Чл. 24

Чл. 24.(1) Изследване за заразеност с ХИВ на деца, родени от ХИВ инфектирани майки, се извършва до 6-ия месец от раждането с тестове за установяване на вирусна ДНК/РНК в кръвта, а след 6-ия месец се извършва с тестове за установяване на антитела срещу вируса в кръвта. (2) Кръвна проба за определяне на вирусна ДНК/РНК се взема от новороденото чрез венепункция и се изпраща на НРЛХ, както следва:

1. до 48-ия час след раждането;
2. на 14-ия ден след раждането, ако резултатът по т. 1 е отрицателен;
3. между първия и втория месец след раждането, ако резултатът по т. 2 е отрицателен;
4. между 4-ия и 6-ия месец след раждането, ако резултатът по т. 3 е отрицателен.

(3) Кръвна проба за изследване на антитела срещу ХИВ се взема и се изпраща на НРЛХ, както следва:

1. през 6-ия месец след раждането, ако резултатът по ал. 2, т. 4 е отрицателен;
2. през 12-ия месец след раждането, ако резултатът по т. 1 е положителен;
3. през 18-ия месец след раждането, ако резултатът по т. 2 е положителен.

(4) При положителен резултат от пробата по ал. 2 незабавно се взема втора кръвна проба за изследване и се изпраща на НРЛХ. (5) Детето се счита за заразено с ХИВ при наличието на две положителни проби.

Раздел III.Съобщаване на резултата на лицето, изследвано за заразеност с ХИВ, предоставяне и защита на информацията за ХИВ статуса на лицето (Загл. изм. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.)