Чл. 33
Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2009, (ЕС) 2019/942 и (ЕС) 2019/943 и на директиви 2009/73/ЕО и (ЕС) 2019/944 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 347/2013
Член 33 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 30 май 2022 година.
За Европейския парламент
Председател
R. METSOLA
За Съвета
Председател
B. LE MAIRE
(1) ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 51.
(2) ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 105.
(3) Позиция на Европейския парламент 5 април 2022 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 16 май 2022 г.
(4) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).
(5) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.
(6) Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).
(7) Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129).
(8) ОВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 68.
(9) Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94).
(10) Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).
(11) Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75).
(12) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(13) Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).
(14) Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 36).
(15) Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 54).
(16) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).
(17) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(18) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
(19) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).
(20) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).
(21) ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.
(22) ОВ C 104, 24.4.1992 г., стр. 7.
(23) Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135).
(24) Регламент (ЕС) 2021/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 (ОВ L 249, 14.7.2021 г., стр. 38).
(25) Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1294 на Комисията от 15 септември 2020 г. относно механизма за финансиране на възобновяемата енергия в Съюза (ОВ L 303, 17.9.2020 г., стр. 1).
(26) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).
(27) Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 22).
(28) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(29) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(30) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
(31) Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно Европейската агенция за околната среда и Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (ОВ L 126, 21.5.2009 г., стр. 13).
(32) Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15).
(33) Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129).
(34) Делегиран регламент (ЕС) 2022/564 на Комисията от 19 ноември 2021 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес (ОВ L 109, 8.4.2022 г., стр. 14).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ И ОБЛАСТИ НА ЕНЕРГИЙНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
(посочени в член 1, параграф 1)
Настоящият регламент се прилага за следните приоритетни коридори и области на трансевропейската енергийна инфраструктура:
- ПРИОРИТЕТНИ ЕЛЕКТРОПРЕНОСНИ КОРИДОРИ
1) Обхванати държави членки: Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия и Португалия. 2) Обхванати държави членки: България, Чехия, Германия, Хърватия, Гърция, Кипър, Италия, Унгария, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия. 3) Обхванати държави членки: Дания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Финландия и Швеция.
- ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ ЗА МРЕЖИ, РАЗПОЛОЖЕНИ В МОРЕТО
4) Обхванати държави членки: Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия и Швеция. 5) Обхванати държави членки: Дания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Финландия и Швеция. 6) Обхванати държави членки: Гърция, Испания, Франция, Италия, Малта и Португалия. 7) Обхванати държави членки: България, Хърватия, Гърция, Италия, Кипър, Румъния и Словения. 8) Обхванати държави членки: Ирландия, Испания, Франция и Португалия.
- ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ ЗА ПРЕНОС НА ВОДОРОД И ЕЛЕКТРОЛИЗЬОРИ
9) Електролизьори: подпомагане на внедряването на съоръжения за преобразуване на електроенергия в газ, чиято цел е да се създадат предпоставки за намаляване на емисиите на парникови газове и да се допринесе за сигурната, ефикасна и надеждна работа на системите и за интегрирането на интелигентни енергийни системи, и освен това, що се отнася до островите и островните системи, подпомагане на иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оказване на значителен принос за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза. Обхванати държави членки: Белгия, Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия и Португалия. 10) Електролизьори: подпомагане на внедряването на съоръжения за преобразуване на електроенергия в газ, чиято цел е да се създадат предпоставки за намаляване на емисиите на парникови газове и да се допринесе за сигурната, ефикасна и надеждна работа на системите и за интегрирането на интелигентни енергийни системи, и освен това, що се отнася до островите и островните системи, подпомагане на иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оказване на значителен принос за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза. Обхванати държави членки: България, Чехия, Германия, Гърция, Хърватия, Италия, Кипър, Унгария, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия. 11) Електролизьори: подпомагане на внедряването на съоръжения за преобразуване на електроенергия в газ, чиято цел е да се създадат предпоставки за намаляване на емисиите на парникови газове и да се допринесе за сигурната, ефикасна и надеждна работа на системите и за интегрирането на интелигентни енергийни системи, и освен това, що се отнася до островите и островните системи, подпомагане на иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оказване на значителен принос за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза. Обхванати държави членки: Дания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Финландия и Швеция.
- ПРИОРИТЕТНИ ТЕМАТИЧНИ ОБЛАСТИ
12) Обхванати държави членки: всички. 13) Обхванати държави членки: всички. 14) Обхванати държави членки: всички.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
КАТЕГОРИИ ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА
Категориите енергийна инфраструктура, които следва да се развиват с цел осъществяване на приоритетите за енергийната инфраструктура, изброени в приложение I, са следните: 1) по отношение на електроенергията: а) въздушни електропроводи за високо и свръхвисоко напрежение, които пресичат граница или са разположени на територията на държава членка, в т.ч. в изключителната икономическа зона, ако са проектирани за напрежение 220 kV или по-високо, и подземни и подводни кабелни електропроводи, ако са проектирани за напрежение 150 kV или по-високо. За държавите членки и малките изолирани системи, чиято преносна система като цяло e с по-ниско напрежение, тези прагове на напрежението са равни на най-високото напрежение в съответните им електроенергийни системи; б) всяко оборудване или инсталация, попадащи в категорията енергийна инфраструктура по буква а) и позволяващи пренос на електроенергия от възобновяеми източници от разположени в морето обекти за производство (енергийна инфраструктура за електроенергия от възобновяеми източници в морето); в) отделни или агрегирани съоръжения за акумулиране на енергия, използвани за постоянно или временно акумулиране на енергия в наземна или подземна инфраструктура или в геоложки обекти, при условие че те са директно свързани към електропроводи за високо напрежение и електроразпределителни линии, проектирани за напрежение 110 kV или по-високо. За държавите членки и малките изолирани системи, чиято преносна система като цяло e с по-ниско напрежение, тези прагове на напрежението са равни на най-високото напрежение в съответните им електроенергийни системи; г) всякакво оборудване или инсталации, които са от основно значение за безопасната, сигурна и ефективна работа на системите, посочени в букви а), б) и в), включително системите за защита, следене и управление за всички напрежения и подстанции; д) интелигентни електроенергийни мрежи: всякакво оборудване или инсталации, цифрови системи и компоненти, интегриращи информационни и комуникационни технологии (ИКТ) посредством оперативни цифрови платформи, системи за управление и сензорни технологии на равнището на преносните мрежи и на разпределителните мрежи за средно и високо напрежение с цел изграждане на по-ефективни и интелигентни преносни и разпределителни мрежи, увеличаване на преносната способност, за да се интегрират нови форми за производство, акумулиране и потребление на енергия и да се улеснят нови бизнес модели и пазарни структури, включително инвестиции в острови и островни системи с цел намаляване на енергийната изолация, подпомагане на иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оказване на значителен принос за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза; е) всякакво оборудване или инсталации, които попадат в категорията, посочена в буква а), и имат двойна функционалност: междусистемна свързаност и система за свързване на мрежите в морето от обектите за производство на енергия от възобновяеми източници, разположени в морето, до две или повече държави членки и трети държави, участващи в проекти, включени в списъка на Съюза, включително удължаване до сушата на това оборудване до първата подстанция от преносната система на сушата, както и всякакви съседни съоръжения или инсталации, които са разположени в морето и имат основно значение за безопасната, сигурна и ефективна експлоатация, включително системи за защита, следене и управление, и необходимите подстанции, ако те също гарантират оперативна съвместимост, наред с другото, съвместимост на интерфейсите между различни технологии („мрежи за енергия от възобновяеми източници, разположени в морето“). 2) по отношение на интелигентните газопреносни мрежи: всяко от следните съоръжения или инсталации, предназначени за създаване на възможности и за улесняване на интегрирането в газопреносната мрежа на разнородни нисковъглеродни газове, и по-специално газове от възобновяеми източници, включително биометан или водород: цифрови системи и компоненти, интегриращи ИКТ, системи за управление и сензорни технологии с цел осигуряване на възможност за интерактивно и интелигентно следене, измерване, контрол на качеството и управление на производството, транспортирането, разпределението, съхраняването и потреблението на газ в газовата мрежа. Освен това тези проекти могат също да включват съоръжения, които създават възможност за реверсивно подаване на газ от разпределителното към преносното ниво, включително съответните физически модернизации, ако са необходими за функционирането на оборудването и инсталациите за интегриране на нисковъглеродните газове, и по-специално на газове от възобновяеми източници; 3) по отношение на водорода: а) тръбопроводи за транспортиране, основно под високо налягане, на водород, включително преоборудвана инфраструктура за природен газ, които предоставят достъп на множество ползватели на мрежата въз основа на прозрачни и недискриминиращи условия; б) хранилища, свързани с посочените в буква