Чл. 3

Член 3 Определение за субсидия Счита се, че съществува субсидия, ако: 1. а) е налице финансово участие от страна на правителството в държавата на произход или износ, т.е. когато: i) правителствената практика включва директно прехвърляне на средства (например безвъзмездни помощи, заеми, вливане на капитал), потенциални директни прехвърляния на средства или пасиви (например гаранции по заеми); ii) правителството се е отказало или не е събрало приходи, които обичайно са дължими (например фискални стимули като данъчни кредити). Във връзка с това освобождаването на изнасяния продукт от мита или данъци, с които се облага сходният продукт, когато е предназначен за местно потребление, или опрощаването на тези мита или данъци до стойност, която не превишава фактически начислената стойност, не се счита за субсидия, ако освобождаването е предоставено в съответствие с разпоредбите на приложения I, II и III; iii) правителството предоставя стоки или услуги, които не са част от общата инфраструктура, или купува стоки; iv) правителството: — извършва плащания към финансиращ механизъм, или — упълномощава или възлага на частен орган да изпълнява една или повече от функциите, изброени в подточки i), ii) и iii), които обикновено се упражняват от правителството, като практиката в действителност не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата; или б) е налице каквато и да е форма на подпомагане на доходите или ценова подкрепа по смисъла на член XVI от ГАТТ от 1994 г.; и 2. по този начин е реализирана полза.