Чл. 26

Член 26 По-строги национални правила

1. Настоящият регламент не възпрепятства държавите-членки да запазят националните правила, насочени към осигуряване на по-голяма защита на животните по време на умъртвяване, които са в сила към датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Преди 1 януари 2013 г. държавите-членки информират Комисията за такива национални правила. Комисията уведомява съответно останалите държави-членки.

1. Държавите-членки могат да приемат национални правила, насочени към осигуряване на по-голяма защита на животните по време на умъртвяване в сравнение с предвидените в настоящия регламент във връзка със следните области:

а) умъртвяването на животни и свързаните с него действия извън кланица; б) клането и свързаните с него действия на дивеч, отглеждан в стопанства, съгласно определението в параграф 1.6 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004, в т.ч. северния елен; в) клането на животни и свързаните с него действия в съответствие с член 4, параграф 4. Държавите-членки нотифицират Комисията за всички такива национални правила. Комисията уведомява съответно останалите държави-членки.

1. Когато въз основа на нови научни доказателства държава-членка счете за необходимо да предприеме мерки, насочени към осигуряване на по-голяма защита на животните по време на умъртвяване във връзка с методите за зашеметяване, посочени в приложение I, тя нотифицира Комисията за предвидените мерки. Комисията уведомява съответно останалите държави-членки.

Комисията отправя въпроса до комитета, посочен в член 25, параграф 1, в рамките на 1 месец от нотификацията и въз основа на становище на ЕОБХ и в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 2, одобрява или отхвърля съответните национални мерки. Когато счете за необходимо Комисията може въз основа на одобрените национални мерки да предложи изменения на приложение I в съответствие с член 4, параграф 2.

1. Държава-членка не забранява нито възпрепятства пускането на нейната територия на продукти от животински произход, получени от животни, които са били умъртвени в друга държава-членка, на основание, че съответните животни не са били умъртвени в съответствие с нейните национални правила, насочени към по-голяма защита на животните по време на умъртвяване.