Чл. 16

Член 16 Индивидуална оценка с цел установяване на потребностите на жертвите от защита

1. В допълнение към изискванията на индивидуалната оценка съгласно член 22 от Директива 2012/29/ЕС държавите членки гарантират, че изискванията, посочени в настоящия член, са изпълнени най-малко по отношение на жертвите на сексуално насилие и домашно насилие.
2. На възможно най-ранен етап, например при първия контакт с компетентните органи или във възможно най-кратък срок след първия контакт с тях, специалните потребности на жертвата от защита се установяват посредством индивидуална оценка, когато е целесъобразно — в сътрудничество с всички съответни компетентни органи.
3. Индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, се съсредоточава върху риска, който представлява извършителят на престъплението или заподозряното лице. Този риск може да включва някой от следните елементи:

а) риска от повтарящо се насилие; б) риска от телесна или психическа вреда; в) възможната употреба и достъп до оръжия; г) дали извършителят на престъплението или заподозряното лице живее с жертвата; д) дали извършителят на престъплението или заподозряното лице злоупотребява с наркотици или алкохол; е) насилие над деца; ж) въпроси, свързани с психичното здраве; или з) поведение, изразяващо се в преследване.

1. При индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, се вземат предвид личностните особености на жертвата, включително дали жертвата е подложена на дискриминация, основана на комбинация от пол и друго основание или основания за дискриминация, посочени в член 21 от Хартата (наричана по-долу „комбинирана дискриминация“), и поради това е изложена на повишен риск от насилие, и личното описание и оценка на жертвата за ситуацията. Тя се извършва във висшия интерес на жертвата, като се обръща специално внимание на необходимостта да се избегне вторичното и повторното виктимизиране.
2. Държавите членки гарантират, че компетентните органи предприемат подходящи мерки за защита по отношение на жертвата, като надлежно вземат предвид индивидуалната оценка, посочена в параграф 2. Тези мерки могат да включват:

а) мерките по членове 23 и 24 от Директива 2012/29/ЕС; б) издаване на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди и заповеди за защита съгласно член 19 от настоящата директива; в) мерки, различни от посочените в букви а) и б) от настоящия параграф, за справяне с поведението на извършителя на престъплението или заподозряното лице, по-специално съгласно член 37 от настоящата директива.

1. Когато е целесъобразно, индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, се извършва в сътрудничество с други съответни компетентни органи, в зависимост от етапа на производството, и съответните служби за подкрепа, като например центрове за защита на жертвите, специализирани служби, социални служби, здравни специалисти, подслони, специализирани служби за подкрепа и други съответни заинтересовани страни.
2. Компетентните органи редовно преразглеждат индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, и когато е целесъобразно, предприемат нови или актуализират текущите мерки за защита в съответствие с параграф 5, за да гарантират, че те съответстват на настоящото положение на жертвата.
3. По отношение на зависимите от жертвата лица се счита, че те имат специални потребности от защита, без да бъдат подлагани на индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, освен когато има признаци, че те нямат специални потребности от закрила.