденото искане, придружаващите документи и изискванията на тази инструкция ГИТ при МТСГ издава разрешение за извършване на промишлени изпитвания като определя срока за провеждането им.

Чл. 7.(1) Промишлените изпитвания на взривни материали се извършват по съставена от комисията програма, в която се определят:

1. паспортът за пробивно-взривни работи с новите взривни материали, като се вземе под внимание приетият паспорт за използваните до момента взривни материали;
2. обемът работи, който следва да се извърши с новите взривни материали по избрания паспорт за определяне на приложимостта им;
3. начинът за определяне на отделяното количество токсични газов в промишлени условия (само за взривни вещества).

(2) Отказите, непълната детонация и дефлаграцията на зарядите от взривни вещества се разследват от членовеme на комисията за установяване на причините за това. (3) При метановъздушна или праховъздушна експлозия, предизвикани от качествата на взривните вещества, по-нататъшните изпитвания с това взривно вещество се прекратяват. (4) Промишлени изпитвания на уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, се извършват по програма, съставена от комисията. Промишлените изпитвания се извършват на образци, в количество определено от комисията, като срокът на изпитване е по-голям от 1 месец.

Чл. 8.Не по-късно от 1 месец след извършване на промишлените изпитвания комисията съставя протокол с обобщаване на резултатите, определяне приложимостта на новите изделия и заключение за допускането или отхвърлянето на изпитваните изделия.

Чл. 9.(1) За допускане до употреба на новото изделие разработчикът представя в ГИТ при МТСГ:

1. писмо-искане за допускане до употреба;
2. протокол от промишлените изпитвания;
3. съгласуван и утвърден по съответния ред стандартизационен документ.

(2) Стандартизационните документи за взривни материали задължително се съгласуват с ГИТ при МТСГ и органите на МВР, а за останалите изделия - с ГИТ при МТСГ.

Чл. 10.Новоразработени взривни материали се допускат до редовно производство от органите на МВР въз основа на допуска до употреба, утвърден стандартизационен документ, утвърдена техническа документация и изискванията на нормативните актове.

Чл. 11.Новоразработени барути, пиротехнически изделия, взривни материали и изделия от тях, за ловни, спортни и културни нужди и технически изделия, използващи енергията на взрива, се допускат до употреба след извършване на лабораторнополигонни изпитвания от упълномощена лаборатория и по ред, определен от ГИТ при МТСГ.

Раздел II. Допускане до употреба на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология от внос Чл. 12.(1) Органите на МВР издават разрешение за внос само на взривни материали, допуснати до употреба в страната. (2) Органите на МВР издават разрешение и за внос на пробни количества, необходими за извършване на изпитвания и допускане до употреба на съответния взривни материали.

Чл. 13.(1) Когато се прави внос на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, вносителят е задължен преди доставянето им, да представи образци от тях в упълномощената лаборатория за пълни изпитвания. (2) Количеството на образците се определя почл. 3, ал. 1, т .6иличл. 3, ал. 2. (3) Образците се придружават от следните документи:

1. писмо-заявка;
2. протоколи от изпитвания на акредитирана лаборатория на страната производител или нормативен документ, по които се изпитва (произвежда) изделието;
3. инструкция за употреба;
4. удостоверение (сертификат) за годност;
5. удостоверение (сертификат) за произход.

(4) При изпитванията по ал. 1 се определят качеството на внесените изделия, условията за тяхната употреба и съхраняване съгласно изискванията наПравилника по безопасността на труда при взривните работии действащите БДС. (5) До употреба в страната се допускат вносни взривни материали, уреди и съоръжения, отговарящи на националните норми за безопасност.

Чл. 14.Вносните взривни материали се допускат до употреба от ГИТ при МТСГ на основание на протокола от извършените изпитвания.

Чл. 15.Не се издават разрешения за внос и не се допускат до употреба взривни материали с изтекъл гаранционен срок.

Чл. 16.В процеса на използване на вносни изделия те се изпитват отново ако възникне съмнение или има сигнал за тяхното влошено качество.

Чл. 17.Допуснатите до употреба вносни взривни материали с прекъснат за повече от 3 години внос подлежат на допускане до употреба отново по реда, определен в тази инструкция.

Чл. 18.Вносните взривни материали от една и съща марка (тип), произведени от различни производители, се допускат поотделно по реда, определен в тази инструкция.

Приложение № 3 къмчл. 9, ал. 1

ИНСТРУКЦИЯ ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ВЗРИВНИТЕ МАТЕРИАЛИ Раздел I. Контрол върху качеството на взривните материали Чл. 1.Производителите гарантират качеството на взривните материали и съответствието им с изискванията наПравилника по безопасността на труда при взривните работии стандартизационните документи въз основа на провеждани от тях изпитвания, за което обзавеждат съответните лаборатории и полигони.

Чл. 2.(1) Производителите и вносителите на взривни материали са длъжни веднъж на 6 месеца да изпращат проби от всички марки (типове), произвеждани или внасяни взривни материали, за изпитване в упълномощена лаборатория, която дава заключение за съответствието на качеството им с изискванията на стандартизационните документи. (2) Производителите или вносителите на предпазни взривни вещества са длъжни да изпращат проби от тези взривни вещества за изпитване и по показателите "безопасност по газ метан и въглищен прах" и "склонност към дефлаграция" в сроковете, определени в съответния стандартизационен документ.

Чл. 3.Потребителите на предпазни взривни вещества са длъжни веднъж на 6 месеца да изпращат проби от тези взривни вещества в упълномощена лаборатория за изпитване по показателите "безопасност по газ метан и въглищен прах" и "склонност към дефлаграция".

Чл. 4.При употреба на взривно вещество, произведено в мобилно или стационарно оборудване на територията на рудника, производителят организира периодично вземането на проби за извършване на изпитвания по реда начл. 1 и 2.

Чл. 5.Главната инспекция по труда при МТСГ, органите на МВР и Комитета по стандартизация и метрология писмено могат да разпоредят извършването на контролни изпитвания за сметка на производителя, потребителя или вносителя на взривни материали, когато това се налага по съображения за безопасност.

Чл. 6.(1) Количеството на пробите за изпитване съответства на стандартизационните документи. (2) Проби от взривни материали се вземат за изпитване в присъствието на представител на РИТ, за което се съставя протокол.

Чл. 7.Пробата от взривни материали се придружава от:

1. писмо-заявка за извършване на изпитванията;
2. протокол на комисията, взела пробата, в който са посочени номерът и датата на производство на партидата, производителят и количеството на партидата;
3. сертификат за годност на партидата;
4. инструкция за употреба;
5. разрешително за пренасяне на взривни материали.

Чл. 8.Контролът върху качеството на барути, пиротехнически изделия, взривни материали и изделия от тях за спортни, ловни и културни нужди и технически изделия, използващи енергията на взрива, се извършва от упълномощена лаборатория съгласно стандартизационните документи и по ред, определен от ГИТ при МТСГ.

Чл. 9.(1) Главната инспекция по труда при МТСГ може да спре употребата на взривни материали в случаи на:

1. злополуки, вследствие лошо качество на взривни материали;
2. несъответствие между показателите на взривни материали с изискванията на стандартизационните документи и националните норми по безопасност;
3. неспазване изискванията на тази инструкция.

(2) В случаите по ал. 1 ГИТ при МТСГ писмено уведомява органите на МВР.

