Чл. 19

Член 19 Незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди и заповеди за защита

1. Държавите членки гарантират, че в ситуации на непосредствена опасност за здравето или безопасността на жертвата или на зависимите от нея лица компетентните органи получават правомощието да издават, без неоправдано забавяне, заповеди, с които разпореждат на извършителя на насилие или на лице, заподозряно в насилие, попадащо в обхвата на настоящата директива, да напусне жилището на жертвата или на зависимите от нея лица за достатъчно време и с които забраняват на извършителя или заподозряното лице да влиза или да се приближава на по-малко от определено разстояние до жилището, да влиза на работното място на жертвата или да установява контакт с жертвата или зависимите от нея лица по какъвто и да е начин.

Заповедите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, имат незабавно действие и издаването им не зависи от това дали жертвата е подала сигнал за престъплението, или дали е започната индивидуална оценка съгласно член 16.

1. Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с правомощието да издават ограничителни заповеди или заповеди за защита с цел осигуряването на защита, докато е необходимо за жертвите, срещу всякакви прояви на насилие, обхванати от настоящата директива.
2. Когато жертвата е пълнолетно лице, държавите членки могат да изискват, в съответствие с националното си право, незабавните заповеди за забрана, ограничителните заповеди и заповедите за защита, предвидени в параграфи 1 и 2, да се издават по искане на жертвата.
3. Държавите членки гарантират, когато е от значение за безопасността на жертвата, че компетентните органи уведомяват жертвите за възможността да поискат издаването на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди или заповеди за защита, както и за възможността да поискат трансгранично признаване на заповедите за защита съгласно Директива 2011/99/ЕС (17) или Регламент (ЕС) № 606/2013 (18) на Европейския парламент и на Съвета.
4. Всяко нарушаване на незабавните заповеди за забрана, ограничителни заповеди или заповеди за защита трябва да подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни или други санкции. Държавите членки гарантират, че когато е налице такова нарушение, при необходимост се разглежда възможността за преразглеждане на индивидуалната оценка, посочена в член 16, в съответствие с параграф 7 от същия член.
5. Държавите членки гарантират, че на жертвите се предоставя възможност да бъдат уведомени без неоправдано забавяне, когато е налице нарушение на незабавна заповед за забрана, ограничителна заповед или заповед за осигуряване на защита, което би могло да окаже въздействие върху тяхната безопасност.
6. Настоящият член не задължава държавите членки да изменят националните си системи по отношение на квалифицирането на незабавните заповеди за забрана и заповедите за защита като попадащи в обхвата на наказателното, гражданското или административното право.