Чл. 287

Чл. 287.(1) При необходимост в зависимост от спецификата на обекта към частите на инвестиционния проект или към документацията при договори за строителство на пътища и/или пътни обекти може да се добавят и други части като част "Пожарна безопасност" към инвестиционния проект, която се изработва в съответствие със заданието на Възложителя с обхват и съдържание съгласноНаредба № Iз-1971 от 2009 г. при проектиране на ТКО, бензиностанции, зарядни станции за ЕПС и газостанции и др. (2) Големите съоръжения (сложни и комплексни) се изпълняват по самостоятелна проектна документация. (3) При проектирането на пътни тунели се спазват специфичните изисквания за обем и обхват на инвестиционния проект съгласноНаредба № РД-02-20-2 от 2015 г. (4) Към документацията при договори за строителство на пътища и/или пътни обекти (за проектиране и/или инженеринг) и преди откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво се разработват и се одобряват съгласно изискванията начл. 156б от ЗУТ:

• план за управление на строителните отпадъци с обем и съдържание съгласночл. 11, ал. 1 от Закона за управление на отпадъцитеиНаредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклираните строителни материалиот 2017 г.;
• план за безопасност и здраве с обем и съдържание съгласноНаредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи(ДВ, бр. 37 от 2004 г.).

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на наредбата:

1. "Реконструкция на пътища" е дейност, определена в§ 1, т. 12 от ДР на Закона за пътищата.
2. "Ремонт на пътища" е дейност, определена в§ 1, т. 13 от ДР на Закона за пътищата.
3. "Основен ремонт" е дейност, определена в§ 5, т. 42 от ДР на Закона за устройство на територията.
4. "Проектен експлоатационен период" е определен в§ 1, т. 10 от ДР на Наредба № 3 от 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях.
5. "Интелигентни транспортни системи" са определени в§ 1, т. 1 от ДР на Наредбата за условията и реда за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт.
6. "Електрическо превозно средство" е определено в§ 2, т. 10 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.
7. "Зарядна точка" е определена в§ 2, т. 11 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.

§ 2. Наредбата е преминалапроцедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда наПостановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара на друга държава членка(ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведенаДиректива 98/34/ЕС, изменена сДиректива 98/48/ЕС.

Преходни и Заключителни разпоредби § 3. Наредбата се издава на основаниечл. 36 от Закона за пътищатаи отменяНаредба № 1 от 2000 г. за проектиране на пътища(ДВ, бр. 47 от 2000 г.).

§ 4. Наредбата влиза в сила един месец след обнародването и в "Държавен вестник".

§ 5. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането и в сила. (2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.

§ 5а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от 12.04.2024 г.) (1) Разпоредбите начл. 73и74се прилагат за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането в сила на наредбата почл. 14, ал. 3 от ЗДвП, а започналите се довършват по досегашния ред. (2) Производство по ал. 1 се счита за започнато от датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.

§ 6. (1) Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". (2) Разрешение за отклонение от техническите изисквания се дава от министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и от кметовете на общините след решение на общинския съвет. Разрешените отклонения не трябва да са в противоречие с изискванията за безопасност на движението, сигурността на пътя, пътните съоръжения и принадлежности.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ НАРЕДБА № РД-02-20-1 ОТ 1 АПРИЛ 2024 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОГРАНИЧИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЗА ПЪТИЩА И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ТЯХ (ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 12.04.2024 Г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 8.Наредбатавлиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Приложение № 1 къмчл. 17,чл. 31, ал. 4,чл. 45, ал. 6 (Попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Определяне на Vпр 1.1. Хомогенен пътен участък Под хомогенен пътен участък се разбира участък със сравнително еднородни и близки технически параметри на пътя, осигуряващи условия за движение на автомобилите с относително постоянна скорост. 1.1.1. Криволиченето на трасето се определя по формулата: (1.1), където: Ккре криволиченето на трасето в gon/km*); ?i- ъгълът на изменение на направлението на пътя в gon; L - дължината на хомогенния пътен участък в km; i - поредният номер на хоризонталната крива в участъка. Във формула (1.1) ъгълът ? се определя по израза: ? = ?1+ ?o+ ?2(1.2), където: ?oе централният ъгъл на кръговата крива в gon; ?1, ?2- тангентният ъгъл в края на преходната крива в gon. *)1 gr (град) = 1 gon (гон); в настоящия текст се използва означението gon, което е съгласноприложение № 4 към чл. 21, ал. 1 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България(ДВ, бр. 115 от 2002 г.). 1.2. Методика за определяне на Vпрза съществуващи пътища Проектната скорост Vпрсе определя по ситуационни елементи на пътя - прави, преходни криви, кръгови криви (преходната крива се приема за права). Проектната скорост Vпрв кръгови криви зависи от техните радиуси и се отчита от таблица 1.1. Дадените в таблицата стойности са установени по теоретичен път с помощта на формулата за определяне на минималния радиус на кривата min Rкри се отнасят за криви с едностранен напречен наклон max qкр= 7 % и max q = 6 % при проектна скорост Vпр, по-висока от 100 km/h. Таблица 1.1 В правите пътни участъци, включително преходните криви и кръговите криви с радиуси, по-големи от 600 m, Vпрiе равна на разрешената максимална скорост по пътищата и се приема от таблица 1.2. Таблица 1.2 Построяването и оценката на диаграмата "скорост - път" с Vпрсе основава на следните приемания: а) скоростта на автомобилите се увеличава или намалява в зависимост от ситуационния елемент на пътя, който предстои да се пропътува; б) намаляването на скоростта от спирачна сила на двигателя, при неподаване на гориво, започва от определена точка в правия участък, така че превозното средство да достигне по-малката необходима скорост преди началото на следващата кръгова крива с по-малък радиус (фигура 1.1); Фигура 1.1. Схема за намаляване на скоростта в) увеличаването на скоростта започва от края на кръговата крива и трябва да завърши до началото на следващата кръгова крива с по-голям радиус (фигура 1.2); Фигура 1.2. Схема за увеличаване на скоростта г) изменението на скоростта се извършва с ускорение а = ± 0,80 m/s2, без да се използват спирачни сили при забавяне (за безопасността е меродавно спирането); д) проектната скорост между съседните ситуационни елементи се изменя по дължината на преходен участък Dпрв m, който се определя по формулата: (1.3), където: ?Vпре разликата на проектните скорости в разглежданите два съседни елемента в km/h, т.е. (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) ?Vпр= Vпр1- Vпр2(1.3.1), е средноаритметичната на проектните скорости в краищата на преходния участък в km/h, т.е. (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.)(1.3.2), а е ускорението на автомобилите в m/s2, което е равно на ±0,8 m/s2; Lм- разстоянието между две съседни хоризонтални криви в m. Изчислената по формула (1.3) дължина на преходния участък Dпртрябва да удовлетворява неравенството: Dпр< Lсп(1.4), където: Lспе разстоянието за видимост при спиране в m. Дължината на преходния участък Dпрможе да се определи направо от фигура 1.3, на която са показани благоприятните граници за изменение на Dпр, осигуряващи ?Vпр<= 20 km/h; Фигура 1.3. Таблица за определяне на преходния участък Dпр е) разстоянието за разпознаване Lрзв m на поредния за пропътуване ситуационен елемент и за пригаждане към новата проектна скорост е равно на дължината на пътя, изминат от автомобила за 12 s (време за оперативна памет), и се определя по формулата: (1.5); ж) дължините на преходния участък Dпри на разстоянието за разпознаване Lрзтрябва да удовлетворяват неравенството: Dпр< Lрз(1.6) Изпълнението на неравенството (1.6) осигурява намаляване на скоростта, без да се използват спирачни сили, и гарантира безопасността на движението в участъка. При построяване на диаграмата "скорост - път" се спазват следните изисквания:

• когато при ускоряване или забавяне Dпр< Lм, диаграмата се оформя по схемите, показани на фигури 1.1 и 1.2;
• когато между две кръгови криви Lм< Dпр1+ Dпр2, т.е. получава се ускоряване - забавяне, преди да е достигната Vдоп, диаграмата се оформя по схемата, показана на фигура 1.4; това означава, че водачът забавя, преди да е достигнал допустимата скорост Vдоп; такива случаи са потенциално опасни, ако не се осигури видимост между кривите.

Фигура 1.4. Диаграма "скорост - път" при Lм< Dпр1+ Dпр2 Меродавни за безопасността на движението са участъците за намаляване на скоростта, поради което диаграмата "скорост - път" трябва да се построи поотделно за всяка посока на движение. На фигура 1.5 е показана примерната диаграма "скорост - път" на един лошо проектиран пътен участък, при който скоростите на съседните на този участъци не отговарят на изискванията начл. 19. За да се осигури безопасността на движението в участъка, е необходимо крива № 3 да се проектира с радиус около 200 m и да се осигури постепенно намаляване на скоростта на движение, така че, като се увеличи R4и се премахне правата преди R4, да се получи допустима "S" крива. Ако това не е възможно, се предвиждат организационно-технически мероприятия за осигуряване безопасността на движението в крива № 4. Фигура 1.5. Примерна диаграма "скорост - път" Фигура 1.6. Примерна диаграма "скорост - път" при обследване на съществуващ път

Приложение № 2 къмчл. 28, ал. 2 и 3,чл. 31, ал. 5 Организационно-технически мероприятия за подобряване безопасността на движението Когато при реконструкции или ремонт на съществуващи пътища изискванията начл. 19, ал. 1от Наредбата не могат да се спазят, се предвиждат следните организационно-технически мероприятия:

• подобряване на оптическото водене на пътя чрез подходящо използване на крайпътни насаждения, направляващи устройства, предпазни огради и др.;
• сигнализиране на пътните участъци с пътни знаци съгласно препоръките, посочени на фигура 2.1.

Фигура 2.1. Препоръки за сигнализиране на пътя с пътни знаци:

1. добър обхват;
2. допустим обхват;
3. сигнализиране на кривата с предупредителни знаци и евентуално с направляващи табели;
4. ограничение на скоростта при необходимост и сигнализиране с направляващи табели.

Приложение № 3 къмчл. 31, ал. 1 (Попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Изчисляване на минималните радиуси на хоризонталните криви Минималният радиус на хоризонталните криви в m се определя по формулата: (3.1), където: Vпре проектната скорост в km/h; ?у- коефициентът на напречно сцепление; p - относителният дял на използваното напречно сцепление в %, който е p = 0,50 при max qкр= 7 %, p = 0,4 при max qкр= 6 % и p = 0,10 при min qкр= 2,5 %; max qкр- максималният напречен наклон в кръговата крива (0,07). Във формула (3.1) коефициентът на напречно сцепление ?усе приема с израза: ?у= 0,925 ?x(3.2) Във формула (3.2) ?xе коефициентът на надлъжно сцепление и се определя по формулата: ?x= 0,241 (Vпрi/ 100)2- 0,721 (Vпрi/ 100) + 0,708 (3.3) В таблица 3.1 са дадени характерните гранични радиуси на хоризонтални криви за различни Vпрв km/h. Таблица 3.1 (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) При обратен напречен наклон qобр= -2,5 % и при p = 0,10 по формула (3.1) се изчисляват съответните радиуси, дадени в таблица 11 къмчл. 42, ал. 7от Наредбата.

Приложение № 4 къмчл. 32, ал. 1 Геометрия на клотоидата На фигура 4.1 и таблица 4.1 са дадени характеристичните точки на клотоидата за изменение на r от 1 до ?. Фигура 4.1. Характеристични големини на r за точки от преходната крива Таблица 4.1 Фигура 4.2. Геометрия на клотоидата Уравнението на клотоидата е: A2= RкрLр(4.1) Тангентният ъгъл в точка КП се определя по формулата: (4.2) (4.3) Координатите на точка КП се дават с изразите: (4.4) (4.5) Приблизителните стойности за xk, ykи ?R са: (4.6) (4.7) (4.8) (4.9) Точните стойности за xk, ykи ?R и xmсе получават чрез редовете: (4.10) (4.11) (4.12) (4.13) ym= Rкр+ ?R (4.14), където: Rкре радиусът на кръговата крива в m; A - параметърът на клотоидата в m; Lр- дължината на клотоидата в m; Lх- дължината от началото на клотоидата до произволна точка в m; max ? - тангентният ъгъл в края на преходната крива в gon (max ? = 31,85 gon); xk, yk- координатите на точка КП в m; xm- абсцисата на центъра на кръговата крива в m; ym- ординатата на центъра на кръговата крива в m; ?R - тангентното отместване в m; I = Lp/A - за пресмятане на координатите на точка КП; I = Lx/A - за пресмятане на координатите x и y за точка от преходната крива, намираща се на разстояние Lxот началото на преходната крива. Това решение дава точност до 1 mm за изменение на параметъра до А = 3000 m.