а) тръбопроводи за транспортиране на водород под високо налягане; в) съоръжения за приемане, съхранение и регазификация и понижаване на налягането на втечнен водород или на водород, вграден в други химични вещества, с цел подаването на водорода в мрежата, ако е приложимо; г) всякакво оборудване или инсталации, които са от основно значение за безопасната, сигурна и ефективна работа на водородната система или за осигуряване на възможност за реверсивно подаване на газ, включително компресорни станции; д) всяко оборудване или инсталация, позволяващи използването на водород или горива на базата на водород в транспортния сектор в рамките на основната мрежа на TEN-T, определени в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1). Всеки от активите, изброени в букви а) —г), може да е създаден чрез ново строителство или чрез преобразуване на съоръжения за природен газ в съоръжения за водород, или чрез комбинация от двете; 4) относно съоръженията за електролиза: а) електролизьори, които: i) са с мощност от поне 50 MW, осигурена от един-единствен електролизьор или от набор от електролизьори, които образуват единен, координиран проект; ii) чието производство съответства на изискването за намаление на емисиите от парникови газове през целия жизнен цикъл със 70 % спрямо емисиите на използваното за сравнение изкопаемо гориво, възлизащи на 94 g CO2eq/MJ, както е установено в член 25, параграф 2 и в приложение V на Директива (ЕС) 2018/2001. Намаленията на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл се изчисляват по методиката, посочена в член 28, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001, или като вместо нея се използва стандарт ISO 14067 или ISO 14064-1. Емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл трябва да включват непреките емисии. Количествено определеното намаление на емисиите на парникови за целия жизнен цикъл се проверява в съответствие с член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001, когато е приложимо, или от независима трета страна; и iii) имат свързана с мрежата функция, особено с оглед на цялостната гъвкавост на системата и цялостната системна ефективност на електроенергийните и водородните мрежи; б) оборудване, свързано с електролизьорите, включително тръбопроводна връзка към мрежата; 5) по отношение на въглеродния диоксид: а) специално предвидени за целта газопроводи, различни от тези на газопроводната мрежа за транспортиране от находището, използвани за транспортиране на въглероден диоксид, получен от повече от един източник, с цел постоянно геоложко съхраняване на въглероден диоксид в съответствие с Директива 2009/31/ЕО; б) фиксирани съоръжения за втечняване, буферно съхранение и конвертори на въглероден диоксид с оглед на по-нататъшното му транспортиране по тръбопроводи и в специални видове транспорт като кораби, баржи, камиони и влакове; в) без да се засяга забраната за съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации в държава членка, повърхностните съоръжения и съоръженията за инжектиране, свързани с инфраструктурата в рамките на геоложка формация, която се използва в съответствие с Директива 2009/31/ЕО за постоянно съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации, когато те не включват използването на въглероден диоксид за засилено извличане на въглеводороди и са необходими, за да се даде възможност за трансграничен пренос и съхранение на въглероден диоксид; г) всякакво оборудване или инсталации, които са от основно значение за правилната, сигурна и ефективна работа на въпросната система, включително системи за защита, следене и управление.
(1) Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ III
РЕГИОНАЛНИ СПИСЪЦИ НА ПРОЕКТИ
- ПРАВИЛА ЗА ГРУПИ
1) За другите категории енергийна инфраструктура всяка група се състои от представители на Комисията и на държавите членки и организаторите на проекти, имащи отношение към съответните приоритети, посочени в приложение I. 2) 3) 4) 5) 6) 7) 8) 9)
- ПРОЦЕС ЗА СЪСТАВЯНЕ НА РЕГИОНАЛНИ СПИСЪЦИ
1) а) оценка на техните проекти по отношение на приноса им за осъществяването на приоритетите, определени в приложение I; б) посочване на съответната категория проекти, определена в приложение II; в) анализ на изпълнението на съответните критерии, определени в член 4; г) за проекти, постигнали достатъчна степен на зрелост — изготвен конкретно за проекта анализ на разходите и ползите, основаващ се на методиките, разработени от Агенцията съгласно член 11; д) за проекти от взаимен интерес — писмата за подкрепа от правителствата на пряко засегнатите държави, с които те изразяват подкрепата си за проекта, или други необвързващи споразумения; е) всяка друга информация, имаща отношение към оценката на проекта. 2) 3) 4) 5) ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ провеждат консултации с Комисията и с Агенцията относно проектите на съответните им указания за включване на проекти в десетгодишните планове за развитие на мрежата в целия Съюз и вземат предвид препоръките, отправени от Комисията и от Агенцията, преди публикуването на окончателните указания. 6) 7) 8) 9) 10) 11) 12) 13) 14) 15) 16)
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ПРАВИЛА И ПОКАЗАТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРОЕКТИТЕ
1) а) за пренос на електроенергия, ако проектът увеличава преносната способност на мрежата или разполагаемата преносна способност за търговски потоци на границата на споменатата държава членка с една или няколко други държави членки, като по този начин се увеличава трансграничната преносна способност на мрежата на границата на споменатата държава членка с една или няколко други държави членки с най-малко 500 мегавата (MW) в сравнение със ситуацията, при която проектът не е въведен в експлоатация, или проектът намалява енергийната изолация на невзаимосвързани системи в една или повече държави членки и увеличава трансграничната преносна способност на мрежата на границата между две държави членки с най-малко 200 MW; б) за акумулиране на електроенергия, ако проектът осигурява поне 225 мегавата инсталирана мощност и има капацитет за акумулиране, който позволява нетно годишно производство на електроенергия от 250 гигаватчаса годишно; в) за интелигентни електроенергийни мрежи — ако проектът е разработен за оборудване и съоръжения за високо и средно напрежение и ако в него участват или ОПС, ОПС и ОРС, или ОРС от поне две държави членки. Проектът може да включва само ОРС, при условие че те са от поне две държави членки и че е осигурена оперативна съвместимост. Проектът трябва да отговаря на поне два от следните критерии: той включва 50 000 ползватели, производители, потребители или произвеждащи потребители на електроенергия, обхваща район с потребление от най-малко 300 гигаватчаса годишно и поне 20 % от потреблението на електроенергия, свързано с проекта, произхожда от променливи възобновяеми източници, или намалява енергийната изолация на невзаимосвързани системи в една или повече държави членки. Не е необходимо проектът да включва обща физическа граница. За проекти, свързани с малки изолирани системи съгласно определението в член 2, точка 42 от Директива (ЕС) 2019/944, включително острови, тези нива на напрежението са равни на най-високото напрежение в съответната електроенергийна система; г) за транспортиране на водород, ако проектът създава възможност за транспортиране на водород през границите на обхванатите държави членки или увеличава съществуващата пропускателна способност за трансгранично транспортиране на водород на границата между две държави членки с не по-малко от 10 % спрямо ситуацията преди въвеждането на проекта в експлоатация, и ако е обосновано в достатъчна степен, че проектът е съществена част от планирана трансгранична мрежа за водород и са представени достатъчно доказателства за съществуващи планове и сътрудничество със съседни държави и оператори на мрежи, или — за проекти, които намаляват енергийната изолация на невзаимосвързани системи в една или повече държави членки — проектът има за цел да снабдява, пряко или непряко, най-малко две държави членки; д) за съоръженията за съхранение или за приемане на водород, посочени в приложение II, точка 3, ако проектът е насочен към осъществяването, пряко или непряко, на доставки за най-малко две държави членки; е) за електролизьори — проектът осигурява инсталирана мощност от най-малко 50 MW, осигурявана от един-единствен електролизьор или от набор от електролизьори, които образуват единен, координиран проект и носи преки или косвени ползи за най-малко две държави членки, и по-специално по отношение на проекти на острови и островни системи, подкрепя иновативни и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г., и допринася значително за устойчивостта на островната енергийна система и тази на Съюза; ж) за интелигентни газопреносни мрежи, ако в проекта участват ОПС, ОПС и ОРС или ОРС от поне две държави членки. ОРС могат да участват, но само с подкрепата на ОПС от поне две държави членки, които са тясно свързани с проекта и осигуряват оперативна съвместимост; з) по отношение на преноса на електроенергия от възобновяеми източници в морето проектът е предназначен за пренос на електроенергия от разположени в морето производствени обекти с капацитет от най-малко 500 MW и дава възможност за пренос на електроенергия към наземната мрежа на конкретна държава членка, като се увеличава количеството електроенергия от възобновяеми източници, налично на вътрешния пазар. Проектът се разработва в райони, в които използването на електроенергия от възобновяеми източници в морето е слабо и където този проект ще окаже значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху целта му за неутралност по отношение на климата до 2050 г., и ще допринесе значително за устойчивостта на енергийната система и пазарната интеграция, като същевременно не възпрепятства трансграничните мощности и потоци; и) за проекти, свързани с въглероден диоксид, проектът се използва за транспортиране и когато е приложимо, съхранение на антропогенен въглероден диоксид с произход от най-малко две държави членки. 2) а) за проекти от взаимен интерес, попадащи в категорията, определена в приложение II, точка 1, букви а) и е), проектът увеличава преносната способност на мрежата или разполагаемата преносна способност за търговски потоци на границата на тази държава членка с една или повече трети държави и носи значителни ползи на равнището на Съюза, пряко или непряко (чрез междусистемна свързаност с трета държава), съгласно специфичните критерии, изброени в член 4, параграф 3. Изчислението на ползите за държавите членки се извършва и публикува от ЕМОПС за електроенергия в рамките на десетгодишен план за развитие на мрежата в целия Съюз; б) за проекти от взаимен интерес, попадащи в категорията, определена в приложение II, точка 3, ако проектът за водород увеличава пропускателната способност на границата на държава членка с една или няколко трети държави и създава значителни ползи на равнището на Съюза, пряко или непряко (чрез междусистемна свързаност с трета държава), съгласно специфичните критерии, изброени в член 4, параграф 3. Изчислението на ползите за държавите членки се извършва и публикува от ЕМОПС за газ в рамките на десетгодишен план за развитие на мрежата в целия Съюз; в) за проекти от взаимен интерес, попадащи в категорията, определена в приложение II, точка 5, ако проектът може да бъде използван за транспортиране и съхранение на антропогенни емисии на въглероден диоксид от най-малко две държави членки и трета държава. 3) а) преносът на електроенергия от възобновяеми източници към големи центрове на потребление и съхранение се измерва в съответствие с анализа, направен в последния наличен десетгодишен план за развитие на мрежата в областта на електроенергията в целия Съюз, и по-специално: i) за преноса на електроенергия, чрез оценяване на размера на мощностите за производство от възобновяеми енергийни източници (по видове технологии, в MW), които се свързват към мрежата и чиято електроенергия ще може да се пренася благодарение на проекта, в сравнение със сумарния размер на мощностите за производство от възобновяеми енергийни източници в съответните държави членки през 2030 г. съгласно националните планове в областта на енергетиката и климата, представени от държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999; ii) за съхранение на енергия, чрез сравняване на новия капацитет, осигурен с проекта, със сумарния съществуващ капацитет за същата технология на съхранение в анализирания район, както е определен в приложение V; б) пазарната интеграция, конкуренцията и гъвкавостта на системата се измерват в съответствие с анализа, направен в последния наличен десетгодишен план за развитие на мрежата в областта на електроенергията в целия Съюз, по-специално чрез: i) при трансграничните проекти, включително проектите за повторно инвестиране — чрез изчисляване на въздействието върху преносната способност на мрежата в двете посоки на пренасяне, измерено като мощност (в MW), и на техния принос за постигане на целта за междусистемна свързаност от минимум 15 %, а при проекти със значително трансгранично въздействие — на въздействието върху преносната способност на мрежата на границите между съответните държави членки, между съответните държави членки и трети държави, или в рамките на съответните държави членки, както и въздействието върху балансирането на потреблението и енергоподаването и върху работата на мрежата в съответните държави членки; ii) оценка на въздействието за анализирания район, определен в приложение V, по отношение на разходите за производство и пренос за цялата енергийна система и по отношение на изменението и сближаването на пазарните цени, предизвикано от проекта при различни сценарии на планиране, по-специално като се вземат предвид промените, предизвикани в подреждането по краткосрочни пределни разходи на централите; в) сигурността на доставките, оперативната съвместимост и надеждната работа на системата се оценяват в съответствие с анализа, направен в последния наличен десетгодишен план за развитие на мрежата в областта на електроенергията в целия Съюз, по-специално чрез оценка на въздействието на проекта върху прогнозното отпадане на товари в анализирания район, определен в приложение V, изразявайки оценката като адекватност на мощностите за производство и пренос за множество характерни периоди на натоварване, при отчитане на очакваните промени при определени от климата крайни метеорологични явления и тяхното въздействие върху устойчивостта на инфраструктурата. Където е целесъобразно, се оценява въздействието на проекта върху независимия и надежден контрол на работата на системите и услугите. 4) а) равнище на устойчивост, измерено чрез оценяване на степента, в която мрежите са способни да свързват и транспортират енергия от различни видове възобновяеми източници; б) сигурност на доставките, измерена посредством оценка на размера на загубите в разпределителните мрежи, преносните мрежи или и двете, процента на използване (т.е. средното натоварване) на компонентите на електроенергийната мрежа, разполагаемостта на мрежовите компоненти (във връзка с планови и извънпланови ремонти) и нейното въздействие върху експлоатационните показатели на мрежата и върху продължителността и честотата на прекъсванията, включително авариите, свързани с климатични фактори; в) пазарна интеграция, измерена чрез оценка на иновативното внедряване в експлоатацията на системата, намаляването на енергийната изолация и взаимосвързаността, както и степента на интегриране на други сектори и улесняване на нови бизнес модели и пазарни структури; г) сигурност на системата, гъвкавост и качество на доставките, измерени чрез оценяване на иновативния подход към гъвкавостта на системите, киберсигурността, ефективното оперативно взаимодействие между нивата на ОПС и ОРС, възможността за включване на мерки, отнасящи се до реакцията на потреблението, акумулирането и енергийната ефективност, икономически ефективното ползване на цифрови инструменти и на информационни и комуникационни технологии за целите на наблюдението и управлението, стабилността на електроенергийната система и показателите за качество на напрежението. 