Чл. 11

Член 11 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 20 декември 2001 година.

За Съвета

Председател

C. PICQUÉ

(1) ОВ С 231, 9.8.1996 г., стр. 10.

(2) ОВ С 279, 1.10.1999 г., стр. 91.

(3) ОВ С 56, 24.2.1997 г., стр. 20.

(4) ОВ С 221, 12.8.1974 г., стр. 10. Директива, последно изменена от Акта за присъединяване на Испания и Португалия от 1985 година.

(5) ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(6) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7) ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАИМЕНОВАНИЯ, ОПИСАНИЯ НА ПРОДУКТА И ДЕФИНИЦИИ

1. Медът е естествен сладък продукт, произвеждан от медоносни пчели Apis mellifera от нектара на растенията или от секрети на живите части на растенията, или от екскретите на смучещите насекоми по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки до съзряване.
2. Основните разновидности на меда са следните:

а) в зависимост от произхода: i) цветен или нектарен мед Мед, добит от нектари на растенията; ii) манов мед Мед, получен главно от екскретите на смучещи насекоми по растенията (Hemiptera) или от секрети на живи части от растенията; б) в зависимост от начина на производство и/или на представяне: iii) мед във восъчна пита Mед, събиран от пчелите в килийките на новоизградени пити от пчелен восък без пило и продаван в запечатани цели пити или части от такива пити; iv) мед с восъчна пита Мед, който съдържа едно или повече парчета восъчна пита; v) отцеден мед Мед, получен след отцеждането на разпечатана восъчна пита; vi) центрофугиран мед Мед, който е получен чрез центрофугиране на разпечатани восъчни пити; vii) пресован мед Мед, получен след пресоване на медени восъчни пити с или без прилагане на умерено нагряване, но не повече от 45 °С; viii) филтриран мед Мед, получен чрез отстраняване на чужди органични или неорганични примеси по начин, по който съществено се намалява съдържанието на цветни полени.

1. Индустриален мед.

Медът, който а) може да бъде използван за промишлени цели или като съставна част на други храни, предназначени за преработка и б) може: — да има чужд вкус или мирис, — да е започнал да ферментира или е ферментирал или — да е бил прегрят.

ПРИЛОЖЕНИЕ II ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪСТАВА НА МЕДА Медът се състои основно от различни захари, предимно фруктоза и глюкоза, както и от други вещества, като органични киселини, ензими и твърди частици, получавани при неговото събиране. Цветът на меда варира от почти безцветен до тъмнокафяв. Може да има течна, вискозна или частично или напълно кристална консистенция. Мирисът и ароматът варират и са свързани с растителния произход. Когато медът се пуска на пазара или се влага в продукти, предназначени за консумация от човека, не се допуска добавянето на хранителни съставки, хранителни добавки или добавянето на друго освен мед. Доколкото е възможно, медът не трябва да съдържа несвойствени за състава му органични и неорганични примеси. С изключение на точка 3 от приложение I той не трябва да има чужд вкус и мирис, нито да е започнал да ферментира, нито изкуствено да е променена киселинността му, нито да е бил нагрят, така че естествените ензими да са разрушени или значително да са загубили действието си. Без да се засягат разпоредбите на приложение I, точка 2, буква б), viii), поленът и съставките, характерни за меда, не трябва да се отстраняват, освен когато това не може да се избегне при пречистване на меда от чужди органични или неорганични примеси. Когато медът се търгува като такъв или когато се използва в какъвто и да е продукт, предназначен за консумация от човека, той трябва да отговаря на следните изисквания по отношение на състава му: 1. Съдържание на захари: 1.1 Съдържание на фруктоза и глюкоза (общо за двете): — нектарен мед не по-малко от 60 g/100 g — манов мед, смеси от манов и нектарен мед не по-малко от 45 g/100 g 1.2 Съдържание на захароза: — общо не повече от 5 g/100 g — бяла акация (Robinia pseudoacacia), люцерна (Medicago sativa), банския мензиези (Banksia menziesii), хедисариум (Hedysarum), евкалипт (Eucalyptus camadulensis), еукрифия лусида, еукрифия милигани (Eucryphia lucida, eucryphia milliganii), цитрусови плодове (Citrus spp.) не повече от 10 g/100 g — лавандула (Lavandula spp.), пореч (Borago officinalis) не повече от 15 g/100 g 2. Съдържание на влага: — общо не повече от 20 % — пирен (Calluna) и индустриален мед от всякакъв тип не повече от 23 % — индустриален мед от пирен (Calluna)

не повече от 25 % 3. Съдържание, неразтворимо във вода: — общо не повече от 0,1 g/100 g — пресован мед не повече от 0,5 g/100 g 4. Електропроводимост: — неизброен по-долу мед и смес от тези видове мед не повече от 0,8 ms/cm — манов мед или мед от кестен и смес от тези видове мед, с изключение на смес от видовете мед, изброени по-долу не по-малко от 0,8 ms/cm — изключения: манов пчелен мед от арбутус (Arbutus unedo), ерика (Erica), евкалипт, липа (Tilia spp.), пирен, калуна (Calluna vulgaris), лептоспермум (Leptospermum), чаено дърво (Melaleuca spp.)

5. Свободни киселини: — общо не повече от 50 мили-еквиваленти киселина на 1 000 g — индустриален мед не повече от 80 мили-еквиваленти киселина на 1 000 g 6. Диастазна активност и съдържание на хидроксиметилфурфурол (HMF), определени след обработка и смесване а) диастазна активност (по Sсhade-скала) — общо за меда, с изключение на индустриалния мед не по-малко от 8 — мед с ниско съдържание на ензими (например мед от цитрусови плодове) и съдържание на HMF не повече от 15 mg/kg не по-малко от 3 б) HMF: — общо за меда, с изключение на индустриалния мед не повече от 40 mg/kg (без да се нарушават разпоредбите на точка а) второ тире) — мед с деклариран произход от райони с тропически климат и смеси от тези видове мед не повече от 80 mg/kg