Чл. 13

Член 13 Трансграничен достъп до онлайн процедури

1. Държавите членки гарантират, че когато дадена процедура, посочена в член 2, параграф 2, буква б) и установена на национално равнище е достъпна за нетрансграничните потребители и може да се извършва онлайн от тях, тя е достъпна и за трансграничните потребители и може да се извършва онлайн от тях по недискриминационен начин, посредством същото или алтернативно техническо решение.

1. Държавите членки гарантират, че при посочените в параграф 1 от настоящия член процедури са спазени най-малко следните изисквания:

а) потребителите имат възможност за достъп до указанията за извършване на процедурата на официален език на Съюза, който в голяма степен се разбира от възможно най-широк кръг трансгранични потребители, в съответствие с член 12; б) трансграничните потребители могат да представят исканата информация, включително когато структурата на тази информация се различава от структурата на подобна информация в съответната държава членка; в) трансграничните потребители имат възможност да се идентифицират и да удостоверяват автентичност, да подписват или подпечатват документи по електронен път, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 910/2014, във всички случаи, в които това е възможно и за нетрансграничните потребители; г) трансграничните потребители имат възможност да предоставят удостоверителни документи за съответствието с приложимите изисквания и да получат резултата от процедурите в електронен формат във всички случаи, в които това е възможно и за нетрансграничните потребители; д) когато извършването на процедура изисква плащане, потребители имат възможност да заплащат всякакви такси онлайн чрез широко достъпни трансгранични платежни услуги, без дискриминация, основана на мястото на установяване на доставчика на платежната услуга, на мястото на издаване на платежния инструмент или на мястото на платежната сметка в рамките на Съюза.

1. Когато процедурата не изисква електронна идентификация или удостоверяване на автентичността съгласно параграф 2, буква в) и когато съгласно приложимото национално право или административна практика е допустимо компетентните органи да приемат копия в цифров вид на неелектронни документи за удостоверяване на самоличност, като например лични карти или паспорти по отношение на нетрансграничните потребители, тези органи трябва да приемат такива копия в цифров вид и по отношение на трансгранични потребители.