5) а) устойчивост, измерена въз основа на приноса на проекта за намаляване на емисиите на парникови газове в различни приложения за крайно потребление в секторите с трудно намаляване на емисиите, като промишленост и транспорт; възможности за гъвкавост и сезонно акумулиране, отнасящи се до производството на електроенергия от възобновяеми източници; или за интегрирането на водород от възобновяеми източници и нисковъглероден водород, за да се вземат предвид нуждите на пазара и да се насърчи използването на водород от възобновяеми източници; б) пазарна интеграция и оперативна съвместимост, измерени чрез изчисляване на допълнителната стойност на проекта за интеграцията на пазарните области и сближаването на цените и за общата гъвкавост на системата; в) сигурност и гъвкавост на доставките, измерени чрез изчисляване на допълнителната стойност на проекта за устойчивостта, разнообразието и гъвкавостта на доставките на водород; г) конкуренция, измерена въз основа на оценка на приноса на проекта за диверсифициране на доставките, включително за улесняване на достъпа до местни източници за доставка на водород. 6) а) равнище на устойчивост, измерено чрез оценяване на дела на газовете от възобновяеми източници и нисковъглеродните газове, интегрирани в газопреносната мрежа, свързаните с тях намаления на емисиите на парникови газове с оглед на общата декарбонизация на системата и достатъчно ефективното откриване на пропуски (неплътности); б) качество и сигурност на доставките, измерени чрез оценяване на съотношението между надеждно наличните газови доставки и върховото потребление, дела на количествата от внос, заместени от местни газове от възобновяеми източници и нисковъглеродни газове, експлоатационната стабилност на системата, продължителността и броя на прекъсванията за един клиент; в) даване на възможност за услуги за гъвкавост като реакция на потреблението и съхранение чрез улесняване на интегрирането на интелигентния енергиен сектор чрез създаването на връзки с други носители на енергия и сектори, измерено чрез оценяване на създадените възможности за икономии на разходи в свързани енергийни сектори и системи, като системи за топлоснабдяване и електроснабдяване, транспорт и промишленост. 7) а) устойчивост, измерена чрез оценяване на дела на водорода от възобновяеми източници или на нисковъглеродния водород, по-специално от възобновяеми източници, отговарящ на критериите, определени в приложение II, точка 4, буква а), подточка ii), интегриран в мрежата, или чрез оценка на степента на използване на синтетични горива с такъв произход и съответните намаления на емисиите на парникови газове; б) сигурност на доставките, измерена чрез оценяване на приноса на проекта към безопасната, стабилна и ефективна работа на системата, включително чрез оценяване на избегнатите ограничения на производството на електроенергия от възобновяеми източници;
в) услуги за осигуряване на гъвкавост, като реакция на потреблението и съхранение чрез улесняване на интегрирането на интелигентния енергиен сектор посредством създаването на връзки с други енергоносители и сектори, измерено чрез оценяване на създадените възможности за икономии на разходи в свързани енергийни сектори и системи, като мрежи за газ, водород, топлоснабдяване и електроснабдяване, в транспортния и промишления сектор. 8) а) устойчивост, измерена чрез оценка на общото очаквано намаление на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на проекта и липсата на алтернативни технологични решения, например, но не само, енергийна ефективност, електрификация, включваща възобновяеми източници, за постигане на същото равнище на намаление на емисиите на парникови газове като количеството въглероден диоксид, което трябва да бъде уловено в свързани промишлени инсталации на сравнима цена в рамките на сравним график, като се вземат предвид емисиите на парникови газове от енергията, необходима за улавяне, транспортиране и съхранение на въглеродния диоксид, според случая, като се вземе предвид инфраструктурата, включително, когато е приложимо, други потенциални бъдещи употреби; б) устойчивост и сигурност, измерени чрез оценка на сигурността на инфраструктурата; в) смекчаването на тежестта и риска за околната среда чрез трайното неутрализиране на въглеродния диоксид.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ ЗА ЦЯЛАТА ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА
Методиките за анализ на разходите и ползите, разработени от ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ, следва да бъдат последователни, като същевременно се отчитат секторните особености. Методиките за хармонизиран и прозрачен анализ на разходите и ползите за цялата енергийна система за проектите, включени в списъка на Съюза, са еднакви за всички категории инфраструктура, освен ако не са обосновани специфични различия. Те са насочени към разходите в по-широк смисъл, включително външните фактори, с оглед на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и на целта му за неутралност по отношение на климата до 2050 г., и спазват следните принципи: 1) Анализираният район за отделния проект обхваща всички държави членки и трети държави, на чиято територия е разположен проектът, всички техни съседни държави членки и всички останали държави членки, в които проектът има значително въздействие. За тази цел ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ си сътрудничат с всички имащи отношение оператори на системи в съответните трети държави. При проекти, попадащи в категорията енергийна инфраструктура, определена в точка 3 от приложение II, ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ си сътрудничат с организатора на проекта, включително когато той не е оператор на системи. 2) Всеки анализ на разходите и ползите включва анализи на чувствителността по отношение на набора от входни данни, включително разходите за производство и парникови газове, както и очакваното развитие на търсенето и предлагането, включително по отношение на възобновяеми енергийните източници, и включително гъвкавостта на двете и наличието на съхранение, датата за въвеждане в експлоатация на различни проекти в рамките на една и съща зона за анализ, въздействието върху климата и други съответни параметри; 3) В тях се уточнява анализът, който трябва да бъде извършен въз основа на съответния многосекторен набор от данни, като се определя въздействието със и без всеки един проект, и се включват съответните взаимозависимости с други проекти; 4) В тях се дават указания за разработването и използването на енергийните мрежи и моделирането на пазара, необходимо за анализа на разходите и ползите. Моделирането позволява цялостна оценка на икономическите ползи, включително върху пазарната интеграция, сигурността на доставките и конкуренцията, както и елиминирането на енергийната изолация, на социалните, екологичните и климатичните въздействия, в това число междусекторните въздействия. Методиката е напълно прозрачна и включва подробности относно причините, параметрите и начините на изчисляване на всяка една от ползите и всеки един от разходите; 5) В тях са включени обяснения за това как е приложен принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място по време на всички етапи от десетгодишните планове за развитие на мрежата в целия Съюз; 6) В тях се разяснява, че разработването и внедряването на енергия от възобновяеми източници няма да бъде възпрепятствано от проекта; 7) Те гарантират определянето на държавите членки, за които проектът има положителен нетен резултат, бенефициерите, държавите членки, за които проектът има отрицателни нетни резултати, и платците — които може да бъдат държави членки, различни от тези, на чиято територия е изградена инфраструктурата; 8) В тях се вземат предвид най-малко капиталовите разходи, оперативните разходи и разходите за поддръжка, както и разходите за съответната система през техническия жизнен цикъл на проекта като цяло, например разходите за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците, включително външните разходи. В методиките се дават указания относно дисконтовите проценти, техническия жизнен цикъл и остатъчната стойност, които да се използват за изчисляване на разходите и ползите. Освен това те включват задължителна методика за изчисляване на съотношението ползи/разходи и нетната настояща стойност, както и диференциация на ползите в съответствие е равнището на надеждност на методите за тяхната оценка. Вземат се предвид също така методите за изчисляване на въздействието на проектите върху климата и околната среда, както и приносът към енергийните цели на Съюза, като например навлизането на възобновяеми енергийни източници, енергийната ефективност и целите за междусистемна свързаност; 9) Те гарантират, че мерките за адаптиране към изменението на климата, предприети за всеки проект, подлежат на оценка и отразяват разходите за емисиите на парникови газове и че оценката е надеждна и съгласувана с други политики на Съюза, за да се позволи сравнение с други решения, които не изискват нови инфраструктури.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
УКАЗАНИЯ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ И ОБЩЕСТВЕНО УЧАСТИЕ
1) а) изброяване на нормативните актове, на които се основават решенията и становищата за различните типове съответни проекти от общ интерес, включително правото в областта на околната среда; б) списък на съответните решения и становища, които трябва да бъдат получени; в) имената и координатите на компетентния орган, на други съответни органи и на основните заинтересовани страни; г) алгоритъма на работа, включващ кратко описание на всеки етап от процеса, в т.