Чл. 52

Член 52 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Страсбург на 25 ноември 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

Å. TORSTENSSON

(1) Становище от 25 февруари 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ C 120, 28.5.2009 г., стр. 56.

(3) Становище на Европейския парламент от 2 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 26 октомври 2009 г.

(4) ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(5) ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1.

(6) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.

(7) ОВ L 247, 17.9.2001 г., стр. 1.

(8) ОВ L 184, 23.7.2003 г., стр. 19.

(9) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(10) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

(11) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

(12) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

(13) ОВ L 247, 17.9.2001 г., стр. 24.

(14) ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 63.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ЕКОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД Екологичният преглед обхваща следните области: 1.

Определяне на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда.

Като допълнение към създаването на списък на приложимите правни изисквания организацията също посочва как могат да се осигурят доказателства, че тя се съобразява с различните изисквания. 2. Определяне на всички преки и непреки екологични аспекти със значително въздействие върху околната среда, изразени качествено и количествено в зависимост от случая, и съставяне на регистър на онези от тях, които са определени за важни. При оценката на значимостта на даден екологичен аспект организацията следва да отчита следните въпроси: i) вероятност от причиняване на вреда върху околната среда; ii) уязвимост на местната, регионалната и глобалната околна среда; iii) размери, брой, честотата и обратимост на аспекта или въздействието; iv) наличие и изисквания на съответното законодателство за околната среда; v) значение за заинтересованите страни и служителите на организацията. а) Преки екологични аспекти Преките екологични аспекти са свързани с дейностите, продуктите и услугите на самата организация, върху които тя има пряк контрол. Всички организации отчитат преките аспекти на техните дейности. Преките екологични аспекти включват следните аспекти без да се ограничават до: i) правни изисквания и ограничения на разрешителните; ii) емисии в атмосферата; iii) изпускане във води; iv) производство, рециклиране, повторна употреба, превоз и обезвреждане на твърди и други отпадъци и особено на опасни отпадъци; v) използване и замърсяване на земя; vi) използване на природни ресурси и суровини (включително енергия); vii) използване на добавки и спомагателни вещества, както и полуфабрикати; viii) местни въпроси (шум, вибрации, мирис, прах, външен изглед и т.н.); ix) транспортни въпроси (по отношение както на стоки, така и на услуги); ч) рискове от екологични аварии и въздействия, които произтичат или съществува вероятност да настъпят вследствие на аварии и потенциални аварийни ситуации; xi) последици върху биологичното разнообразие. б) Непреки екологични аспекти Непреки екологични аспекти могат да възникнат вследствие на взаимоотношения на организацията с трети страни, които в разумна степен могат да бъдат повлияни от стремежа на организацията за регистрация по EMAS. За непромишлени организации, като например местни власти или финансови институции, е от основно значение те да вземат предвид също и екологичните аспекти, свързани с основната им дейност. Списък, който се ограничава до екологичните аспекти на обекта и съоръженията на организацията, не е достатъчен. Те включват, но не се ограничават до следните аспекти: i) въпроси, свързани с жизнения цикъл на продуктите (проектиране, разработване, опаковане, превоз, използване и оползотворяване/обезвреждане на отпадъци); ii) капитални инвестиции, отпускане на заеми и застрахователни услуги; iii) нови пазари; iv) избор и състав на услугите (напр. превоз или дейност по снабдяването); v) административни и планови решения; vi) състав на продуктовата гама; vii) екологични резултати и практики на изпълнители, подизпълнители и доставчици. Организациите трябва да могат да докажат, че са установени значителните екологични аспекти, които са свързани с процедурите им за възлагане на поръчки, и че тези значителни въздействия върху околната среда са взети под внимание в системата за управление. Организацията следва да се стреми да гарантира, че доставчиците и лицата, които действат от нейно име, спазват политиката на организацията в областта на околната среда в рамките на извършвана дейност съгласно поръчката. При тези непреки екологични аспекти организацията обмисля до каква степен може да повлияе върху тях и какви мерки могат да се предприемат за намаляване на тяхното въздействие върху околната среда. 3.

Описание на критериите за оценка на значимостта на въздействието върху околната среда

Организацията определя критериите за оценка на значимостта на екологичните аспекти на своята дейност, продукти и услуги, за да определи кои от тях имат значително въздействие върху околната среда. Разработените от организацията критерии вземат предвид правото на Общността и са изчерпателни, могат да са предмет на независима проверка, възпроизводими са и са публично достъпни. Съображенията при определяне на критериите за оценка на значението на екологичните аспекти на дадена организация могат да включват, но не се ограничават до: а) информация за състоянието на околната среда, за да се определят дейностите, продуктите и услугите на организацията, които могат да имат въздействие върху околната среда; б) наличните данни на организацията за влаганите материали и енергия, изтичания, отпадъци и емисии от гледна точка на риска; в) становища на заинтересованите страни; г) регламентираните екологични дейности на организацията; д) дейности, свързани с поръчки; е) проектиране, разработка, производство, разпределение, обслужване, използване, повторно използване, рециклиране и обезвреждане на продуктите на организацията; ж) дейностите на организацията, които са свързани с най-значителните екологични разходи и екологични ползи. При оценяване на значението на екологичните аспекти на дейността на организацията, се мисли не само за условията на нормална работа, но и за условията при пускане и затваряне и за разумно предвидимите аварийни условия. Следва да се отчитат минали, настоящи и планирани дейности. 4. Проучване на всички съществуващи практики и процедури за управление по околна среда. 5. Оценка на обратната информация от разследването на предишни аварии.