Раздел II. Контрол върху качеството на взривни материали при съхраняване и употреба Чл. 10.(1) При постъпване на взривни материали в склад на потребител се извършва външен оглед на опаковката им. (2) При нарушена опаковка се проверява наличността на взривните материали. (3) При несъответствие на вида (типа) на взривните материали и надписите на опаковката и при констатиране на липси или излишък от взривни материали се съставя констативен протокол, който се изпраща на производителя за рекламация и на органите на МВР и ГИТ при МТСГ.

Чл. 11.(1) Преди използването им взривниците извършват външен оглед на взривните материали и отстраняват онези, които имат видими дефекти. (2) Освен външен оглед на взривните материали взривниците, след инструктиране от ръководителя на взривните работи, имат право да извършват:

1. определяне наличието на спичане на взривните вещества;
2. изпитване на скорост, пълнота и равномерност на горенето на огнепроводни шнурове;
3. изпитване на капсул детонатори, електродетонатори и неелектрически системи за инициираща способност;
4. изпитване на електродетонатори за съответствие на групово взривяване;
5. определяне наличието на ексудация при нитроестерните взривни вещества;
6. изпитване на детониращи шнурове и закъснители за детониращ шнур за инициираща способност и безотказно взривяване.

(3) Изпитванията по ал. 2 се извършват съгласно действащите стандартизационни документи.

Чл. 12.Изпитванията почл. 11се извършват на специално определено безопасно място (изпитвателен полигон).

Приложение № 4 къмчл. 70

ИНСТРУКЦИЯ ЗА РЕДА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ Раздел I. Общи изисквания Чл. 1.(1) Взривни материали може да се съхраняват от юридически и физически лица, получили разрешение за това от органите на МВР. (2) Разрешението се издава при доказана необходимост и ако са осигурени условия за надеждно опазване и охрана на взривните материали, пожарна и взривна безопасност на склада и околните обекти, и достъп на допуснати от органите на МВР лица.

Чл. 2.(1) Юридическите и физическите лица, които произвеждат, търгуват или ползват взривни материали, са задължени да разполагат със складове за тяхното съхраняване, отговарящи на изискванията на НУППССВВОБ и на тази инструкция. (2) За учебни и научноизследователски цели при подходящи условия могат да се съхраняват взривни материали в малки количества и при наличието на инструкция, съгласувана с органите на МВР.

Чл. 3.Взривните материали се съхраняват при условия, отговарящи на изискванията на съответните стандартизационни документи и инструкциите за употреба.

Чл. 4.Складовете за взривни материали се състоят от хранилища за взривни вещества и средства за взривяване, и други помощни сгради и съоръжения с обща заградена и охранявана територия, а подземните складове -от камери, ниши и разсечки за съхраняване на взривни вещества и средства за взривяване, както и спомагателни камери, свързани помежду си.

Чл. 5.(1) Всяко хранилище или склад трябва да има паспорт, поставен на видно място. (2) Екземпляр от паспорта и съпровождащата го документация се представят в териториалното полицейско управление за получаване на разрешение за съхраняване на взривни материали. (3) При необходимост от промяна на вида и количеството на взривни материали в хранилищата паспортът може да бъде изменен след съгласуване с органите на МВР.

Чл. 6.(1) Изборът на площадка за изграждане на склад за взривни материали, съгласуването на документацията за строителство или преустройство, приемането на строителномонтажните работи, получаването на разрешение от органите на МВР за съхраняване на взривни материали в склада, съставът и начинът на охраната се организират и извършват съгласноППЗКВВОБи НУППССВВОБ. (2) За подсилване на охраната на складовете за взривни материали се използват постови кучета, които се издържат от собственика на склада. (3) Допуска се използването на технически средства за охрана и сигнализация.

Чл. 7.На територията на складовете за взривни материали се допуска влизането само на лица, посочени в списъците почл. 83 от Правилника по безопасността на труда при взривните работикакто и представители на ГИТ и РИТ при МТСГ и органите на МВР. Копия от одобрените списъци се съхраняват в складовете за взривни материали.

Чл. 8.Хранилищата с взривни материали се заключват и запечатват, като ключовете и печатът се съхраняват от завеждащ склада за взривни материали по ред, определен от работодателя.

Чл. 9.(1) Базисните складове служат за снабдяване на раздавателните складове с взривни материали, като в тях не се допуска разопаковането и раздаването на взривни материали на взривниците. (2) При масови взривявания се допуска директно извозване на взривните материали от базисните складове до взривното поле. (3) В постоянните раздавателни складове взривните материали се раздават в преддверието или в предназначената за целта сграда.

Раздел II. Устройство на складовете за взривни материали Чл. 10.Общите строително-монтажни изисквания към складовете за взривни материали, устройството на оградата, районното и охранното осветление, защитните валове, пределната вместимост на хранилищата и възможностите за съвместно съхраняване на различни взривни материали се определят по НУППССВВОБ.

Чл. 11.Разстоянието от склада за взривни материали до обекти, подлежащи на опазване, трябва да осигурява безопасността им по отношение поразяващото действие на ударно-въздушната вълна. Разстоянията се определят по НУППССВВОБ.

Чл. 12.(1) В изключителни случаи, когато е невъзможно изграждането на защитен земен насип (вал), се допуска построяването на масивна защитна железобетонна стена. (2) Според необходимостта хранилищата с взривни материали могат да са защитени (обвалвани) едностранно или многостранно.

Чл. 13.Не се допуска съхраняване в хранилищата с взривни материали на други вещества, суровини, материали или оборудване.

Чл. 14.(1) В подземни условия хранилищата за взривни материали се устройват в специални камери или ниши, разположени така, че при евентуално взривяване на взривните материали в една от тях да не се предизвика детонация на взривните материали в съседните камери или ниши. (2) Срещу всяка камера или ниша се устройва глуха буферна изработка. (3) Спомагателните изработки се ползват за проверка на електродетонатори, присъединяване на огнепроводни шнурове към капсул детонатори, съхраняване на амбалаж и др.

Чл. 15.Подземните складове за взривни материали се съединяват с главните изработки с изработки, имащи най-малко 3 самостоятелни отсечки под прав ъгъл една спрямо друга, като всяка отсечка завършва с глуха буферна изработка, дълга наймалко 2 м и със сечение най-малко 4 м2.

Чл. 16.Подземните складове за взривни материали се проветряват с отделна въздушна струя, осигуряваща за 1 час 4-кратна обмяна на въздуха във всички изработки на склада.

Чл. 17.(1) Допуска се камерите на подземните складове, които нямат връзка с подземни изработки за добив, да бъдат с вместимост до 20 т взривни вещества. (2) Входното устие на подземните складове по ал. 1 не може да е насочено към обекти, подлежащи на опазване, а разстоянието от камерите до повърхността при евентуална експлозия трябва да осигурява камуфлетен взрив.

Чл. 18.(1) Електрическото осветление в подземните складове се изгражда във взривозащитено изпълнение, като кабелите са бронирани, с гумена или пластмасова изолация. (2) Използваното напрежение не може да превишава 42 V.

Чл. 19.(1) Складовете за взривни материали се осигуряват с телефонна, радио или друга връзка с най-близкото управление на полицията. (2) Телефоните се разполагат извън хранилищата от надземен тип, а в подземните складове на рудници, опасни по газ и прах, те са във взривозащитено изпълнение.

