Чл. 4

Чл. 4.(1) На компенсиране със средства от държавния бюджет подлежат направените от родителите почл. 3разходи, пряко свързани с отглеждане и обучение на децата им, ако са допустими. (2) Допустими разходи, които подлежат на компенсиране, са:

1. разходи за заплащане на такси за обучение по договори за обучение, сключени с частна детска градина или частно училище при условието начл. 3, ал. 1, т. 5;
2. разходи за заплащане на такса по договори за отглеждане и обучение, сключени с лица, регистрирани като търговци, или с юридически лица с нестопанска цел, предоставящи организирани услуги за деца;
3. разходи за заплащане на възнаграждения по договори за обучение, сключени с физически лица;
4. разходи за отглеждане на детето в размер 20 на сто от разходите по т. 3.

(3) Разходите по ал. 2, т. 2 и 3 са допустими само ако предметът на договора е за осъществяване на обучение за постигане на очакваните резултати поне в четири образователни направления, определени в държавния образователен стандарт за предучилищното образование за съответната възрастова група. (4) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2021 г., в сила от учебната 2021 - 2022 г.) Разходите по ал. 2, т. 3 са допустими, ако физическото лице, страна по договора за обучение, отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител в детска градина/учител в подготвителна група в училище, определени в т. 1 отприложение № 1 към чл. 10 от Наредба № 15 на министъра на образованието и науката от 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти(обн., ДВ, бр. 61 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2020 г.) или е действащ студент последна година от обучението си за придобиване на висше образование по специалност "Предучилищна педагогика", "Предучилищна педагогика и чужд език" или "Предучилищна и начална училищна педагогика" от професионално направление "Педагогика" от област на висшето образование "Педагогически науки" съгласноКласификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2002 г.; Решение № 10827 на Върховния административен съд от 27 ноември 2003 г. - бр. 106 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 32 и 94 от 2005 г.). (5) Разходите по ал. 2, т. 4 не са допустими за компенсиране, ако не са признати за допустими разходите по ал. 2, т. 3. (6) За едно дете може да бъдат изплащани средства за компенсиране на извършените разходи за обучение и отглеждане само по ал. 2, т. 1 или ал. 2, т. 2, или само по ал. 2, т. 3 и 4. (7) Родителите имат право на компенсиране на разходите по ал. 1 за всяко свое дете поотделно, пропорционално на частта от възнаграждението, което са заплатили за него въз основа на договор по ал. 2. (8) Правото на компенсиране със средства от държавния бюджет за едни и същи разходи за определен период за едно дете не може да се упражнява и от двамата родители поотделно.