Чл. 181

Чл. 181.(1) Кейовите съоръжения в земетръсни райони се проектират като конструкции, изчислявани и конструирани за поемане на знакопроменливо натоварване. Допуска се кейовите съоръжения с широчина на задтилието им, по-голяма от H/tga, където Н е общата височина на кейовата стена, а a - ъгълът на вътрешно триене на задкейовата заскалявка или територия, да се проектират като конструкции, подложени на едностранен земен натиск. (2) За земетръсни райони с Кс= 0,10 до 0,15 се допуска кейовите съоръжения да се проектират и изпълняват от предварително изготвени сглобяеми конструкции от обикновен (без предварително напрягане) бетон, като се предвидят съответните конструктивни мерки за създаване на монолитност.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на наредбата:

1. "Основна скала" са плътни почви със скорост на разпространение на напречните сеизмични вълни Vsі 800 m/s.
2. "Носимоспособни почвени пластове" са пластове, при които се отчита околното триене, включително съпротивлението на почвите под пилота.
3. "Осигурени сгради" са сградите, които са проектирани в съответствие с Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 1987 г.
4. "Неосигурени сгради" са сградите, които са изградени преди 1987 г.
5. "Дуктилност" е свойство на конструкциите да развиват пластични деформации при знакопроменливо натоварване без поява на крехки разрушения и съществено (с не повече от 20 %) намаляване на носещата им способност (съгласно т. 4.4.2.3 от БДС EN 1998-1).
6. "Регулярност" е свойство на конструкцията, което позволява пространственото й поведение при сеизмични въздействия да се представи с равнинното й реагиране в две взаимноперпендикулярни равнини. Критериите за регулярност в план и по височина са дадени вприложение № 2и в т. 4.2.3 от БДС EN 1998.
7. "Система "обърнато махало"е система, при която 50 % или повече от масата е в горната третина от височината на конструкцията или при която дисипацията на енергията се осъществява главно в основата на един конструктивен елемент.
8. "Усукващо деформируема система" е смесена или стенна система, която няма минимална коравина на усукване (не е изпълнена зависимостта 2.1 отприложение № 2).
9. "Неконструктивен елемент" е архитектурен, машинен или електрически елемент, система или компонент, който поради недостатъчна носимоспособност или поради начин на свързване с конструкцията не се приема като носещ елемент при сеизмичното въздействие, например - ограждащи и преградни стени, неучастващи в поемането на хоризонтални сили, подемно-транспортно и/или складово оборудване (например мостови кранове, складови стелажи), поддържащите конструкции на електрогенератори, трансформатори или електропроводи и др.

Преходни и Заключителни разпоредби § 2. Наредбата се издава на основаниечл. 169, ал. 4във връзка счл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТи отменяНаредба № 2 от 2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони(обн., ДВ, бр. 68 от 2007 г.; попр., бр. 74 от 2007 г.).

§ 3. (1) Започналите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред. (2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.

§ 4. Наредбата е преминалапроцедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда наПостановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г.за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на българския пазар (ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.

§ 5. Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник".

Приложение № 1 къмчл. 6, ал. 1 Минимална информация, която се събира при обследване на строежа, необходима за оценка на сеизмичната му осигуреност

1. С обследването се събират и документират необходимата информация и доказателства за:

а) състоянието на строежа, включително на строителната конструкция, земната основа, технологичното оборудване, инсталациите и външната инфраструктура; б) техническите характеристики на въздействията; в) типа и размера на повредите или разрушенията от минали периоди и новопоявили се, ако има такива, и предприетите превантивни мерки за обезопасяване и ограничаване на размера на щетите; г) установените несъответствия в носещата способност и коравината на строителната конструкция; д) допуснатите грешки при проектиране, изграждане и експлоатация или от неотстранени последствия от предишни аварийни събития.

