Чл. 7

Основните показатели за обявяване на минералните води са дълбокият подземен произход, устойчивият физико-химичен състав и свойства, които не се влияят от сезонните и многогодишните климатични и други колебания и промени в природната среда, общата минерализация, йонният състав, температурата, редокспотенциалът и съдържанието на биологичноактивните съставки. Биологичноактивните съставки се вземат под внимание, ако тяхната концентрация е по-висока от следните минимални стойности в мг/л: флуорид - 2,00; бромид - 10,00; йодид - 5,00; железни йони (двувалентни и тривалентни) - 10,00; метасилициева киселина - 50,00; метаарсениста киселина - 1,00; окисляеми от йод серни съединения, изчислени като сероводород - 10,00; въгледвуокис - над 300,00 за питейно прилагане и над 400,00 за външно прилагане; радон - 185 бекерела/л.

В минералните води, които се използуват за питейно лечение или се бутилират за лечебно-профилактични нужди, не се допускат нитрати и амоний, освен когато произходът на амония е свързан с минералните води; допускат се следните концентрации на токсични вещества и микроелементи в мг/л: нитрати - 50,00; хром (шествалентен) - 0,5; ванадий - 0,4; арсен - 0,7; олово - 0,02; селен - 0,05; радий - 5.10-7; уран - 0,5; флуорид - 8,00.

В минералните води, използувани за профилактика на зъбен кариес, се допуска съдържание на флуорид до 26 мг/л.

Минералните води от водоизточници, използвани за питейни, лечебни, профилактични, хигиенни и спортно-рекреативни цели отговарят на микробиологичните норми и изисквания, посочени вприложение № 5.

Не се допуска наличие на патогенни микроорганизми в минералните води по ал. 5. Патогенните микроорганизми се изследват само по епидемиологични и други специални показания, определени от Министерството наздравеопазването.