Чл. 13

Член 13 Гаранции

1. При условие че предварително са констатирани субсидиране и вреда, Комисията, в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 25, параграф 2, може да приема предложения за удовлетворителни доброволни гаранции, при които:

a) държавата на произход и/или износ се съгласява да премахне или ограничи субсидията или да вземе други мерки срещу последиците от нея; или б) всеки износител се задължава да преразгледа цените си или да прекрати износа за съответния район, доколкото такъв износ се ползва от подлежащи на изравняване субсидии, така че Комисията да се увери в достатъчна степен, че причиняващият вреда ефект на субсидиите е отстранен. В такива случаи и доколкото действат подобни гаранции, временните мита, наложени от Комисията в съответствие с член 12, параграф 3, и окончателните мита, наложени в съответствие с член 15, параграф 1, не се прилагат за вноса на съответния продукт, произведен от дружествата, посочени в решението на Комисията за приемането на гаранциите, съгласно последващите му изменения. Увеличението на цените по такива гаранции не е по-високо от необходимото да се компенсира размерът на подлежащите на изравняване субсидии и следва да е по-малко от размера на подлежащите на изравняване субсидии, ако такова увеличение би било подходящо за отстраняване на вредата за промишлеността на Съюза.

1. Комисията може да предложи гаранции, но никоя държава или износител не са задължени да приемат такива гаранции. Фактът, че държавите или износителите не предлагат такива гаранции или не приемат поканата да направят това по никакъв начин не предопределя разглеждането на случая.

Въпреки това може да бъде констатирано, че опасността от причиняването на вреда е по-вероятна, ако субсидираният внос продължи. Гаранциите се изискват или приемат от държавите или износителите само когато е налице предварителна констатация за субсидиране и вреда, причинена от това субсидиране. Освен при извънредни обстоятелства, гаранциите не могат да бъдат предлагани след края на срока, в който могат да бъдат направени бележките съгласно член 30, параграф 5.

1. Предложените гаранции може и да не се приемат, ако тяхното приемане се счита за неосъществимо, например когато броят на действителните или потенциалните износители е твърде голям или по други причини, включително свързани с общата политика. На засегнатия износител и/или държавата на произход и/или износ могат да бъдат предоставени мотивите, с които се предлага да се отхвърли предложението за гаранция, както и може да се предостави възможност за коментари по тях. Мотивите за отхвърлянето се излагат в окончателното решение.

1. От страните, които предлагат гаранция, се изисква да представят версия на посочената гаранция, която не е поверителна, така че тя да може да бъде предоставена на заинтересованите страни по разследването.

1. Ако гаранциите бъдат приети, разследването се прекратява. Комисията прекратява разследването в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25, параграф 3.

1. Ако гаранциите бъдат приети, разследването на субсидирането и вредата обикновено приключва. В този случай, ако не се установи наличие на субсидиране или вреда, гаранцията автоматично се погасява, с изключение на случаите, в които тази констатация се дължи в голямата си част на съществуването на гаранция. В тези случаи може да бъде изисквано запазването на гаранцията за разумен срок.

В случай че се установи наличие на субсидиране или вреда, гаранцията се запазва в съответствие с условията ѝ и разпоредбите на настоящия регламент.

1. Комисията изисква от всяка държава или износител, чиито гаранции са приети, да предоставя периодично информация относно изпълнението на тези гаранции, както и да разрешава проверка на съответните данни. Неспазването на тези изисквания съставлява неизпълнение на гаранцията.

1. Когато гаранциите са приети от определени износители в хода на разследването, те се считат за целите на членове 18, 19, 20 и 22 за пораждащи действие от датата, на която е приключило разследването за държавата на произход и/или износ.

1. В случай на неизпълнение на гаранцията или нейното оттегляне от която и да е страна по нея, или в случай на оттегляне на приемането на гаранцията от страна на Комисията, приемането на гаранцията се оттегля от Комисията, според случая, и временното мито, наложено от Комисията в съответствие с член 12, или окончателното мито, наложено в съответствие с член 15, параграф 1, се прилага, при условие че на засегнатия износител или на държавата на произход и/или износ, освен когато те са оттеглили гаранцията, е предоставена възможност за изразяване на становище. Комисията предоставя информация на държавите членки, когато реши да оттегли гаранция.

Всяка заинтересована страна или държава членка може да подаде информация, посочваща prima facie доказателство за неизпълнение на гаранцията. Последващата оценка дали е налице неизпълнение на гаранция се извършва по правило в срок от шест месеца, но не по-късно от девет месеца след представянето на надлежно обоснованото искане. Комисията може да поиска съдействие от компетентните органи в държавите членки при контрола на гаранциите.

1. Може да бъде наложено временно мито в съответствие с член 12 въз основа на най-добрата налична информация, когато има основание да се счита, че дадена гаранция не се изпълнява или в случай на неизпълнение или оттегляне на гаранцията, когато разследването, довело до гаранцията, не е приключило.