Чл. 2

Член 2

1. Когато в съответствие с действащите разпоредби се транспортират стоки от един до друг пункт на Общността, предмет на форма 302, създадена по силата на Конвенцията между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните сили, подписан в Лондон на 19 юни 1951 г., по смисъла на правилата за уреждане използването на посочената форма, Общността се разглежда при такъв транспорт като формираща единна територия така, както това е дефинирано в Регламент (ЕИО) № 2151/84 на Съвета от 23 юли 1984 г. относно митническата територия на Общността (10).

1. Когато в процеса на транспортната операция, цитирана в параграф 1, стоките минат през територията на трета страна, приведените във форма 302 контроли и формалности се прилагат в пунктовете, в които стоките напускат временно митническата територия на Общността и когато те отново влязат в тази територия.

1. Когато се открие, че в процеса на или във връзка с транспортна операция, провеждана по силата на форма 302, е направено правонарушение или има отклонение от нормата в някоя държава-членка, възстановяването на митните сборове и другите налози, които могат да бъдат наложени, се извършва от тази държава-членка в съответствие с разпоредбите на Общността или с националните разпоредби, без това да е в ущърб на започването на наказателна процедура.

1. Ако не е възможно да се определи на коя територия са извършени правонарушението или отклонението от нормата, ще се счита че правонарушението или отклонението от нормата са извършени в държавата-членка, в която са забелязани.

В този случай митните сборове и другите налози, свързани със спорните стоки, се налагат от тази държава-членка в съответствие с разпоредбите на Общността или с националните разпоредби. Ако впоследствие държавата-членка, в която са действително извършени правонарушението или отклонението от нормата, бъде определена, митните сборове и другите налози (независимо от наложените в изпълнение на втора алинея като собствени ресурси на Общността), на облагане с които подлежат стоките в тази държава-членка, се възстановяват на тази страна от държавата-членка, която първоначално ги е заплатила. В този случай всяко надплащане се връща на лицето, което е платило първоначално налозите. Ако сумата на митните сборове и другите налози, наложени първоначално и възстановени от държавата-членка, която ги е инкасирала, е по-малка от митните сборове и другите налози, дължими в държавата-членка, в която са действително извършени правонарушението или отклонението от нормата, тази държава-членка налага плащането на разликата в съответствие с разпоредбите на Общността или националните разпоредби. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за справяне с всяко правонарушение или отклонение от нормата и за налагане на ефективни наказателни мерки.