Приложение № 5 къмчл. 35, ал. 1 (Попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Определяне на елементите и подробните точки на вертикални криви (изпъкнали и вдлъбнати) Чупките на нивелетните прави се закръгляват с вертикална крива - квадратна или кубична парабола. На фигура 5.1 са дадени изходните положения за разбиване на вертикална крива при използване на квадратна парабола. Фигура 5.1. Разбиване на изпъкнали (вдлъбнати) вертикални криви по квадратна парабола При вдлъбнати криви схемата се завърта на 180° и горната връхна точка става "долна" (най-ниска), а Rизпстава Rвдл. (5.1) (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.)(5.2) (5.3) (5.4) (5.5), където: TВе дължината на тангентата на вертикалната крива в m; i1и i2са надлъжните наклони на нивелетните прави в %; ix- надлъжният наклон на нивелетата в точка от кривата с абсциса x в m; yx- ординатата на точка от кривата с абсциса x в m; f - бисектрисата на кривата в m; М - средата на вертикалната крива; xs- абсцисата на т. S; S - връхната точка (най-висока или най-ниска) на кривата; Rизп- радиусът на изпъкнала вертикална крива; Rвдл- при завъртяна фигура 5.1 на 180° - радиусът на вдлъбната вертикална крива. Правила за знаците:

• изкачване - положителен (+i1; +i2);
• слизане - отрицателен (-i1; -i2);
• радиус на вдлъбната крива Rвдл- положителен (+ Rвдл);
• радиус на изпъкнала крива Rизп- отрицателен (- Rизп).

Приложение № 6 къмчл. 35, ал. 2 и 8 Зависимост между радиусите на вертикалните криви и разстоянието за видимост при спиране пред препятствие 6.1. Изпъкнали вертикални криви - при нормални условия за гарантиране на видимост при спиране за Vпр. Минималният радиус Rизна изпъкналата вертикална крива по таблица 7 - Минимални радиуси на изпъкнали вертикални криви,чл. 35, ал. 2от Наредбата, задължително трябва да осигурява чрез закръглението си минималното необходимо разстояние за видимост при спиране Lсппри движение на лек автомобил със скорост Vпрв km/h, така, както е показано на схемата на фигура 6.1. Фигура 6.1. Схема на закръгление на изпъкнала чупка, което гарантира разстояние за видимост при спиране Разстоянието за видимост при спиране се определя съгласно фигура 9 - Номограма за определяне на минимално разстояние за видимост при спиране пред препятствие, къмчл. 45от Наредбата. Минималният радиус на закръглението за изпъкнала чупка се определя по формулата: (6.1), където: Lспе минималното необходимо разстояние на видимост за спиране пред препятствие съгласно фигура 9към чл. 45 от Наредбата; h1- височината на окото на шофьора от пътната настилка - h1= 1,00 m; h2- височината на препятствие върху пътя (целева точка), която се отчита по таблица 6.1. Таблица 6.1 6.2. Вдлъбнати вертикални криви При определяне радиуса на вдлъбната крива се разглеждат следните два случая на видимост: І случай - видимост под "мостове" за разстояние Lсп; ІІ случай - видимост при движение през нощта на фарове за осветена дължина Lсп. Валиден е критерият за видимост през нощта на фарове. Формули за определяне на min Rвдл: а) при Lсп< Dвдл (6.2) б) при Lсп> Dвдл (6.3), където: Dвде дължината на дъгата на вертикалната крива; ? = i1± i2- ъгълът на пречупване на нивелетата; h?= 0,50 m - височината на фаровете от пътната настилка; ? = 1 - ъгълът на разсейване на светлинния сноп (tg ? = 0,0175). 6.3. Използване на вертикални радиуси при изпъкнали вертикални криви с много малък ъгъл на пречупване (? <= 1,0gonприблизително равен на 1,5 %) Фигура 6.2. Схема на изпъкнала вертикална крива 6.3.1. Определяне При много малък ъгъл на пречупване (? <= 1,0gon) радиусите се определят от изискванията за премахване на оптически чупки и от естетични и психологични изисквания. 6.3.2. Изчисление При T1= T2= T (6.4) (6.5) Отчл. 35, ал. 6следва: min Тв= 1,0 Vприли min Тв= 0,75 Vпр Тогава при Тв= Vпр (6.6), където: Rизпе в m; V - в km/h (съответно Vпр); i1и i2- в %.

Приложение № 7 къмчл. 38, ал. 1,чл. 40, ал. 9ичл. 44, ал. 7 Оформяне ръба на настилката при разширение или уширение на платното за движение 7.1. Разширение на настилката Разширение на настилката се налага при промяна на напречния профил - вмъкване на допълнителна пътна лента, промяна на широчината на средната разделителна ивица, създаване на ленти за ляво- или дяснозавиващо движение в кръстовище или пътен възел, автобусни спирки, разделителни водещи или канализиращи устройства. Дължината, на която се изпълнява разширението Lуп, се определя по формула (7) къмчл. 37от Наредбата, ако то е разположено в права, и по формула (8) къмчл. 38от Наредбата - ако е в хоризонтална крива (Lук). Ръбът на настилката за изпълнение на разширението се оформя по S крива, съставена от две допиращи се в средата на разширението квадратни параболи съгласно фигура 7.1. Фигура 7.1. Оформяне ръба на настилката при разширение на платното за движение За определяне разширението на настилката на което и да е разстояние от започването му се използват формулите: а) за участък 1: (7.1) б) за участък 2: (7.2), където: Bуе необходимото пълно разширение в m; Lуп- необходимата дължина за разширението в m; Lх- дължината от началото на разширението до точката, в която се търси, в m; Bх- разширението в определена точка в m. За улеснение изчисляването на разширението може да се извършва в табличен вид. В този случай се използва формулата: Bх= ?.Bу(7.3) Стойностите на ? се отчитат от таблица 7.1 в зависимост от отношението: ?= Lх/ Lуп(7.4) Таблица 7.1 7.2. Уширение на пътната настилка в хоризонтална крива Уширяваният ръб на настилката се оформя по схемата на фигура 7.2. От схемата се вижда, че уширението е почти линейно по дължината на преходната крива, като чупките в ръба на настилката при точките НП и КП се закръгляват с квадратни параболи с дължина на тангентите по 7,50 m. Когато отношението на дължината на преходната крива Lpкъм необходимото за n броя пътни ленти уширение max E е по-голямо или равно на 20 (Lp/ max E >= 20), чупките в ръба не се закръгляват. В този случай уширението се прави линейно по формулата: (7.5) Когато уширението се извършва по схемата на фигура 7.2, се оформят три участъка, като за всеки от тях се ползва определена формула, както следва:

• за участък 1:

(7.6), за 0 <= Lx< 15

• за участък 2:

(7.7), за 15 <= Lx< (Ln-15)

• за участък 3:

(7.8), за (Ln-15) <= Lx< Ln Фигура 7.2. Оформяне на уширявания ръб на настилката в хоризонтална крива: max E - необходимо максимално уширение на настилката за n броя ленти в зависимост от R по таблица 9 - Пълно уширение на платното за движение в хоризонтални криви, къмчл. 40, ал. 2от Наредбата, в m; Ex- търсено уширение в произволна точка в m; Ln- дължината, на която се устройва уширението (Ln= Lp+ 15), в m; Lx- дължина от началото на уширението (точка О) до точката, за която се изчислява, в m; Lp- дължина на преходната крива в m. Когато дължината на кръговата крива между двете преходни криви е по-малка от 15 m, уширението завършва в средата на кривата. При яйцевидна клотоида уширението се определя съгласно схемата на фигура 7.3 по формулата: (7.9), Фигура 7.3. Уширение при яйцевидна клотоида: където: E1е уширение на настилката в началото на яйцевидната клотоида в m; E2- уширение в края на яйцевидната клотоида в m; L - дължина на яйцевидната клотоида в m; Ex- уширение на настилката в произволна точка в m; Lx - дължина от началото на яйцевидната клотоида до произволна точка в m. При инфлексна клотоида уширението се изпълнява съгласно фигура 7.4 по линеен закон: (7.10) Фигура 7.4. Уширение на настилката при инфлексна клотоида

Приложение № 8 къмчл. 43, ал. 7 и 12 Преоформяне на пътната повърхност по дължината на преходната крива 8.1. Пространствено оформяне на надвишението Пространственото разположение на линиите по оста и ръбовете на настилката при пълно удовлетворяване на изискванията за отводняване са представени на фигури 8.1, 8.2 и 8.3. На фигура 8.4 е показан аксонометричен изглед на косо преоформяне в обсега на ускорения интервал на въртене. Фигура 8.1. Къса отсечка на преоформяне Фигура 8.2. Дълга отсечка на преоформяне Фигура 8.3. Преоформяне с косо било при дълъг обхват на преоформяне и малък допълнителен наклон ?i < ?imin Фигура 8.4. Аксонометричен изглед на косо преоформяне в обхвата на ускорения интервал на въртене Lкбсе определя по формула (15) къмчл. 43, ал. 12от Наредбата 8.2. Изчисляване минималната дължина на клотоидата по условието за надвишаване и преоформяне В случаите, когато се налага параметърът на клотоидата да се определи от условията за дължина на рампата за надвишение и преоформяне, се прилагат следните формули: 8.2.1. за клотоида: (8.1) 8.2.2. за отрязък от клотоида: (8.2), където: min A е минималният параметър на клотоидата в m; Во- разстоянието от оста на въртене до ръба на платното за движение в m; qкр- напречният наклон в края на преходната крива в %; qпр- напречният наклон в началото на преходната крива в %; q2- напречният наклон в края на клотоидния отрязък в %; q1- напречният наклон в началото на клотоидния отрязък в %; max ?i - максималният допълнителен надлъжен наклон по ръбовете на платното за движение в %; Rкр- радиусът на кръговата крива в края на преходната крива в m; R2- радиусът на кривата в края на клотоидния отрязък в m; R1- радиусът на кривата в началото на клотоидния отрязък в m. Забележка.qпри q1се приемат с отрицателен знак, ако са насочени противоположно по посока на qкри q2.

Приложение № 9 къмчл. 45, ал. 4 и 5 Определяне на разстоянията за видимост 9.1. Разстояние за видимост при спиране Необходимото разстояние за видимост при спиране се определя по формулите: (9.1) (9.2) (9.3), където: Lспе необходимото разстояние за видимост при спиране в m; S1- разстоянието, изминавано от автомобил, движещ се със скорост Vо, за времето за реакция на шофьора и за задействане на спирачната система на автомобила в m; Sсп- чистият спирачен път на автомобила в m; V - скоростта в km/h; Vо- скоростта на автомобила в началото на спирането в km/h; tp- времето за реакция в s (tp= 2 s); g - земното ускорение (g = 9,81 m/s2); ?x- коефициентът на надлъжно сцепление във функция на скоростта по формула (3.3) отприложение № 3; i - средният надлъжен наклон в участъка на спирането с положителен знак при изкачване и с отрицателен знак - при слизане, в %; Pw- съпротивлението на въздуха върху лек автомобил в N; G - теглото на лек автомобил в N. Прието средно: (9.4) Чистият спирачен път Sспсе приема еднакъв в права и в крива. Интегралният израз за Sспможе да се реши за процеса на спиране с изменение на скоростта от V2= Vпр= Vодо V1= 0 с ?x= 0 и ?x= f(V), при което се получава следният израз: (9.5), където: Vое скоростта в началото на спирането в km/h; i - средният надлъжен наклон в % за участъка на спирането - отрицателен при спускане. С разстоянието за видимост при спиране се анализира осигурената видимостта за всяка посока на движение (отиване и връщане). Изисква се наличната по пътя видимост навсякъде да е по-голяма или най-малко равна на необходимата видимост за безопасно спиране. За целта се използватприложения № 6и№ 10заедно с таблиците и фигурите към тях. Фигура 9.1. Пример за анализ на видимостта при спиране Наличното и необходимото разстояние на видимостта за спиране се представят мащабно и графично, както е показано на схемата на фигура 9.1. Необходимо е Lнал>= Lспза целия път в двете посоки. 9.2. Разстояние за видимост при изпреварване Моделът за определяне на необходимото разстояние за безопасно изпреварване Lизе показан схематично на фигура 9.2. Фигура 9.2. Модел на изпреварване На фигура 9.3 и таблица 9.1 са показани положенията на окото на водача и на препятствието върху пътя, както и величините на h1и h2за схемите на видимост при спиране и изпреварване. Фигура 9.3. Схематично положение на окото и на целевата точка (препятствието) при анализирането на разстоянията Lспи Lиз Таблица 9.1

Приложение № 10 къмчл. 46, ал. 1 (Попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Проверка на наличната видимост в хоризонтални и вертикални криви 10.1. Проверка на видимост в хоризонтални криви 10.1.1. При двулентови пътища При двулентови пътища проверката на видимостта в хоризонталните криви се извършва графично в ситуация и напречен профил, като се изчислява най-голямата стойност на страничното разстояние за видимост Сmaxпо бисектрисата - уравнение (15) къмчл. 43, ал. 12от Наредбата, за съответното разстояние за видимост Lспи Lиз. Разстоянието С се мери за всяка точка от оста на лентата за движение до границата на видимостта (фигура 10.1). Разстоянията С се получават графично от същата фигура. Фигура 10.1. Графична проверка за осигуряване на видимост в хоризонтална крива На фигура 10.1 зрителните лъчи са хорди с дължини, равни съответно на разстоянията за видимост при спиране или при изпреварване за скорост Vпр. Радиусът по оста на меродавната лента Rxсе определя, като е известен типът на напречния профил и радиусът по оста на пътя Rкр. Меродавна лента е тази, която е най-неблагоприятна с оглед видимостта за движещите се по нея. (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) При изчисляването на най-голямата стойност на необходимата странична видимост С са възможни два случая, за които се използват формулите:

• при дължина на кривата Dкр> Lсп

(10.1) Вместо Lспе по-добре да се използва Lиз, с което се дава по-голяма свобода на водача;

