Чл. 14

Член 14 Основания за недействителност

1. Когато промишленият дизайн е регистриран, правото върху него се обявява за недействително във всеки един от посочените по-долу случаи:

а) промишленият дизайн не представлява промишлен дизайн по смисъла на член 2, точка 3; б) промишленият дизайн не отговаря на изискванията, предвидени в членове 3 –8; в) промишленият дизайн е регистриран в нарушение на член 13, параграф 1, буква в) или на член 13, параграф 2; г) по силата на решение на компетентния съд или орган притежателят на правата върху дизайна няма право на промишлен дизайн съгласно правната уредба на съответната държава членка; д) промишленият дизайн е в противоречие с предходен дизайн, който е станал общодостъпен от дата, предхождаща или следваща датата на подаване на заявката, или ако е претендиран приоритет – датата на приоритета на промишления дизайн, и който е защитен от дата, предхождаща датата на подаване на заявката или, ако е претендиран приоритет, датата на приоритета: i) чрез регистриран промишлен дизайн на ЕС или чрез заявка за регистрация на промишлен дизайн на ЕС, при условие че бъде регистриран; ii) чрез право върху регистриран промишлен дизайн в съответната държава членка или чрез заявка за такова право, при условие че бъде регистрирано; iii) чрез регистрация на право върху промишлен дизайн съгласно международни договорености, които са в сила в съответната държава членка, или чрез заявка за такова право, при условие че бъде регистрирано; е) в последващ промишлен дизайн е използван отличителен знак и когато съгласно правната уредба на Съюза или правната уредба на съответната държава членка, уреждаща този знак, на притежателя на знака се предоставя правото да забранява такова използване; ж) промишленият дизайн представлява неразрешено използване на произведение, защитено съгласно правната уредба в областта на авторското право на съответната държава членка.

1. Ако промишленият дизайн е регистриран, държавите членки могат да предвидят, че правото върху промишления дизайн трябва да се обяви за недействително, когато той съдържа пълно или частично възпроизвеждане на елементи, принадлежащи към културното наследство, които са от национален интерес.
2. На основанията за недействителност, предвидени в параграф 1, букви а) и б), могат да се позовават:

а) всяко физическо или юридическо лице; или б) всяка група или организация, създадена с цел да представлява интересите на занаятчии, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, ако тази група или организация има процесуална правоспособност да участва като страна в съдебни производства от свое собствено име съгласно приложимото за нея право.

1. На основанието за недействителност, предвидено в параграф 1, буква в), може да се позовава само засегнатото от непозволеното използване лице или образувание.
2. На основанието за недействителност, предвидено в параграф 1, буква г), може да се позовава само лицето, което има право на промишлен дизайн съгласно правото на съответната държава членка.
3. На основанията за недействителност, предвидени в параграф 1, букви д), е) и ж), може да се позовават само:

а) заявителят или притежателят на по-ранното право; б) лицата, оправомощени да упражняват правата съгласно правото на Съюза или на съответната държава членка; или в) лицензополучател, упълномощен от притежателя на по-ранното право.

1. Регистрирано право върху промишлен дизайн не се обявява за недействително, когато заявителят или притежателят на право, посочено в параграф 1, букви д), е) и ж), е дал изричното си съгласие за регистрацията на промишления дизайн преди подаването на искането за обявяване на недействителност или на насрещния иск.
2. Правото върху промишлен дизайн може да бъде обявено за недействително дори след изтичането на срока на закрилата или отказа от него.