ПРИЛОЖЕНИЕ II Изисквания към системата за управление по околна среда и допълнителни въпроси, които се вземат под внимание от организациите, прилагащи EMAS Изискванията към системата за управление по околна среда съгласно EMAS са тези, предвидени в раздел 4 на стандарта EN ISO 14001: 2004. Тези изисквания са дадени в лявата колона на таблицата по-долу, която съставлява част A от настоящото приложение. Освен това, от регистрираните организации се изисква да вземат под внимание редица допълнителни въпроси, имащи пряка връзка с множество елементи от раздел 4 на стандарта EN ISO 14001:2004. Тези допълнителни изисквания са изброени в дясната колона на таблицата по-долу, която съставлява част Б от настоящото приложение. ЧАСТ А Изисквания към системите за управление по околна среда по EN ISO 14001:2004 ЧАСТ Б Допълнителни въпроси, които се вземат под внимание от организациите, прилагащи EMAS Организациите, участващи в Схемата за управление по околна среда и одит (EMAS), прилагат изискванията на EN ISO 14001:2004, които са описани в раздел 4 на европейския стандарт (1) и са дадени в тяхната цялост по-долу:

А. Изисквания към системата за управление по околна среда

А.1. Общи изисквания

Организацията създава, документира, въвежда, поддържа и непрекъснато да подобрява системата за управление по околна среда в съответствие с изискванията на посочения международен стандарт и да определи как тя ще изпълни тези изисквания.

Организацията определя и документира обхвата на нейната система за управление по околна среда.

А.2. Политика по отношение на околната среда

Най-високото ниво на ръководството определя политиката на организацията по отношение на околната среда и осигурява, че в рамките на определения обхват на нейната система за управление по околна среда, тя:

а) е подходяща за естеството, мащаба и екологичното въздействие, което оказват нейната дейност, продукти и услуги;

б) включва ангажимент за непрекъснато подобряване и предотвратяване на замърсяването;

в) включва ангажимент за съответствие с приложимите правни изисквания, както и с други свързани с екологичните аспекти изисквания, които организацията е подписала да спазва;

г) осигурява рамката за определяне и преразглеждане на екологични цели и задачи;

д) е документирана, бива прилагана и поддържана;

е) е съобщена на всички лица, работещи за или от името на организацията; и

ж) е достъпна за обществеността.

А.3. Планиране

А.3.1. Екологични аспекти

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и):

а) за определяне на екологичните аспекти на нейните дейности, продукти и услуги в рамките на определения обхват на системата за управление по околна среда, които тя може да контролира, и тези, на които тя може да въздейства, като се отчитат планираните или новите обстоятелства или новите или променените дейности, продукти и услуги; и

б) за определяне на тези аспекти, които имат или могат да имат значимо(и) въздействие(я) върху околната среда (т.е. значими екологични аспекти).

Организацията документира тази информация и да я поддържа актуална.

Организацията гарантира, че значимите екологични аспекти са взети предвид при създаването, въвеждането и поддържането на нейната система за управление по околна среда.

Б.1. Преглед на състоянието на околната среда Организациите осъществяват първоначален преглед на състоянието на околната среда, посочен в приложение I, с цел определяне и оценка на екологичните си аспекти и установяване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда.

Организации извън Общността се позовават на правните изисквания, свързани с околната среда, приложими за сходни организации в държавите-членки, където те възнамеряват да подадат своето заявление. А.3.2. Правни и други изисквания

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и):

а) за идентифициране и достъп до приложимите правни изисквания и до други изисквания, свързани с екологичните аспекти, които организацията е подписала да спазва; и

б) за определяне на това какво отношение имат тези изисквания към нейните екологични аспекти.

Организацията гарантира, че тези приложими правни изисквания и други изисквания, които организацията документирано е приела, са взети предвид при създаването, въвеждането и поддържането на нейната система за управление по околна среда.

Б.2. Спазване на правните изисквания

Организациите, които желаят да се регистрират в EMAS, трябва да могат да докажат, че:

1. са установили и са наясно със задълженията на организацията, произтичащи от всички приложими правни изисквания, свързани с околната среда; определени по време на екологичния преглед в съответствие с приложение I;

2. осигуряват спазване на законодателството в областта на околната среда, включително на разрешителни и ограничения за разрешителните; и

3. разполагат с процедури на място, които дават възможност на организацията постоянно да спазва тези изисквания. А.3.3. Общи и конкретни цели и програма/програми

Организацията създава, въвежда и поддържа документирани общи и конкретни цели по отношение на околната среда на съответните нива и функции в рамките на организацията.

Общите и конкретните цели са измерими, когато това е практически възможно, и са съгласувани с политиката в областта на околната среда, включително с ангажиментите по предотвратяването на замърсяването, при спазване на приложимите правни изисквания и други изисквания, които организацията документирано е приела, и при непрекъснатото подобряване.

Когато определя и преглежда своите общи и конкретни цели, организацията взима предвид правните изисквания и другите изисквания, които организацията документирано е приела, и своите значими екологични аспекти. Тя също така разглежда своите технологични възможности, своите финансови, оперативни и стопански изисквания и становищата на заинтересованите страни.

Организацията създава, въвежда и поддържа програма (и) за постигане на нейните общи и конкретни цели. Програмата(ите) включва(т):

а) разпределението на отговорността за постигане на общите и конкретните цели за съответните нива и функции на организацията; и

б) средствата, чрез които, и срока, в които те бъдат постигнати.

Б.3. Екологични резултати

1. Организацията трябва да може да докаже, че системата за управление и процедурите за одит са насочени към действителните екологични резултати на организацията по отношение на преки и непреки аспекти идентифицирани при екологичния преглед съгласно приложение I.

2. Екологичните резултати на организацията спрямо нейните общи и конкретни цели се оценяват като част от процеса на преглед от ръководството. Организацията се ангажира също непрекъснато да подобрява екологичните си резултати. При това действията ѝ могат да се основават на местни, регионални и национални екологични програми.

3. Средствата за постигане на общите и конкретни цели не могат да се считат за екологични цели. Ако организацията включва един или повече обекти, всеки от обектите, за които се прилага EMAS, спазва всички изисквания на EMAS, включително определеното в член 2, параграф 2 непрекъснато подобряване на екологичните резултати. А.4. Въвеждане и функциониране

А.4.1. Ресурси, роли, отговорност и правомощия

Ръководството осигурява наличието на ресурси, които са съществено важни за създаването, въвеждането, поддържането и подобряването на системата за управление по околна среда. Ресурсите включват човешки ресурси и специализирани умения, организационна инфраструктура, технология и финансови ресурси.

Ролите, отговорностите и йерархичните зависимости са определени, документирани и съобщени, с оглед да се улесни ефективното функциониране на системата за управление по околна среда.