1. Минималната информация, която се събира при обследване на строежа, трябва да съдържа:

а) достоверни данни за геометричните характеристики на строителните елементи и конструкции (проектна или екзекутивна документация); б) идентификация на конструктивната система и определяне типа на конструкцията в съответствие с наредбата; в) идентификация на начина на фундиране и на състоянието на земната основа; г) информация за качеството и състоянието на материалите, изграждащи строителните елементи и конструкции; д) информация за критериите, заложени при първоначалното проектиране на строежа, включително първоначално възприетите критерии за сеизмична сигурност на конструкцията на строежа и възприетите коефициенти за редукция на изчислителните сеизмични въздействия; е) идентификация на въздействията отоколната среда, потенциалните полезни натоварвания и условията на експлоатация, както и определяне на категорията на строежа по степен на значимост; ж) документирани записи за констатираните грешки в конструктивните схеми и детайли, както и за констатираните дефекти и/или отклонения в качествата на вложените материали и изпълнените елементи, детайли и съединения; з) информация за типа и степента на предишни и настоящи въздействия и установени повреди на конструкцията, ако има такива, включително и предприети действия за възстановяване; и) информация за измененията в конструкцията, извършени по време на строителството и последвалата експлоатация до момента на обследването.

1. Оценката на резултатите от обследването и проверката на съответствието им с изискванията на нормативните актове се състоят в провеждане на сравнителни анализи и проверки за определяне на количествените и качествените показатели за удостоверяване на:

а) степента на удовлетвореност на изискванията на възприетите критерии за съответствие на съществените изисквания към строежа спрямо съвременните нормативни актове; б) размера на повредите или разрушенията в строежа, водещи до несъответствия по отношение на съществените изисквания към него; в) степента на риска за настъпване на аварийни събития в зависимост от уязвимостта на строежа и опасността на въздействията; г) опасността за обитателите и опазването на имуществените ценности в строежа, както и за неблагоприятните въздействия върхуоколната среда; д) технико-икономическата целесъобразност, културната и социалната значимост при избора на коригиращи действия с цел възстановяване или премахване (разрушаване) на строежа.

1. Резултатите от обследването се документират с доклад, в т.ч. технически становища или експертизи, в зависимост от наличната информация, времето, ресурсите и техническата компетентност и квалификация на ангажираните експерти за обследването.

Приложение № 2 къмчл. 8, ал. 2,чл. 10, ал. 5 и 6,чл. 15, ал. 13ичл. 77, т. 1 Критерии за регулярност

1. Критерии за регулярност в план

Конструкциите се категоризират като регулярни в план, ако удовлетворяват всяко едно от условията (т. 4.2.3.2 от БДС EN 1998-1): 1.1. Проста, симетрична и компактна геометрична форма на сградата в план. Ако съществуват издадени или вдлъбнати части, действителната площ на сградата в план не се различава с повече от 5 % от площта, ограничена от обвивната контурна линия (фиг. 2.1); Фиг. 2.1. Критерии за регулярност на геометричната форма на сградата в план 1.2. Отношението на дългата към късата страна на сградата в план е не по-голямо от 4. 1.3. Подовите конструкции са безкрайно корави в равнината си диафрагми. Това условие е изпълнено, ако хоризонталните им премествания, определени с отчитане на действителната им коравина, не превишават с повече от 10 % получените премествания при предпоставката за безкрайната им коравина (т. 4.3.1(4) от БДС EN 1998-1). Допуска се да се приеме, че стоманобетонните подови конструкции са безкрайно корави в равнината си, ако дебелината на плочите е не по-малка от 7 cm и са армирани в две взаимноперпендикулярни направления с минималната армировка, предписана в съответните стандартизационни документи (т. 5.10 (1) от БДС EN 1998-1). Наличието на отвори нарушава диафрагменото действие на подовите конструкции и влиянието им трябва да се докаже. 1.4. Равномерно разпределени в план маси. 1.5. Равномерно и симетрично разположени вертикални конструктивни елементи в две взаимноперпендикулярни направления, съобразени с необходимата коравина на огъване на конструкцията и разпределението на масите. 1.6. На всяко етажно ниво както по направление x, така и по направление y е необходимо да са изпълнени условията: (2.1) където: еoxи еoyса разстоянията между центъра на масите и центъра на коравините (т. 1.7, 1.8 и 1.9) съответно по направление x и y; rxи ry- етажните коефициенти на коравините за всеки етаж; lsе инерционният радиус на етажната маса: (2.2) където: Iokе етажният масов инерционен момент спрямо центъра на масите: (2.3) ai,k- разстоянието от масата miдо центъра на масите на разглежданото етажно ниво к; m - етажната маса. Етажните коефициенти на коравините rxи ryсе определят по формулите: (2.4) където: Kxи Kyса етажните коравини на огъване на вертикалната носеща конструкция под разглеждания етаж, съответно по направление x и y; Ktе етажната коравина на усукване на вертикалната носеща конструкция под разглеждания етаж спрямо центъра на коравините; при изчисляването на Ktе прието, че собствената коравина на усукване на отделните елементи е пренебрежимо малка и приблизително равна на нула. Коравините Kx, Kyи Ktсе изчисляват за ненапукани бетонни сечения по формулите: (2.5) където: Kx,iи Ky,iса коравините на огъване на отделните вертикални конструктивни елементи (стени или рамки) под разглежданото етажно ниво, съответно по направление x и y;

