Чл. 39

Член 39 Предаване на лични данни на получатели, установени в трети държави

1. Чрез дерогация от член 35, параграф 1, буква б) и без да се засяга никое международно споразумение, посочено в параграф 2 от настоящия член, правото на Съюза или на държава членка може да предвиди възможността компетентните органи, посочени в член 3, точка 7, буква а), в отделни и специфични случаи да предават лични данни пряко на получателите, установени в трети държави, само ако са спазени останалите разпоредби на настоящата директива и е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) предаването е строго необходимо за изпълнението на задача на предаващия компетентен орган, както е предвидено в правото на Съюза или на държава членка за целите, посочени в член 1, параграф 1; б) предаващият компетентен орган реши, че никои основни права и свободи на въпросния субект на данни не надделяват над обществения интерес, който налага предаването в конкретния случай; в) предаващият компетентен орган счита, че предаването на орган, който е компетентен в третата държава по отношение на целите, посочени в член 1, параграф 1, е неефективно или неподходящо, по-специално тъй като предаването не може да се осъществи навреме; г) органът на третата държава, който е компетентен за целите, посочени в член 1, параграф 1, е уведомен без излишно забавяне, освен ако това е неефективно или неподходящо; д) предаващият компетентен орган уведомява получателя за конкретната цел или цели, единствено за които последният обработва личните данни, при условие че такова обработване е необходимо.

1. Международното споразумение, посочено в параграф 1, е всяко двустранно или многостранно международно споразумение, което е в сила между държави членки и трети държави в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество.
2. Предаващият компетентен орган уведомява надзорния орган за предаванията по настоящия член.
3. Когато предаването се основава на параграф 1, това предаване се документира.