Чл. 167

За почвите и материалите, вграждани в земното тяло, се провежда лабораторно изпитване по метода "модифициранProctor" и се определят параметрите максимална обемна плътност на скелета на почватаmod ?d, Prи оптимално водно съдържаниеmod wopt, Prсъгласно БДС EN 13 286-2 или БДС 17 146.

Плътността на почвите и материалите при вграждането им в земната основа на пътната настилка, в тялото на насипа и в основата на насипа се дефинира чрез степента на уплътняванеmod kPrсъгласно БДС 17 146:

Степента на уплътняване на земната основа на пътната настилка при насип и изкоп е със стойност не по-малка от 95 % (mod kPr>= 0,95).

Степента на уплътняване за цялата височина на насипа, във всички насипни площи, включително банкети и откоси, е със стойност не по-малка от 95 % (mod kPr>= 0,95).

При насипи с височина, по-голяма от 0,50 m, естествената земна основа под пълната широчина на насипа се уплътнява до степен не по-малка от 93 % (mod kPr>= 0,93), на дълбочина не по-малка от 0,25 m.

При насипи с височина, по-малка от 0,50 m, естествената земна основа под пълната широчина на насипа се уплътнява до степен не по-малка от 95 % (mod kPr>= 0,95), на дълбочина не по-малка от 0,25 m.

В случай че почвата в естествената земна основа не отговаря на изискванията за годност съгласночл. 160, тя се отстранява на дълбочина 0,50 m и се заменя с материал, отговарящ на изискванията почл. 159, или се стабилизира на място за постигане на необходимите физико-механични характеристики.