Чл. 6

Член 6 Право на оттегляне от договора

1. Държавите-членки гарантират, че на потребителя се дава период от 14 календарни дни за оттегляне от договора без неустойка и без да посочва основания. Този период обаче се удължава на 30 календарни дни при дистанционни договори, отнасящи се до застраховка „Живот“, обхваната от Директива 90/619/ЕИО и лични пенсионни операции.

Периодът за оттегляне започва: — или от деня на сключването на дистанционния договор, с изключение на гореспомената застраховка „Живот“, където срокът започва от момента, когато потребителят е уведомен, че дистанционният договор е сключен, — или от деня, в който потребителят получи договорните условия и информацията в съответствие с член 5, параграф 1 или 2, ако той е по-късно от датата, посочена в първо тире. Държавите-членки, в допълнение на правото за оттегляне, могат да предвидят, че приложимостта на договорите, свързани с инвестиционни услуги, се преустановява за същия период, предвиден в настоящия параграф.

1. Правото на оттегляне не се прилага за:

а) финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар извън контрола на доставчиците, които могат да настъпят по време на периода на оттеглянето от договора, като например услуги, отнасящи се до: — валута, — инструменти на паричния пазар, — прехвърлими ценни книжа, — дялове в предприятия за колективни инвестиции; — договори за финансови фючърси, включително еквивалентни инструменти с кеш сетълмент, — форуърдни лихвени споразумения (FRA), — лихвени, валутни суапове и суапове с акции, — опции за придобиване или разпореждане с инструментите, посочени в тази точка, включително еквивалентни инструменти с кеш сетълмент. Тази категория включва в частност опции за валути и лихвени проценти; б) застрахователни полици за пътуване и багаж или подобни краткосрочни застрахователни полици с продължителност, по-малка от един месец; в) договори, чието изпълнение е напълно приключено от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора.

1. Държавите-членки могат да предвидят, че правото за оттегляне от договора няма да се прилага за:

а) всеки кредит, предназначен главно за целите на придобиването или запазването на вещни права върху земя или върху съществуваща или проектирана сграда, или за целите на обновяването или подобряването на сграда; или б) всеки кредит, обезпечен или с ипотека върху недвижим имот, или с право, свързано с недвижим имот; или в) декларации от потребителите, използващи услугите на длъжностно лице, предвиждащи, че длъжностното лице потвърждава, че на потребителя са гарантирани правата по член 5, параграф 1. Настоящият параграф не засяга правото за време за размисъл, което се дава на потребителите, които живеят в тези държавите-членки, където то съществува, по времето на приемането на настоящата директива.

1. Държавите-членки, възползващи се от възможността, предвидена в параграф 3, трябва да информират Комисията за това.
2. Комисията предоставя информацията, съобщена от държавите-членки на Европейския парламент и Съвета, и осигурява предоставянето ѝ на потребителите и доставчиците, които са я поискали.
3. Ако потребителят упражни правото си на оттегляне от договора преди изтичането на съответния срок, той трябва да уведоми, като следва практическите инструкции, дадени му в съответствие с член 3, параграф 1 и параграф 3, буква г), чрез средство, което може да бъде доказано в съответствие с националния закон. Счита се, че срокът е спазен, ако уведомлението, в случай че същото е на хартиен или друг траен носител, който е на разположение или е достъпен за получателя, е изпратено преди изтичането на срока.
4. Настоящият член не се прилага за кредитни споразумения, анулирани съгласно условията на член 6, параграф 4 на Директива 97/7/ЕО или член 7 на Директива 94/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 1994 г. за защитата на купувачите по отношение на някои аспекти на договорите, свързани със закупуването на правото за ползване на недвижими имоти на базата на фиксиран период от време през годината (11).

Ако към даден дистанционен договор за дадена финансова услуга е приложен друг дистанционен договор относно услуги, предоставяни от доставчика или от трето лице на базата на споразумение между третото лице и доставчика, този допълнителен дистанционен договор ще бъде анулиран без неустойка, ако потребителят упражни правото си на оттегляне от договора, както е предвидено в член 6, параграф 1.

1. Разпоредбите на настоящия член не засягат законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки, които регулират анулирането или прекратяването или неприложимостта на даден дистанционен договор или правото на даден потребител да изпълни договорните си задължения преди времето, определено в дистанционния договор. Това се прилага независимо от условията за и от правните последици на прекратяването на договора.