Най-високото ниво на ръководството определя специален(и) представител(и) на ръководството, който/които, независимо от другите задължения, има(т) определени роли, отговорности и правомощие да:

а) гарантира(т), че системата за управление по околна среда ще бъде създадена, въведена и поддържана в съответствие с изискванията на настоящия международен стандарт;

б) докладва(т), за целите на прегледа, пред най-висшето ръководство за резултатите, постигнати от системата за управление по околна среда, включително да дава(т) препоръки за подобряване.

А.4.2. Компетентност, обучение и осведоменост Б.4. Участие на работниците и служителите

1. Организацията следва да вземе под внимание, че участието на работниците и служителите е движеща сила и предпоставка за постоянно и успешно подобряване на околната среда, че то е ключов ресурс за подобряването на екологичните резултати, както и правилен метод за успешно утвърждаване на системата за управление по околна среда и одит в организацията.

2. Понятието „участие на работниците и служителите“ включва както участие, така и информиране на отделния работник или служител и неговите представители. Ето защо следва да има схема за участие на работниците и служителите на всички нива. Организацията следва да вземе под внимание, че ангажирането, откликването и активната подкрепа от страна на ръководството е предпоставка за успеха на тези процеси. В тази смисъл се подчертава необходимостта от обратна връзка от ръководството към работниците и служителите. Организацията гарантира, че всяко лице(а), извършващо(и) задачи за нея или от нейно име, което(които) има(т) потенциала да причини(ят) значимо(и) въздействие(я) върху околната среда, идентифицирани от организацията, е(са) компетентно(и) на базата на подходящо образование, обучение или опит, както и поддържа съответни досиета.

Организацията идентифицира нуждите от обучение, свързани с нейните екологични аспекти и с нейната система за управление по околна среда. Тя осигурява обучение или предприема други действия, за да отговори на тези нужди, както и поддържа съответни досиета.

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и), за да осведоми лицата, работещи за нея или от нейно име, за:

а) важността на съответствието с политиката и процедурите по отношение на околната среда и с изискванията на системата за управление по околна среда;

б) значимите екологични аспекти и свързаните с тях текущи и потенциални въздействия, свързани с тяхната работа, и ползите за околната среда от подобрените индивидуални резултати от тяхната работа;

в) техните роли и отговорности за постигане на съответствие с изискванията на системата за управление по околна среда; и

г) потенциалните последствия от отклонението от уточнените процедури.

3. В допълнение към тези изисквания служителите участват в процеса, насочен към непрекъснато подобряване на екологичните резултати, постигнати от организацията чрез:

а) първоначалния екологичен преглед, анализа на съществуващото положение и събирането и проверката на информация;

б) създаване и въвеждане на система за управление по околна среда и одит, подобряваща екологичните резултати;

в) екологични комитети, които да събират информация и да осигуряват участието на служителя по околна среда/представители на ръководството, работниците и служителите и техните представители;

г) съвместни работни групи за програмата за действие в областта на околната среда и за екологичен одит;

д) изготвяне на екологични декларации.

4. За целта следва да се използват подходящи форми на участие, като например система за книга за предложения или групова работа по проекти, или екологични комитети. Организациите вземат предвид насоките на Комисията за най-добрите практики в областта. По тяхно искане участват и всички представители на работниците и служителите. A.4.3. Обмен на информация

Във връзка със своите екологични аспекти и система за управление по околна среда организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за:

а) вътрешен обмен на информация между различните нива и функции на организацията;

б) получаване, документиране и отговаряне на съответни съобщения от външни заинтересовани страни.

Организацията решава дали да съобщава публично информация относно своите значими екологични аспекти и да документира своето решение. Ако решението е да се разпространи информация, то организацията създава и реализира метод(и) за това публично съобщаване на информация.

Б.5. Съобщаване на информация

1. Организациите трябва да са способни да докажат открит диалог с обществеността и други заинтересовани страни, включително местни общности и клиенти, във връзка с въздействието върху околната среда на тяхната дейност, продукти и услуги, за да се определят въпросите, които предизвикват загриженост в обществото и другите заинтересовани страни.

2. Откритост, прозрачност и периодично предоставяне на информация за околната среда са ключови фактори в разграничаването на EMAS от други схеми. Тези фактори са важни за организацията и за изграждането на доверие със заинтересованите страни.

3. EMAS осигурява гъвкавост, позволяваща на организациите да насочват съществената информация към конкретни категории публика, като гарантира, че цялата информация е достъпна за тези, които я поискат. A.4.4. Документация

Документацията на системата за управление по околна среда включва:

а) политиката, целите и задачите по отношение на околната среда;

б) описание на обхвата на системата за управление по околна среда;

в) описание на основните елементи на системата за управление по околна среда и тяхното взаимодействие и позоваване на съответните документи;

г) документи, включително досиета, изисквани от настоящия международен стандарт; и

д) документи, включително досиета, определени от организацията като необходими, за да се осигури ефективно планиране, функциониране и контрол на процесите, които имат отношение към нейните основни екологични аспекти.

A.4.5. Контрол на документите

Документите, изисквани от системата за управление по околна среда и от настоящия международен стандарт, се контролират. Досиетата представляват специален тип документи, които се контролират в съответствие с изискванията, дадени в точка А.5.4.

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за:

а) одобряване на документите като адекватни преди тяхното издаване;

б) преглед и актуализиране при необходимост, както и повторно одобряване на документи;

в) гарантиране, че промените и статута на текущия преглед на документите са точно определени;

г) гарантиране, че съответните версии на приложимите документи са налични по местата за ползване;

д) гарантиране, че документите остават четливи и могат лесно да бъдат идентифицирани;

е) гарантиране, че документите с външен произход, които са определени от организацията като необходими за планирането и действието на системата за управление по околна среда, са точно определени и тяхното разпространение се контролира; и

ж) предотвратяване на неволното използване на остарели документи и прилагане на подходящото им идентифициране, ако по някаква причина те са запазени.