• разстоянията от собствените оси на i-тия разглеждан вертикален елемент до центъра на коравините на съответното етажно ниво;

n е броят на вертикалните конструктивни елементи. 1.7. Центърът на коравина се дефинира еднозначно само при едноетажни сгради като точка от безкрайно коравата в равнината й хоризонтална подова конструкция, в която при прилагане на хоризонтална сила във всяко направление не се появява ротация. 1.8. При едноетажни сгради центърът на коравините се определя като център на коравините на огъване на вертикалните конструктивни елементи, които поемат сеизмичните сили. 1.9. При многоетажни сгради се допуска центърът на коравините за всяко етажно ниво да се определя както за едноетажни сгради при изпълнение на следните условия: а) всички вертикални конструктивни елементи, поемащи сеизмичните сили, преминават без прекъсване от фундаментите до върха на сградата; б) вертикалните конструктивни елементи, поемащи сеизмичните сили, са еднотипни (само рамки или само стени). Ако изискванията на т. 1.9, букви "а" и "б" не са изпълнени, център на коравина не може да се определи еднозначно и сградите се разглеждат като нерегулярни в план.

1. Критерии за регулярност по височина

Конструкциите се категоризират като регулярни по височина, ако удовлетворяват всяко едно от условията (т. 4.2.3.3 от БДС EN 1998-1): 2.1. Проста геометрична форма на сградата по височина, която не се променя или се прибира плавно, без резки скокове от основите към върха (фиг. 2.2, букви "а" и "б"). При наличието на отстъпи са в сила допълнителните изисквания за регулярност, показани на фиг. 2.2, букви "в", "г", "д" и "е". Фиг. 2.2. Критерии за регулярност на геометричната форма на сградите във височина 2.2. Всички вертикални конструктивни елементи (рамки, стени или ядра) преминават без прекъсване от фундаментите до покрива на сградата. Ако сградата е с отстъпи по височината си, вертикалните елементи стигат до горния им край. 2.3. Масите, коравината и носещата способност на огъване на конструкцията не се променят по височината на сградата или намаляват плавно, без резки скокове, от основите към върха й, при което са удовлетворени следните условия: (2.6) където: Uiи Ui+1са стойностите на масите, коравините и носещите способности в два съседни етажа i и i+1 , Umе средната стойност на масите, коравините и носещите способности от всички етажи. 2.4. Наличието на пълнежна зидария в рамкови конструкции нарушава регулярността им по височина. В този случай се използват предписанията на т. 4.3.6.3.2 от БДС EN 1998-1.