Чл. 20.(1) За съхраняване на взривни материали в качеството на надземни временни складове могат да се използват пригодени постройки, в конструкцията на които няма горими строителни материали и елементи. (2) Подът на временните складове може да бъде дървен. (3) Преддверия и противопожарни водоеми към временните хранилища не се изискват.

Чл. 21.(1) Надземни кратковременни складове за взривни материали се устройват по изключение. (2) Във вид на открити площадки, подвижни платформи и фургони складовете по ал. 1 се разполагат на необходимите безопасни разстояния помежду си и до околни обекти, подлежащи на опазване. (3) При кратковременно съхраняване на взривни вещества на открито те се покриват с брезент. Наличието на инсталация за защита от мълния и на рефлекторно осветление не са задължителни.

Раздел III. Противопожарна защита Чл. 22.В противопожарно отношение складовете с взривни материали отговарят на общите изисквания, предявявани към промишлените обекти.

Чл. 23.(1) Складовете с взривни материали се осигуряват с противопожарни средства, противопожарен водопровод или водоеми по указание на органите за противопожарна охрана. (2) Противопожарните средства, водопроводи и водоеми се подържат заредени и изправни.

Чл. 24.(1) На територията на складовете за взривни материали не се допуска наличие на иглолистни насаждения. (2) Територията на складовете периодично се почиства от суха трева, храсти, дървета и други горими материали на разстояние най-малко 5 м от хранилищата.

Чл. 25.(1) При възникнал пожар персоналът незабавното уведомява органите за противопожарна охрана и полицията и взема мерки за незабавното му ограничаване и гасене. (2) Ако ограничаването и гасенето на пожара се окаже невъзможно, хората се изтеглят на безопасно разстояние.

Чл. 26.(1) На територията на складовете за взривни материали се забранява пушенето и паленето на огън, а ремонтни и огневи работи се извършват след основно почистване (при необходимост и с вода) на хранилищата от взривни материали. (2) Охраната на склада не допуска внасяне в района му на кибрит, запалителни средства и цигари.

Приложение № 5 къмчл. 71

ИНСТРУКЦИЯ ЗА МЪЛНИЕЗАЩИТА НА СКЛАДОВЕ ЗА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ Раздел I. Изисквания за сигурност на складове за взривни материали Чл. 1.Складовете за взривни материали в зависимост от предназначението си и степента на опасност за поражение от мълния се отнасят към обекти от I и II категория за мълниезащита.

Чл. 2.Постоянните складове за взривни материали, помещенията за размразяване на нитроестерни взривни вещества, за сушене, смилане и патрониране на взривни вещества и лабораториите за взривни материали се отнасят към I категория, за които мълниезащитата е задължителна както от пряко попадение, така и от вторичното въздействие на мълнията. Мълниезащитната зона е от тип "А", съгласно раздел III на тази инструкция.

Чл. 3.(1) Всички изисквания за постоянните складове се отнасят и за временните. (2) Кратковременните складове (на коли, автомобили, вагони) не се устройват с мълниезащита. Изключение се прави само за плуващите складове, за които защита от пряко попадение на мълния е задължително.

Чл. 4.Мълниеприемниците и техните заземители се монтират изолирано от складовете за взривни материали.

Чл. 5.Не се допуска поставянето на мълниеотводи върху сградите на складовете за взривни материали.

Чл. 6.Забранява се прокарването на въздушни електропроводи (за напрежение до и над 1000 V, телефонни мрежи, радиофикационни, сигнализационни и др.) към складовете за взривни материали.

Чл. 7.Складовете за взривни материали се защитават от мълния независимо от броя на гръмотевичните дни, характерни за дадената местност.

Раздел II. Начини за мълниезащита на складове за взривни материали Чл. 8.За защита от прякото попадение на мълния над защитаваните обекти се издигат специални мълниеотводи.

Чл. 9.(1) Според типа мълниеотводите са стълбови (прътови) или въжени. (2) Според действието мълниеотводите са единични или двойни и многократни (при повече от два).

Чл. 10.(1) За защита от прякото попадение на мълния в складовете за взривни материали се употребяват стълбови мълниеотводи. (2) Стълбовите мълниеотводи се изграждат изолирано от обекта и от всички метални предмети, разположени в земята и имащи връзка със защитавания обект. (3) Разстоянията от елементите на мълниеотвода до различните части на обекта по въздуха и земята се определят в съответствие с раздел III от тази инструкция.

Чл. 11.(1) Всеки мълниеотвод се изгражда със свой заземител. (2) Стойността на импулсното съпротивление на всеки заземител не може да бъде поголямо от 10 Ома.

Чл. 12.(1) Защитата на складовете за взривни материали от индуктирани напрежения от електростатична индукция се осъществява чрез присъединяване на всички съоръжения, разположени в сградата, към заземителната инсталация, която е предназначена за защита от вторичното въздействие на мълнията. (2) За защита от вторичното въздействие на мълнията се изгражда специален заземител във вид на контур, прокаран в земята отвън и около склада на разстояние 0,5 до 1,0 м от основите и на дълбочина до 0,8 м, като всички метални корпуси и метални конструкции на сградите се свързват към него по най-късия път. (3) Общото импулсно съпротивление на заземителната инсталация не може да бъде по-голямо от 10 Ома. (4) За намаляване на импулсното съпротивление на заземителя се допуска към него да се присъединяват всички производствени тръбопроводи, разположени в земята (водопроводи и др.).

Чл. 13.Заземителите за защита от преките попадения и от вторичното въздействие на мълнията се разполагат отдалечени един от друг на разстояние най-малко 3 м.

Чл. 14.(1) Допуска се вместо заземяване на всички метални предмети и уредби на склада за взривни материали защитата от електростатичната индукция да се изпълни чрез прокарване по външните стени на склада на вертикални токоотводи на разстояние 15-25 м един от друг, които се присъединяват към заземителя за защита от вторичното въздействие на мълнията. (2) Когато сградата на склада е с метален покрив, тези токоотводи се свързват с него. (3) Когато покривът е от токонепроводящ материал, върху него се монтира метална мрежа със странични връзки през 4 -5 м, която с помощта на положени по стените токоотводи се присъединява към заземителя. (4) Сечението на металната мрежа е не по-малко от 16-25 мм2, а размерите на отворите й - не по-малко от 4 х 4 м.

Чл. 15.(1) За защита от електромагнитна индукция всички метални комуникации (тръбопроводи, обвивки на кабели и др.), които се въвеждат в сградата на склада за взривни материали, се свързват сигурно помежду си в мястото на сближаването им (50 -100 мм) и през 15 -20 м от дължината им при паралелно разполагане. (2) Свързванията по ал. 1 се правят и при всички случаи на сближаване на метални предмети, железните конструкции на склада, уредбите, металните обвивки на кабелите и пр. с оглед недопускане образуването на отворени контури. (3) фланцовите съединения на тръбопроводите се шунтират с гъвкав стоманен или меден проводник със сечение 16 -25 мм2.

Чл. 16.(1) Не се допуска въвеждането на въздушни електропроводи в складовете за взривни материали за да се предотврати внасянето на високи потенциали. (2) Допуска се въвеждането на електрическата мрежа в склада чрез подземен кабел от разпределителния пункт, като за защита от вторичното въздействие на мълнията в мястото, където става въвеждането на кабела в склада, бронята му се свързва със заземителната инсталация. (3) За защита от прякото попадение на мълния се спазва минималното разстояние до заземителите.