• при дължина на кривата Dкр< Lсп

(10.2), където: ? е централният ъгъл на хоризонталната крива в gon; Dкр- дължината на кривата с радиус Rxв m; Rx- радиусът в оста на изследваната лента в m; Lсп- разстоянието за видимост при спиране в m. Когато разстоянието Сmaxе по-малко от наличното Сoпо напречен профил, видимостта е гарантирана, без да се налагат допълнителни мероприятия. В противен случай (Сmax> Сo) видимостта се гарантира чрез допълнителен изкоп от вътрешната страна на кривата с цел освобождаване на полето на видимост в обхвата на кривата (фигура 10.1). В полето на видимост не може да има дървесна растителност, постройки или други препятствия. Единични дървета могат да останат в полето на видимост, ако техните клони са подрязани отдолу на височина 3,00 m от нивото на пътната настилка. Типовите метални предпазни огради не са препятствия за видимостта. 10.1.2. При автомагистрали, скоростни пътища и пътища с две платна При автомагистрали големината на радиуса трябва да гарантира видимост за спиране Lсп. Меродавна лента за изследване на видимостта е вътрешната лента за движение при левите криви. Именно тя се изследва за осигуряване на разстоянието за видимост при спиране. На фигура 10.2 е показана схема за проверка на видимостта при спиране. Фигура 10.2. Геометричен модел за определяне на разстоянието за видимост Lспна път със средна разделителна ивица (СРИ) при лява крива (ОП = Lсп): О е местоположение на окото на водача; П - препятствие върху лентата за движение с височина h2съгласноприложение № 6, таблица 6.1; Rx- радиус на кривата по меродавната траектория за движение в m; ?Rс- увеличение на R за меродавната (лява) лента за движение спрямо основния радиус Rкрв m; а - разстояние от ръба на лентата за движение до препятствието в СРИ в m; С - разстояние от меродавната траектория за движение до препятствието в СРИ в m; С1- разстояние от траекторията, на която се намира окото О или препятствието П, до ръба на лентата за движение в m (приема се С1= 1,80 m); Rx= Rкр+ ?Rс. За габарити на автомагистрали, скоростни пътища и пътища с две платна стойностите за а и ?Rсса дадени в таблица 10.1. Таблица 10.1 Фигура 10.3. Номограма за отчитане на Lспи анза проверка на страничното разстояние за видимост На фигура 10.3 е представена номограма, посредством която при скорост Vпри радиус на хоризонталната крива лесно се определя необходимото разстояние андо препятствие в СРИ. 10.2. Проверка на видимост във вертикални криви при двулентови пътища (за бързо изследване) 10.2.1. Изпъкнали криви Наличните разстояния за видимост при спиране Lнспсе изчисляват по формулите в таблица 10.2 в зависимост от големината на радиуса на кривата Rиз. Таблица 10.2 Формули за определяне на наличните разстояния за видимост Забележка. Означенията в таблицата са, както следва: Dве дължина на вертикалната крива в m; Rизп- радиус на вертикалната изпъкнала крива в m; Dв= Rизп(i1± i2) - при надлъжни наклони: (+) са разнопосочни, (-) са еднопосочни; iи- надлъжни наклони в чупката на нивелетата в %; Lнсп, Lниз- налични разстояния на видимост при спиране и при изпреварване в m. 10.2.2. Вдлъбнати криви Наличното разстояние за видимост при спиране във вдлъбната вертикална крива се определя по формули (10.3) и (10.4) в зависимост от конкретния случай: 1 случай (Lсп< Dв) (10.3) 2 случай (Lсп> Dв) (10.4), където: Rвдле радиусът на вдлъбната вертикална крива. Необходимо е Lнсп>= Lспза цялата дължина на пътя в двете посоки.

Приложение № 11 къмчл. 78и105 (Попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Методиказа определяне ефективността на приетото пътно платно 11.1. Цел и обхват на приложение 11.1.1. Тази методика определя начина на изчисляване ефективността на приетото в проекта пътно платно. 11.1.2. Ефективността на приетото типово пътно платно се доказва чрез определяне на два показателя: 11.1.2.1. осигуряване на определена минимална скорост на леките автомобили от приетата оразмерителна интензивност на движението за проектирания път (пътен участък); 11.1.2.2. осигуряване на определено минимално използване на пропускателната възможност на приетото пътно платно. 11.1.3. Минималната осигурена скорост на леките автомобили и минималното използване на пропускателната възможност на типовите пътни платна са определени нормативно вчл. 104, ал. 3, таблица 23 - Минимални нормативни скорости и проценти на използване на приетото пътно платно от Наредбата. 11.1.4. Методиката се прилага при проектиране на автомобилни пътища извън населени места. 11.2. Нормативни стойности 11.2.1. Минималните нормативни скорости на леките автомобили за отделните типове пътни платна са средните скорости за проектирания път (пътен участък) съгласно таблица 11.1. Цифрите в скоби се отнасят за отделни топографски затруднени участъци. Таблица 11.1 11.2.2. Средната скорост на леките автомобили за даден проектиран път се определя по формулата: (11.1), където: Vсре средната скорост за целия проектиран път (участък) в km/h; S1-n- дължината на отделните изследвани отсечки в km; V1-n- скоростта в отделните отсечки в km/h. 11.2.3. Минималната използвана пропускателна възможност на приетото типово пътно платно се определя по таблица 23 - Минимални нормативни скорости и проценти на използване на приетото пътно платно къмчл. 104, ал. 3. 11.2.4. Пропускателната възможност на типовете пътни платна се определя при съответните на проекта условия (категория на наклона, обхват на криволичене, тип на пътното платно, интензивност и състав на автомобилното движение). 11.2.5. Процентът на използване на пропускателната възможност на приетото пътно платно се определя по формулата: (11.2), където: P е процентът на използване; Nn- перспективното натоварване в МПС/h; Nн- нормативната пропускателна възможност в МПС/час (по фигури от 11.3 до 11.7). 11.3. Определяне ефективността на приетото пътно платно при двулентови пътища (Г10,50, Г9,00 и Г8,00) 11.3.1. Осигурените скорости на леките автомобили се определят в зависимост от надлъжния наклон, криволиченето, интензивността и състава на приетото перспективно автомобилно движение и приетото пътно платно. Фигура 11.1. Скорост на товарните автомобили в зависимост от началната скорост, надлъжния наклон и дължината на изминатия път 11.3.2. За улеснение при изчисленията надлъжният наклон се групира в 5 категории в зависимост от възможната скорост на товарните автомобили, определена по фигура 11.1. 11.3.2.1. Категориите на надлъжния наклон са дадени в таблица 11.2. Таблица 11.2 11.3.3. Криволиченето на трасето се взема предвид при двулентови пътища. То се определя за отделните хомогенни отсечки, на които се разделя пътят, по формулата: (11.3), където: Ккре криволиченето в отсечката; ?i- ъгловото отклонение между правите в една чупка на трасето в gon; L - дължината на отсечката в km. 11.3.3.1. За улеснение при изчисленията на скоростта на леките автомобили съобразно размера криволиченето се разделя на 4 обхвата съгласно таблица 11.3. Таблица 11.3 11.3.4. При наличие на бавнодвижещи се моторни превозни средства (БМПС)*)интензивността на автомобилното движение при двулентови пътища Nосе увеличава с коефициент С и определянето на скоростта на леките автомобили се извършва с фиктивна интензивност (N*). N* = C.No(11.4) 11.3.4.1. Коефициентът С се приема в зависимост от интензивността на БМПС и се отчита по фигура 11.2. Фигура 11.2. Коефициент на влияние на бавнодвижещи се МПС (БМПС) ________________ *)БМПС - бавнодвижещи се превозни средства, които поради определена причина не могат да превишават определена скорост:

• за пътни и/или моторни превозни средства поради своите конструктивни характеристики не може да се движи със скорост, по-висока от 40 km/h;
• за пътни и/или моторни превозни средства, които поради характера на превозвания от тях товар не могат да се движат със скорост, по-висока от 30 km/h.

11.3.5. Определяне скоростта на леките автомобили 11.3.5.1. При определени категория на наклон, обхват на криволичене и перспективно движение (МПС/h) за проектирания път (по хомогенни отсечки) скоростта на леките автомобили за приетото пътно платно се отчита по графиците на фигури от 11.3 до 11.7. Средната скорост на леките автомобили се изчислява по формула (11.1). 11.3.5.2. Определената средна скорост на леките автомобили не може да е по-малка от долната граница на нормативната средна скорост по таблица 11.1. 11.3.5.3. Ако определената средна скорост на леките автомобили е по-малка от минималната нормативна скорост, следва да се направят промени в съответните участъци на трасето или да се приеме друго пътно платно. 11.3.6. Определяне на процентното използване на пропускателната възможност на пътното платно 11.3.6.1. Нормативните проценти на минимално използване на пропускателната възможност на типовите пътни платна са дадени в таблица 23 - Минимални нормативни скорости и проценти на използване на приетото пътно платно от Наредбата. 11.3.6.2. При доказване на по-малък процент използване следва да се приеме по-тясно пътно платно. 11.3.6.3. Пропускателната възможност на типовете пътни платна, при съответните на проекта условия (категория на надлъжен наклон, обхват на криволичене и предписаната скорост в таблица 23 от Наредбата), се определя по графиците на фигури от 11.3 до 11.7. Фигура 11.3. Графики за определяне скоростта на леките автомобили при двулентови пътища Фигура 11.4. Графики за определяне скоростта на леките автомобили при двулентови пътища Фигура 11.5. Графики за определяне скоростта на леките автомобили при двулентови пътища Фигура 11.6. Графики за определяне скоростта на леките автомобили при двулентови пътища Фигура 11.7. Графики за определяне скоростта на леките автомобили при двулентови пътища Таблица 11.4 11.4. Определяне ефективността на приетото пътно платно при автомагистрали и скоростни пътища (Г 35,50; Г 29,50; Г 27,00; Г 25,50; Г 23,50; Г 20,00) 11.4.1. Осигурените скорости на леките автомобили се определят в зависимост от броя на лентите в една посока, интензивността и състава на автомобилното движение и надлъжните наклони. 11.4.2. Връзката между натоварване и скорост при автомагистрали с две и три ленти за движение в една посока и надлъжни наклони до 2 % е представена на фигура 11.8. Фигура 11.8. Средни скорости на леките автомобили в зависимост от натоварването в едната посока и брой на лентите за движение 11.4.3. При по-големи надлъжни наклони скоростите по фигура 11.8 се коригират съгласно данните в таблица 11.5. Таблица 11.5 11.5. Технология за определяне на ефективността 11.5.1. Определяне осигурената скорост на леките автомобили 11.5.1.1. Определяне на перспективната интензивност (обща МПС/h, процент на товарните автомобили, брой на бавнодвижещите се моторни превозни средства, БМПС/h); 11.5.1.2. Разделяне на трасето на хомогенни отсечки и определяне за всяка от тях на:

• дължина в km;
• категория на надлъжния наклон - съгласно таблица 11.2;
• обхват на криволиченето - съгласно таблица 11.3.

11.5.1.3. Определяне скоростта на леките автомобили по съответния график съгласно фигури от 11.3 до 11.7 за отделните отсечки. 11.5.1.4. Изчисляване на средната осигурена скорост за целия проектиран път (пътен участък) по формула (11.1). 11.5.1.5. Сравняване на изчислената скорост на леките автомобили с нормативната минимална скорост по таблица 11.1. 11.5.2. Определяне процента на минимално използване на пропускателната възможност на приетото пътно платно 11.5.2.1. Определяне на перспективната интензивност (обща МПС/h, процент на товарните автомобили, бавнодвижещи се моторни превозни средства, БМПС/h). 11.5.2.2. Разделяне на трасето на хомогенни отсечки и определяне за всяка от тях на:

• категория на надлъжния наклон - съгласно таблица 11.2;
• обхват на криволиченето - съгласно таблица 11.3.

11.5.2.3. Определяне нормативната интензивност на приетото типово пътно платно при установената в таблица 20 - Съставни елементи на типовите пътни платна, съгласно чл. 75 от Наредбата, скорост по съответния график съгласно фигури от 11.3 до 11.7. 11.5.2.4. Изчисляване процента на използване на пропускателната възможност на приетото пътно платно по формула (11.2). 11.5.2.5. Целесъобразно е определянето на ефективността на приетото пътно платно по т. 4.1 и 4.2 да се извърши таблично. Образец на формуляр е даден в таблица 11.6. Таблица 11.6 (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) 11.6. Числени примери 11.6.1. Пример за двулентов път Дадени: Проектиран участък на път от II клас:

• обща дължина 7,600 km;
• надлъжни наклони и кривини:

4000 m - надлъжен наклон 1,0 % и кривина 70 gon/km; 400 m - надлъжен наклон 2,5 % и кривина 0 gon/km; 3200 m - надлъжен наклон 3,5 % и кривина 60 gon/km;

• интензивност на движението:
• общо 1200 МПС/h, в т.ч. 20 % товарни автомобили;
• бавно движещи се моторни превозни средства - 10 БМПС/h;
• прието пътно платно Г10,50.

Да се определи ефективността на приетото пътно платно.

• осигурена минимална скорост;
• минимално използване на пропускателната възможност.

Решение: (виж таблица 11.7)

• минималната нормативна скорост по таблица 11.1 е от 50 до 80 km/h;
• минималният процент на използване на пропускателната способност при скорост 50 km/h по таблица 23 от Наредбата е 35 %.

