Чл. 15

Чл. 15.(1) При изчисления с използване на изчислителните спектри на ускоренията приетият за основен спектър на реагиране се определя по формулата: Sa(T) = СКcRb(Т) g (1), където: С е коефициент на значимост на сградите и съоръженията; стойностите на С са съгласно табл. 2; Кc- сеизмичен коефициент, който представлява отношението на приетото изчислително ускорение на почвата за всяка сеизмична степен и земното ускорение; определя се съгласноприложения № 5и6; R - коефициент на реагиране на конструкцията при сеизмични въздействия в зависимост от нейната дуктилност; стойностите на R са съгласно табл. 3; b(Т) - динамичен коефициент, който зависи от периода Т на свободните незатихващи трептения и който определя формата на спектралната крива Sa(T) на ускоренията; стойностите на коефициента при форма i с период Tiса определени в ал. 3; g - земно ускорение. (1а) Изчислителните стойности на сеизмичните сили (Еik) се определят, при условие че ъгълът на сеизмичното въздействие q = 0 (фиг. 3.3 отприложение № 3) и конструкцията е подложена на всяка от трите компоненти на въздействието поотделно. В този случай сеизмичното въздействие по направление на ос Х се представя чрез изчислителния спектър на реагиране Sa1, сеизмичното въздействие по ос Y се представя чрез изчислителния спектър на реагиране Sa2, а вертикалното сеизмично въздействие се представя с изчислителния спектър Saz. Сеизмичните сили Еikсе определят за действието на всяка една от трите компоненти на сеизмичното въздействие поотделно:

1. при действие на единствена компонента на сеизмичното въздействие по направление на ос Х, представено със спектър Sa(фиг. 3.4 отприложение № 3), сеизмичната сила Еikсе изчислява по формулата:

Еik= hikmkSa(Ti) (2), където: hikе коефициентът на разпределение на сеизмичното натоварване при форма I; изчислява се по формула (6); mk- масата, която се движи по направление на степен на свобода с номер k; формула (2) се прилага както при равнинни, така и при пространствени модели на сгради и съоръжения;

1. изчислителните стойности на сеизмичните сили при действието на компонента на въздействието само по ос Y и от компонента само по ос Z се определят аналогично по формула (2), като изчислителните спектри на тези две компоненти заменят Sa(Ti) във формула (2) (формула (3.1) отприложение № 3).

Таблица 3 (попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.)

• За точно прогнозиране на поведението на изчисляваните конструкции при сеизмични въздействия може да се използват и по-точни изчислителни методи за анализ, като нелинеен статичен или нелинеен във времето динамичен анализ.

** За точна оценка на сеизмичното поведение на подпорни стени може да се използва динамичен нелинеен анализ на системата почва - подпорна стена. Изчислителните модели на почвата и на подпорната стена най-често се представят по метода на крайните елементи в премествания, като връзката между тях се осъществява с общите им възли. Сеизмичното въздействие се задава като ускорения в хоризонтално и вертикално направление, като акселограмите се генерират със стохастичен подход от линейните спектри на реагиране при 5 % затихване. Като резултат от този анализ се определят историите във времето на по-важните за проектиране характеристики, за които системата трябва да бъде осигурена. Забележки:

1. Възприетата терминология е дефинирана в т. 5.1.2 от БДС ЕN 1998-1:2004, като носимоспособността на срязване, определяща вида на конструкцията, се оценява с изчисляване на съответните елементи от конструкцията за носеща способност на сечения, наклонени спрямо надлъжната им ос.
2. За нерегулярни по височина конструкции (т. 2 отприложение № 2) стойностите на R се увеличават с 25 % и се приемат не по-големи от 0,67.
3. Когато етажните подови конструкции не съдържат дисипативни елементи, конструкциите се изчисляват и за вертикалната компонента на сеизмичните сили съгласночл. 10, ал. 7ичл. 21, ал. 1.
4. Стойностите на коефициента на реагиране R, дадени в табл. 3, могат да се използват за оценка на сеизмичната осигуреност на съществуващи строежи, ако при обследването им е установено, че фактическото им изпълнение е в съответствие с конструктивните изисквания на наредбата. При съществени отклонения в степента на удовлетворяване на конструктивните изисквания на наредбата трябва да се използват коефициентът на реагиране R = 0,67 или по-точни изчислителни методи за прогнозиране на поведението на строежите при сеизмични въздействия.

