Чл. 2

Член 2 Дефиниции За целите на настоящата директива: а) „дистанционен договор“ означава всеки договор за финансови услуги, сключен между доставчик и потребител по схема за организирана продажба или осигуряване на услуги от разстояние, управлявана от доставчика, който за целите на този договор използва изключително едно или повече средства за комуникация от разстояние до и включително времето на сключване на договора; б) „финансова услуга“ означава всяка услуга от банково, кредитно, застрахователно, лично-пенсионно, инвестиционно или платежно естество; в) „доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, публично или частно, което, действайки в своите търговски или професионални функции, е доставчикът по договора на услугите обект на дистанционни договори; г) „потребител“ означава всяко физическо лице, което по дистанционните договори, обхванати от настоящата директива, действа за цели извън неговото занятие, дейност или професия; д) „средства за дистанционна комуникация“ се отнася за всякакви средства, които без едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, могат да се използват за дистанционна продажба на услуга между тези страни; е) „дълготраен носител“ означава всеки инструмент, който позволява на потребителя да съхранява информация, адресирана лично до него, по начин, достъпен за бъдещо ползване за период от време, достатъчно за целите на информацията и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация; ж) „оператор или доставчик на средства за дистанционна комуникация“ означава всяко публично или частно физическо или юридическо лице, чието занятие, дейност или професия са свързани с предоставянето на доставчици на едно или повече средства за дистанционна комуникация.