A.4.6. Оперативен контрол

Организацията идентифицира и планира тези операции, които са свързани с идентифицираните значими екологични аспекти, съответстващи на нейната политика, цели и задачи по отношение на околната среда, за да осигури осъществяването на тези операции да става в съответствие със зададените условия, чрез:

а) създаване, въвеждане и поддържане на документирана(и) процедура(и) за контрол на ситуациите, при които тяхното отсъствие би довело до отклонение от политиката, целите и задачите по отношение на околната среда;

б) определяне на оперативни критерии в процедурата(ите); и

в) създаване, въвеждане и поддържане на процедури, свързани с определените основни екологични аспекти на стоките и услугите, използвани от организацията, и съобщаване на приложимите процедури и изисквания на доставчиците, включително на подизпълнителите.

A.4.7. Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и), за да идентифицира потенциалните извънредни ситуации и потенциални инциденти, които могат да имат въздействие(я) върху околната среда, и как да отговори на тях.

Организацията отговаря на реалните извънредни ситуации и инциденти и предотвратява или смекчава свързаните с тях неблагоприятни въздействия върху околната среда.

Организацията периодично преглежда и, когато това е необходимо, ревизира своите процедури за готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране, по-специално, след възникването на инциденти или извънредни ситуации.

Организацията периодично изпитва тези процедури, когато това е осъществимо.

A.5. Проверка

A.5.1. Наблюдение и измервания

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за редовно наблюдение и измерване на ключовите характеристики на своите операции, които могат да имат значимо въздействие върху околната среда. Процедурата(ите) включва(т) документиране на информацията с цел наблюдение на резултатите, приложимия оперативен контрол и съответствието с общите и конкретните цели на организацията, свързани с околната среда.

Организацията гарантира, че за наблюдението и измерването се използва и поддържа калибрирано или проверено оборудване и се съхраняват съответни досиета.

A.5.2. Оценка на съответствието

A.5.2.1. В изпълнение на своите ангажименти за съответствие организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за периодична оценка на съответствието с приложимите правни изисквания.

Организацията съхранява досиета с резултатите от периодичните оценки.

A.5.2.2. Организацията оценява спазването на другите изисквания, които тя документирано е приела. Организацията може да пожелае да комбинира тази оценка с оценката на спазването на правните изисквания, посочена в точка А.5.2.1, или да създаде отделна(и) процедура(и).

Организацията съхранява досиета с резултатите от периодичните оценки.

A.5.3. Несъответствие, корективни и превантивни действия

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за справяне с действително(и) и потенциално(и) несъответствие(я) и за предприемане на корективни действия и превантивни действия. Процедурата/ите определя(т) изискванията за:

а) идентифициране и коригиране на несъответствието(ята) и предприемане на действие(я) за смекчаване на тяхното въздействие върху околната среда;

б) проучване на несъответствието(ята), определяне на причина(ите) му (им) и предприемане на действия за избягване на повтарянето му (им);

в) оценка на необходимостта от действие(я) за недопускане на несъответствие(я) и реализиране на подходящи действия, насочени към недопускане на появяването му (им);

г) записване на резултатите от предприетите корективни действия и превантивни действия;

д) преглед на ефективността на предприетите корективни действия и превантивни действия. Предприетите действия съответстват на важността на проблемите и на възникналите въздействия върху околната среда.

Организацията осигурява извършването на всички необходими промени в документацията на системата за управление по околна среда.

A.5.4. Управление на досиетата

Организацията създава и поддържа досиетата, необходими, за да доказва съответствието с изискванията на своята система за управление по околна среда и тези на настоящия международен стандарт, и постигнатите резултати.

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за идентифициране, съхранение, защита, достъпност, срок на съхранение и унищожаване на досиетата.

Досиетата са и остават четливи, могат да бъдат идентифицирани и проследими.

A.5.5. Вътрешен одит

Организацията осигурява вътрешните одити на системата за управление по околна среда да бъдат провеждани през планирани интервали, за да:

а) определят дали системата за управление по околна среда:

– съответства на планираната организация за управление по околна среда, включително изискванията на настоящия международен стандарт, и

– е коректно въведена и поддържана; и

б) предостави информация за резултатите от одитите на ръководството.

Одитната(ите) програма(и) се планирана(т), създава(т), въвежда(т) и поддържа(т) от организацията, като се взима предвид важността от гледна точка на околната среда на съответното действие(я) и резултатите от предишни одити.

Създава(т) се, въвежда(т) се и се поддържа(т) процедура(и) за одит, която(които) е(са) насочена(и) към:

– отговорностите и изискванията за планиране и провеждане на одити, докладване на резултатите и съхранение на съответните досиета,

– определяне на критериите за одит, обхват, честота и методи.

Изборът на одитори и провеждането на одитите осигурят обективността и безпристрастността на одитния процес.

A.6. Преглед от ръководството

Висшето ръководство през планирани интервали прави преглед на системата за управление по околна среда, за да осигури, че продължава да е подходяща, адекватна и ефективна. Прегледите включват оценка на възможностите за подобрение и необходимостта за промени на системата за управление по околна среда, включително политиката, общите и конкретните цели в областта на околната среда.

Досиетата на прегледите на ръководството се запазват.

Началната информация за ръководството включва:

а) резултатите от вътрешните одити и оценки на съответствието с правните и другите изисквания, които организацията е подписала да спазва;

б) информация от външни заинтересовани страни, включително оплаквания;

в) постигнатите от организацията екологични резултати;

г) степента, в която са постигнати общите и конкретните цели;

д) състоянието на корективните и превантивните действия;

е) последващите действия след предишните прегледи от ръководството;

ж) променените обстоятелства, включително развитието в правните и другите изисквания, свързани с нейните екологични аспекти; и

з) препоръки за подобрение.

Резултатите от прегледите на ръководството включват всички решения и действия, свързани с възможните промени в политиката, общите и конкретните цели в областта на околната среда и другите елементи на системата за управление по околна среда, в съответствие с ангажимента за непрекъснато подобряване.