Чл. 17.(1) За складове, получаващи захранване с електроенергия от въздушен електропровод, се изгражда кабелен въвод с дължина на подземния участък не по-малка от 100 м, като в мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия се използва нисковолтов вентилен разрядник между всяко жило на кабела и заземените елементи. (2) Двата края на кабелната броня или металната обвивка се заземят, като в мястото на въвеждане в сградата се използва заземител за защита от вторичното въздействие на мълнията, а в мястото на прехода от въздушна към кабелна линия се монтира отделен заземител с импулсно съпротивление не по-голямо от 5 Ома. (3) Куките на изолаторите от въздушната електропроводна линия на най-близките два стълба до мястото на прехода се заземяват, като импулсното съпротивление на заземителя не може да бъде по-голямо от 10 Ома (фиг.1). фиг. 1 Схема за защита на склада за взривни материали от внасяне на високи потенциали чрез въздушни електропроводи.

Чл. 18.Телефонните, пожароизвестителните и сигнализационните инсталации се въвеждат в складовете за взривни материали чрез кабелни линии при спазване на изискванията начл. 17, като съответните апарати се заземяват.

Раздел III. Защита от пряко попадение на мълнията Чл. 19.Складовете за взривни материали се проектират с мълниезащитна зона - тип А.

Чл. 20.Границите на защитната зона на мълниеотвода се определят съгласно табл. 2. Забележка: Значенията на използваните означения във формули са следните: L - разстояние между мълниеотводите, m h - Височина на мълниеотвода, м h0- Височина на мълниезащитните конуси, м r0- радиус на мълниезащитния конус на ниво терен, м rх- радиус на мълниезащитния конус на височина hc, м hc- минимална височина на защитната зона, м rc- размер на защитната зона на ниво терен, съответстващ на височина hc, м

Чл. 21.Най-малкото допустимо разстояние от токоотвода на отделно стоящ прътов мълниеотвод (фиг. 8) до защитавания обект се избира в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг.9, при което най-малкото разстояние по въздух се избира в зависимост от изчислената дължина на мълниеотвода.

Чл. 22.Най-малкото допустимо разстояние от мълниеприемното въже (фиг.10) до защитавания обект се определя в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 11 и 12.

Чл. 23.За защита от внасяне на опасни потенциали в защитаваните обекти по подземните метални комуникации и кабели с различно предназначение заземителите за защита от преки попадения на мълния и токоотводите към тях се проектират на разстояния, чиято числена стойност е в зависимост от импулсното съпротивление на съответния заземител и се определя по формулите:

• за прътови мълниеотводи L3= 0,5 R., м (1)
• за мълниеприемни въжета L3- 0,3 R, м (2)

където R. е импулсното съпротивление, Ома Определените разстояния L3не могат да бъдат по-малки от 3 м. h - височина на мълнеотвода; h0- височина на мълниезащитния конус; ro- радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена; rx- радиус на мълниезащитния конус на височина h. Фиг. 2 Мълниезащитна зона на един прътов мълнеотвод с височина до 150 м. L - разстояние между мълниеотводите; h - височина на мълнеотводите; h0- височина на мълниезащитните конуси; hc- мин. височина на защитната зона; r0- радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена; rx1- радиус на мълниезащитния конус на височина hx1;

• радиус на мълниезащитния конус на височина h^;

rc- размер на защитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc; rcx- размер на защитната зона на височина hx. фиг. 3 Мълниезащитна зона на два прътови мълниеотвода с равна височина до 150 м. L - разстояние между мълниеотводите; h1и h2- височини на мълниеотводите; h01и h02- височини на мълниезащитните конуси; hc- минимална височина на защитната зона; r01и r02- радиуси на мълниезащитните конуси на нивото на терена: rx1и rx2- радиуси на мълниезащитните конуси на височина hx; rc- размер на защитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc; rcx- размер на защитната зона на височина hx. фиг. 4 Мълниезащитна зона на два прътови мълнеотвода с различна височини до 150 м. L1, L2u L3- разстояния между мълниеотводите; r0- радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена; rx- радиус на мълниезащитната зона на височина hx; rcx1, rcx2и rcx3- Размеp на защитната зона на височина hx. фиг. 5 Мълниезащитна зона на три прътови мълниеотвода с равна височина до 150 м. L - разстояние между опорите; h - разстояние на въжето от терена в зоната на най-големия провес; hоп- височина на опорите; h0- височина на защитната зона; r0- радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена; rх- размер на защитната зона на височина hх. фиг. 6 Мълниезащитна зона на единично мълниеотводно въже на височина до 150 м. L - разстояние между мълниеотбодните въжета; h - разстояние на въжетата от терена в зоната на най-големия провес; h0- височина на защитната зона; hm- минимална височина на защитната зона; r0- радиус на защитната зона на нивото на терена; rx1- радиус на мълниезащитния конус на височина hx1; rh- радиус на мълниезащитния конус на височина hx; rcx- размер на защитната зона на височина hc. фиг. 7 Мълниезащитна зона на две успоредни мълниеотводни въжета на височина до 150 м. А - точка от мълниеотвода, съответстваща на най-високата част на защитавания обект; Lp- изчислена дължина на мълниеотвода; LB- минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект; LM- минимално разстояние между заземителя и подземни метални комуникации. фиг. 8 Мълниезащита чрез отделно стоящ прътов мълниеотвод. LA- минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект; LВ- минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода; L (l) - изчислена дължина на мълниеотвода; Rимп- импулсно съпротивление на заземителя. фиг. 9 Минимални разтояния между токоотвода и защитавания обект и минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, за различни изчислени дължини на мълниеотвода. А - точка от мълниеотводното въже, намираща се на минимално разстояние от защитавания обект; С - точка от опората на мълниеотводното въже, намираща се на минимално разстояние от защитавания обект; l1- височина на опорите на мълниеотводното въже; l2- изчислена височина на опората на мълниеотводното въже; l3- изчислена дължина на мълниеотвода; lв1-минимално разстояние по въздух между мълниеотводното въже и защитавания обект; lв2-минимално разстояние по въздух между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект; lМ- минимално разстояние между заземителя и метални конструкции. фиг. 10 Мълниезащита чрез мълниеотводно въже разположено на височина до 150 м. lB2.,, -минимално разстояние по въздух между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект; l2- изчислена височина на опората; Rимп- импулсно съпротивление на заземителя. фиг.11 Минимални разстояния по въздух между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни изчислени височини на опората. lв1- минимално разстояние по въздух между мълниеотводното въже и защитавания обект; l3- изчислена дължина на мълниеотвода; Rимпимпулсно съпротивление на заземителя. фиг. 12 Минимални разстояния по въздух между мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни изчислени дължини на мълниеотвода.

Раздел IV. Конструктивно изпълнение на мълниеприемници и токоотводи Чл. 24.Прътовите мълниеприемници се проектират и изготвят от стомана в различни профили, със сечение най-малко 100 мм2. Мълниеприемниците се свързват с тоководите чрез заварка, а в случаите, когато свързването не може да се изпълни чрез заварка, се използва винтово съединение с преходно електрическо съпротивление не по-голямо от 0,05 Ома

Чл. 25.Мълниеприемните въжета са многожилни, стоманени, поцинковани и със сечение не по-малко от 35 мм2.