Таблица 11.7 (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) 11.6.2. Пример за автомагистрала, скоростен път и път с две платна Дадени: Проектиран участък на автомагистрала, скоростен път и път с две платна при изходни данни:

• дължина 5,600 km:

2,000 km с надлъжен наклон - 1,0 %; 2,000 km с надлъжен наклон - 2,5 %; 1,600 km с надлъжен наклон - 3,5 %; перспективна интензивност на автомобилното движение в една посока: 2500 МПС/h, в т.ч. 15 % товарни автомобили;

• прието пътно платно Г29,50 с 2 бр. х 2 ленти за движение.

Решение: (виж таблица 11.8)

• минималната нормативна скорост по таблица 11.1 е 110 - 80 km/h;
• минималният процент на използване на пропускателната възможност при скорост 80 km/h e 60 %.

Таблица 11.8 (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Пример за определяне ефективността на приетото пътно платно при автомагистрали, скоростен път и път с две платна.

Приложение № 12 къмчл. 83, ал. 2 Методика за определяне необходимостта от допълнителна лента за движение при големи надлъжни наклони 12.1. Цел и обхват 12.1.1. Допълнителни ленти за движение се устройват на пътни участъци със значителни(> 3 %) и продължителни надлъжни наклони с цел увеличаване скоростта на леките автомобили, повишаване безопасността на движението и увеличаване пропускателната способност на пътя в тези участъци. 12.1.2. Допълнителните ленти за движение се предвиждат при автомагистрали и пътища от първи и втори клас и по изключение - при пътища от трети клас и местни пътища при проектиране на ново строителство и при реконструкция. 12.1.3. Нормално допълнителни ленти се устройват като увеличаване броя на лентите за качващия надлъжен наклон. 12.1.4. По изключение при двулентови пътища допълнителна лента може да се предвиди и към лентата за съответния слизащ надлъжен наклон, ако поради неговата продължителност е необходимо да се осигури възможност на леките автомобили за изпреварване. 12.2. Параметри на допълнителната лента 12.2.1. Широчината и напречният наклон на допълнителната лента се приемат еднакви с тези на съседната нормална лента за движение. 12.2.2. Началото и краят на допълнителната лента се определят чрез съставяне на график на скоростта на приет за оразмерителен товарен автомобил (ОТА), съобразена с надлъжния профил на пътния участък. 12.2.3. Началото на допълнителната лента се определя от точката по графика на скоростта, в която скоростта на ОТА е намаляла до 70 km/h, или до проектната скорост на пътя, ако тя е по-малка, а краят - от точката, в която тази скорост е наново достигната. 12.2.4. Минималната дължина на допълнителната лента се приема, както следва:

• при автомагистрали - 1500 m;
• при двулентови пътища - 500 m.

12.2.5. Допълнителна лента се включва и изключва към нормалната лента за движение чрез начална и крайна преходна рампа и зона на стеснение (фигура 12.1, фигура 12.2, фигура 12.3 и фигура 12.4). 12.2.5.1. Дължината на рампата се приема, както следва:

• За автомагистрали: >= 200 m (фигура 12.1, фигура 12.2 и фигура 12.3).
• За двулентови пътища:

>= 150 m при Vпр> 80 km/h; >= 100 m при Vпр< 80 km/h (фигура 12.4)

• За нови автомагистрали допълнителната лента се сигнализира 200 m преди нейното начало, а дължината на началната рампа се приема 60 m, когато разширението е от страна на средната разделителна ивица (фигура 12.1) и >= 200 m, когато разширението е от страна на банкета (фигура 12.2).

12.2.5.2. Дължината на зоната на стеснение се приема, както следва:

• За съществуващи автомагистрали и нови с разширяване на платното от страна на банкета дължината на зоната на стеснение се приема 120 m (фигура 12.3 и фигура 12.4).
• За двулентови пътища зоната на стеснение се приема:

90 m при Vпр> 80 km/h; 60 m при Vпр< 80 km/h (фигура 12.3). 12.2.5.3. Закръгляването на чупките в началото и в края на рампата, респективно зоната на стеснение, се извършва съгласночл. 40от Наредбата иприложение № 7. 12.2.6. Минималното разстояние между две съседни допълнителни ленти при надлъжни наклони се приема 2500 m - при автомагистрали, и 800 m - при двулентови пътища. 12.2.6.1. При по-малко разстояние двете допълнителни ленти се обединяват с оглед удобство и безопасност на движението. 12.2.7. При нови автомагистрали допълнителната лента се устройва отляво или отдясно на основните ленти за движение, а при съществуващи автомагистрали и двулентови пътища - отдясно на основните ленти. При съществуващи АМ допълнителната лента се изпълнява за сметка на лентата за принудително спиране при запазване общата широчина на пътното платно (фигура 12.3). Във всички случаи обаче като допълнителна лента се маркира и сигнализира най-лявата лента в съответното направление (фигура 12.1, фигура 12.2, фигура 12.3 и фигура 12.4). Фигура 12.1. Разположение и примерна сигнализация на допълнителна лента при нови автомагистрали с разширяване на платното от страна на средната разделителна ивица Фигура 12.2. Разположение и примерна сигнализация на допълнителна лента при нови автомагистрали с разширяване на платното от страна на банкета Фигура 12.3. Разположение и примерна сигнализация на допълнителна лента при съществуващи автомагистрали Фигура 12.4. Разположение и примерна сигнализация на допълнителна лента при двулентови пътища 12.3. График на скоростта на ОТА 12.3.1. Графикът на скоростта на ОТА се съставя по надлъжния профил на пътя с помощта на графика на изменение на скоростите на автомобила при движение по различни надлъжни (качващи и слизащи) наклони и пропътувани разстояния (фигура 12.5). Фигура 12.5. Скорост на ОТА при различни наклони и разстояния 12.3.2. Дълги вертикални криви на нивелетата се заместват от тангиращ полигон. 12.3.3. Началото на графика на скоростта се приема в точка преди наклона, в която скоростта на ОТА е известна - спиране на кръстовище, или участък с постоянна (равновесна) скорост или малък наклон, по който автомобилът се движи с максимална скорост. 12.3.4. Максималната скорост на ОТА се приема 80 km/h. 12.4. Определяне на необходимостта от допълнителна лента 12.4.1. Необходимостта от допълнителна лента за движение при надлъжни наклони се установява чрез обследване на нейната транспортна ефективност, свързана с осъществяване и експлоатация. 12.4.2. Допълнителна лента за движение е необходима в участъците, в които скоростта на ОТА е по-малка от минималната скорост, изчислена по формула (12.1). VOA= а + bNO(km/h)(12.1), където: VOAе най-ниската допустима скорост на ОТА, под която се налага устройване на допълнителна лента, в km/h; а - константа по таблица 12.1 в km/h; b - коефициент от таблица 12.1 в km/МПС; NO- оразмерителната интензивност на автомобилното движение в МПС/h. Минималната скорост (Vmin) се определя съгласно таблица 11.1 наприложение № 11. Таблица 12.1 Константа а и коефициент b за определяне на най-ниската допустима скорост на ОТА 12.4.3. Поради съображения за безопасност на движението допълнителна лента се предвижда в участъците от графика на скоростта, в които скоростта на ОТА е намалена на 30 km/h при автомагистрали и на 20 km/h - при двулентови пътища. 12.4.4. Ориентировъчна насока за изследване на пътни участъци с надлъжни наклони с оглед необходимостта от устройване на допълнителна лента при двулентови пътища дават графиците на фигура 12.6. Фигура 12.6. Ориентировъчно определяне на необходимостта от допълнителна лента: зона А - допълнителна лента е желателна; зона В - допълнителна лента е желателна, ако видимостите са ограничени; зона С - допълнителна лента не е необходима. 12.5. Пример за реда на изследване 12.5.1. Обект: Участък от път ІІ клас с пътно платно Г10,50:

• обща дължина - 7 km;
• максимален надлъжен наклон 5,2 % (фигура 12.7);
• автомобилно движение 1000 МПС/h, от които 12,5 % товарни автомобили;
• криволичене 110 gon/km;
• минимална нормативна скорост (Vmin) - 60 km/h.

12.5.2. Определяне графика на скоростта на ОТА Кривата на скоростите започва от спускането през началото на обследвания участък, в който товарният автомобил се движи с максимална скорост 80 km/h. Развитието на кривата на скоростите обхваща следните отсечки (фигура 12.7): (1) Отсечка със слизане 6,0 % с максимална скорост 80 km/h; (2) Отсечка с качване 4,4 % с намаляване на скоростта от 80 на 46 km/h; (3) Отсечка с наклон 2,0 % и ускоряване на движението от 46 до 63 km/h; (4) Отсечка с наклон 5,2 %, намаляваща скоростта от 63 на 30 km/h; (5) Отсечка в крива с наклон 5,2 % (качване) с постоянна скорост 30 km/h; (6) Участък с наклон 1,0 % (слизане) с повишаване на скоростта от 30 до 80 km/h; (7) Участък със слизане 1,0 % с максимална скорост 80 km/h. 12.5.3. Определяне на допустимите минимални скорости на ОТА 12.5.3.1. Минималната допустима скорост на ОТА, определена по формула (12.1) и таблица 12.1, за Vmin= 60 km/h. 12.5.3.2. min VOA= - 69 + 0,1078.1000 = 38,8 ? 40 km/h. 12.5.4. Определяне на необходимостта от допълнителна лента. 12.5.4.1. На фигура 12.7 се вижда, че в обхвата на отсечка (5) скоростта на ОТА - 30 km/h, е по-малка от допустимата - 40 km/h, което изисква в този участък да се устрои допълнителна лента за движение. 12.5.5. Начало и край на допълнителната лента 12.5.5.1. Началото и краят на допълнителната лента се определят от точките по надлъжен профил, в които скоростта от ОТА достига минималната нормативна скорост на леките автомобили - 60 km/h. 12.5.5.2. Определената по т. 12.5.5.1 дължина върху графика на скоростта на фигура 12.7 е 3150 m, която е по-голяма от предписаната в т. 12.2.4 минимална дължина 500 m. Фигура 12.7. График на скоростта на ОТА

Приложение № 13 къмчл. 123, ал. 5 (Попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Конструктивни изисквания към елементите на капките 13.1. Капки 13.1.1. Принципи на конструиране Конструирането на капките зависи от осите на подчинените направления (пътища), вливащи се в кръстовището. Две срещуположни капки могат да бъдат разместени на около 3 m. 13.1.2. Малка капка А. Ъгъл на пресичане ? = 80 ? 120 gon на осите на пътищата При този диапазон на ъгъла ? се препоръчва проектирането да се изпълнява по фигура 13.1. Фигура 13.1. Конструиране на малка капка при ъгъл на пресичане ? = 80 ? 120 gon

1. Установяване на оста на второстепенното направление;
2. Определяне на точка А от оста на подчиненото направление на разстояние 10 m от бордюра на главния път;
3. Начертаване на оста на капката като права, завъртяна около т. А на 6 gon надясно;
4. Нанасяне на две помощни прави от двете страни на оста на капката на разстояние 1,50 m от нея;
5. Изчертава се лява крива с R = 12 m. Кривата тангира на помощната права, изчертана по т. 4. Кривата тангира на лявозавиващата лента от главното направление, тип LA1, LA2 и LA3. На кръстовища с достъп от лента тип КЕ 1, при необходимост, радиусът на кривата може да се увеличи на 15 m;
6. Изчертава се дясна крива с R = 12 m. При пътна лента от тип LA4 радиусът на кривата може да бъде намален до 10 m. Кривата тангира в правата, изчертана по т. 4, и в левия ръб на лентата от главното направление при ленти от тип LA1, LA2 и LA3. При ъгъл ? <= 100 gon радиусът може да бъде намален до R = 8 m за постигането на предвидената форма на капката;
7. От страна на главното направление капката се закръглява с R = 0,75 m между двете криви на лявозавиващите ленти;
8. Определяне на точка Б по оста на капката на разстояние 20 m от ръба на настилката на главното направление и прекарване на две прави, минаващи през т. Б и тангиращи на кривите с R = 12 m;
9. Закръгляване на опашката на капката с радиус R = 0,75 m.

Б. Ъгъл на пресичане ? < 80 gon на осите на пътищата При този диапазон на ъгъла ? се препоръчва проектирането да се изпълнява по фигура 13.2. Фигура 13.2. Конструиране на малка капка при ъгъл на пресичане ? < 80 gon

1. Оста на второстепенното направление се променя с R >= 50 m така, че да завършва перпендикулярно на ръба на настилката на главното направление (ако кръстовището е четириклонно, осите се променят така, че капките да са една срещу друга);
2. Нанася се помощна крива, перпендикулярно на главното направление и отстояща на 3,00 m наляво от точката на пресичане на кривата с R >= 50 m с оста на главното направление;
3. Нанася се лява крива с R = 12 m, тангираща на оста на главното направление и помощна права 2. Главното направление е от тип LA1, LA2 и LA3. При пътна лента от тип LA4 кривата тангира на оста на главното направление;
4. Нанася се дясна крива с R = 12 m. Когато лявозавиващите са от тип LA4, радиусът може да се намали на R = 10 m. При пътни връзки от тип LA1, LA2 и LA3 от главния път те се оформят съгласно схемата;
5. Закръгляване на челото на капката с радиус R = 0,75 m;
6. Закръгляване на капката. В точка А на разстояние 20 m от ръба на настилката на главното направление се прекарва права, перпендикулярна на главното направление;
7. Закръгляване на опашката на капката с радиус R = 0,75 m.