(2) На Картата за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години (приложение № 5) и в Списъка на населените места със стойности на сеизмичния коефициент към Картата за сеизмично райониране на Република България (приложение № 6) стойностите на Кcса означени с арабски цифри до стойността на съответната сеизмична степен, отбелязана с римски цифри. За строителни площадки, за които има или се предвижда микросеизмично райониране, стойностите на Кcсе приемат по данните от микросеизмичното райониране. (3) Динамичният коефициент bi(Ti) се определя по формули (3), (4) и (5) или от графиките на фиг. 1 в зависимост от собствения период Tiна трептения на конструкцията и групите почви съгласно табл. 1, както следва:

1. за групи почви А:
2. за група почви В и С:
3. за групи почви D:

(4) (Попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) При разнородна земна основа динамичният коефициент biсе определя като среднотежестна стойност на коефициентите biза почвените пластове под фундамента, залягащи до дълбочина 30 m. За различни групи почви стойностите на Vs30се отчитат от геоложкия доклад. (5) При фундиране върху пилоти динамичният коефициент biсе приема като среднотежестна стойност на коефициентите biза носимоспособните почвени пластове, в които навлизат пилотите. При фундиране с пилоти с диаметър, по-голям или равен на 400 mm, и с дължина, по-голяма от 20 m, с които се поема повече от 50 % от вертикалното натоварване при нисък ростверк, коефициентът biза почвените пластове, в които навлизат пилотите от групи С, D и Е, се определя, като съответната група на почвения пласт се завишава с една стъпка към предходната група. (6) При почви, като неуплътнени насипи, течнопластични глини, рохки пясъци, тини, органични почви и др., непосочени в табл. 1, не се разрешава директно фундиране на сградите и съоръженията, ако не са изпълнени допълнителни мерки. (7) (Попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) Плътността на песъчливите почви (с изключение на праховите пясъци) се определя главно чрез пенетрация. Плътността на праховите пясъци и якостните показатели на течнопластичните глини, тините, органичните и други слаби почви се определят чрез статични пенетрации и крилчатки (кръстообразни сонди) или с динамична пенетрация с наконечник с форма на чаша. Фиг. 1. (8) Когато няма информация за консистенцията на свързаните почви или за плътността на песъчливите почви, се допуска използването на данни от утвърдени регионални инженерно-геоложки карти. (9) За строителни площадки, за които е извършено микросеизмично райониране, динамичният коефициент bi(Ti) се приема по данните на микросеизмичното райониране. (10) При изчисляване на хидротехнически съоръжения зависимостта се определя съгласночл. 152. (11) Коефициентът на разпределение на изчислителното сеизмично натоварване hikсе определя по формулата: hik= Хikai(6), където Хikе ордината с номер k (k - степен на свобода) от i-тия модален вектор. Коефициентът за участие aiна форма i се определя по следния начин: където: X*ijе компонентата, принадлежаща на модален вектор i, насочена по направление на сеизмичното въздействие; Mi- модалната маса за форма i се определя по следния начин: където: mkе масата, която се движи по направление на степен на свобода с номер k; Miза форма i е масата на идеализиран модел с една степен на свобода, съответстващ на форма i, който е получен след прилагане на модалната трансформация и разпадане на системата от диференциални уравнения, с която се описва поведението на изчисляваната оригинална конструкция (моделирана като система с краен брой степени на свобода), в независими уравнения. (12) (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2012 г.) За сгради, моделирани с равнинни изчислителни модели с височина до пет етажа, и при Ti0,4 s hkможе да се определя по опростената формула: (7), където hkи hjса разстоянията h от точки (нива) "k" и "j", в които са съсредоточени масите, до горния ръб на фундамента. (13) За нерегулярни в план и по височина строежи (приложение № 2) се отчитат пространствените трептения на конструкцията, като конструкцията се изследва поотделно за всяка компонента на сеизмичното въздействие, насочена по оси X, Y или Z, съгласно фиг. 3.4 отприложение № 3.