Списък на националните органи по стандартизация BE: IBN/BIN (Institut Belge de Normalisation/Belgisch Instituut voor Normalisatie) CZ: ČNI (Český normalizační institut) DK: DS (Dansk Standard) DE: DIN (Deutsches Institut für Normung e.V.) EE: EVS (Eesti Standardikeskus) EL: ELOT (Ελληνικός Οργανισμός Τυποποίησης) ES: AENOR (Asociacion Espanola de Normalizacion y Certificacion) FR: AFNOR (Association Française de Normalisation) IE: NSAI (National Standards Authority of Ireland) IT: UNI (Ente Nazionale Italiano di Unificazione) CY: Κυπριακός Οργανισμός Προώθησης Ποιότητας LV: LVS (Latvijas Standarts) LT: LST (Lietuvos standartizacijos departamentas) LU: SEE (Service de l’Energie de l’Etat) (Luxembourg) HU: MSZT (Magyar Szabványügyi Testület) MT: MSA (Awtoritá Maltija dwar l-Istandards/Malta Standards Authority) NL: NEN (Nederlands Normalisatie-Instituut) AT: ON (Österreichisches Normungsinstitut) PL: PKN (Polski Komitet Normalizacyjny) PT: IPQ (Instituto Português da Qualidade) SI: SIST (Slovenski inštitut za standardizacijo) SK: SÚTN (Slovenský ústav technickej normalizácie) FI: SFS (Suomen Standardisoimisliitto r.y) SE: SIS (Swedish Standards Institute) UK: BSI (British Standards Institution).

Допълнителен списък на националните органи по стандартизация

Национални органи по стандартизация в държавите-членки, които не са обхванати от EN ISO 14001:2004:

BG: BDS (БДС) (Български институт за стандартизация);

RO: ASRO (Asociaţia de Standardizare din România).

Национални органи по стандартизация в държавите-членки, където национален орган по стандартизация, включен в EN ISO 14001:2004, е бил заменен:

CZ: ÚNMZ (Ústav pro technickou normalizaci, metrologii a státní zkušebnictví).

(1) Използването на текста, възпроизведен в настоящото приложение, е направено с разрешението на Европейския комитет по стандартизация (CEN). Пълният текст може да бъде закупен от националните органи по стандартизация, чийто списък е даден в настоящото приложение. Всяко възпроизвеждане на настоящото приложение с търговски цели е забранено.

ПРИЛОЖЕНИЕ III ВЪТРЕШEН ЕКОЛОГИЧЕН ОДИТ А. Одитна програма и честота на одитиране

1. Одитна програма

Одитната програма следва да гарантира, че ръководството на организацията разполага с информацията, необходима за прегледа на екологичната резултатност на организацията и ефективността на системата за управление по околна среда и да показва, че те са под контрол.

1. Общи цели на одитната програма

По-специално, целите включват оценка на съществуващите системи за управление и определяне на съответствието с политиката и програмата на организацията, което включва съблюдаване на съответните регулаторни изисквания в областта на околната среда.

1. Обхват на одитната програма

Цялостният обхват на отделните одити или на всеки етап от одитния цикъла, в зависимост от случая, е ясно определен и изрично посочва: а) обхванатите области; б) подлежащите на одит дейности; в) екологичните критерии, които следва да се вземат под внимание; г) обхванатия от одита период. Екологичният одит включва оценка на фактическите данни, които са необходими за оценка на екологичните резултати.

1. Честота на одита

Одитът или одитният цикъл, обхващащ всички дейности на организацията, в зависимост от случая, се извършват през интервали не по-дълги от 3 години или 4 години, ако се прилага дерогацията, предвидена в член 7. Честотата, с която се проверява всяка дейност, е различна в зависимост от: а) естеството, мащабите и сложността на дейностите; б) значението на съответните въздействия върху околната среда; в) важността и спешността на установените при предишни одити проблеми; г) историята на екологичните проблеми. По-сложните дейности с по-значително въздействие върху околната среда се подлагат на одит по-често. Организацията следва да провежда одити поне веднъж годишно, тъй като това ще помогне да се демонстрира пред ръководството на организацията и на проверяващия, че контролира своите значими екологични аспекти. Организацията следва да извършва одити във връзка със: а) екологичните резултати на организацията; и б) спазването от организацията на приложимите правни задължения, свързани с околната среда. Б. Дейности по одита Дейностите по одита включват обсъждане с персонала, инспекция на оперативните условия и на оборудването, както и преглед на досиетата, писмените процедури и друга съответна документация, с цел извършване на оценка на екологичните резултати от дейност, на която се извършва одит, за да се определи дали тя отговаря на приложимите стандарти и правна уредба или на поставените екологични общи и конкретни цели, и дали съществуващата система за управление на екологичните задължения е ефективна и подходяща. За да се определи ефективността на цялата система за управление, inter alia, следва да се използват проверки на място на спазването на тези критерии. В одитния процес се включват по-специално следните стъпки: а) разбиране на системите за управление; б) оценка на силните и слабите страни на системите за управление; в) събиране на съответни доказателства; г) оценка на констатациите от одита; д) подготовка на заключенията от одита; е) докладване на констатациите и заключенията от одита. В. Докладване на констатациите и заключенията от одита Основните цели на писмения одиторски доклад са: а) да се документира обхватът на одита; б) да се предостави информация на ръководството за състоянието на съответствие с политиката на организацията в областта на околната среда и за постигнатия напредък в тази област; в) да се предостави информация на ръководството за ефективността и надеждността на мерките за наблюдение и контрол на въздействието на организацията върху околната среда; г) да се докаже необходимостта от корективни действия, когато е уместно.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ДОКЛАДВАНЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА A. Въведение Информацията за околната среда се представя по ясен и последователен начин в електронна или печатна форма. Б. Екологична декларация Екологичната декларация съдържа поне елементите и отговаря на минималните изисквания, определени по-долу: а) ясно и недвусмислено описание на организацията, която се регистрира по EMAS и обобщено описание на нейните дейности, продукти и услуги, както и на връзките ѝ с евентуални организации майки, в зависимост от случая; б) политиката на организацията в областта на околната среда и кратко описание на нейната система за управление по околна среда; в) описание на всички значими преки и непреки екологични аспекти, които обуславят наличието на значителни въздействия на организацията върху околната среда и обяснение на естеството на въздействията във връзка с тези аспекти (приложение I.2); г) описание на екологичните общи и конкретни цели във връзка със значимите екологични аспекти и въздействия; д) обобщение на наличните данни за резултатите на организацията във връзка с нейните екологични общи и конкретни цели по отношение на значимите ѝ екологични въздействия. Докладването следва да бъде за основните показатели и други относими съществуващи показатели за екологични резултати, както са уредени в раздел В; е) други фактори относно екологичните резултати, включително изпълнението на правни разпоредби във връзка със значимите им екологични въздействия; ж) позоваване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда; з) име и акредитационен номер или номер на лиценза на проверяващия по околна среда, както и дата на заверяване. Актуализираната екологична декларация съдържа поне елементите и отговаря на минималните изисквания, посочени в букви д) — з). В. Основни показатели и други относими съществуващи показатели за екологични резултати