Чл. 26.(1) Токоотводите се проектират и изготвят от стоманени профили със сечение не по-малко от 50 мм2, като отделните части на токоотвода се свързват чрез заварка и токоотводите се защитават от корозия чрез поцинковане, калайдисване, боядисване и други методи. (2) За проверка на съпротивлението на заземителите се предвиждат разглобяеми съединения на токоотводите, които са към отделни заземители и имат електрическа връзка с останалите токоотводи (например посредством метален покрив или мълниеприемно въже), при което разглобяемите съединения се разполагат на височина 1,0 до 1,5 м над терена в метална кутия с капак и имат преходно съпротивление не по-голямо от 0,05 Ома (3) Токоотводите се прокарват по най-кратките пътища към заземителите.

Чл. 27.(1) За закрепване на мълниеприемниците и токоотводите на необходимата височина се използват дървени или метални мачти. (2) Като правило за мълниезащита на складовете за взривни материали се използват дървени мачти, които се изчисляват по съществуващите правила с отчитане на механичните и ветровите натоварвания, а към горния край на мачтата се закрепва мълниеприемникът, стърчащата част на който е не по-малко от 1,0 - 1,5 м.

Раздел V. Заземители Чл. 28.По разположението и формата на електродите заземителите се подразделят на вертикални, хоризонтални и комбинирани.

Чл. 29.Сечението на елементите на заземителите се определя:

1. за вертикални и хоризонтални електроди с кръгло сечение - диаметър не по-малък от 10 мм;
2. за електроди с правоъгълно сечение -не по-малко от 160 мм2, при дебелина не по-малка от 4 мм;
3. за електроди - тръби, дебелината на стената е не по-малка от 3,5 мм.

Чл. 30.Съединенията на заземителите помежду си и с токоотводите се изпълняват чрез заварка с дължина на заваръчния шев не по-малка от:

1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;
2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечение.

Чл. 31.Изборът на вида на заземителя се определя от специфичното съпротивление на почвата и нормените стойности за импулсното съпротивление на заземителя. Специфичното съпротивление при 50 Hz при различни почви е посочено в табл. 3. Табл. 3. Забележка (*) За бетон стойностите на R3за прътови заземители не се нормират. За постен бетон стойностите се увеличават с 24 %.

Чл. 32.(1) Зависимостта между съпротивлението на заземителя R3и импулсното съпротивление R при токове с промишлена честота 50 Hz се изразява чрез формулата: R. = а.R3, W, (3) където а. е импулсен коефицент, чийто стойности са дадени в табл. 4. Табл. 4. Забележки (*) 1. За междинните стойности на rЕ стойностите на а. се получават чрез интерполиране.

• 2. За стойностите на rЕ над 1000 W.м стойностите на a. са в границите от 0,5 до 0,25.

(2) Стойностите на съпротивлението на вертикален заземител, изпълнен чрез водопроводни тръби и на хоризонтален заземител, изпълнен чрез кръгъл проводник или правоъгълни ленти, са посочени в табл. 5 и 6. Табл. 5. Табл. 6.

Чл. 33.Заземителите се проектират съгласно действащите нормативни документи.

Чл. 34.Приемането и въвеждането в експлоатация на новопостроени мълниезащитни инсталации се извършват съгласноНаредба № 6 за държавно прилагане и разрешаване ползването ва строежите в Република България(обн. ДВ, бр. 28 от 1993 г.; доп. бр. 73 от 1993 г.).

Чл. 35.(1) В процеса на експлоатация всички мълниезащитни инсталации се подлагат на периодични ежегодни прегледи, които включват:

1. външен оглед на видимите части;
2. оглед за целостта на веригата между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на прекъсванията и лошите контакти;
3. измерване на преходното съпротивление към земя.

(2) Резултатите от измерванията на заземителната инсталация се оформят в протокол.

Чл. 36.(1) В случай, че преходното съпротивление е по-високо от нормите, заземителите се разкопават и се проверява степента на тяхното кородиране. (2) Повредените елементи на заземителната инсталация се подменят.

Чл. 37.За всяка намираща се в експлоатация заземителна инсталация се създава техническо досие, съдържащо чертеж на инсталацията, основните и техническите данни, данни за резултатите от проверките на състоянието и за характера на извършените ремонти и изменения на заземителната инсталация.

Чл. 38.Тази инструкция е задължителна при изграждане на мълниезащита на всички складове за съхранение на взривни материали и за помещенията за размразяване на нитроестерни взривни вещества, за сушене, смилане и патронирани взривни вещества и лабораториите за взривни материали.

Приложение № 6 къмчл. 97

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ОГНЕПРОВОДНИ ШНУРОВЕ КЪМ КАПСУЛ ДЕТОНАТОРИ Чл. 1.(1) Присъединяването на огнепроводни шнурове към капсул детонатори и изготвянето на контролни отрязъци се извършва в определено за целта помещение. (2) Забранява се извършването на операциите по ал. 1 в помещенията за съхраняване и раздаване на взривни материали. (3) При еднократни и периодични работи с продължителност не повече от 6 месеца се разрешава присъединяването на огнепроводни шнурове към капсул детонатори и изготвянето на контролните отрязъци да се извършва в приспособени помещения, палатки, навеси или на открито.

Чл. 2.(1) Операциите по изготвянето на отрязъците и присъединяването им към капсул детонатора се извършва на маси с первази, облицовани с мек, антистатичен материал. (2) При присъединяването на огнепроводни шнурове към капсул детонатори на масата на всеки взривник не се разрешава да има повече от 100 броя капсул детонатори и съответното количество огнепроводен шнур. (3) Огнепроводните шнурове с присъединените към тях капсул детонатори се сортират по дължина, а контролните отрязъци се свързват в снопчета, на които се поставят отличителни знаци. (4) При извършване на операции по ал. 3 от няколко взривника масата се разделя между тях по цялата дължина с дървени прегради с дебелина не по-малка от 0,10 м и височина 0,70 м. Разстоянието между преградите или преградата и края на масата трябва да бъде най-малко 1,50 м.

Чл. 3.При работа с подвижен характер (изкореняване на пънове, раздробяване на скални късове или лед и др.) се допуска присъединяването на огнепроводния шнур към капсул детонатора да се извършва на открито, равно и сухо място, на разстояние не по-малко от 25 м от мястото на съхраняване на взривните материали.

Чл. 4.Преди употреба от всяко руло огнепроводен шнур се отрязват по 5 см от двата му края.

Чл. 5.(1) Огнепроводният шнур се реже с остър нож, като едновременно може да се режат няколко огнепроводни шнура под формата на сноп. Краят на огнепроводния шнур, който ще се присъединява към капсул детонатора, се отрязва перпендикулярно на оста му. (2) При рязане на огнепроводния шнур на масата не може да има капсул детонатор, а при присъединяване на огнепроводния шнур към капсул детонатора - режещи инструменти (ножове).

Чл. 6.Преди употреба и в процеса на рязане огнепроводният шнур внимателно се преглежда. Местата с надебелявания, изтънявания, нарушение целостта на обвивката, смачкване и други външни дефекти се изрязват.

