Чл. 21а
ПРАВИЛНИК ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИТЕ, ЗАВЕРКИТЕ И ПРЕВОДИТЕ НА ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ КНИЖА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 96 ОТ 1982 Г., В СИЛА ОТ 01.01.1983 Г.)
За чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. При удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документа почл. 18, ал. 2.
За български документ, преведен на чужд език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в чужбина, подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се заверява от Министерството на външните работи, ако такава заверка се изисква или приема от държавата, в която ще се използва.
Практика по чл. 21а
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.