В. Ъгъл на пресичане ? > 120 gon на осите на пътищата При този диапазон на ъгъла се препоръчва проектирането да се изпълнява по фигура 13.3. Фигура 13.3. Конструиране на малка капка при ъгъл на пресичане ? > 120 gon

1. Оста на второстепенното направление се променя с крива R >= 50 m така, че да завършва перпендикулярно на ръба на настилката на главното направление (ако кръстовището е четириклонно, осите се променят така, че капките да са една срещу друга);
2. Нанася се помощна права, перпендикулярна на главното направление и отстояща на 3,00 m надясно от точката на пресичане на правата с кривата с R >= 50 m от ръба на настилката;
3. Нанася се лява крива с радиус R = 12 m. Кривата тангира на лентата за лявозавиващите LA1, LA2 и LA3 и кривата по т. 1 с радиус R >= 50 m. Когато лявозавиващата лента е от тип LA4, кривата тангира в оста на главното направление. На кръстовища с необходимост на лявозавиващи от тип КЕ1 радиусът се увеличава до R = 15 m;
4. (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Нанася се лява крива с радиус R = 12 m за лявозавиващи. Когато лявозавиващите са от тип LA4, радиусът може да бъде намален до 10 m. Тази крива тангира в левия край на лентите тип LA1, LA2 и LA3 и помощната права, построена в т. 2. Когато завиващата лента е от тип LA4, кривата тангира в оста на главното направление;
5. Закръгляване на горния край на капката с радиус R = 0,75 m;
6. Установяване на т. А по кривата, построена в т. 1 на разстояние 20 m от ръба на настилката на главното направление, и прекарване на права през т. А, перпендикулярна на оста на главното направление;
7. Закръгляване на опашката на капката с радиус R = 0,75 m;
8. Ако визуалната линия от центъра на лентата на подчиненото направление, насочена към бордюрната линия на дяснозавиващите от главното направление, не е осигурена видимостта, капката трябва да се удължи до пресечната точка между визуалната линия и крива по т. 1. Капката се конструира между означения 9 и 11, съгласно схемата;
9. Удължаване на левия ръб на капката в подчиненото направление до точката на пресичане с визуалната линия на погледа на водача;
10. Закръгляване на опашката на капката от резултата по т. 9 с радиус R = 0,75 m;
11. Прекарване на права линия, която се допира до правата по т. 10 към горния край на закръглената капка, като тангента.

13.1.3. Голяма капка А. Ъгъл на пресичане ? = 80 ? 120 gon на осите на пътищата За този диапазон на ъгъла се препоръчва проектирането да се изпълнява по фигура 13.4. Фигура 13.4. Конструиране на голяма капка при ъгъл на пресичане ? = 80 ? 120 gon

1. Определяне на оста на подчинения път за достъп към кръстовището. Определяне на точката на пресичане между оста на подчинения път и ръба на настилката на главното направление. На кръстовища с подчинено направление (входящ тип) трябва да се гарантира, че осите на подходите на подчинените направления отговарят на таблица 13.1;
2. Построяване на помощна права вдясно, успоредна на оста на второстепенното направление. Разстоянието между тях при прав ъгъл (? = 100 gon) е 2,50 m и то намалява в зависимост от абсолютното отклонение на ъгъла на пресичане, за 100 gon до около 0,05 m. Ако се предвижда вливане от подчиненото направление и лявозавиващи потоци, при необходимост, разстоянието между успоредната линия и оста на второстепенното направление, при ъгъл на пресичане ? = 100 gon може да се намали до около 2,00 m. При необходимост от тип на вливане и лявозавиващи ленти проектирането им трябва да се докаже чрез траекториите на движение (приложение № 6);
3. Построяване на крива за лявозавиващите. Построяване на крива, тангираща на правата по т. 2 и на лявата права от лентата на главното направление. В кръстовището радиусът на кривата за лявозавиващите е с 2,50 m по-голям от широчината на пътното платно от главното направление. В зоната на пресичане той трябва да бъде избран така, че да гарантира и едновременно дясно- и лявозавиващите, посочени в таблица 13.2;
4. Построяване на крива с център на кривата по т. 3 и с радиус с 2,00 m по-голям от т. 3 за лявозавиващите;
5. Свързване на центъра на кривата по т. 4 с радиус, разширен с 2,00 m с пресечната точка на кривата с ръба на пътното платно от главното направление. Определяне на точката, в която построената права от т. 3 пресича кривата от дъгата на лявозавиващите;
6. Построяване на крива за лявозавиващите от главното направление. Радиусът на кривата обикновено е по-голям от радиуса на лявозавиващите от подчиненото направление (по т. 3) и трябва да бъде избран така, че широчината на капката да бъде между 3,00 m и 5,00 m. За кръстовищата радиусът за ляв завой трябва да бъде съобразен с таблица 13.2. За избраните радиуси се прави проверка и се доказва с траекториите на движение на пресичащите се потоци;
7. Горният край на капката се закръглява с R >= 0,75 m, така че тя да отстои от ръба на настилката на главното направление най-малко на 2,00 m и най-много на 4,00 m;
8. Построяване на две прави линии, тангиращи на кривите, построени по т. 3 и т. 6 и пресичащи се в оста на второстепенното направление на разстояние 40 m от ръба на настилката на главното направление;
9. Построяване на права, перпендикулярна на оста на подчиненото направление, на разстояние 2,50 m между двете прави;
10. Построяване на нова права от точката, отстояща на 1,00 m до оста на второстепенното направление, тангираща на кривата по т. 3 за лявозавиващите потоци;
11. Оставащото разстояние от 1,50 m между двете прави се закръглява с радиус R = 0,75m.

Таблица 13.1 Таблица 13.2 Б. Ъгъл на пресичане ? < 80 gon на осите на пътищата За този диапазон на ъгъла се препоръчва проектирането да се изпълнява по фигура 13.5. Фигура 13.5. Конструиране на голяма капка при ъгъл на пресичане ? < 80 gon

1. Оста на второстепенното направление се променя с крива с радиус R >= 50 m така, че да завършва перпендикулярно на ръба на настилката на главното направление. Ако кръстовището е четириклонно, осите се променят така, че капките да са една срещу друга;
2. Нанасяне на крива за лявозавиващите автомобили. Кривата тангира на закръгленото второстепенно направление и на левия ръб на настилката на платното от главното направление. Закръгляването при кръстосването на направленията е с 2,50 m по-голямо от широчината на пътното платно. Радиусът на кривата трябва да бъде избран така, че да гарантира едновременното преминаване на дясно- и лявозавиващите от главното направление и да отговаря на таблица 13.2;
3. Построяване на дъга с радиус, по-голям с 2,00 m, около същия център по т. 2 за лявозавиващите;
4. Свързване на центъра на кривата по т. 3 към пресечната точка на кривата с разширен радиус с 2,00 m и ръба на пътното платно от главното направление. Определяне на точката, в която правата пресича дъгата, построена по т. 2 за лявозавиващите;
5. Построяване на крива за лявозавиващите от главното направление, преминаваща през точката, построена в т. 4, която в десния край тангира на левия край на лентата за ляво завиване от главното направление. Кръговата дъга е част от челото на капката. Радиусът трябва да е избран така, че широчината на капката да бъде от 3,00 m до 5,00 m. Построяването на кривата за лявозавиващите трябва да отговаря на условията в таблица 13.2. Ако така построените криви в кръстовището не удовлетворяват проверка с траекториите на движението, тогава се търси по-голямо разстояние между кривите по т. 2 и 3;
6. Горният край на капката се закръглява с R >= 0,75 m, така че тя да отстои от ръба на настилката на главното направление най-малко на 2,00 m и най-много на 4,00 m;
7. Опашката на капката се закръглява с R = 0,75 m на разстояние от около 25 m от ръба на настилката на главното направление;
8. Нанасят се две прави линии от двете страни на закръглянето на опашката на капката с R = 0,75 m и тангиращи на кривите, оформящи главата на капката.

В. Ъгъл на пресичане ? > 120 gon на осите на пътищата За този диапазон на ъгъла се препоръчва проектирането да се извършва по фигура 13.6. Фигура 13.6. Конструиране на голяма капка при ъгъл на пресичане ? >= 120 gon

1. Оста на второстепенното направление се променя с R >= 50 m, така че да завършва перпендикулярно на ръба на настилката на главното направление. Ако кръстовището е четириклонно, осите се променят така, че капките да са една срещу друга;
2. Нанася се права линия, перпендикулярна на ръба на настилката на главното направление, на разстояние от 2,50 m от оста на коригираното направление на подчинения път;
3. Нанася се крива за лявозавиващите от главното направление с радиус Ri. Кривата тангира от лявата страна с построеното по т. 2, а в дясната страна тангира на левия край на платното на лявозавиващата лента от главното направление. В точката на пресичане на товаропотоците радиусът се увеличава с 2,50 m над широчината на пътното платно от директното направление. В зоната на пресичане, за да се гарантира лявото завиване и вливане, радиусите трябва да бъдат съобразени с изискванията на таблица 13.2;
4. Нанася се линия, успоредна на ръба на пътното платно на определено разстояние Dp. Разстоянието Dp при нормална широчина на платното на главното направление (11,25 m) е 0,825 m. По правило разстоянието Dp се изчислява, както следва:

Dp = (BFS + 3,00 m) * (1 - (BFB + 2,50 m) / (BFB + 4,50 m), където: BFS е широчината на лентата от главното направление; BFB-широчината на пътното платно на главното направление;

1. Нанасяне на крива за лявозавиващите към главното направление. Радиусът на тази крива е обикновено по-голям от кривата по т. 3. Тази крива се пресича с успоредната права по т. 4. и се допира в левия ръб на лентата от главното направление. Тази конструкция гарантира, че пресечната точка между кривите на завиващите потоци и кривите на капката е в съответствие с 2D проектирането (дизайн);
2. Горният край на капката се закръглява с R >= 0,75 m така, че тя да отстои от ръба на настилката на главното направление най-малко на 2,00 m и най-много на 4,00 m;
3. Изчертава се крива (R = 30,0 m), допираща се до кривата по т. 3 и с оста на подчиненото направление;
4. Определяне на края на капката след построяването по т. 7 левия борд на капката, на разстояние от около 25 m от ръба на настилката на главното направление;
5. Ако визуалната линия от центъра на лентата на подчиненото направление, насочена към бордюрната линия на дяснозавиващите от главното направление, не е осигурена видимостта, капката трябва да се удължи до пресечната точка на визуалната линия и кривата на капката т. 7;
6. Закръгляване на опашката на капката в определената точка по т. 8 или по т. 9 с радиус R = 0,75 m;
7. Изчертаване на права, тангираща на т. 5, и закръгляването на опашката по т. 10.

Приложение № 14 къмчл. 131, т. 3,чл. 133, ал. 2 Конструктивни изисквания към елементите при разделител на кръгово кръстовище 14.1. Разделител при кръгово кръстовище При конструирането съгласно фигура 14.1 трябва да се следват определенията вчл. 131и изискванията съгласночл. 133от Наредбата. Фигура 14.1. Конструиране на разделител при кръгово кръстовище 14.1.1. Определяне на осите на входовете към кръговото кръстовище; 14.1.2. Изчертаване на външния радиус на кръговото кръстовище; 14.1.3. Изчертаване на две успоредни помощни прави отляво и отдясно на разстояние 1,25 m от оста на входа към кръговото кръстовище; 14.1.4. Изчертаване на спомагателни линии през кръстовището между изчертаното по т. 14.1.2 (външен радиус на кръга) и оста на алеята на кръговото движение перпендикулярно на началото на разделителя. Изчертаване на успоредни спомагателни линии на разстояние от 5,50 m, 8,00 m и 10,00 m за определяне на точките на пресичане на общата алея за пешеходци и началото на закръглянето на разделителя (размерите могат да варират според конкретния случай); 14.1.5. Определяне на пресечните точки на изчертаните линии по т. 14.1.3 и линията на разстояние 10,00 m; 14.1.6. Закръгляне на началото на разделителя между определените точки по т. 14.1.5 с крива с радиус R = 1,25 m; 14.1.7. Построяване на други две успоредни прави към построените в т. 14.1.3 на разстояние 50 m; 14.1.8. Построяване на крива с радиус 50 m около пресечните точки след построяването на правите по т. 14.1.7. Това са центровете по т. 14.1.8; 14.1.9. Закръгляване на разделителя с радиус R = 0,50 m между кривата по т. 14.1.8 и линията на външния радиус на кръга по т. 14.1.4; 14.1.10. Изчертаване на външния контур на разделителя след направеното по т. 14.1.8 и закръгленията по т. 14.1.6 и т. 14.1.9; 14.1.11. Изчертаване зоната на пресичане на пешеходците между линиите на 5,50 m и 8,00 m; 14.1.12. Изчертаване на спомагателни успоредни линии на т. 14.1.3 на разстояние от 4,50 m до 5,00 m за изхода на кръговото движение. По същия начин се определят и ръбовете на настилките; 14.1.13. Изчертават се кръгови дъги за входове и изходи с радиуси между 14,0 и 18,0 m; 14.1.14. Проверка на ширините на входните и изходните направления, получени между успоредните линии, построени по т. 14.1.12 и кръговите дъги по т. 14.1.13.

