Чл. 33т

Чл. 33т./span>. (1) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. (2) На притежателя на разрешението по ал. 1 се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето "забележка" се отбелязва "mobile ICT - мобилност при ВКТ". (3) Министерството на вътрешните работи информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер. (4) Първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи на Република България, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. (5) Приемащото предприятие информира дирекция "Миграция" и Агенцията по заетостта за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка. (6) На притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за когото са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, не се разрешава влизане или престой на територията на Република България."

1. Вчл. 40, ал. 1:

а) в т. 1 след думите "24и" се поставя запетая и се добавя "24к" и след думите "33л" се поставя запетая и се добавя "33п и 33т"; б) в т. 12 след думите "Синя карта на Европейския съюз" се добавя "или на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер" и се поставя запетая, а думите "законодателството на Република България" се заменят със "Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност".

1. Вчл. 44а, ал. 4думите "наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаването на заетостта" се заменят със "Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност".

12.Член 48асе отменя.

1. Вчл. 53, ал. 1думите "и по чл. 33, ал. 2" се заличават.
2. Вчл. 57накрая се добавя "по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност".
3. В§ 1от допълнителните разпоредби:

а) в т. 1б след думите "на чужденеца" се добавя "или разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер"; б) създават се т. 1ж - 1и: "1ж. "Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер" е разрешението с обозначение "ICT - вътрешнокорпоративния трансфер", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като първа държава - членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер, издадено на работник - гражданин на трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване. 1з. "Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер" е разрешението с обозначение "mobile ICT - мобилност при ВКТ", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като втора държава - членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер. 1и. "Разрешение за сезонен работник" е разрешението с обозначение "сезонен работник", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава - членка на Европейския съюз, за целите на сезонна работа."

§ 6. ВЗакона за убежището и бежанците(обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г.) вчл. 29, ал. 3думите "до три месеца" се заменят с "до 9 месеца".

§ 7. ВЗакона за българските лични документи(обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14, 79 и 80 от 2015 г.) вчл. 59, ал. 2се правят следните допълнения:

1. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "но за не повече от 5 години".
2. Създава се т. 2а:

"2а. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на "член на семейство на български гражданин" - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години; документът се издава на лица, получили право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България;".

1. Създават се т. 7б - 7г:

"7б. разрешение за сезонен работник - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "сезонен работник", а в полето "забележка" се отбелязва условието за достъп до пазара на труда; 7в. разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "ICT - вътрешнокорпоративен трансфер", а в полето "забележка" се отбелязва условието за достъп до пазара на труда; 7г. разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "mobile ICT - мобилност при ВКТ", а в полето "забележка" се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;".

§ 8. Законът влиза в сила от 21 май 2016 г. с изключение нараздел VIII от глава втора, който влиза в сила от 1 януари 2017 г. ------------------------- Законът е приет от 43-то Народно събрание на 13 април 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2017 Г.) § 55. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави поЗакона за чужденците в Република Българияи по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се довършват по досегашния ред.

Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ (ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 23.05.2018 Г.) § 54. В срок до 23 май 2018 г. Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика привежда в съответствие с този законправилника за прилагането му.

§ 55.Законътвлиза в сила от 23 май 2018 г.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 2021 Г.) § 31. (В сила от 01.06.2021 г.) Започналите и неприключили до 31 май 2021 г. производства по предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави поЗакона за чужденците в Република Българияи по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се довършват по досегашния ред. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 38. (1)Параграф 1се прилага след влизането в сила на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния. (2)Параграфи 8 - 12,15 - 22,28,31,§ 34, т. 1, букви "а" и "б",§ 35и36влизат в сила от 1 юни 2021 г. (3)Параграф 33, т. 7влиза в сила от 1 февруари 2020 г.

Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА (ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 03.06.2022 Г.) § 24.Законътвлиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Директиви: ДИРЕКТИВА (ЕС) 2021/1883 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 20 октомври 2021 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/801 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 11 май 2016 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми "au pair" ДИРЕКТИВА 2014/66/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 15 май 2014 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер ДИРЕКТИВА 2014/54/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 16 април 2014 година относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници ДИРЕКТИВА 2014/36/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 26 февруари 2014 година относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници ДИРЕКТИВА 2011/98/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка ДИРЕКТИВА 2009/52/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава ДИРЕКТИВА 2004/81/ЕО НА СЪВЕТАот 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи ДИРЕКТИВА 2004/38/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО ДИРЕКТИВА 2003/109/ЕО НА СЪВЕТАот 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни ДИРЕКТИВА 2003/86/ЕО НА СЪВЕТАот 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството Регламенти: РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/589 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 13 април 2016 година относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) № 1296/2013 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 492/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1231/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 862/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 11 юли 2007 година относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници