Чл. 3

Член 3

1. По искане на вносителя може да се определи допълнително мито на базата на вносна CIF цена на въпросната пратка, ако тази цена е по-висока от приложимата представителна цена, посочена в член 2, параграф 1.

Прилагането на вносни цени CIF на въпросната пратка за определяне на допълнително мито подлежи на представяне на поне едно от следните доказателства от заинтересованата страна на компетентните органи на държавата-членка вносител: — договора за покупко-продажба или друг еквивалентен документ, — договор за застраховка, — фактурата, — сертификата за произход (когато е приложимо), — договор за превоз, — и, в случай на превоз по море, товарителницата.

1. В случая, посочен в параграф 1, вносителят трябва да внесе обезпечението, посочено в член 248, параграф 1 от Регламент (EИО) № 2454/93 на Комисията (8), равно на размера на допълнителното мито, което би платил, ако изчислението на допълнително мито е направено на база представителната цена, приложима за въпросния продукт.

Вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, в рамките на срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за освобождаване за свободно обращение, за да докаже, че пратката е била пласирана според условия, потвърждаващи съответствието с цените, посочени в параграф 1. Неспазването на някой от тези срокове води до загуба на депозираното обезпечение. Въпреки това, периодът от четири месеца може да бъде удължен от компетентните органи най-много с три месеца по искане на вносителя, което трябва да бъде надлежно обосновано. Внесеното обезпечение се освобождава, доколкото е осигурено доказателство за условията по пласирането по удовлетворителен за митническите органи начин. В противен случай обезпечението се задържа при плащането на допълнителните мита. Ако при проверка компетентните органи установят, че изискванията на настоящия член не са били спазени, те възстановяват митото, дължимо в съответствие с член 220 от Регламент (EИО) № 2913/92. Размерът на митото, което подлежи на възстановяване или остава за възстановяване, включва лихва от датата на освобождаване на стоките за свободно обращение до датата на възстановяване. Прилаганият размер на лихвата е този, който е в сила за действия по възстановяване съгласно националното законодателство.

1. При отсъствие на искането, посочено в параграф 1, вносната цена на въпросната пратка, която се взема предвид при налагане на допълнително мито, е представителната цена, посочена в член 2, параграф 1.