Чл. 8

Член 8 Определяне на вредата

1. Определянето на вредата се основава на преки доказателства и включва обективна оценка на:

а) обема на субсидирания внос и влиянието на субсидирания внос върху цените на пазара на Съюза за сходни продукти; и б) последиците от този внос за промишлеността на Съюза.

1. По отношение на обема на субсидирания внос се взема предвид обстоятелството, дали е налице значително увеличение на субсидирания внос в абсолютно или относително изражение спрямо производството или потреблението в Съюза. По отношение на влиянието на субсидирания внос върху цените се взема предвид обстоятелството дали е налице значително подбиване на цената посредством субсидирания внос в сравнение с цената на сходен продукт на промишлеността на Съюза, или дали този внос оказва по друг начин значителен натиск върху цените или възпрепятства значителното увеличаване на цените, което би настъпило при други обстоятелства. Нито един или повече от тези фактори не са задължително от решаващо значение при вземането на решение.

1. Когато вносът на продукт от повече от една държава е едновременно предмет на разследвания за изравнителни мита, влиянието на този внос се оценява кумулативно само ако се установи, че:

а) размерът на подлежащите на изравняване субсидии, определен по отношение на вноса от всяка държава, е по-висок от размера de minimis, определен в член 14, параграф 5, и обемът на вноса от всяка държава не е незначителен; и б) кумулативната оценка на влиянието на вноса е уместна в светлината на условията за конкуренция между вносните продукти и условията за конкуренция между вносните продукти и сходния продукт от Съюза.

1. Изследването на влиянието на субсидирания внос върху засегнатата промишленост на Съюза включва оценка на всички икономически фактори и показатели от значение, които имат отношение към състоянието на промишлеността, включително факта, че промишлеността все още е в процес на възстановяване от влиянието на предишно субсидиране или дъмпинг; големината на размера на подлежащите на изравняване субсидии; действителния и потенциалния спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите и натоварването на мощностите; факторите, които засягат цените в Съюза; действителното и потенциалното отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции, както и — по отношение на селското стопанство — дали е налице увеличаване на тежестта за програмите за държавна подкрепа. Този списък не е изчерпателен, като нито един или повече от тези фактори не са задължително от решаващо значение при вземането на решение.

1. Въз основа на всички относими доказателства, представени във връзка с параграф 1, трябва да се докаже, че субсидираният внос причинява вреда. По-специално трябва да се установи, че обемът и/или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 2, са оказали въздействие върху промишлеността на Съюза, както е предвидено в параграф 4, както и че това въздействие съществува до степен, която позволява определянето му като съществено.

1. Известни фактори, различни от субсидирания внос, които по същото време причиняват вреда на промишлеността на Съюза, също се оценяват, за да се гарантира, че причинената от тези други фактори вреда не се дължи на субсидирания внос съгласно параграф 5. Факторите, които могат да бъдат взети предвид в тази връзка, включват обема и цените на вноса, който не е субсидиран; свиването на търсенето или промените в схемата на потреблението; ограничителните търговски практики и конкуренцията между трета държава и производители в Съюза; развитието на технологиите, резултатите на износа и производителността на промишлеността на Съюза.

1. Влиянието на субсидирания внос се оценява по отношение на производството на сходен продукт от промишлеността на Съюза, когато наличните данни правят възможно отделното идентифициране на това производство на основата на критерии, като производствен процес, продажби и печалби на производителите. Ако това отделно идентифициране на производството не е възможно, влиянието на субсидирания внос се оценява чрез изследване на производството на най-близката група или гама продукти, включваща сходния продукт, за която може да се осигури необходимата информация.

1. Констатирането на опасност от съществена вреда се основава на факти, а не само на твърдения, предположения или слаба вероятност. Промяната в обстоятелствата, която би довела до ситуация, при която субсидията би причинила вреда, трябва да е била ясно предвидима и трябва да е неизбежна.

При констатирането на опасност от съществена вреда следва да бъдат взети предвид фактори, като: а) характера на въпросната субсидия или въпросните субсидии и влиянието върху търговията, което може да произтече от тях; б) значителния темп на нарастване на субсидирания внос на пазара на Съюза, който показва вероятност за съществено увеличаване на вноса; в) дали има достатъчен свободен капацитет от страна на износителя или неизбежното значително увеличаване на този капацитет, което показва вероятност за съществено увеличаване на субсидирания износ за Съюза, като се отчита наличието на други експортни пазари, които могат да поемат всеки допълнителен износ; г) осъществяването на вноса по цени, които биха оказали значителен натиск върху цените или биха възпрепятствали увеличаването на цените, което иначе би настъпило, както и вероятно биха увеличили търсенето на допълнителен внос; д) наличностите от продукта, който е предмет на разследване. Нито един от гореизброените фактори не може да има сам по себе си решаващо значение при вземането на решение, но всички те, взети заедно са такива, че водят до заключението, че по-нататъшният субсидиран износ е неизбежен, както и че, освен ако не се предприеме защитно действие, ще настъпи съществена вреда.