1. Отчитане на регулярността на сградите при избора на изчислителен модел

3.1. Конструкциите могат да се моделират с два равнинни изчислителни (2D) модела във вертикални равнини, успоредни на направленията на надлъжната и напречната им ос, ако удовлетворяват дадените в т. 1 критерии за регулярност в план (т. 4.3.3.1(7) от БДС EN 1998-1). Допуска се чрез два равнинни модела да се моделират и нерегулярни в план, но регулярни по височина конструкции, ако отговарят на следните условия (т. 4.3.3.1(8) от БДС EN 1998-1): а) вертикалната конструкция се състои от разположени в две взаимноперпендикулярни направления еднотипни вертикални елементи; б) подовите конструкции са безкрайно корави в равнината си диафрагми; в) етажните центрове на коравините и на масите са съответно разположени приблизително по вертикална линия, като и в двете хоризонтални направления, в които се извършва анализът, са удовлетворени условията: (2.7) където ls, rx, ry, eoxи eoyса определени в т. 1. 3.2. Конструкциите, които не отговарят на посочените по-горе условия, се моделират с пространствени (3D) модели.

Приложение № 3 къмчл. 10, ал. 3 и 4,чл. 15, ал. 1а и 13ичл. 20, ал. 1, 2 и 5 (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2012 г.) Фиг. 3.1. Схема на най-общо разположение на хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие (по локални оси 1 и 2) спрямо глобалните оси Х и Y Фиг. 3.2. Схема на разпределение на вертикалната компонента на сеизмичното въздействие по локална ос 3 и глобална ос Z Фиг. 3.3. Частен случай на разположение на хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие (при q = 0), при който локалните оси 1 и 2 на въздействието съвпадат със съответните глобални оси X и Y Фиг. 3.4. Схема за дефиниране на три основни компонентни състояния, при които конструкцията е подложена поотделно на всяка от компонентите, при q = 0

1. Спектрално дефиниране на изчислителното сеизмично въздействие

Изчислителните спектри на реагиране, чрез които се въвежда сеизмичното въздействие, са означени с Sa1(T), Sa2(T) и Saz(T). Те съответстват на компонентите на въздействието, показани на фиг. 3.4, насочени по глобалните оси на конструкцията X, Y и Z. И трите спектъра се изразяват чрез един основен спектър Sa(T), дефиниран чрез формула (1) от наредбата: Sa1= Sa Sa2= aSa(3.1), Saz= 0.9Sa където а е коефициент, чиито стойности са между 0 и 1 (0 Ј а Ј 1,0); ако не е изрично определено, се приема а = 1.

