Чл. 42

Член 42 Граници на концентрация

1. ЦК установява и прилага политики и процедури за поддържане на необходимата диверсифицикация на обезпече­ нието, която позволява неговата ликвидация в рамките на опред­ еления период на държане без значителни пазарни последствия. В тези политики и процедури се определят мерките за нама­ ляване на риска, които трябва да бъдат прилагани при преви­ шаване на посочените в параграф 2 граници.

2. ЦК определя граници на концентрацията на ниво: а) отделни емитенти; б) вид емитент; в) вид актив; г) отделен клирингов член; д) всички клирингови членове. Границите на концентрация се определят по консервативен 3. начин, като се вземат предвид всички приложими критерии, в т.ч.: а) финансовите инструменти, емитирани от емитенти от един и същ икономически сектор, област на дейност и географски регион; б) равнището на кредитен риск на финансовия инструмент или на емитента според вътрешната оценка на ЦК. При извършване на тази оценка ЦК прилага точна и обективна методология, която не се основава изцяло на външни становища и отчита риска, произтичащ от установяването на емитента в конкретната държава;

1. ЦК гарантира, че най-много 10 % от неговите обезпечения са гарантирани от една кредитна институция или еквивалентна финансова институция от трета държава или от предприятие, което е част от групата на кредитната институция или финан­ совата институция от трета държава. Когато обезпеченията, получени от ЦК под формата на гаранции на търговски банки, надхвърлят 50 % от общия размер на обезпеченията, тази граница може да бъде увеличена до 25 %.

При изчисляване на предвидените в параграф 2 граници 5. ЦК включва общата стойност на експозицията на ЦК към емитента, включително сумата на използваните от ЦК куму­ лативни кредитни линии, депозитни сертификати, срочни депозити, спестовни сметки, депозитни сметки, текущи сметки, инструментите на паричния пазар и механизми за обратни репо сделки. Тези ограничения не се прилагат по отношение на обез­ печението, държано от ЦК в превишение на минималните изисквания по отношение на допълнителните обезпечения, гаранционния фонд или другите финансови ресурси.

При определяне на границите на концентрация

1. за експозицията на ЦК към отделен емитент ЦК сумира и третира като отделен риск експозицията си към всички финансови инструменти, емитирани или изрично гарантирани от емитента или от групата на емитента, и към финансовите инструменти, емитирани от предприятия, чиято изключителна цел е да притежават средства за производство, които са от съществено значение за дейността на емитента.
2. ЦК проверява редовно адекватността на своите политики и процедури по отношение на границите на концентрация. ЦК преразглежда своите политики и процедури по отношение на границите на концентрация най-малко веднъж годишно и при всяка съществена промяна, която засяга рисковите експозиции на ЦК.
3. ЦК информира компетентния орган и клиринговите членове относно приложимите граници на концентрация и всяко изменение на тези граници.
4. Ако ЦК наруши в значителна степен границите на концен­ трация, установени в неговите политики и процедури, той незабавно уведомява компетентния орган. ЦК отстранява нару­ шението във възможно най-кратък срок.

ГЛАВА XI ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА (член 47 от Регламент (ЕС) № 648/2012)