Приложение № 15 къмчл. 160, т. 3 Метод за определяне на границата на протичане на почви 15.1. Определение 15.1.1. Границата на протичане на почвата е водното съдържание, при което тя преминава от пластична в течна консистенция. 15.1.2. За стойност на изследвания показател се взема изчислената или отчетената стойност, закръглена до най-близкото цяло число. 15.2. Необходими уреди 15.2.1. Порцеланово блюдо с диаметър около 115 mm за размесване на почвената проба; 15.2.2. Шпатула или нож с дължина около 75 mm и широчина около 19 mm; 15.2.3. Месингова паничка с размери съгласно фигурата; 15.2.4. Инструмент за прорез (браздач) с размери съгласно фигурата; 15.2.5. Ограничител, съединен или несъединен с браздача, с размер d съгласно фигурата; 15.2.6. Съдове за съхранение на проби - подходящи са съдовете с капаци за предотвратяване загубата на влага до започване и по време на изпитването; 15.2.7. Везни с точност 0,01 g; 15.2.8. Сушилня с термостатично регулиране, която може да поддържа температура 110 ± 5 °С за изсушаване на влажни проби; 15.2.9. Начини за определяне на границата на протичане: 15.2.9.1. ръчно определяне - необходимите пособия са месингова паничка и стойка с размери съгласно фигурата; 15.2.9.2. механично определяне - уредът за механично определяне на границата на протичане е оборудван с мотор, предизвикващо издигане и поредица от стръсквания на месинговата паничка, както е описано в т. 15.4.2 и 15.5.3; При механично определяне на границата на протичане трябва да се получат същите стойности както при ръчното определяне. 15.3. Проба От материала за изпитване, преминал през сито 0,425 mm, се взема проба с маса около 100 g. 15.4. Проверка и регулиране на уреда за определяне на границата на протичане 15.4.1. Преди започване на изпитването се извършва проверка на уреда за определяне на границата на протичане, за да се определи дали отделните му елементи отговарят на характеристиките съгласно таблицата и фигурата; 15.4.2. Височината, до която паничката се издига, се регулира посредством ограничителя така, че точката от паничката, която влиза в контакт с основата на уреда по време на изпитване, да е на разстояние 10 mm над основата; Таблица 15.1 Фигура 15.1. Уред за определяне на границата на протичане на почвена проба 15.5. Начин на провеждане на изпитването 15.5.1. Почвената проба се поставя в съда за размесване и се смесва добре с 15 - 20 ml дестилирана или деминерализирана вода, като се разбърква и размесва с шпатулата. Следващите добавяния на вода са в количество 1 - 3 ml. Всяко ново добавено количество вода се смесва с почвата и се разбърква добре, преди да се добави следващата порция. След започване на изпитването към овлажнената почва да не се добавя суха почва. Паничката за определяне на границата на протичане да не се използва за смесване на почва и вода; Забележка1. Някои почви абсорбират бавно водата и ако новите количества вода се прибавят бързо, може да се получат грешни стойности за границата на протичане. Това може да се предотврати, ако се увеличи времето за смесване и разбъркване. За провеждане на изпитванията може да се използва и течаща вода, ако сравнителните изпитвания не показват разлика в резултатите. 15.5.2. След като почвата се смеси с определено количество вода така, че да се образува еднородна смес с твърда консистенция, част от тази смес се поставя в паничката. Правят се няколко движения с шпатулата, за да се освободи почвата от съдържанието на въздушни мехурчета. След това пробата се разстила и подравнява, докато се достигне височина 10 mm, измерена от точката, в която паничката се допира до основата на уреда. Излишната почва се връща в съда за смесване. Почвата в паничката се разделя на две чрез движение на браздача по протежение на диаметъра, като зъбецът на браздача оставя дълбок прорез до дъното на паничката. За да се предотврати разкъсване на страните на прореза, се правят шест врязвания с браздача в посока от оператора към паничката и едно врязване в обратната посока. Дълбочината на прореза се увеличава при всяко врязване, като с последното врязване се остъргва дъното на паничката; 15.5.3. Паничката с пробата, подготвена съгласно т. 15.5.2, се издига и спуска, като ръчката се върти със скорост приблизително две завъртания за 1 s, докато двете части на пробата се съединят на дъното на прореза на разстояние 13 mm. Записва се броят на стръскванията на паничката, които са необходими за затваряне на прореза на дължина 13 mm. Основата на уреда да не се държи със свободната ръка, докато се върти ръчката; Забележка2. Някои почви проявяват склонност към хлъзгане по повърхността на паничката, вместо да протичат. В този случай към пробата се добавя допълнително количество вода, което се смесва с почвата. Получената смес се поставя в паничката и се прави прорез съгласно т. 15.5.2. Ако почвата продължава да се хлъзга по повърхността на паничката при по-малко от 25 удара, изпитването е невалидно, като се отбелязва, че границата на протичане не може да се определи. 15.5.4. В подходящ съд (бюкса) се поставя проба от почвата, която да включва частта от прореза, в която двете части се съединяват. Бюксата с пробата се претегля и се записва масата и. Почвата в бюксата се изсушава до постоянна маса при температура 110 ± 5 °С и се претегля. Записва се масата. Загубата на маса в резултат на изсушаването се записва като маса на водата; 15.5.5. Почвата, останала в паничката, се премества в съда за размесване. Паничката и браздачът се измиват и изсушават; 15.5.6. Горните операции се повтарят за поне още две изпитвания, като се добавя необходимото количество вода. Целта е да се получат проби с такава консистенция, че стръскванията поне при едно от изпитванията да са в един от следните обхвати: 25 - 35, 20 - 30, 15 - 25. 15.6. Изчисления 15.6.1. Водното съдържание на почвата е отношението между масата на водата, която се намира в порите на почвата, и плътната маса. То се изчислява по следния начин: 15.6.2. Водното съдържание се изчислява до най-близкия цял процент. 15.7. Изразяване на зависимостта "водно съдържание - брой стръсквания". Зависимостта между водното съдържание и съответстващия му брой стръсквания се представя в полулогаритмичен мащаб, с абсциса водното съдържание в аритметичен мащаб и с ордината брой на стръскванията, изразени в логаритмичен мащаб. Получената крива се апроксимира в права линия, прекарана през три или повече точки. 15.8. Граница на протичане За граница на протичане на почвата се приема водното съдържание, съответстващо на 25 стръсквания на паничката. Тази стойност се отчита до най-близкото цяло число. 15.9. Изисквания при провеждане на изпитвания за определяне на границата на протичане на почви. 15.9.1. При извършване на изпитвания за определяне на границата на протичане на почви се спазват следните изисквания: 15.9.1.1. Почвата се смесва с вода в продължение на 5 - 10 min, като по-дългият период се използва за по-пластични почви; 15.9.1.2. Пробата отлежава в ексикатор в продължение на 30 min; 15.9.1.3. Пробата се разбърква повторно преди поставянето и в паничката, добавя се 1 ml вода и се разбърква за 1 min; 15.9.2. Опити, за които се изискват повече от 35 или по-малко от 15 стръсквания на паничката, не се записват. По време на изпитването към пробата да не се добавя изсушена почва. 15.10. Точност на изпитването 15.10.1. Повторяемост Два резултата, получени за една и съща проба от един лаборант в една и съща лаборатория, като се използват едни и същи уреди в различни дни, се считат за съмнителни, ако се различават с повече от 7 % от тяхната средна стойност. 15.10.2. Възпроизводимост Два резултата, получени от различни лаборанти в различни лаборатории, се считат за съмнителни, ако се различават с повече от 13 % от тяхната средна стойност.

Приложение № 16 къмчл. 160, т. 3 Метод за определяне на границата на източване и на показателя за пластичност на почви 16.1. Определение 16.1.1. Границата на източване е водното съдържание на границата между пластичната и полутвърдата консистенция на почвата. 16.1.2. Показателят на пластичност е обхватът на водното съдържание, при който почвата се намира в пластично състояние. Той се изразява като разлика между границата на протичане и границата на източване на почвата. 16.1.3. За стойност на изследвания показател се взема изчислената стойност, закръглена до най-близкото цяло число. 16.2. Необходими уреди: 16.2.1. Порцеланово блюдо с диаметър около 115 mm за размесване на почвената проба; 16.2.2. Шпатула или нож с дължина около 75 mm и широчина около 19 mm; 16.2.3. Повърхност за източване - стъклена плоча или гладка негланцирана хартия; 16.2.4. Съдове за съхранение на проби - подходящи са съдовете за предотвратяване загубата на влага по време на изпитването; 16.2.5. Везни с точност 0,01 g; 16.2.6. Сушилня с термостатично регулиране, която може да поддържа температура 110 ± 5°С за изсушаване на влажни проби. 16.3. Проба 16.3.1. Ако е необходимо да се определи само границата на източване, се вземат 20 g почва, преминала през сито с отвор 0,425 mm. Въздушно-сухата почвена проба се поставя в съда за размесване и се смесва с дестилирана или деминерализирана вода, докато стане достатъчно пластична за формирането на топка с маса 8 g; Забележка. За провеждане на изпитванията може да се използва и течаща вода, ако сравнителните изпитвания не показват разлика в резултатите. При извършване на контролни изпитвания се използва дестилирана или деминерализирана вода. 16.3.2. Ако е необходимо да се определят границата на протичане и границата на източване на почвата, се взема проба с маса 8 g от цялото количество проба, подготвена съгласно метода за определяне на границата на протичане на почви. Взетата проба трябва да е достатъчно пластична, за да се оформи топка, която да не залепва по пръстите. Ако пробата е взета преди завършване на изпитването за определяне на границата на протичане, тя се оставя да престои на въздух до края на изпитването. Ако пробата, взета по време на изпитването за определяне на границата на протичане, е толкова суха, че не позволява източването на пръчици с дебелина3,2 mm, се добавя допълнително количество вода и сместа се разбърква. 16.4. Начин на провеждане на изпитването 16.4.1. Взетата за изпитване почвена проба съгласно т. 16.3.1 или т. 16.3.2 се смачква, като и се придава елипсовидна форма. Почвената проба се търкаля между пръстите и стъклената плоча или хартията, които са поставени на гладка, хоризонтална повърхност. Скоростта на търкаляне е между 80 и 90 хода за 1 min, като за един ход се брои едно завършено движение на ръката напред и назад към началната позиция; 16.4.2. Когато дебелината на пръчиците достигне 3,20 mm, те се разделят на шест или на осем части. Отделните части се смачкват между пръстите до получаване на еднородна маса с елипсовидна форма и търкалянето започва отначало. То продължава, докато се получат отново пръчици с дебелина 3,2 mm, които се разделят, и процесът се повтаря, докато почвата не може повече да се източва, а се разрушава до получаването на пръчици с дебелина 3 mm. Разрушаването може да настъпи, когато пръчиците имат дебелина, по-голяма от 3,20 mm. В този случай изпитването се приема за завършено, ако преди това почвата е източвана на пръчици с дебелина 3,20 mm. Разрушаването се извършва по различен начин за различните видове почви. При някои видове почви пръчиците се разпадат на многобройни малки части, а при други видове почви те започват да се разцепват от двата края в посока към средата, докато се раздробят. Високопластичните глинести почви изискват по-продължително обработване за получаването на пръчици с водно съдържание, близко до границата на протичане. При разрушаването на тези пръчици се получават множество цилиндрично оформени тела с дължина от 6 до 10 mm. В момента, когато пръчиците достигнат дебелина 3,20 mm, операторът не трябва да спомага за тяхното разрушаване, а да намали скоростта на търкаляне или натиска от ръката си или да извърши и двете действия едновременно. Източването продължава, докато пръчиците не се разпаднат на части. За високопластични почви се допуска началната дебелина на елипсовидно оформените тела да се приеме близка до изискващата се крайна дебелина 3 mm; 16.4.3. Получените пръчици от разрушената проба се поставят заедно в подходящ съд. Съдът и съдържащата се в него почва се претеглят с точност 0,01 g, след което почвата се изсушава в сушилня при температура 110 ± 5 °С и се претегля с точност 0,01 g. 16.5. Изчисления 16.5.1. Границата на източване на почвата се изразява като отношение между масата на водата и масата на изсушената почва. Тя се изчислява по следния начин: Границата на източване се изчислява до най-близкото цяло число. 16.5.2. Показателят на пластичност на почвата се изчислява като разлика между границата на протичане и границата на източване, както следва: Показател на пластичност (%) = граница на протичане (%) - граница на източване (%). 16.5.3. Разликата, изчислена съгласно т. 16.5.2, се приема като показател на пластичност с изключение на следните случаи: 16.5.3.1. когато границата на протичане или границата на източване не могат да бъдат определени, показателят на пластичност е равен на нула (за непластична почва); 16.5.3.2. когато границата на източване е равна или по-голяма от границата на протичане, показателят на пластичност е равен на нула (за непластична почва); 16.6. Точност на изпитването 16.6.1. Повторяемост Два резултата, получени за една и съща проба от един лаборант в една и съща лаборатория, като се използват едни и същи уреди в различни дни, се считат за съмнителни, ако се различават с повече от 10 % от тяхната средна стойност. 16.6.2. Възпроизводимост Два резултата, получени от различни лаборанти в различни лаборатории, се считат за съмнителни, ако се различават с повече от 18 % от тяхната средна стойност.