1. Определяне на ефектите от сеизмичното въздействие

2.1. Комбиниране на резултатите по компоненти Комбинирането на резултатите по компоненти (комбиниране по направления) се налага поради необходимостта да се получат стойностите на ефектите от въздействията от действието на всички компоненти едновременно. Стойностите на ефектите F от сеизмичното въздействие се определят чрез комбиниране на ефектите Fj(j=1,2,z), получени от действието само на една от компонентите на въздействието (компонента j за разглеждания случай), насочена по една от глобалните координатни оси (фиг. 3.4). където: F1е стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста X и което е представено със спектър Sa1при q = 0 (фиг. 3.4); F2- стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста Y и което е представено със спектър Sa2при q = 0 (фиг. 3.4); Fz- стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста Z и което е представено със спектър Sz= Saz(фиг. 3.4); F1-2е стойност, получена от две независими състояния: 1. сеизмично въздействие с единствена компонента, действаща по направление на оста X, представено със спектър Sa1при q = 0; 2. сеизмично въздействие с единствена компонента, действаща по направление на оста Y, представено със спектър Sa2при q = 0 (фиг. 3.4). Чрез формула (3.2) се извършва комбиниране на резултатите за ефектите от въздействието, получени от независимото действие на всяка една от компонентите поотделно, действащи според фиг. 3.4. При стойност на параметъра а, различна от 1 (а < 1), F зависи от ъгъла на сеизмичното въздействие q и се търси онази стойност на ъгъла qcr, при която ефектите от въздействието получават максималната си стойност (F = Fmax): За стойност на ъгъла, определена по формула (3.3), максималната стойност на ефектите от въздействието Fmaxсе получава по формула (3.2) чрез замяна на q с qcr. При стойност на параметъра а = 1 формула (3.2) се опростява и приема вида: В този случай изчислителните спектри на реагиране за двете хоризонтални компоненти според формула (3.1) се трансформират в Sa1= Saи Sa2= Sa. Изчислителната стойност на ефектите от въздействието, дефинирана с формула (3.4), не зависи от ъгъла на сеизмичното въздействие q и той може да има произволна стойност. Получената с формула (3.4) стойност за F е максимална и се основава на правилото SRSS (квадратен корен от сумата на квадратите - Square Root of the Sum of Squares). 2.2. Модално комбиниране на резултатите Модалните максимуми на ефектите от въздействието са изчислени за различни моменти от времето и поради това се извършва модалното им комбиниране, чрез което се отчитат приносите на всички включени в анализа форми: където: f1nи f1mса стойностите на ефекта F1от сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m; f2nи f2m- стойностите на ефекта F2от сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m; fznи fzm- стойностите на ефекта Fzот сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m; rnmе корелационен коефициент, отнасящ се за форми m и n, който се изчислява по формулата: където rnm= wn/ wmе отношението на честотите за форми n и m, а znи zmса коефициентите на затихване (спрямо критичните им стойности) за същите форми. При условие че на всички форми на трептене е наложен един и същ коефициент (постоянен) на фиктивно затихване z*, корелационните коефициенти се изчисляват по формулата: Коефициентът на фиктивно затихване z* е важен за корелацията на резултатите между модалните максимуми. При z* = z (z - модалното затихване за всички форми) корелационните коефициенти се изчисляват по формулата: като правилото за модално комбиниране е CQC (пълно квадратично комбиниране - Complete Quadratic Combination). За целта се прилагат формули (3.5) и (3.8), като се приема z = 0,05 (5 %). Забележка. Във формули (3.5) се извършва сумиране от 1 до приетия брой включени в анализа форми. При z* = 0 корелационните коефициенти rnm, изчислени по формула (3.7), се трансформират така, че rnm= 1 при n = m и rnm= 0 при n № m. В този случай правилото за модално комбиниране се превръща в правилото SRSS (квадратен корен от сумата на квадратите - Square Root of the Sum of Squares). Формули (3.5) се трансформират, както следва: Забележка. Формули (3.9) не се прилагат за конструкции с близки периоди на трептене (за форми i и j при Tj/ Ti> 0,90, където Tj< Ti). Необходимият брой на формите, включени в анализа при извършване на сумиране по формули (3.5) и (3.9), се определя по формула (8) от наредбата.

Приложение № 4 къмчл. 12ичл. 124, ал. 1 Коефициенти на натоварване при определяне на изчислителните сеизмични сили

Приложение № 5 къмчл. 15, ал. 2ичл. 106 Карта за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години

