Чл. 9

Член 9 Общи стандарти за оценка на вътрешните подходи за пазарния риск

1. При извършване на оценката, посочена в член 3, параграф 1, компетентните органи използват най-малко информацията относно вътрешните подходи, прилагани към сравнителните портфейли за целите на надзора, която се съдържа в следните документи, когато е уместно:

а) доклада на ЕБО, посочен в член 78, параграф 3, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС; б) доклади за валидиране на институцията, съставени от квалифицирани независими страни при първоначалната разработка на вътрешния модел и при въвеждане на значителни изменения в него. Тази информация включва тестове с цел проверка дали допусканията, направени в рамките на вътрешния подход, са подходящи и не подценяват или надценяват риска, специално проектирани бек-тестове за рисковете и структурата на портфейлите и използване на хипотетични портфейли, за да се гарантира, че вътрешните подходи са в състояние да отчитат специфични структурни характеристики, които биха могли да възникнат, като например съществен базисен риск и риск от концентрация;

в) уведомления за броя и обосновка на ежедневно констатираните превишения при бек-тестове, наблюдавани през предходната година, въз основа на бек-тестове на хипотетичните и действителните промени в стойността на портфейла; г) образци на документи, включително наръчници, документи относно разработването и калибрирането на модела и методология за вътрешните подходи; д) доклади за проверките на място. При извършване на оценката, посочена в член 3, параграф 1, компетентните органи вземат предвид следните

1. елементи, когато е уместно:

а) избора на методология за стойностите под риск (VaR), прилагана от институцията; б) приложния периметър на модела и представителността на сравнителните портфейли; в) обосновката и логиката в случаите, когато рисков фактор е включен в ценовия модел на институцията, но не е включен в модела за измерване на риска; г) набор от включени рискови фактори, съответстващи на лихвените проценти във всяка валута, в която институцията има балансови или задбалансови позиции, чувствителни към лихвените проценти.

д) брой на падежните интервали, на които е разделена всяка крива на доходността; е) методите, използвани за отчитане на риска от движения с непълна функционална зависимост между различните криви на доходност; ж) набор от рискови фактори, съответстващ на златото и на отделните чуждестранни валути, в които са деноминирани позициите на институцията; з) брой на рисковите фактори, използвани за отчитане на риска, свързан с акции; и) методите, използвани за оценка на риска от по-нисколиквидни позиции и от позиции с ограничена ценова прозрачност в условията на реалистични пазарни сценарии; й) резултатите от използването на сравнителните показатели, включени в модела и оценка на тяхното въздействие върху показателите на риска; к) дължината на динамичните редове, използвани за стойност под риск (VaR); л) прилаганата методика за определяне на кризисен период за SVaR, уместността на избрания кризисен период за сравни­ телните портфейли; м) методите, прилагани в модела за измерване на нелинейни зависимости за опции, по-специално когато институцията използва подходи на приближение по Тейлър, вместо пълна преоценка, и други продукти, както и корелационния риск и базисния риск;

L 29/8 BG Официален вестник на Европейския съюз 3.2.2017 г. н) методите, използвани за отчитане на индивидуалния базисен риск и на чувствителността към съществени характерни различия между подобни, но не идентични позиции; о) методите, използвани за отчитане на събитиен риск; п) за вътрешния допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск (IRC), прилаганите методи за определяне на ликвидните хоризонти по позиции, както и параметрите ВН, ЗН и преходни матрици, използвани при симулирането, посочено в член 374 от Регламент (ЕС) № 575/2013; р) за вътрешния подход за корелационно търгуване, прилаганите методики за отчитане на рисковете, определени в член 377, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и допусканията за корелационните коефициенти между съответните моделирани рискови фактори.

1. Когато компетентните органи считат, че информацията, посочена в параграф 1, не е достатъчна, за да може да се направят заключения по отношение на елементите, посочени в параграф 2, те незабавно събират от институциите допълнителна информация, която смятат за необходима за завършване на оценката си.

При вземането на решение относно това каква допълнителна информация да бъде събирана, компетентните органи вземат предвид съществеността и значимостта на отклонението на параметрите на институцията и капиталовите изисквания. Компетентните органи събират допълнителната информация по начин, който те считат за най-подходящ, включително чрез въпросници, интервюта и ad hoc посещения на място.