1. Въведение

Организациите докладват, както чрез екологичната декларация, така и чрез актуализираната екологична декларация, относно основните показатели дотолкова, доколкото те са свързани с преките екологични аспекти на организацията и други относими съществуващи показатели за екологични резултати, както са определени по-долу. Докладването предоставя данни относно действителното потребление/въздействие. В случай че оповестяването би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху поверителността на търговска или промишлена информация на организацията, когато тази поверителност е предвидена от националното право или от правото на Общността с цел защита на законен икономически интерес, на организацията може да бъде разрешено да индексира тази информация в своите доклади, например чрез установяване на базисна година (с индексна формула 100), от която би станало известно развитието на действителното потребление/въздействие. Показателите: а) дават точна оценка на екологичните резултати на организацията; б) са разбираеми и недвусмислени; в) позволяват сравнение година за година, за оценяване развитието на екологичните резултати на организацията; г) позволяват сравнение с отраслови, национални или регионални еталони, според случая; д) позволяват сравнение с регулаторните изисквания, според случая.

1. Основни показатели

а) Основните показатели се отнасят за всички видове организации. Те са съсредоточени върху резултатността в следните ключови екологични области: i) енергийна ефективност; ii) ефективност на използване на материалите; iii) води; iv) отпадъци; v) биоразнообразие; и vi) емисии. Когато дадена организация стигне до заключението, че един или повече основни показатели не са съществени за нейния значителен пряк екологичен аспект, тази организация може да не докладва относно тези основни показатели. За тази цел организацията представя обосновка с позоваване на своя екологичен преглед. б) Всеки основен показател е съставен от: i) число А, показващо общото годишно количество на входния елемент/въздействие в дадената област; ii) число Б, показващо общото годишно количество на изходния елемент на организацията; и iii) число С, показващо отношението А/Б. Всяка организация докладва относно всички 3 съставни елемента на всеки показател. в) Представянето на общото годишно количество на потреблението/въздействието в дадената област, число А, се докладва, както следва: i) за енергийната ефективност — „съвкупно пряко използване на енергия“, общата годишна консумация на енергия, изразена в MWh или в GJ; — „съвкупно пряко използване на възобновяема енергия“, процента от общата годишна консумация на енергия (електро- и топлоенергия), произведена от организацията от възобновяеми източници на енергия; ii) за ефективността на използване на материалите — „годишен масов разход на различни материали“ (изключват се енергоносителите и водата), изразен в тонове; iii) за водата — „съвкупна годишна консумация на вода“, изразена в m3; iv) за отпадъците — „съвкупно годишно генериране на отпадъци“, разпределено по типове, изразено в тонове; — „съвкупно годишно генериране на опасни отпадъци“, изразено в килограми или тонове; v) за биологичното разнообразие — „използване на земи“, изразено в m2 застроена площ; vi) за емисиите — „съвкупни годишни емисии на парникови газове“, в това число поне емисии на CO2, CH4, N2O, HFCs, PFCs и SF6, изразени в тонове еквивалент на CO2; — „съвкупни годишни емисии на въздух“, в това число поне емисии на SO2, NOX и PM, изразени в килограми или тонове. В допълнение към показателите, определени по-горе, организацията може също така да използва други показатели за изразяване на съвкупното годишно потребление/въздействие в определената област. г) Представянето на общата годишна продукция на организацията — число Б, е едно и също за всички области, но е пригодено за различните типове организации според вида на дейността им и се докладва, както следва. i) за организации, работещи в производствения сектор (промишлеността), може да се даде общата брутна прибавена стойност в милиона евро (млн. EUR) или общата годишна действителна продукция в тонове, а за малки организации — общият годишен оборот или броят служители; ii) за организации от непроизводствения сектор (администрация/услуги) може да се свърже с големината на организацията, изразена в брой служители. В допълнение към показателите, определени по-горе, организацията може също така да използва други показатели за изразяване на своята общата годишна продукция.

1. Други съответни показатели за екологични резултати

Всяка организация докладва ежегодно относно своите резултати, свързани с по-специфичните аспекти, определени в нейната екологична декларация и, когато е възможно, взема предвид референтните документи по сектори, както е посочено в член 46. Г. Публична достъпност Организацията трябва да може да докаже пред проверяващия по околна среда, че всеки, който се интересува от екологичните резултати на организацията може да получи лесен и свободен достъп до информацията, която се изисква по точки Б и В. Организацията гарантира, че тази информация е налична на официалния език (или на един от официалните езици) на държавата-членка, в която е регистрирана организацията, и, ако е приложимо, на (един от) официалните езици на тези държави-членки, в които се намират обектите, включени в корпоративната регистрация. Д. Местна отчетност Организациите, които се регистрират по EMAS, могат да желаят да изготвят една корпоративна екологична декларация, която да обхваща няколко различни географски района. Тъй като целта на EMAS е да се гарантира местна отчетност, организациите гарантират, че значимото въздействие на всеки обект върху околната среда е ясно установено и отразено в корпоративната екологична декларация.