Приложение № 17 къмчл. 161, таблица 39 ичл. 162, таблица 40 (Попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Метод за определяне на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата (CBR) 17.1. Област на приложение 17.1.1. Този метод за изпитване е предназначен за определяне на стойността на калифорнийския показателя за носимоспособност на почви и зърнести материали, уплътнени в лабораторни условия при оптимално водно съдържание, за различни степени на уплътняване. 17.1.2. За провеждане на изпитването се използва трамбовка с маса 4,54 kg, падаща от височина 457 mm. Това изпитване е подходящо за оценка на почвите от земната основа и на зърнестите материали, използвани за изграждане на подосновни и основни пластове, съдържащи само малко количество материал, който се задържа на сито с отвор 19,0 mm. 17.2. Апаратура Използват се уред за определяне на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата съгласно фигура 17.1 и таблица 17.1 и следните приспособления: 17.2.1. Форми за уплътняване на пробното тяло с цилиндрична форма, изработени от метал, с вътрешен диаметър 152,4 ± 0,66 mm и височина 177,8 ± 0,66 mm, с наставка с височина около 51 mm и перфорирана основна плоча, която може да се монтира към всеки от краищата на формите за направа на пробното тяло (фигура 17.1). Необходими са най-малко три форми за направа на три пробни тела. 17.2.2. Разделителен кръгъл диск от метал, с диаметър 150,8 ± 0,8 mm и височина 61,4 ± 0,1 mm (фигура 17.1). Забележка1. Когато формата е с височина 177,8 mm (фигура 17.1), се използва разделителен диск с височина 61,37 mm за получаване на пробно тяло с височина 116,43 mm. 17.2.3. Трамбовка за уплътняване на пробата, изработена от метал, с маса 2,49 kg и кръгово сечение с диаметър 50,8 mm, с приспособление за контролиране на свободно падане от височина 305 mm върху повърхността на пробата. 17.2.4. Приспособление за измерване на набъбването, което се състои от плоча с регулируемо стъбло и статив за закрепване на индикаторен часовник (фигура 17.1). Плочата е перфорирана, изработена е от метал и има диаметър 149,2 mm, като диаметърът на отворите и е 1,6 mm. Стативът за закрепване на индикатора, измерващ набъбването, се нагласява върху наставката на формата. 17.2.5. Индикатори - два индикаторни часовника, всеки от които с обхват 25 mm и деление 0,02 mm. 17.2.6. Натоварващи пръстени, които се състоят от една пръстеновидна метална тежест с отвор с диаметър 54,0 mm и няколко прорязани метални тежести, всяка от които с диаметър 149,2 mm и маса 2,27 ± 0,04 kg. Забележка2.Когато се използват разглобяеми тежести, общата маса на две от тях трябва да е 2,27 ± 0,04 kg. 17.2.7. Метално цилиндрично бутало за проникване в пробното тяло с диаметър 49,63 ± 0,13 mm, площ 1935 mm2и дължина не по-малка от 102 mm (фигура 17.1). 17.2.8. Приспособление за натоварване, което се състои от натискова преса за създаване на равномерно нарастващо натоварване до 44,5 N, при скорост 1,3 mm/min. Използва се за осъществяване на проникването на буталото в пробното тяло. 17.2.9. Подходящ съд за накисване, като нивото на водата се поддържа на 25 mm над повърхността на пробното тяло. 17.2.10. Сушилня с термостатично регулиране, която може да поддържа температура 110 ± 5 °С за изсушаване на влажни проби. 17.2.11. Други инструменти, като съдове за разбъркване, бъркалки, коригираща линия, филтърна хартия, везни и др. Фигура 17.1. Уред за определяне на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата Таблица 17.1 (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Забележки:* Диаметър. ** Може да се използва друг подходящ метал. За означението на q(1) във втората таблица с (1) е означена буквата ?. 17.3. Проба Пробата за изпитване е с маса най-малко 35 kg. Количеството материал, преминало през сито с отвор 50 mm и задържано на сито с отвор 19,0 mm, се заменя с количество материал, преминало през сито 19,0 mm и задържано на сито 4,75 mm. Избира се представителна проба с маса около 11,00 kg за извършване на изпитването за определяне на максималната обемна плътност на скелета на почвата при оптимално водно съдържание. Останалата част от пробата се разделя така, че да се получат три представителни проби, всяка от които с маса около 6,80 kg. 17.4. Зависимост "плътност - водно съдържание" Използва се проба с маса 11,00 kg за определяне на оптималното водно съдържание и максималната обемна плътност на скелета на изследвания материал. 17.5. Начин на провеждане на изпитването 17.5.1. Три пробни тела се уплътняват така, че техните плътности да варират от 95 % (или по-малко) до 100 % (или повече) от максималната обемна плътност на скелета на изпитваната проба. Забележка3.Първото пробно тяло се уплътнява с 10 удара на пласт, второто - с 30 удара на пласт, а третото - с 65 удара на пласт. Повече от 56 удара на пласт обикновено се изискват за получаване на 100 % от максималната обемна плътност на скелета. Забележка4.Може да се изпита само едно пробно тяло, което да се уплътни до максималната обемна плътност на скелета при оптимално водно съдържание. 17.5.2. Формата се закрепва към основната плоча, прикрепва се наставката и се претегля с точност 5,00 g. Вкарва се разделителният диск и върху него се поставя груба филтърна хартия. 17.5.3. Всяка една от трите проби с маса 6,80 kg, подготвени съгласно т. 17.3, се разбърква с вода за получаване на оптимално водно съдържание. 17.5.4. Първата проба се уплътнява във формата на пет еднакви пласта до получаване на пробно тяло с височина около 127 mm. Всеки пласт се уплътнява с най-малкия избран брой на ударите до получаване на плътност, равна на 95 % или по-малка от максималната плътност. 17.5.5. Водното съдържание на материала се определя при започване и завършване на процеса на уплътняване (две проби). Всяка влажна проба е с маса най-малко 100 g - за дребнозърнести почви, и най-малко 500 g - за едрозърнести почви. 17.5.6. Наставката се отстранява и посредством коригиращата линия уплътнената почва се подравнява, докато се изравни с горния ръб на формата за уплътняване. Неравните повърхности се запълват с дребнозърнест материал. Разделителният диск се отстранява, формата с уплътнената почва се обръща наопаки и върху нея се поставя филтърна хартия. Формата се затяга към перфорираната основна плоча и се прикрепва наставката. Формата с пробното тяло се претегля с точност 5,00 g. 17.5.7. Уплътняват се другите две проби с маса 6,80 kg в съответствие спроцедурата, описана в т. 17.5.4 и т. 17.5.6. Уплътняването на втората проба се извършва с междинния брой на ударите на пласт, а уплътняването на третата проба - с най-големия брой на ударите на пласт. 17.6. Накисване на пробните тела 17.6.1. Перфорираната плоча с регулируемо стъбло се поставя върху почвената проба във формата, като се поставят достатъчно на брой пръстеновидни тежести с маса 2,26 kg, за да се получи натоварване, равно на натоварването от геоложкия товар и от пластовете от конструкцията на пътната настилка, разположени над пласта, откъдето е взет изпитваният материал. Общата маса на използваните тежести не трябва е по-малко от 4,54 kg. 17.6.2. Стативът с индикаторния часовник се поставя върху горния ръб на формата за уплътняване и индикаторът се нагласява на нулев отчет в начално положение. 17.6.3. Формата за уплътняване се потапя във вода, като се осигурява свободен достъп на водата до повърхността и основата на пробното тяло. По време на накисването нивото на водата във формата и в съда за накисване се поддържа на около 25,4 mm над повърхността на пробното тяло. Пробното тяло се накисва за 96 h (4 денонощия). Забележка5.Периодът за накисване (не по-малко от 24 h) може да е по-кратък при зърнести материали с дрениращи свойства, ако това не се отразява на резултатите от изпитването. За някои глинести почви необходимият период за накисване може да е повече от четири денонощия. 17.6.4. В края на деветдесет и шестия час от накисването от индикатора се взема крайният отчет за пробното тяло. Набъбването на пробното тяло се изчислява като процент от първоначалната му височина: 17.6.5. Пробното тяло се изважда от съда за накисване, повърхността му се подсушава, след което то се оставя в продължение на 15 min за изцеждане на водата. Трябва да се внимава да не се наруши повърхността му в процеса на отводняване. След това се отстраняват натоварващите пръстени и перфорираната плоча. Забележка6. След изцеждането на водата пробните тела могат да се претеглят, за да се определи плътността на изпитвания материал след накисването. 17.7. Изпитване за определяне на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата 17.7.1. Пръстеновидните и прорязаните тежести се поставят върху пробните тела, като масата им трябва да е равна на тази, използвана по време на накисването. За да се предотврати разместването на по-меките материали в отвора, образуван от тежестите, първоначално се поставя една пръстеновидна тежест, след което се поставя буталото за проникване в пробното тяло. След нагласяване на буталото останалите тежести се поставят около него. 17.7.2. Буталото се нагласява при натоварване 4,54 kg, след което двата индикаторни часовника, измерващи потъването и натоварването, се поставят на нулев отчет. 17.7.3. (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Чрез натисковата преса се прилага натоварване при постоянна скорост на проникване, равна на 1,3 mm/min. Записват се отчетите за натоварванията, при които буталото прониква на следните дълбочини: 0,64 mm, 1,27 mm, 1,91 mm, 2,54 mm, 5,08 mm и 7,62 mm. В отчетите може да се включат и натоварванията, отговарящи на прониквания на буталото на 10,16 и 12,70 mm. Забележка7. След приключване на изпитването може да се вземат проби за определяне на водното съдържание на дълбочина 25 mm. Влажните проби са с маса най-малко 100 g - за дребнозърнести почви, и 500 g - за едрозърнести почви. 17.8. Изчисления 17.8.1. За всяко пробно тяло се изчертава кривата "напрежение - проникване" ("съпротивление на проникване - дълбочина на проникване") съгласно фигура 17.2. В някои случаи при първоначалното проникване на буталото в пробното тяло не се отчита пропорционално нарастване на съпротивлението на проникване и се получава участък с вдлъбната крива. Истинската зависимост "напрежение - проникване" се получава след корекция на изчертаната крива, като се прекара тангента в инфлексната и точка до пресичането и с абсцисната ос. Точката на пресичане с абсцисната ос се приема за начало на новата координатна система, спрямо която се отчитат стойностите на коригираното напрежение (фигура 17.2). 17.8.2. Стойностите на коригираното напрежение се определят за всяко пробно тяло при проникване на буталото на дълбочина съответно 2,54 и 5,08 mm. Стойностите на CBR се получават, като коригираните стойности на напреженията при проникване на буталото на дълбочина съответно 2,54 mm и 5,08 mm се разделят на стандартните напрежения със стойности съответно 6,90 и 10,30 MPa за проникване на буталото на посочените дълбочини в еталонен материал. Получените резултати се умножават по 100. Стойността на CBR обикновено се определя при проникване на буталото на дълбочина 2,54 mm. Ако стойността, получена при проникване на буталото на дълбочина 5,08 mm е по-голяма от тази, получена при проникване на 2,54 mm, изпитването се повтаря. Ако повторното изпитване даде подобен резултат, за стойност на CBR се приема тази, получена при проникване на буталото на дълбочина 5,08 mm. 17.8.3. Като се използват данните, получени от изпитването на трите пробни тела, се изобразява графично зависимостта между показателя за носимоспособност CBR и обемната плътност на скелета на изследвания материал (фигура 17.3). От тази зависимост може да се определи стойността на CBR за желаната обемна плътност на скелета, равна на определен процент от максималната обемна плътност на скелета. Фигура 17.2. Корекция на кривата "напрежение - проникване" Фигура 17.3. Зависимост "максимална обемна плътност на скелета - CBR" 17.9. Протокол от изпитването Протоколът от изпитването съдържа следната информация за всяко пробно тяло: а) брой на ударите на пласт при уплътняването; б) обемна плътност на скелета след завършване на уплътняването, g/cm3; в) водно съдържание след завършване на уплътняването, в %; г) набъбване (в % от първоначалната височина на пробното тяло); д) стойност на CBR, в %.