Приложение № 6 къмчл. 15, ал. 2 (Попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) Списък на населените места със стойности на сеизмичния коефициент към Картата за сеизмично райониране на Република България Айтос - 0,10 Аксаково - 0,10 Александрово (Бс) - 0,10 Александрово (ВТ) - 0,15 Александрово (Лч) - 0,10 Александрово (СЗ) - 0,15 Александрово (Тщ) - 0,15 Александрово (Ш) - 0,10 Александрово (Яб) - 0,10 Алфатар - 0,10 Антоново - 0,15 Априлци (Пз) - 0,27 Ардино - 0,10 Асеновград - 0,27 Ахтопол - 0,10 Балчик - 0,27 Баните - 0,10 Банкя - 0,27 Банско - 0,27 Батак - 0,15 Белене - 0,15 Белица - 0,27 Белово - 0,27 Белоградчик - 0,05 Белослав - 0,10 Бенковски (В) - 0,10 Бенковски (Кж) - 0,10 Бенковски (Пд) - 0,27 Бенковски (С) - 0,15 Бенковски (СЗ) - 0,15 Бенковски (Добрич) - 0,10 Берковица - 0,10 Благоевград - 0,27 Блатец (Кн) - 0,15 Блатец (Сл) - 0,15 Бобов дол - 0,15 Бобошево - 0,27 Божурище - 0,27 Бойница - 0,05 Бойчиновци - 0,10 Болярово - 0,10 Борино - 0,10 Борован - 0,10 Борово (Бл) - 0,15 Борово (Рс) - 0,15 Борово (См) - 0,27 Борово (СЗ) - 0,27 Ботевград - 0,10 Бр. Даскалови - 0,27 Брацигово - 0,27 Брегово - 0,10 Брезник - 0,27 Брезово (Лч) - 0,10 Брезово (Пд) - 0,27 Брезово (ВТ) - 0,15 Брусарци - 0,10 Бургас - 0,10 Бухово - 0,27 Българово - 0,10 Бяла (В) - 0,10 Бяла (Рс) - 0,15 Бяла Слатина - 0,10 Бяла черква - 0,15 Бял извор (Кж) - 0,10 Бял извор (СЗ) - 0,27 Варна - 0,10 В. Търново - 0,15 Велинград - 0,27 Венец (Бс) - 0,10 Венец (СЗ) - 0,27 Венец (Ш) - 0,10 Ветрино - 0,10 Ветово - 0,15 Видин - 0,10 Водица (В) - 0,10 Водица (Тщ) - 0,10 Войника - 0,10 Враца - 0,10 Вълчедръм - 0,10 Вълчидол - 0,10 Върбица - 0,10 Вършец - 0,10 Габаре - 0,10 Габер (С) - 0,27 Габер (Добрич) - 0,10 Габрово - 0,10 Г. Хитрино - 0,10 Ген. Тошево - 0,15 Георги Дамяново - 0,10 Георги Трайков - 0,10 Главиница (Пз) - 0,27 Главиница (Сс) - 0,15 Годеч - 0,15 Горна Малина - 0,15 Горна Оряховица - 0,15 Гоце Делчев - 0,15 Градница (Гб) - 0,10 Градница (Добрич) - 0,10 Грамада - 0,05 Грудово - 0,10 Гулянци - 0,15 Гурково (Добрич) - 0,27 Гълъбово (Пд) - 0,27 Гълъбово (СЗ) - 0,27 Гърмен - 0,15 Гюешево - 0,15 Две могили - 0,15 Дебелец (ВТ) - 0,15 Дебелец (В) - 0,10 Девин - 0,10 Девня - 0,10 Дерманци - 0,10 Джебел - 0,10 Димитровград - 0,27 Димово (Вн) - 0,15 Добрич- 0,15 Д. Митрополия - 0,10 Долна баня - 0,27 Д. Оряховица - 0,15 Д. Дъбник - 0,10 Доспат - 0,15 Драговищица - 0,27 Драгоман - 0,27 Дралфа - 0,15 Дряново (Гб) - 0,15 Дряново (См) - 0,15 Дряново (Хс) - 0,27 Дряново (Яб) - 0,15 Дулово - 0,10 Дунавци - 0,10 Дупница - 0,27 Дълбоки - 0,15 Дългопол - 0,10 Елена (ВТ) - 0,10 Елена (Хс) - 0,15 Елин Пелин - 0,27 Елхово (СЗ) - 0,27 Елхово (Яб) - 0,15 Етрополе - 0,15 Завет (Бс) - 0,10 Завет (Рз) - 0,15 Зафирово - 0,15 Земен - 0,15 Златарица - 0,10 Златица и Пирдоп - 0,15 Златия (Монтана) - 0,10 Златия (Добрич) - 0,10 Златоград - 0,15 Ивайловград - 0,10 Иваново (Рс) - 0,15 Иваново (Хс) - 0,15 Иваново (Ш) - 0,10 Исперих - 0,10 Ихтиман - 0,15 Каблешково - 0,10 Каварна - 0,27 Казанлък - 0,15 Кайнарджа - 0,10 Калофер - 0,15 Калояновец - 0,27 Калояново (Пд) - 0,27 Калояново (Сл) - 0,15 Каолиново - 0,10 Карлово - 0,15 Карнобат - 0,10 Каспичан - 0,10 Катунци - 0,27 Кермен - 0,15 Килифарево - 0,10 Кирково - 0,10 Клисура (Бл) - 0,27 Клисура (Пд) - 0,15 Клисура (С) - 0,15 Кнежа - 0,10 Козлодуй - 0,10 Койнаре - 0,10 Копривщица - 0,15 Костенец - 0,27 Костинброд - 0,27 Котел - 0,10 Кочериново - 0,27 Кресна - 0,27 Криводол - 0,10 Кричим - 0,27 Крумовград - 0,10 Крушари - 0,10 Кубрат - 0,15 Кула - 0,05 Кърджали (независимо от картата за сеизмично райониране) - 0,15 Кюстендил - 0,15 Левски (В) - 0,10 Левски (Пл) - 0,10 Летница (Лч) - 0,10 Лехчево - 0,10 Ловеч - 0,10 Лозница (Рз) - 0,15 Лозница (Добрич) - 0,10 Лом - 0,10 Луковит - 0,10 Лъки (См) - 0,15 Любимец - 0,15 Лясковец (ВТ) - 0,15 Лясковец (Хс) - 0,15 Мадан (См) - 0,10 Маджарово - 0,10 Макариополско - 0,10 Макреш - 0,05 М. Търново - 0,10 Марица (Хс) - 0,27 Медковец - 0,10 Мездра - 0,10 Мелник - 0,27 Мизия - 0,10 Монтана- 0,10 Михалково - 0,15 Млекарево - 0,15 Млечино - 0,10 Момчилград - 0,10 Мъглиж - 0,15 Невестино (Бс) - 0,10 Невестино (Кн) - 0,15 Неделино - 0,10 Несебър - 0,10 Николаево (Пк) - 0,15 Николаево (Пл) - 0,10 Николаево (Сл) - 0,15 Николаево (СЗ) - 0,10 Никола Козлево - 0,10 Никопол - 0,15 Н. Загора - 0,15 Нови пазар - 0,10 Нови Искър (С) - 0,27 Ново село (Вд) - 0,10 Ново село (Рс) - 0,15 Обител - 0,10 Окорш - 0,10 Омуртаг - 0,10 Опака - 0,10 Опан - 0,27 Оряхово (Вр) - 0,10 Оряхово (Хс) - 0,15 Павел баня - 0,10 Павликени - 0,10 Пазарджик - 0,27 Панагюрище - 0,15 Пелово - 0,10 Перник - 0,15 Перперек - 0,15 Перущица - 0,27 Петрич - 0,27 Пещера (См) - 0,10 Пещера (Пз) - 0,27 Пещера (Пк) - 0,15 Пирдоп и Златица - 0,15 Плачковци - 0,10 Плевен - 0,10 Пловдив - 0,27 Подем - 0,10 Подкова - 0,10 Полски Тръмбеш - 0,15 Поморие - 0,10 Попово (Тщ) - 0,15 Попово (Яб) - 0,15 Пордим - 0,10 Правец - 0,15 Преслав - 0,10 Провадия - 0,10 Проф. Иширково - 0,10 Първомай (Бл) - 0,27 Първомай (Пд) - 0,27 Раднево - 0,27 Радомир - 0,15 Разград - 0,10 Разлог - 0,27 Ракитово - 0,27 Раковски (Пд) - 0,27 Раковски (Рз) - 0,10 Раковски (Добрич) - 0,27 Рила - 0,27 Роман - 0,10 Рудозем - 0,10 Руен (Бс) - 0,10 Руен (Пд) - 0,15 Русе - 0,15 Садина - 0,10 Садово (Бс) - 0,10 Садово (Бл) - 0,15 Садово (Вд) - 0,10 Садово (Пд) - 0,27 Самоков - 0,27 Самуил - 0,10 Сандански - 0,27 Сапарева баня - 0,27 Сатовча - 0,15 Свиленград - 0,10 Свищов - 0,15 Своге - 0,15 Севлиево - 0,15 Сеново - 0,15 Септември - 0,27 Силистра - 0,15 Симитли - 0,27 Ситово (Пд) - 0,27 Ситово (Сс) - 0,15 Ситово (Яб) - 0,15 Славейно - 0,10 Славяново (Пл) - 0,10 Славяново (Тщ) - 0,15 Славяново (Хс) - 0,15 Сливен - 0,15 Сливница (С) - 0,27 Сливница (Бл) - 0,27 Сливо поле - 0,15 Смилян - 0,10 Смолян - 0,10 Смоляновци - 0,10 Смядово - 0,10 Созопол - 0,10 Сопот - 0,15 София - 0,27 Стамболийски - 0,27 Стара Загора - 0,15 Стоките - 0,10 Стражица (ВТ) - 0,15 Стралджа - 0,15 Стрелча - 0,15 Струмяни - 0,27 Суворово - 0,10 Сунгурларе - 0,10 Сухиндол - 0,10 Съединение (Бс) - 0,10 Съединение (Пд) - 0,27 Съединение (СЗ) - 0,27 Съединение (Тщ) - 0,10 Сърница (Пз) - 0,15 Сърница (Хс) - 0,27 Твърдица (Бс) - 0,10 Твърдица (Сл) - 0,15 Темелково - 0,15 Тенево - 0,15 Тервел - 0,10 Тетевен - 0,15 Тополовград - 0,15 Троян (Лч) - 0,10 Троян (Хс) - 0,15 Трън - 0,27 Тръстеник (Пл) - 0,10 Тръстеник (Рс) - 0,15 Трявна - 0,10 Търговище - 0,15 Тутракан - 0,15 Угърчин - 0,10 Хайредин - 0,10 Харманли - 0,10 Хасково - 0,27 Хвойна - 0,27 Хисаря - 0,15 Хлебарово - 0,15 Царево - 0,10 Ценово (СЗ) - 0,27 Ценово (Рс) - 0,15 Чепеларе - 0,15 Червен бряг - 0,10 Черногорово (Пз) - 0,27 Черноочене - 0,27 Чипровци - 0,10 Чирпан - 0,27 Чупрене - 0,10 Шабла - 0,27 Шипка - 0,15 Широка лъка - 0,10 Шумен - 0,10 Щръклево - 0,15 Юпер - 0,15 Ябланица - 0,15 Якимово - 0,10 Якоруда - 0,27 Ямбол - 0,15