ПРИЛОЖЕНИЕ V ЛОГО НА EMAS

1. Логото може да бъде използвано на 23-те езика, при условие че се използва следната формулировка:

Български : „Проверено управление по околна среда“ Чешки : „Ověřený systém environmentálního řízení“ Датски : „Verificeret miljøledelse“ Нидерландски : „Geverifieerd milieuzorgsysteem$1“ Английски : „Verified environmental management$“ Естонски : „Tõendatud keskkonnajuhtimine“ Фински : „Todennettu ympäristöasioiden hallinta“ Френски : „Management environnemental vérifié“ Немски : „Geprüftes Umweltmanagement“ Гръцки : „επιθεωρημένη περιβαλλοντική διαχείριση“ Унгарски : „Hitelesített környezetvédelmi vezetési rendszer“ Италиански : „Gestione ambientale verificata“ Ирландски : „Bainistíocht comhshaoil fíoraithe“ Латвийски : „Verificēta vides pārvaldība“ Литовски : „Įvertinta aplinkosaugos vadyba“ Малтийски : „Immaniggjar Ambjentali Verifikat“ Полски : „Zweryfikowany system zarządzania środowiskowego“ Португалски : „Gestão ambiental verificada“ Румънски : „Management de mediu verificat“ Словашки : „Overené environmentálne manažérstvo“ Словенски : „Preverjen sistem ravnanja z okoljem“ Испански : „Gestión medioambiental verificada“ Шведски : „Verifierat miljöledningssystem“

1. Логото се използва:

— в три цвята (Pantone № 355 зелен; Pantone № 109 жълт; Pantone № 286 син); — в черно — в бяло, или — в сивата скала.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИЯТА ПРИ РЕГИСТРИРАНЕ (информация, която следва да се предоставя, когато това е приложимо) 1. ОРГАНИЗАЦИЯ

Име … Адрес … Град … Пощенски код … Държава/област/регион/автономна общност … Лице за контакт … Телефон … ФАКС … Електронна поща … Интернет страница … Публичен достъп до екологичната декларация или до актуализираната екологична декларация

а) в печатна форма … б) в електронна форма … Регистрационен номер … Дата на регистрация … Дата на спиране на регистрацията … Дата на заличаване на регистрацията … Дата на следващата екологична декларация … Дата на следващата актуализирана екологична декларация … Искане за дерогация съгласно член 7 ДА/НЕ … … Код на дейността по NACE … Брой на служителите … Оборот или годишен счетоводен баланс: … 2. ОБЕКТ

Наименование … Адрес … Пощенски код … Град … Държава/област/регион/автономна общност … Лице за контакт … Телефон … ФАКС … Електронна поща … Интернет страница … Публичен достъп до екологичната декларация или до актуализираната екологична декларация

а) в печатна форма … б) в електронна форма … Регистрационен номер … Дата на регистриране … Дата на спиране на регистрацията … Дата на заличаване на регистрацията … Дата на следващата екологична декларация … Дата на следващата актуализирана екологична декларация … Искане за дерогация съгласно член 7 ДА/НЕ … … Код на дейността по NACE … Брой на служителите … Оборот или годишен счетоводен баланс … 3. ПРОВЕРЯВАЩ ПО ОКОЛНА СРЕДА

Име на проверяващия по околна среда … Адрес … Пощенски код … Град … Държава/област/регион/автономна общност … Телефон … ФАКС … Електронна поща … Регистрационен номер на акредитацията или лиценза … Обхват на акредитация или лиценз (кодове по NACE) … Орган по акредитация или лицензиращ орган … Съставен в … на …/…/20… … Подпис на представителя на организацията …

ПРИЛОЖЕНИЕ VII ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРОВЕРЯВАЩИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОВЕРКА И ЗАВЕРЯВАНЕ … (име) с регистрационен номер на проверяващ по околна среда по EMAS … акредитиран или лицензиран с обхват на акредитацията/лиценза … (код по NACE) декларира, че е проверил дали обектът(ите) или цялата организация, посочени в екологичната декларация/актуализираната екологична декларация (1) на организацията … (име) с регистрационен номер (ако има такъв) … отговаря(т) на всички изисквания на Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволно участие на организации в Схема на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS). С подписването на настоящата декларация, аз декларирам, че: — проверката и заверяването са извършени при пълно съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1221/2009; — резултатите от проверката и заверяването потвърждават, че няма доказателства за неспазване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда; — данните и информацията от екологичната декларация/актуализираната екологична декларация (1) на организация/обект (1) отразяват надеждно, достоверно и правилно дейностите на организациите/обектите (1) в рамките на обхвата, посочен в екологичната декларация. Настоящият документ не е еквивалентен на регистрация по EMAS. Регистрация по EMAS може да бъде извършена единствено от компетентен орган по силата на Регламент (ЕО) № 1221/2009. Настоящият документ не може да бъде използван като самостоятелен документ за информиране на обществеността. Съставен в … на …/…/20.. Подпис

(1) Ненужното се зачертава.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО Регламент (ЕО) № 761/2001 В настоящия регламент

Член 1, параграф 1

Член 1

Член 1, параграф 2, буква а) —

Член 1, параграф 2, буква б) —

Член 1, параграф 2, буква в) —

Член 1, параграф 2, буква г) —

Член 2, буква а)

Член 2, параграф 1

Член 2, буква б) —

Член 2, буква в)

Член 2, параграф 2

Член 2, буква г) —

Член 2, буква д)

Член 2, параграф 9

Член 2, буква е)

Член 2, параграф 4

Член 2, буква ж)

Член 2, параграф 8

Член 2, буква з)

Член 2, параграф 10

Член 2, буква и)

Член 2, параграф 11

Член 2, буква й)

Член 2, параграф 12

Член 2, буква к)

Член 2, параграф 13

Член 2, буква л)

Член 2, параграф 16

Член 2, буква л), подточка i) —

Член 2, буква л), подточка ii) —

Член 2, буква м) —

Член 2, буква н)

Член 2, параграф 17

Член 2, буква о)

Член 2, параграф 18

Член 2, буква п) —

Член 2, буква р)

Член 2, параграф 20

Член 2, буква с) —

Член 2, буква т), първа алинея

Член 2, параграф 21

Член 2, буква т), втора алинея —

Член 2, буква у)

Член 2, параграф 22

Член 2, буква ф) —

Член 3, параграф 1 —

Член 3, параграф 2, буква а), първа алинея

Член 4, параграф 1, букви а) и б)