Чл. 7.(1) Всеки капсул детонатор се преглежда внимателно за състоянието на гилзата. При наличие на частици от вътрешната страна на гилзата те се отстраняват като отворът на капсул детонатора внимателно се почуква върху нокътя на палеца. (2) Забранява се частиците или прашинките в гилзата да се отстраняват с приспособления или чрез издухване.

Чл. 8.Забранява се употребата на капсул детонатори с видими външни дефекти (петна от корозия, деформация на гилзата, следи от взривни вещества и др.).

Чл. 9.(1) Огнепроводният шнур се вкарва в капсул детонатора с праволинейно движение на ръката докато опре в чашката без да се въртят както огнепроводният шнур, така и капсул детонаторът. (2) Огнепроводният шнур се закрепва към капсул детонатора чрез притискане на гилзата на капсул детонатора при отвора с помощта на допуснати за тази цел приспособления, осигуряващи безопасна работа. (3) Забранява се капсул детонаторът да се притиска в зоната, в която се намира взривното вещество.

Чл. 10.Капсул детонаторите с присъединените към тях отрязъци от огнепроводни шнурове се пренасят в специална кутия (сандък).

Приложение № 7 къмчл. 141

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПРИ ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ Глава първа. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ МАСА ИЛИ РАЗСТОЯНИЕ ПО СЕИЗМИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА ВЗРИВА Чл. 1.(1) Масата на заряда от взривно вещество при еднократно взривяване, в зависимост от разстоянието между мястото на взривяване и охраняваните обекти, се определя от допустимото трептене на скалата (почвата) в непосредствена близост до обекта по формулата: Qбез= KС.R3, kg (4) където: Qбезе безопасната маса на заряда, взривен мигновено или с един интервал на закъснение, кг; KСе интегрален коефицент, отчитащ факторите, влияещи върху генерирането и разпространението на взривосеизмичната вълна; R е фактическото разстояние между мястото на взривяване и охранявания обект, м. (2) За преобладаващите акустични и вълнопроводни свойства на реалния скален масив у нас и прагова стойност на скоростта на трептения на масива 3 см/сек интегралният коефициент KСе 0,000138.

Чл. 2.Не се допуска определянето на безопасната маса на заряда почл. 1в случаите:

1. когато се извършват периодични, многократно повтарящи се взривни работи в открити рудници, кариери и на други открити обекти и се охраняват съоръжения от производствения комплекс;
2. при охраняване на сгради и съоръжения от уникален характер и за сложни съоръжения (кули, атомни обекти, реактори, газопроводи, петролопроводи, телефонни централи, радиомачти, компютърни зали, телевизионни станции, хидротехнически обекти, учебни и здравни заведения, детски градини, обществени сгради и др.;

Чл. 3.В случаите почл. 2сеизмичното оразмеряване на параметрите на взривните работи се извършва на базата на експериментални изследвания със специализирана за целта апаратура.

Чл. 4.При открит заряд на земната повърхност сеизмично действие не се отчита.

Глава втора. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПО ДЕЙСТВИЕТО НА УДАРНО-ВЪЗДУШНАТА ВЪЛНА Чл. 5.(1) Разстоянието, на което ударно-въздушната вълна от заряди не нанася поражения с определена степен, се изчислява по формулите: Rу= KM.3Ц.Q, м (5) Rу= KnЦ.Q, м (6) където: Rуе минимално допустимо разстояние, м; Q е маса на заряда, кг; Кми Кпса коефиценти на пропорционалност, зависещи съответно от масата на зарядите и от характера на повредите. (2) Стойностите на коефициентите Кми Кпза открит заряд се определят по табл. 7, като се спазват следните условия:

1. за открити заряди, по-големи от 10 т, при 1-ва, 2-ра и 3-та степен на безопасност и заряди, по-големи от 20 т, които изцяло са вкопани, при 1-ва и 2-ра степен на безопасност се приема коефицент КП и се използва формула (6);
2. за всички останали степени на безопасност се използва формула (5);
3. при избора на степента на безопасност и значенията на коефициентите се отчита цялата съвкупност от местни условия; в сложни случаи, при избора на степента на безопасност се съставя протокол с участието на проектанта на взривните работи и представители на всички заинтересовани страни;
4. коефициентите в табл. 7 се дават в известни граници; една или друга стойност се избира в зависимост от състоянието на обекта, за който се определя радиусът на безопасната зона; колкото по-здрав е обектът, толкова по-малка стойност на коефициента може да се приеме;
5. заряд, поставен във вода на дълбочина по-малка от половината от височината на заряда, се приема като открит заряд;
6. далекопроводите се отнасят към категорията на устойчивите конструкции по отношение на действието на ударно-въздушната вълна;
7. показателите на взривните вещества не се отчитат.

Чл. 6.Ако защитаваният обект е разположен непосредствено зад преграда (в края на гъста гора, в подножието на хълм), стояща на пътя на разпространение на ударновъздушната вълна, разстоянието може да бъде намалено, но не повече от 2 пъти.

Чл. 7.При извършване на взривни работи в тесни долини, проходи или между стени (улици) разстоянието се удвоява.

Чл. 8.Ако зад мястото на взрива, в радиус по-малък от 1,5 Q, се намират здрави прегради във вид на стени, валове и др., в противоположното на преградите направление, разстоянието се удвоява. Посоченият радиус е в метри, a Q е количеството взривно вещество в килограми, което се взривява.

Чл. 9.(1) За намаляване на поразяващото действие на ударно-въздушната вълна може да се използват следните средства:

1. засипване на откритите заряди с прахообразна маса с височина най-малко 5 пъти височината на заряда и широчина не по-малко от 6 пъти височината на заряда в основата на засипването; в такива случаи радиусът на опасната зона може да бъде намален 4 пъти;
2. за защита на остъкляването на сгради се свалят рамките на прозорците или се използват здрави щитове, плътно закриващи прозорците. Допуска се отваряне и закрепване на прозорците в отворено положение, което не изключва отделни поражения на остъкляването;
3. защита с чували от пясък или сандъци, напълнени с пясък или пръст.

(2) Използването на чували и сандъци, пълни с пясък, се препоръчва да се прилага за защита на прозорци и врати в случаи, когато е необходимо да се защити от ударновъздушната вълна вътрешното оборудване на сградата. N Табл. 7

Чл. 10.(1) Радиусът на зоната, опасна по действието на ударно-въздушната вълна за хора Rх, се изчислява по формулата: Rх= 15.3ЦQ, м(7) където Q е маса на открития заряд, кг (2) Разстоянието по формула (7) се използва само, когато е необходимо максимално приближаване на хората до мястото на взривяване. В останалите случаи полученото разстояние следва да се увеличи 2-3 пъти. При наличие на укритие разстоянието, изчислено по тази формула, може да се намали до 1,5 пъти.

Глава трета. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПО РАЗЛИТАНЕ НА ОТДЕЛНИ КЪСОВЕ Раздел I. Определяне на безопасните разстояния при взривяване на заряди в сондажи или взривни дупки при дробящо действие на взрива (взривяване на разбухване) Чл. 11.(1) Минимално допустимите безопасни разстояния за хора при разлитане на скални късове при взривяване на заряди в сондажи Rр, пресметнати на дробящо действие, се определя по формулата: където: Rре минимално допустимото разстояние за хора; r3е коефицент на запълване на сондажа с взривно вещество; L3е дължината на заряда в сондажа, м; L е дължината на сондажа, м. rзабе коефициент на запълване на сондажа със забивка; Lсе дължината на свободната горна част от сондажа, м lзе дължината на забивката, м. f е коефицент на якост по М.Протодяконов; d е диаметърът на сондажа, м; а е разстоянието между сондажите в ред, м.