Приложение № 7 къмчл. 59, ал. 1 и 2ичл. 62 (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2012 г.) Таблица 7.1 Конструктивни изисквания към монолитни колони и стойки на рамки Таблица 7.2 Конструктивни изисквания към монолитни греди и ригели на рамки Показатели за греди и ригели на рамки Таблица 7.3 (фиг. 7.3) Конструктивни изисквания към монолитни шайби Забележки:

1. Хоризонталните пръти преминават непрекъснати и по цялата дължина на шайбата.
2. При шайби с широчина b Ј 250 mm се допуска да не се поставят междинни надлъжни пръти по широчината й.

Конструиране на монолитни колони и стойки на рамки Фиг. 7.1 (табл. 7.1) Конструиране на стоманобетонни греди и ригели на рамки Фиг. 7.2 (табл. 7.2) Конструиране на стоманобетонни монолитни шайби Фиг. 7.3 (табл. 7.3) Забележка. Основните означения, използвани в приложение № 7, са, както следва: bcе по-малкият размер на напречното сечение на колоната; hc- по-големият размер на напречното сечение на колоната; l - дължината на колоната съгласно фиг. 7.1; lc- дължината на критичната зона; m - коефициентът на армиране; ls- дължината на снаждане на армировката; dh- разстоянието между надлъжните пръти в колоните, обхванати със стремена; d - разстоянието между два съседни надлъжни пръта в колоните или в крайните зони на шайбите; ah- разстоянието между стремената; ahc- разстоянието между стремената в критичната зона; ahs- разстоянието между стремената в зоната на снаждане на надлъжната армировка; Жh- диаметърът на стремената; Жhc- диаметърът на стремената в критичната зона; Ж - диаметърът на надлъжната армировка в колоната; N - изчислителната вертикална сила; Ac- напречното сечение на колоната; b - широчината на греда: дебелина на шайба; h - височината на греда; l1, l1, l2, l2- разстоянието от опорните ръбове на гредите, след които надлъжната армировка не е необходима; la- дължината на закотвяне; lw- дължината на шайбата; hw- височината на шайбата; Rsn- нормативната якост на стоманата при границата на провлачване; Rbn- нормативната якост на бетона на натиск.