Чл. 12

Регламент (ЕС) 2021/267 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2021 година за определяне на специални и временни мерки с оглед на продължаващата криза във връзка с COVID-19 относно подновяването или удължаването на срока на валидност на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни, отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в някои области на транспортното законодателство и удължаването на някои срокове, посочени в Регламент (ЕС) 2020/698 (текст от значение за ЕИП)

Регламент

Член 12 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 2012/34/ЕС

  1. Независимо от разпоредбите на член 23, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС, ако лицензиращият орган е предвидил редовно преразглеждане, сроковете за извършване на редовното преразглеждане, които в съответствие с посочените разпоредби щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени за срок от 10 месеца.
  1. Независимо от член 24, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС срокът на валидност на временните лицензи, който щеше да е изтекъл или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца, считано от датата на изтичане на валидността, посочена във всеки временен лиценз.
  1. Независимо от член 25, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС, лицензиращият орган взема решение по заявките, подадени в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., не по-късно от 10 месеца след представяне на цялата съответна информация, и по-специално на данните, посочени в приложение III към посочената директива.
  1. Когато дадена държава членка счита, че извършването на редовно преразглеждане или прекратяването на спирането на действието на лицензи или издаването на нови лицензи, в случаите когато лицензите са били вече отнети, е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за срока от 10 месеца, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.
  1. Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 4, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който прекратяването на спирането на действието на лицензи или издаването на нови лицензи, в случаите когато лицензите са били вече отнети, е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

  1. Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили извършването на редовно преразглеждане или прекратяването на спирането на действието на лицензи или издаването на нови лицензи, в случаите когато лицензите са били вече отнети, практически неосъществимо по време на периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в друга държава членка.

Практика по чл. 12

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.