Чл. 17

Чл. 17.(1) Когато изпълнението на задължението е обвързано с определен срок за представяне на доказателства, съгласночл. 14, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1239на Комисията от 18 май 2016 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на системата за лицензии за внос и износ (ОВ, L 206, 30.07.2016 г.) то трябва да се представи на издаващия лицензията орган, както следва:

1. в МЗХ в рамките на 60 календарни дни след изтичане на срока на валидност на лицензията за внос;
2. в ДФЗ - РА, в рамките на 180 календарни дни след изтичане на срока на валидност на лицензията за износ.

(2) Посоченият срок в ал. 1, т. 1 може да бъде удължен най-много до 181 календарни дни по искане на титуляря и след представяне на доказателства от него за наличие на непреодолима сила. (3) Когато задължението е за предоставяне на използвана или изтекла лицензия за внос или износ или за предоставяне на доказателство, че продуктите са напуснали територията на Европейския съюз, обезпечението за изпълнение подлежи на задържане в размер 15 %, когато това доказателство е представено след определения срок, посочен в ал. 1, но не по-късно от 730 календарни дни след датата на изтичане на срока на валидност на лицензията. След тези 730 календарни дни се задържа пълният размер на обезпечението за изпълнение на задължението по лицензията. (4) За лицензии, издадени за внос в рамките на тарифна квота за внос на земеделски продукти, при представяне на доказателства за осъществен внос след 60-дневния срок съгласно разпоредбите наДелегиран регламент (ЕС) 2020/760на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за управление на обвързаните с лицензии тарифни квоти за внос и за износ и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на внасянето на обезпечения при управлението на тарифните квоти (ОВ, L 185, 12.06.2020 г.), освен когато това е невъзможно поради форсмажорни обстоятелства, се задържат по 3 % от обезщетението за всеки календарен ден, с който е просрочен срокът.