ч. ориентировъчен график и кратък преглед на процеса на вземане на решение за различните типове съответни проекти от общ интерес; д) информация за обхвата, структурата и степента на подробност на документите, които се представят със заявлението за решения, включително контролен списък; е) етапите и средствата за участието на широката общественост в процеса; ж) начините, по които компетентният орган, други съответни органи и организаторът на проекта следва да докажат, че становищата, изразени в обществената консултация, са взети предвид, например като посочат измененията, направени в местоположението и структурата на проекта, или като посочат причините, поради които съответните становища не са взети предвид; з) доколкото е възможно, преводи на съдържанието на наръчника на всички езици на съседните държави членки, изготвени съгласувано със съответните съседни държави членки. 2) а) необходимите решения и становища; б) органите, заинтересованите лица и обществеността, които е вероятно да имат отношение към проекта; в) отделните етапи на процедурата и тяхното времетраене; г) основните възлови резултати, които трябва да бъдат постигнати с оглед на приемането на цялостно решение, и съответните срокове; д) планираните от органите ресурси и възможните потребности от допълнителни ресурси. 3) а) заинтересованите лица, имащи отношение към даден проект от общ интерес, включително съответните национални, регионални и местни органи, собствениците на терена и гражданите, живеещи в околностите на проекта, широката общественост и нейните сдружения, организации и групи, се информират подробно и с тях се правят допитвания на ранен етап, по приобщаващ начин, когато изразените от обществеността интереси все още могат да бъдат взети предвид, и по открит и прозрачен начин. Когато е необходимо, компетентният орган подкрепя активно дейностите, предприети от организатора на проекта; б) компетентните органи гарантират, че процедурите за обществени консултации във връзка с проекти от общ интерес се групират, когато това е възможно, включително обществените консултации, изисквани съгласно националното законодателство. Всяка обществена консултация обхваща всички тематични въпроси, свързани с конкретния етап на процедурата, като даден тематичен въпрос, свързан с конкретния етап от процедурата, не трябва да бъде разглеждан при повече от една обществена консултация; една обществена консултация обаче може да се проведе на повече от едно географско място. Тематичните въпроси, повдигани при обществената консултация, се посочват ясно в уведомлението за тази консултация; в) становища и възражения са допустими само от началото на обществената консултация до изтичането на крайния срок; г) организаторите на проекти гарантират, че консултациите се провеждат през период, който позволява открито и приобщаващо обществено участие. 4) а) запитаните заинтересовани лица; б) предвидените мерки, включително предложените места и дати на специалните срещи; в) план-графика; г) човешките ресурси, предвидени за различните задачи. 5) а) да публикуват в електронен и, когато е целесъобразно, в печатен формат информационна брошура от не повече от 15 страници, в която се прави ясен и сбит преглед на описанието, целта и предварителния график на етапите от разработването на проекта, на националния план за развитие на мрежата, на разгледаните алтернативни трасета, на видовете и характеристиките на възможното въздействие, включително когато то има презграничен или трансграничен характер, и възможните мерки за неговото смекчаване, като тази информационна брошура трябва да бъде публикувана преди началото на консултацията и в нея трябва да се посочват адресите на уебсайта на проекта от общ интерес, посочен в член 9, параграф 7, на платформата за прозрачност, посочена в член 23, и наръчника за процедурите, посочен в точка 1 от настоящото приложение; б) да публикуват информацията за консултацията на уебсайта на проекта от общ интерес, посочен в член 9, параграф 7, на информационните табла в помещенията на местните администрации и в най-малко едно или, ако е приложимо, две местни средства за масово осведомяване; в) да поканят писмено или по електронен път съответните заинтересовани лица, сдружения, организации и групи на специални срещи, на които се обсъждат въпроси, будещи загриженост. 6) а) датата на последното актуализиране на уебсайта на проекта; б) преводи на неговото съдържание на всички езици на държавите членки, които имат отношение към проекта или върху които проектът оказва значително трансгранично въздействие в съответствие с точка 1 от приложение IV; в) информационната брошура, посочена в точка 5, актуализирана с най-новите данни относно проекта; г) редовно актуализирано нетехническо обобщение, отразяващо текущото състояние на проекта, включително географска информация, с ясно посочване, в случай на актуализации, на измененията спрямо предишните версии; д) планът за изпълнение съгласно член 5, параграф 1, актуализиран с най-новите данни за проекта; е) финансовите средства, предвидени и предоставени от Съюза за проекта; ж) планирането на проекта и допитването до обществеността с ясно посочване на датите и местата за допитванията до обществеността и изслушванията, както и предвидените тематични въпроси, свързани с тези изслушвания; з) координати за контакт, на които може да бъде получена допълнителна информация или документи; и) координати за контакт за предаване на становища и възражения по време на обществените консултации.
Практика по чл. 33
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.