Приложение № 18 къмчл. 168, ал. 1 Метод за определяне на обемната плътност на строителните почви на място чрез заместващ пясък Настоящият "Метод за определяне на обемната плътност на строителните почви на място чрез заместващ пясък" разглежда начина за определянето на достигнатата плътност на място, на обработени строителни почви, вложени в насипи и конструктивни пластове, както и за земното легло и теренното легло на насипи. Методът на заместващ пясък се отнася за полево определяне на обемната плътност на строителните почви на място. 18.1. Общи положения 18.1.1. Методът се отнася за полевото определяне на обемната плътност на свързани строителни почви с дребно-, средно- и едрозърнести включения, както и за несвързаните строителни почви в уплътнено състояние. 18.1.2. При дребнозърнести свързани строителни почви и пясъци обемната плътност се определя по метода на режещия пръстен. 18.1.3. Методът не се отнася за почви с едри скални включения, скални насипи и насипи от шлака. 18.1.4. За цитираните в т. 18.1.3 материали вместо установяването на обемната плътност се проверява стойността на модула на еластичност и се търси съотношението Е2/Е1 на деформационните модули, които се определят чрез натоварване с кръгла плоча съгласно БДС 15 130. 18.2. Същност на метода Същността на метода е в установяването на стойността на отношението на претеглената маса на почвената проба към нейния обем, определен чрез заместване с еднороден материал с известна плътност (заместващ пясък) на обема на изкопаната от изпитвания пласт почвена проба. Цитираната по-горе стойност е обемната плътност на строителната почва (свързана и несвързана), вложена в уплътнения пласт, чиято плътност се определя. Тази стойност определя обемната плътност на скелета на материала, уплътнен на място. Същата се сравнява със стойност на плътност, получена при стандартни условия за същия материал в лаборатория, съгласно БДС 17 146. Плътността на почвите при вграждането им в земната основа на пътната настилка, в тялото на насипа и в основата на насипа се дефинира чрез степента на уплътнениеmodkPr. Стойностите на степента са посочени в глава двадесета на настоящата наредба. Минималният брой контролни проби при доказване на показателя "Постигната плътност на скелета, определена по метода на заместващ пясък" е една проба на 300 m3материал и една проба на 600 m3материал за насипи над 500 m3. 18.3. Уреди и материали 18.3.1. Уреди за вземане на проби 18.3.1.1. Тава от стоманена ламарина с дебелина 3 mm и с борд 50 mm с отвор, чийто вътрешен диаметър е d, където d трябва да е най-малко 4 пъти по-голям от максималното зърно на почвата (фигура 18.1); 18.3.1.2. Стоманена линия с минимална дължина 400 mm; 18.3.1.3. Водна либела; 18.3.1.4. Инструменти за разрохкване и взимане на почвените проби (гребка, лъжици, длето, чук, четка, метличка, шило и черпак); 18.3.1.5. Полева везна с обхват до 25 kg с точност до 1,0 g; 18.3.1.6. Херметически затварящи се съдове или полиетиленови торби за съхраняване на взетите почвени проби; 18.3.1.7. Лабораторна апаратура за определяне на водното съдържание на строителните почви и по други стандартизирани методи. 18.3.2. Уреди и материали за определяне на обема 18.3.2.1. Уредът за определяне на обема се състои от долна метална фуния с фланец със затваряща се клапа, над която има: метална фуния с цилиндрично удължение, само цилиндрично удължение или наставка за навиване на пластмасова банка. Диаметърът на долната метална фуния трябва да съответства на диаметъра на отвора на стоманената тава съгласно (фигура 18.2). Обемът на горната част на уреда трябва да осигури поемането на количеството пясък, необходимо за изпитването. 18.3.2.2. Съдът за тариране трябва да е с вътрешен диаметър равен на диаметъра на отвора на стоманената тава (фигура 18.3). Дълбочината на съда за тариране трябва да е в границите от 1,25 d до 1,50 d ± 3 mm, където d е вътрешния диаметър на отвора на тавата. Съдът трябва да бъде направен от водоне-пропусклив и водонепопиваем материал. 18.3.2.3. Стъклена плоча 400 / 400 / 10 mm. 18.3.2.4. Стоманена рейка с 2 дръжки за заглаждане на пясъка. 18.3.2.5. Сух промит равнозърнест кварцов пясък (за запълване) преминал през сито 600 µm и задържан на сито 300 µm. Пясъкът не трябва да съдържа продълговати и плоски зърна, глина, прах, органични материали. След изсушаване се темперира. Престоява три дни без достъп на атмосферна влага. 18.4. Определяне на насипната плътност на пясъка за изпитване 18.4.1. Определяне на масата на необходимия пясък за запълване на съда Фигура 18.1. Стоманена тава Фигура 18.2. Основна долна част на уред за определяне на обемната плътност чрез заместващ пясък Фигура 18.3. Съд за определяне на обемната плътност на пясъка 18.4.1.1. Поставя се стоманената тава върху съда за тариране, върху нея се поставя уреда, пълен с пясък. Същият е с предварително претеглена маса. 18.4.1.2. Отваря се затварящата клапа, докато тарировъчният съд, както и пространството на стоманената тава и долната част на фунията до клапата се запълнят с пясък. След това клапата се затваря. 18.4.1.3. Чрез повторно измерване на масата на уреда се определя използваното количество пясък m1в g. 18.4.1.4. След това отново напълненият и претеглен уред заедно със стоманената тава се поставят върху твърда равна повърхност. Отваря се клапата и по описания в т. 18.4.1.2 начин се запълва с пясък обемът, ограничен от дебелината на тавата и долната част на уреда. Необходимото количество пясък m2се определя чрез повторно измерване масата на уреда и остатъка от пясъка в него. Масата на пясъка, необходима за запълване на съда за тариране, се получава по формулата: m3= m1- m2, g (18.2), където: m3е масата на пясъка, запълващ съда за тариране, в g; m1- масата на пясъка, запълващ тарировъчния съд, пространството на пръстена на тавата и долната фуния на уреда до клапата, в g; m2- масата на пясъка, запълващ пространството на отвора на стоманената тава и долната фуния на уреда до клапата, в g. 18.4.2. Определяне на обема на съда за тариране Обемът на съда за тариране се определя чрез измерване масата на водата, необходима за неговото запълване. 18.4.2.1. Измерва се масата на съда за тариране m4заедно със стъклената плоча 400/400 mm. 18.4.2.2. Поставя се съдът върху хоризонтална плоскост. Налива се дестилирана вода до горния му ръб. Със стъклената плоча се изравнява водата така, че под плочата да няма въздушни мехурчета. Подсушават се с филтърна хартия съдът и плочата. Измерва се масата на съда заедно със стъклената плоча и водата - m4+Bс точност до 1 g и се определя температурата на водата в °C. 18.4.2.3. Масата на водата се получава по формулата: m4= m4+B- m4, g (18.3), където: mBе масата на водата в g; m4+B- масата на съда за тариране, стъклената плоча и налятата вода в g; m4- масата на съда за тариране и стъклената плоча в g. 18.4.2.4 Обемът на съда за тариране се пресмята чрез масата на запълващата вода mви обема (плътността) на водата Vt, в зависимост от температурата, съгласно таблица 18.1. Обемът на тарировъчния съд Vт.с.се определя по формулата: където: Vт.с. е обемът на съда за тариране, cm3; mв- масата на водата, g; ?Vt- обемът (плътността) на водата в зависимост от температурата, g/cm3. Измерването на обема Vт.с.се извършва три пъти, при което граничните отклонения не трябва да са повече от ± 3 cm3. Таблица 18.1 18.4.3. Определяне на насипната плътност на пясъка за изпитване Насипната плътност на пясъка за изпитване се получава като средноаритметично от три отделни изпитвания и е: където: ?пе плътността на пясъка за изпитване в g/cm3; m3- масата на пясъка, запълващ съда за тариране, в g; Vт.с.- обемът на съда за тариране в cm3. 18.5. Извършване на изпитването 18.5.1. Подготовка на мястото за изпитване, изкопаване на малък шурф (ямка) за вземане на проба. 18.5.1.1. Подготовка на пласта за поставяне на стоманената тава. Повърхността на пласта се изстъргва и заглажда на дълбочина не по-малка от 50 mm по повърхността с цел стоманената тава плътно да прилепне с цялата си плоскост. 18.5.1.2. От вътрешността на отвора на тавата се изважда почва на дълбочина, съответстваща на диаметър d на отвора на тавата от 1,25 d до 1,50 d или с дълбочина равна на дебелината на пласта при по-тънки пластове. Това се извършва с подходящ инструмент и пробата се поставя в херметически затварящи се съдове. Минималният обем на взетата проба трябва да се съобрази с максималната големина на зърната на изпитваната почва съгласно таблица 18.2. Таблица 18.2 Изкопаният малък шурф по възможност трябва да има вертикални стени и не трябва да е по-широк от отвора на стоманената тава (да не се разпростира под нея). Полепналата по стените на малкия шурф свободна почва се отстранява посредством четчица и се поставя при намиращата се в съда почва. Съдът с взетата проба се затваря плътно. 18.5.1.3. Определяне на обема на шурфа 18.5.1.3.1. Напълненият с пясък за изпитване и с измерена маса m5уред се поставя върху отвора на стоманената тава. Отваря се клапата, пясъкът протича в направения шурф до запълването му и запълването на долната фуния до клапата. По време на протичането на пясъка трябва да се избягва всякакво разклащане на уреда. Затваря се клапата и се измерва масата m’5на уреда и останалия пясък. Масата на пясъка, използван при изпитването се получава от разликата между двете тегления. mn= m5- m’5,g (18.6), където: mne масата на пясъка, използван при изпитването, в g; m5- масата на уреда и пясъка в него в g; m’5- масата на уреда и остатъкът от пясъка в него в g. При липса на везни за обекта, предварително се определя масата на пясъка, който ще се използва за всяка проба. След провеждане на опита пясъкът, останал в уреда над фунията със затваряща се клапа, се съхранява отделно и масата му се определя в лабораторни условия. 18.5.1.3.2. В случаи, когато пластът е изграден от едрозърнест материал и не е възможно стоманената тава да се хоризонтира, се постъпва по следния начин: Полага се тънък слой от финозърнест материал за подравняване. В този случай стоманената тава се повдига спрямо повърхността на пласта и пространството под отвора се уголемява. Количеството пясък, който ще влезе в този подравнителен слой под отвора на долната фуния, се бележи с m6и се измерва пак с уреда преди изкопаването на шурфа по същия начин, както количеството пясък mп. Насипаният в шурфа пясък може да се използва повторно, ако отговаря на изискванията на т. 18.2.2.5. 18.5.1.3.3. Изчисления Определяне на необходимото количество пясък за изпитване при запълване на шурфа. Получава се, като от общата маса, включваща количеството на пясъка в шурфа, пръстеновото пространство и долната фуния mп, се извади количеството на долната фуния и пръстена m3(или m7= m2+ m6- при пласт за подравняване). Обемът на шурфа V се получава по формулата: където: V е обемът на шурфа в cm3; mп- количеството пясък, използван при изпитването, в g; m3- количеството пясък, запълващ долната фуния и пръстен на стоманената тава, в g; ?п- насипната плътност на пясъка за изпитване, в g/cm3. В случая, описан в т. 18.5.1.3.2., обемът е: където: V е обемът на шурфа в cm3; mп- количеството пясък, използван при изпитването, в g; m7- количеството пясък, запълващ долната фуния, пръстена и подпръстеновото пространство, в g; ?п- насипната плътност на пясъка за изпитване в g/cm3. 18.6. Изчисляване на обемна плътност 18.6.1. Обемната плътност на почви (свързани и несвързани), вложени в уплътнен пласт, се изчисляват по формулата: където: ? е обемната плътност на почвата в g/cm3; m - масата на влажната проба, извадена от шурфа, в g; V - обемът на шурфа, определен съгласно т. 18.5.1.3.3, в cm3. 18.6.2. Обемната плътност на скелета ?dе: където: ?dе обемната плътност на скелета на почвата, в g/cm3; md- масата на изсушената проба, извадена от шурфа, в g; V - обемът на шурфа, определен съгласно т. 18.5.1.3.3, в cm3.

Приложение № 19 къмчл. 178, ал. 2,чл. 186, ал. 1 (Попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Оразмеряване на наклоните на откосите на насип по метода с използване на таблични данни и по метода с използване на номограми Метод с използване на таблични данни 19.1. Наклоните на откосите се изчисляват, като се използват данните от таблицата. Формулите и редът на изчисленията са следните: Ze = 3,6/?d(19.1), където: Ze е височината на допълнителния почвен пласт, еквивалентен на подвижните товари; ?d- обемното тегло на скелета на предвидената за изграждане на горната част на насипа почва. Таблица 19.1 (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) 19.2. (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Изчислява се височината на насипа в неговата пета (H), която се получава по изчислителен път чрез височината на насипа, към която е добавена величината Ze, при спазване на условието напречният наклон на теренната основа на насипа да не превишава 1:5. Наклоните на откосите се оразмеряват по данните от таблицата за безразмерната условна височина Н' по формулата: Н? = Н/Н90(19.2), където: H90е максималната възможна височина на вертикалния откос от предвидената за изграждане на насипа почва в m. Тя се изчислява по формулата: H90= (2c/?d).cotg ? (19.3), където: c е изчислителната стойност на кохезията на почвата; ? - ъгълът, който плъзгателната повърхнина сключва с най-голямото главно напрежение. ? = 45° - ?/2 (19.4), където: ? е изчислителната стойност на ъгъла на вътрешно триене. 19.3. За условната величина Н? и за ъгъла ? по таблицата се отчита ъгълът на наклона на откоса ??, градуси. 19.4. Чрез отчетения по таблицата ъгъл ?? се изчислява ъгълът на наклона на откоса ?: ? = ??/k (19.5), където: k е коефициентът на сигурност на откоса на насипа, който се приема, както следва: k = 1,25 - за автомагистрали, скоростни пътища и пътища I клас; k = 1,15 - за пътища II и III клас, за местни и общински пътища. 19.5. Когато геометричната височина на насипа е по-голяма от 5 - 6 m, тя се разделя на две или три зони, за които поотделно се изчислява ъгълът на наклона на откоса с оглед получаване на по-икономично решение за откосната линия на насипа. Метод с използване на номограми 19.6. Този метод предвижда предварително възприемане на ъгъла на наклона на откоса на насипа ? и установяване на коефициента на сигурност чрез номограмите на фигура 19.1. Редът на изчисленията е следният: 19.6.1.1. Изчислява се функцията: X = ? - 1,2 ? (19.6), където: ? е предварително възприетият ъгъл на наклона на откоса в градуси, а ? - изчислителната стойност на ъгъла на вътрешно триене на почвата, изграждаща насипа, в градуси. 19.6.1.2. Изчислява се функцията: Y = (?dx H)/с (19.7), където: ?dе обемното тегло на скелета на почвата; Н - височината на насипа в неговата пета, включваща величината Ze по формула (19.1); с - изчислителната стойност на кохезията на почвата. 19.6.2. Въз основа на числената стойност на функциите X и Y чрез номограмите на фигура 19.1 може да се определи коефициентът на сигурност на откоса на насипа, който се сравнява с посочените във формула (19.5) нормативни стойности. Фигура 19.1 Номограма за изследване на устойчивостта на откоси