Член 3, параграф 2, буква a), второ изречение

Член 4, параграф 3 Член 4, параграф 3 — Член 4, параграф 3

Член 3, параграф 2, буква б)

Член 4, параграф 1, буква в)

Член 3, параграф 2, буква в)

Член 4, параграф 1, буква г)

Член 3, параграф 2, буква г)

Член 4, параграф 5

Член 3, параграф 2, буква д)

Член 5, параграф 2, първа алинея; член 6, параграф 3

Член 3, параграф 3, буква а)

Член 6, параграф 1, буква а)

Член 3, параграф 3, буква б), първо изречение

Член 6, параграф 1, букви б) и в)

Член 3, параграф 3, буква б), второ изречение

Член 7, параграф 1 Член 7, параграф 1

Член 4, параграф 1 —

Член 4, параграф 2

Член 51, парагарф 2

Член 4, параграф 4 —

Член 4, параграф 5, първо изречение

Член 25, параграф 10, първа алинея

Член 4, параграф 5, второ изречение

Член 25, параграф 10, втора алинея, второ изречение

Член 4, параграф 6

Член 41 Член 41

Член 4, параграф 7 —

Член 4, параграф 8, първа алинея

Член 30, параграф 1

Член 4, параграф 8, втора алинея

Член 30, параграфи 3 и 5

Член 4, параграф 8, трета алинея, първо и второ изречение

Член 31, параграф 1

Член 4, параграф 8, трета алинея, последно изречение

Член 31, параграф 2

Член 5, параграф 1

Член 11, параграф 1, първа алинея Член 11, параграф 1, първа алинея

Член 5, параграф 2

Член 11, параграф 3

Член 5, параграф 3, първо изречение

Член 12, параграф 1

Член 5, параграф 3, второ изречение, първо тире

Член 12, параграф 1, буква а) Член 12, параграф 1, буква а) —

Член 5, параграф 3, второ изречение, второ тире

Член 12, параграф 1, буква б) Член 12, параграф 1, буква б)

Член 5, параграф 4

Член 11, параграф 1, втора и трета алинея

Член 5, параграф 5, първо изречение

Член 16, параграф 1 Член 16, параграф 1

Член 5, параграф 5, второ изречение

Член 16, параграф 3, първо изречение

Член 5, параграф 5, трето изречение

Член 17, параграф 1 Член 17, параграф 1 —

Член 5, параграф 5, четвърто изречение

Член 16, параграф 3, втора алинея и член 16, параграф 4, втора алинея

Член 6, параграф 1

Член 13, параграф 1

Член 6, параграф 1, първо тире

Член 13, параграф 2, буква а) и член 5, параграф 2, буква а)

Член 6, параграф 1, второ тире

Член 13, параграф 2, буква а) и член 5, параграф 2, буква в)

Член 6, параграф 1, трето тире

Член 13, параграф 2, буква е) и член 5, параграф 2, буква г)

Член 6, параграф 1, четвърто тире

Член 13, параграф 2, буква в)

Член 6, параграф 1, втора алинея

Член 13, параграф 2, първо изречение

Член 6, параграф 2

Член 15, параграф 3 Член 15, параграф 3 —

Член 6, параграф 3, първо тире

Член 15, параграф 3, буква а)

Член 6, параграф 3, второ тире

Член 15, параграф 3, буква б)

Член 6, параграф 3, трето тире —

Член 6, параграф 3, последно изречение

Член 15, параграф 8

Член 6, параграф 4, първа алинея

Член 15, параграф 2 Член 15, параграф 2

Член 6, параграф 4, втора алинея

Член 15, параграф 4

Член 6, параграф 5, първо изречение

Член 15, параграф 6

Член 6, параграф 5, второ изречение

Член 15, параграфи 8 и 9

Член 6, параграф 6

Член 15, параграф 10

Член 28, параграф 8

Член 7, параграф 2, първо изречение

Член 12, параграф 2 Член 12, параграф 2

Член 7, параграф 2, второ изречение

Член 12, параграф 3 Член 12, параграф 3 —

Член 7, параграф 3

Член 42, параграф 2, буква а)

Член 8, параграф 1, първо изречение

Член 10, параграф 1 Член 10, параграф 1 —

Член 8, параграф 1, второ изречение

Член 10, параграф 2

Член 8, параграф 2 —

Член 8, параграф 3, първа алинея

Член 10, параграф 4

Член 8, параграф 3, втора алинея —

Член 9, параграф 1, уводно изречение

Член 9, параграф 1, буква а)

Член 45, параграф 4 Член 45, параграф 4

Член 9, параграф 1, буква б)

Член 9, параграф 1, втора алинея

Член 45, параграф 5

Член 9, параграф 2 —

Член 10, параграф 2, първа алинея

Член 38, параграфи 1 и 2

Член 10, параграф 2, втора алинея, първо изречение

Член 10, параграф 2, втора алинея, второ изречение

Член 47 Член 47

Член 36

Член 11, параграф 1, първо тире

Член 36, буква а)

Член 11, параграф 1, второ тире

Член 36, буква в)

Член 11, параграф 1, трето тире

Член 36, параграф 2, буква б)

Член 11, параграф 1, втора алинея, първо изречение

Член 37, параграф 1

Член 11, параграф 1, втора алинея, второ изречение —

Член 11, параграф 1, втора алинея, трето изречение

Член 37, параграф 2

Член 11, параграф 1, втора алинея, четвърто изречение

Член 37, параграф 3

Член 11, параграф 2

Член 43, параграф 2

Член 11, параграф 3, първо изречение

Член 41, параграф 2 Член 41, параграф 2

Член 11, параграф 3, второ изречение

Член 35, параграф 1

Член 12, параграф 1, втора алинея —

Член 13

Член 40, параграф 1

Член 14, параграф 1

Член 49, параграф 1

Член 14, параграф 2 —

Член 14, параграф 3 —

Член 15, параграф 1

Член 50

Член 48

Член 39, параграф 1

Член 16, параграф 2

Член 42, параграф 2

Член 17, параграфи 2, 3 и 4

Член 51, параграф 2

Член 17, параграф 5 —

Член 18

Член 52