Чл. 12.При взривяване на серия заряди в сондажите с еднакъв диаметър с променливи параметри а, rзаби r3безопасното разстояние се пресмята по най-малките значения на а и rзаби най-голямото на rзот всички, намиращи се в дадената серия.

Чл. 13.Ако взривяваният участък от масива е от скали с различна здравина, при пресмятането на Rрсе взема максималното значение на коефицента f.

Чл. 14.При определяне на безопасните разстояния е необходимо да се отчитат възможните в процеса на пробивно-взривни работи отклонения на отделните параметри на взривяването на сондажните заряди от приетите в проекта. Затова Rрсе определя, приемайки минимално възможните в процеса на извършване на взривни работи значения на параметрите а, rзаби максимално възможните за r3

Чл. 15.При провеждане на взривни работи на стръмни склонове и когато горната линия на взривявания участък е по-висока от останалите с повече от 30 м, радиусът на опасната зона в посока надолу се увеличава и безопасните разстояния по разлитането на отделните късове се изчисляват по формулата: Rраз= Rр. Кр(11) където: Rразе опасното разстояние по разлитане на отделни късове в страната на наклона на стръмния склон или местността, разположено по-ниско от 30 м, считано от горната линия на взривявания участък; Кре коефициент, отчитащ особеностите на релефа на местността; при взривяване на стръмен склон Крсе определя по формулата: където Н е превишението на горната линия на взривявания участък над участъка на границата на опасната зона, м.

Чл. 16.При определяне на безопасните разстояния се отчита възможното претъркулване на отделни късове от скалата по склона и в това направление се увеличава безопасното разстояние. По аналогичен начин се отчита влиянието на силата на вятъра за възможното увеличаване на дължината на разлитане на късовете от скалата.

Чл. 17.Изчислената стойност на опасното разстояние се закръглява към по-голямо число, кратно на 50 м. Окончателно приетото безопасно разстояние не може да бъде по-малко от минималните разстояния почл. 143 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи.

Чл. 18.Безопасните разстояния до механизми, здания и съоръжения се определят в проекта на пробивно - взривните работи с отчитане на конкретните условия.

Раздел II. Определяне на безопасните разстояния при взривяване на изхвърляне и отхвърляне Чл. 19.Минимално допустимото безопасно разстояние за хора, при разлитане на късове се определя по табл. 8 в зависимост от показателя за действие на взрива на заряда (п) и дължината на линията на най-малкото съпротивление W.

Чл. 20.При взривяване на серия заряди с различни W и п, радиусът на опасната зона се определя по табл. 8, като се приема най-голямото значение на W при еднакъв п или най-голямото значение на п при еднакви W. Ако W и п са променливи, се приема най-големият радиус при дадени п и W.

Чл. 21.Ако се извършва взривяване на трасе със значителна дължина (500 м и повече), при което в различни части от него зарядите са с отличаващи се значения на W и п, условно цялото трасе се разделя на няколко участъка с близки или еднакви значения на W и п и на всеки участък се определя радиусът на опасната зона.

Чл. 22.Приеманите максимални значения на радиусите на опасни зони за хората са не по-малки от посочените вчл. 143 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи. Табл. 8 Забележки: 1. При Взривяване в местности с наклон по-голям или равен на 30°, радиусът на опасната зона се увеличава 1,5 пъти по посока надолу по наклона

1. Когато мястото на взрива превишава терена с 30 м и повече, радиусът на опасната зона се увеличава 1,5 пъти по посока надолу по наклона

Чл. 23.Безопасните разстояния до механизми, здания и съоръжения се определя в проекта за пробивно-взривните работи с отчитане на конкретните условия.

Глава четвърта. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПО ДЕЙСТВИЕТО НА ТОКСИЧНИТЕ ГАЗОВЕ Чл. 24.При едновременно взривяване (вкл. със закъснение) на заряди с обща маса над 501 се отчита опасността от продуктите на взрива (токсичните газове) и се определя безопасното разстояние, Rт, при което съдържанието на токсични газове ще бъде под пределно допустимите концентрации.

Чл. 25.(1) Безопасното разстояние, Rт при отсъствие на вятър или по посока, противоположна и перпендикулярна на посоката на вятъра, се определя по формулата: Rт= 1603ЦQ, м (14) където Q е общата маса на зарядите, т. (2) Безопасното разстояние, RT по посока на вятъра се определя по формулата: Rт= 1603ЦQ (1 + 0,5V), м (15) където V е скоростта на вятъра, м/сек.

Приложение № 8 къмчл. 170, ал. 1

ИНСТРУКЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРОЕКТИ И ПАСПОРТИ ЗА ПРОБИВНО-ВЗРИВНИ РАБОТИ Чл. 1.Проектите за пробивно-взривни работи съдържат следните части: обща, технически условия, изчислителна, безопасност на труда и графична.

Чл. 2.Общата част съдържа:

1. утвърдена титулна страница;
2. въведение с кратка характеристика на района и обекта;
3. задание за проектиране, утвърдено от възложителя.

Чл. 3.В техническите условия се дават геоложки, технически и конструктивни данни за взривявания обект и за охраняемите обекти, както и разстоянията и особености на теренно-ситуационното разположение.

Чл. 4.(1) В изчислителната част се определят параметрите на пробивно-взривните работи, избира се механизация, посочват се методите за извършване на вторичните взривни работи и се дава организацията и реда за извършване на различните видове работи. (2) В параметрите на пробивно-взривните работи се посочват:

1. избраното взривно вещество и относителният разход на взривно вещество;
2. диаметърът, дължината и наклонът на взривните дупки или сондажите;
3. разстоянието между взривните дупки или сондажите;
4. дължината на забивката и на заряда;
5. видът на подкопа;
6. конструкцията на заряда и неговата маса;
7. схемата на свързаване;
8. закъснението между сериите и други данни в зависимост от вида на взривните работи и метода на взривяване,

(3) При вторичните взривни работи се посочват методите и параметрите на взривните работи, при раздробяване на негабарити, при отстраняване на прагове и козирки, оформяне на забоя и ликвидиране на откази.

Чл. 5.В раздела за безопасност на труда се определят:

1. безопасността на труда при пробивните работи;
2. безопасността на труда при взривните работи;
3. границата на опасната зона по различните фактори;
4. мерките за ограничаване вредното въздействие от взрива;
5. специфичните и общите мерки за безопасност на труда, сигналите и задълженията на работещите с взривни материали.

Чл. 6.В графичната част се дават ясни и точни данни за извършваното взривяване и тя съдържа:

1. план, на който е нанесена охраняемата зона и постовете на отцеплението; когато няма подходящ план, на който да се нанесе охраняемата зона, към проекта се прилага скица, а местата на постовете се описват точно и подробно; в този случай радиусът на опасната зона се увеличава с 20 %;
2. план и разрези на взривяемия обект, разположение на взривните дупки (сондажите), конструкция на зарядите, схема на свързване, детайли на конструктивни елементи и др.;
3. защитно покритие - конструкция, захващане и разположение на обекта.

