Чл. 197

Анкерите и почвените гвоздеи са конструктивни елементи, чиято носеща способност се дефинира в съответствие с БДС EN 1997-1 чрез изчислителни методи и пробни изпитвания.

Анкерите се прилагат като самостоятелни укрепващи елементи на откоси или като елементи, изпълняващи ролята на опори в едноредово или многоредово подпрени укрепителни конструкции. Видът на анкера като начин на изпълнение (класически, инжекционен и т.н.), като механично поведение (активен, пасивен) и като експлоатационен срок (временен до 2 години, постоянен) се определя в проекта за укрепване.

Почвените гвоздеи са пасивни стоманени пръти, които се разполагат в мрежа по височина на откоса (най-често шахматна), при осово разстояние между тях не повече от 1,50 до 3,00 m. Подходящи са за укрепване на естествени склонове и откоси, в комбинация с торкретиране или затревяване.