Чл. 16

НАРЕДБА № 1 ОТ 1 ЮЛИ 2016 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА МЕТОДИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА ПО ЧЛ. 156Б - 156Е ОТ ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ

НаредбаРаздел ІV

Чл. 16.(1) Управлението на несигурността, определено съгласно принципите, посочени в т. 3.2.3 от Ръководство № 20 за прилагане на изключенията за постигане на целите за опазване на околната среда от Общата стратегия за прилагане наРамковата директива за водите, се взема предвид при определяне на подходящите мерки. Несигурността може да се намали в средносрочен и дългосрочен план, но винаги ще е налице. (2) Мерките по ал. 1 могат да включват допълнително проучване, мониторинг и оценка, за да се намали несигурността и обосноваване на поетапно въвеждане на мерки и изпълнение на целите. (3) Несигурността се оценява по отношение на:

  1. дали и до каква степен е налице неблагоприятно въздействие върху водното тяло и какво и/или кой е причина за това въздействие;
  2. въздействието на вече действащи или планирани политики и на различни тенденции и подобрения, включително иновации и технически промени;
  3. ефективността на мерките, предприети срещу неблагоприятно въздействие върху водното тяло, като се има предвид, че това може да се отрази и върху сигурността на ползите;
  4. оценката на състоянието, като в редица случаи несигурността се решава с прилагане на принципа наРДВ"един не отговаря, всички не отговарят", т.е. ако състоянието е по-ниско от добро по един показател, общото състояние се определя като по-ниско от добро;
  5. разходите, свързани с мерките;
  6. ползите, постигани чрез подобренията в състоянието на водните тела, по-специално изчисляването на непазарните ползи.

(4) За намаляване на несигурността или за справяне с нея в процеса на вземане на решения се изпълняват редица мерки, като:

  1. обратими мерки - след прилагането на мерките, ако не е налице необходимият ефект, лесно може да се възстанови състоянието преди прилагането на мярката в случай, че се налага водните тела да отговарят на нови необходимости или цели;
  2. мерки, които могат лесно да се адаптират;
  3. мерки, които могат да бъдат изпълнявани итеративно, или
  4. мерки с нисък риск и разходи и висока възвръщаемост (тези мерки често се наричат мерки, печеливши при всички обстоятелства).

(5) Когато е налице значителна несигурност, рискът да се допуснат прекомерни разходи може да бъде намален с избор на мерки, които да бъдат лесно и итеративно добавяни или адаптирани в бъдеще въз основа на информацията за тяхното въздействие, както и на свързаните с това ползи. Не е задължително обаче такъв вид мерки да са най-приемливите за заинтересованите страни. (6) При определяне на нивото на несигурност се взема предвид и несигурността при определянето на целите. (7) Ползите се оценяват, като се вземе предвид допълнителната несигурност, която те създават по отношение на разходите. Същата логика се следва, когато разходите са по-несигурни от ползите, въпреки че това не се среща толкова често на практика. (8) Мерки за намаляване на несигурността (например, чрез програми за изследвания или проучвания) се планират, като:

  1. те са пропорционални, т.е. не изискват разходи, несъразмерни с очакваните ползи;
  2. усилията за намаляване на несигурността са пропорционални на трудността на въпросното решение и на последствията от вземане на погрешно решение;
  3. се осигурява баланс между риска от неизпълнение на целите и риска от неизползване на най-разходоефективните средства за постигане на тези цели, като приоритет трябва да бъде минимизиране на риска за неизпълнение на целите, например ефективността на мерките срещу дифузно замърсяване може да бъде по-несигурна в сравнение с ефективността на мерките срещу точкови замърсявания; от друга страна, разходите за мерките срещу дифузно замърсяване могат да бъдат по-малки в сравнение с разходите за мерките срещу точкови източници на замърсяване; в този случай, ако очакваният ефект ще е един и същ, следва да се изберат мерките, които са по-разходоефективни (в случая мерките срещу дифузното замърсяване).

(9) Не се планират мерки за намаляване на несигурността, ако с това не се изяснява какво решение трябва да се вземе. В тези случаи се взема принципно решение, например на основата на превенцията и/или принципът "замърсителят плаща" или когато е възможно, на основата на консенсус.

Практика по чл. 16

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.