Чл. 7.(1) В проектите се дава списък за.писмено съгласуване със собствениците на конкретните обекти, които са в границите на опасната зона, като се посочват изискванията и мерките за опазване на тези обекти. (2) Проектите за специални взривни работи в населени места се съгласуват и с местните органи за управление.

Чл. 8.(1) Паспортът за пробивно-взривни работи е документ, по които се изписват взривните материали, материалите за защита, уредите, пособията и приспособленията, и се изпълнява взривяването. (2) Паспортът се изготвя на основа проекта на пробивно-взривни работи. (3) Паспортът задължително съдържа:

1. план, разрез и разположение на зарядите;
2. точните стойности на параметрите на взривяване и конструкция на зарядите;
3. схема на взривяване;
4. схема на разположение на постовете от отцеплението;
5. отговорници за определени дейности;
6. рекапитулация на всички материали - взривни, за защита и спомагателни;
7. утвърдена челна страница;
8. списък с подписите на отговорните лица за различните дейности при взривните работи;
9. списък с подписите на лицата, извършващи отцеплението;
10. страница за данните след взривяването.

Приложение № 9 къмчл. 217

ИНСТРУКЦИЯ ЗА МЕРКИТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТОКСИЧНИТЕ ГАЗОВЕ, ОБРАЗУВАЩИ СЕ ПРИ МАСОВИТЕ ВЗРИВЯВАНИЯ Раздел I. Мерки за безопасност в подземни изработки Чл. 1.В проекта за масово взривяване задължително се включва раздел, предвиждащ проветряване от обособена струя въздух на всички изработки и забои, в които могат да постъпят газообразните продукти от взрива.

Чл. 2.(1) Едно денонощие преди взривяването вентилационният надзор съвместно с личния състав на минноспасителната служба (МСС) проверяват вентилаторите, вентилационните устройства (врати, прегради, въздушни мостове и др.), както и степента на готовност на другите съоръжения, предвидени в проекта и връзките му с другите рудници, ако има такива. (2) При наличие на вентилационна връзка с други рудници взривяването се извършва при отсъствие на хора в тях. (3) Преди провеждане на взривяването вентилационните устройства отново се проверяват. Проверява се цялата вентилационна схема на рудника и на участъка, в който ще се извършва взривяването. (4) Ако се открият неизправности по вентилационните устройства взривяването не се допуска.

Чл. 3.Един ден преди взривяването отделенията от МСС се запознават с разположението на електрическите, вентилационните и водоотливните съоръжения. Командирът на МСС съвместно с ръководството на рудника съставя план за обслужване на тези съоръжения от минните спасители.

Чл. 4.Командният състав на МСС и ръководството на рудника съставят план за ликвидиране на авариите, които могат да възникнат след взривяването.

Чл. 5.След взривяването веднага се включват вентилаторите на повърхността.

Чл. 6.(1) При самостоятелно проветряване на участък след взривяването в сградата на вентилатора на повърхността се поставя пост от МСС, през цялото време на проветряването на участъка. (2) В задълженията на поста от МСС влизат:

1. вземане на проби през един час; при смукателен режим на работа на вентилатора пробите се вземат от дифузора, а при нагнетателен режим -от изходящата струя на участъка, където е проведено взривяването;
2. обслужване на вентилатора при пробив на газове в сградата на вентилатора.

Чл. 7.(1) Ако при взривяването се получи изхвърляне на газове на повърхността спускането на отделение от МСС в рудника се разрешава не по-рано от 1 час след взривяването в изработките на основния хоризонт и не по-рано от 2 часа в изработките в района на взривяването. (2) Ако не се е получило изхвърляне на газове на повърхността спускането на отделението на МСС в рудника се разрешава не по-рано от 2 часа след взривяването в изработките на основния хоризонт и не по-рано от 4 часа в изработките в района на взривяването, като не се разрешава приближаването на разстояние, по-малко от 200 м от мястото на взрива.

Чл. 8.Отделението на МСС извършва следните работи (с изключение в изработките в района на взрива):

1. включва вентилаторите и ги обслужват до пълното проветряване на изработките;
2. оглежда всички изработки на рудника и ги привежда в безопасно състояние;

• взема проби от въздуха във всички действащи забои, местата за движение на хора и общата изходяща струя на рудника;
• след определеното почл. 7време проверява газонепроницаемостта на прековките в района на взривяването, при необходимост извършва ремонта им, включва вентилаторите и ги обслужва, взема проби от въздуха.

Чл. 9.Всички анализи на пробите от рудничния въздух се извършват непосредствено в рудника, в подвижна лаборатория на МСС.

Чл. 10.Хората се допускт в рудника (освен в участъка на взривяването) само след проверка на състоянието на изработките и възстановяването във всички изработки от рудника на нормална руднична атмосфера, но не по-рано от 2 часа след взривяването. Проверката се извършва от отделение на МСС.

Чл. 11.Газонепроницаемите прековки, отделящи участъка на взривяването от останалите изработки на рудника, се разрушават само след като данните от анализа показват нормална руднична атмосфера в изходяща струя от участъка на взривяването, но не по-рано от 8 часа след взрива.

Чл. 12.В участъка на взривяването работниците се допускат само след възстановяването в него на нормална руднична атмосфера, привеждане на изработките в безопасно състояние и проверка състоянието на изработките от отделението на МСС, но не по-рано от 8 часа след взрива.

Раздел II. Мерки за безопасност на земната повърхност Чл. 13.В проекта за масово взривяване на земната повърхност се разработва раздел, в който се определят времето за проветряване, редът и местата за вземане на газови проби и редът за допускане на хора в района на взрива.

Чл. 14.(1) Към открития рудник или обект се организира специализирано звено, обучено и оборудвано с необходимите средства за вземане на газови проби и анализ на токсичните газове от взривни работи. (2) Звеното по ал. 1 се обучава съгласно изискванията на Правилника за минноспасителната и газоспасителната дейност - 1994 г. (3) Звеното се ръководи от ръководителя на взривните работи на рудника или обекта.

Чл. 15.(1) Членовете от специализираното звено се допускат в опасната зона не порано от 15 мин след взривяването, като те задължително са снабдени със самоизолиращи самоспасители. (2) В задълженията на специализираното звено влизат:

1. вземане на проби от въздуха от ниските нива на рудника или обекта и извършване на анализи с прибор с непрекъснато действие за установяване съдържанието на въглероден окис, азотни окиси и въглероден двуокис; измерването се извършва през определени интервали от време до намаляване на токсичните газове до пределно допустимите концентрации;
2. оглеждане състоянието на взривения район.

Чл. 16.В открития рудник или обекта, на които е проведено масовото взривяване, работниците се допускат с разрешение от ръководителя на взривните работи след като анализите на въздуха покажат отсъствието на опасни концентрации, но не по-рано от 30 мин.

Чл. 17.За рудници и обекти, които не се обслужват от специализирано звено, времето за проветряване след провеждане на масово взривяване се определя в проекта и от ръководителя на взривните работи в зависимост от конфигурацията на открития рудник или обекта, климатичните особености, употребяваните взривни материали, характера на скалите и др. Във всички случаи това време не може да бъде по-малко от 14 часа.

Приложение № 10 къмчл. 224, ал. 2 КНИГА ЗА ЗАПИСВАНЕ ЛИКВИДИРАНЕТО НА ОТКАЗАЛИ ЗАРЯДИ ПРИ ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