Чл. 2

Член 2

1. Годишните вноски в ЕФР се извършват на четири транша, които са изискуеми съответно към следните дати:

— 20 януари, — 1 април, — 1 юли, — 1 ноември. Ако Съветът не реши друго, допълнителните плащания за финан- совата година, за които Съветът е взел решение съгласно член 6, параграф 3 от вътрешното споразумение, са изискуеми и се извър- шват във възможно най-кратък срок, който се посочва в решението за отправяне на покана за такива вноски и не може да превишава три месеца.

1. На основание решението на Съвета по член 6, параграф 1 от вътрешното споразумение Комисията нотифицира държавите- членки възможно най-бързо и най-късно в началото на всяка финансова година за размера на потърсените вноски, които трябва да бъдат платени на всяка от датите на падеж. Комисията опре- деля сумите, които да бъдат платени от всяка държава-членка, като тези суми трябва да бъдат съразмерни на вноските на тази държава-членка в ЕФР, определени в член 1, параграф 2 от вът- решното споразумение.

Комисията информира държавите-членки за всяка промяна в раз- мера на потърсените вноски възможно най-рано преди датата, на която настъпва падежът на всеки транш от вноските, на основата на наличните средства в ЕФР и прогнозните му разходи за оставащата част от годината. държава-членка дължи лихва върху неплатената сума в размер, който е с два пункта по-висок от лихвения процент за краткосрочни финансови операции, валиден на паричния пазар за ECU на съответната на държавата-членка на датата на падежа на вноската. Този процент се увеличава с 0,25 процентни пункта за всеки месец забава. Увеличеният процент се прилага за целия срок на забавата. Сумите, получени от Комисията от мораторни лихви, се отнасят в кредит по сметката, посочена в член 9, параграф 2 от вътрешното споразумение.