Чл. 13

Член 13 Информация, до която се осигурява достъп или която се предоставя на субекта на данните

1. Държавите членки предвиждат администраторът да предоставя на субектите на данни най-малко следната информация:

а) данни за идентифициране и координатите за връзка на администратора; б) координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните, когато е приложимо; в) целите на обработването, за които са предназначени личните данни; г) правото да бъде подадена жалба до надзорен орган и да бъдат предоставени неговите координати за връзка; д) съществуването на право да се изиска от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни и ограничаване на обработването на лични данни, свързано със субекта на данните.

1. Освен информацията, посочена в параграф 1, държавите членки предвиждат със закон администраторът да предоставя на субекта на данните, в конкретни случаи и с цел да му се даде възможност да упражни правата си, следната допълнителна информация:

а) правното основание на обработването; б) срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, — критериите, използвани за определяне на този срок; в) когато е приложимо, категориите получатели на личните данни, включително в трети държави или международни организации; г) когато е необходимо, допълнителна информация, по-специално когато личните данни са събрани без знанието на субекта на данните.

1. Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на информация на субекта на данните съгласно параграф 2, до такава степен и за толкова време, за колкото тази мярка е необходима и пропорционална в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание основните права и легитимните интереси на засегнатото физическо лице, за да:

а) се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури; б) не се допусне неблагоприятно влияние върху предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания; в) се защити обществената сигурност; г) се защити националната сигурност; д) се защитят правата и свободите на други лица.

1. Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, за да определят категориите обработване, които могат изцяло или частично да попадат в обхвата на всяка една от буквите на параграф 3.