Чл. 2

Член 2

1. Мерките за координиране, предвидени в настоящата директива, се прилагат за:

а) кредитни институции по смисъла на член 1, първо тире от Директива 77/780/ЕИО, които са дружества така, както са определени в член 58, втора алинея от Договора. б) финансови институции, които имат една от правните форми, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 78/660/ЕИО, които въз основа на параграф 2 от споменатия член не са предмет на Директива 78/660/ЕИО. За целите на настоящата директива „кредитни институции“ следва да включва също и финансовите институции, освен ако контекстът не изисква друго.

1. Държавите-членки могат да не прилагат настоящата директива за:

а) кредитните институции, изброени в член 2, параграф 2 от Директива 77/780/ЕИО; б) институции от същата държава-членка, които по смисъла на член 2, параграф 4, буква а) от Директива 77/780/ЕИО са свързани с централна структура в тази държава-членка. В този случай, без да се засяга приложението на настоящата директива към централната структура, централната структура и свързаните институции следва да изготвят консолидирани отчети, включващи годишния счетоводен отчет, с извършен финансов одит и публикуван в съответствие с изискванията на настоящата директива; в) следните кредитни институции: — в Гърция: ЕТЕВА (Национална инвестиционна банка за индустриално развитие) и Τράπεζα Επενδύσεων (Инвестиционна банка), — в Ирландия: Industrial and Provident Societies, — в Обединеното кралство: Friendly Societies and Industrial and Provident Societies.

1. Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 3 от Директива 78/660/ЕИО и до последваща координация, държавите-членки могат:

а) в случая на кредитните институции, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от настоящата директива, които не са дружества от нито един от видовете, изброени в член 1, параграф 1 от Директива 78/660/ЕИО, да приемат разпоредби, които дерогират от разпоредбите на настоящата директива тогава, когато това е необходимо поради правната форма на тази институция; б) в случая на специализирани кредитни институции, да приемат разпоредби, с които се дерогират разпоредбите на настоящата директива тогава, когато това е необходимо поради правната форма на тези институции. Такива дерогиращи разпоредби могат да съдържат само правила за адаптиране към формата, номенклатурата, терминологията и съдържанието на позициите в счетоводния отчет и в отчета за приходи и разходи; те не могат да имат забранителен ефект по отношение на институциите, за които се прилагат, да предоставят по-малко информация в техните годишни отчети, отколкото институциите, които попадат в приложното поле на настоящата директива. Държавите-членки информират Комисията за тези кредитни институции, по възможност по видове, в шестмесечен срок от изтичането на срока, определен в член 47, параграф 2. Те информират Комисията за дерогиращите разпоредби, които са приели за тази цел. Дерогиращите разпоредби следва да се преразгледат в срок от 10 години от нотифицирането на настоящата директива. Комисията следва, когато това е уместно, да внесе подходящи предложения. Тя следва да представи също временен доклад в петгодишен срок от уведомяването за настоящата директива. РАЗДЕЛ 2 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА БАЛАНСОВИЯ ОТЧЕТ И ОТЧЕТА ЗА ПРИХОДИ И РАЗХОДИ