Чл. 47

Чл. 47.(1) Силно модифицираните водни тела се определят при изискванията и условията начл. 156б ЗВ. (2) Определянето на силно модифицирани водни тела не трябва да се разглежда като изключение, въпреки че за това се прилага подход, подобен на подхода за обосноваване на изключение, свързано с разрешаването на нови модификации/изменения и проекти за нови устойчиви дейности. (3) При определянето на силно модифицираните водни тела се извършва проучване дали не може да се намери алтернатива, която да замени ползването, което създава хидроморфологичните изменения. (4) Ако не се намери по-добър вариант, се прилагат смекчаващи мерки за намаляване на хидроморфологичните изменения и постигане на "добър потенциал". (5) Изискванията за определяне на силно модифицирани водни тела се определят съгласно публикувания на интернет страницата на МОСВ подход. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1.По смисъла на тази методика:

1. "Влошаване" е всяка промяна на качествен елемент или концентрацията на вещество, която може да застраши постигането на добро състояние на водните тела.
2. "Естествени условия" са условията, които определят темповете на естествено възстановяване на водното тяло и колко време е необходимо за възстановяването на доброто състояние, като например:

а) необходимото време за презаселване и развитие на растенията и/или животните; б) самопречистването на водоносния хоризонт от замърсители; в) климатичните промени; г) повишените фонови концентрации на замърсителите, които не са резултат от човешка дейност.

1. "Итеративно" е повторение на подобни действия, два или повече пъти, при които е променена малка част от параметрите на действието с цел уточняване на най-подходящото действие за постигане на определената цел.
2. "Неосъществим" е термин, използван при обосноваването на по-малко строга цел, който има по-широк смисъл от термина "технически неосъществим", използван при обосноваването на удължаване на срока. В някои случаи може да е технически неосъществимо или прекомерно скъпо да се подобрява състоянието на водно тяло в рамките на периода, обхванат от съответния ПУРБ, но независимо от това трябва да се изпълнят мерки за предотвратяване на допълнително влошаване на състоянието, когато се обосновават изключения почл. 156ди156е ЗВ.
3. "Проекти от значим обществен интерес" са проекти, свързани с реализацията на нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект, които са предвидени в национални или регионални стратегически документи за развитие.
4. "Самостоятелно водоснабдяване" е водоснабдяването на отделни обществени и стопански обекти чрез индивидуални собствени водовземни съоръжения извън водоснабдителните системи на населените места и селищните образувания.
5. "Самостоятелно събиране на отпадъчните води" е събирането на битови отпадъчни води в населени места и селищни образувания с ниско застрояване в разрешени от българското законодателство собствени индивидуални и други подходящи системи за събиране и пречистване на отпадъчни води, като например водоплътни изгребни ями.

§ 2.Списък на използваните съкращения. § 3.Прилагането на методиката се илюстрира с примерите поприложение № 2. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 4.Методиката е разработена в изпълнение начл. 156е, ал. 9 от Закона за водитеи съобразно Ръководство № 20 за прилагане на изключенията за постигане на целите за опазване на околната среда от Общата стратегия за прилагане наРамковата директива за водитеи Ръководство № 1 "Икономика и околна среда - Предизвикателства при изпълнение наРамковата директива за водите", т. нар. документ WATECO. § 5.Указания по прилагането на методиката се дават от министъра на околната среда и водите. § 6.Прилагането на методиката не води до отпадане на задължението за спазване изискванията наЗакона за водитеи други нормативни актове, регулиращи разглежданите обществени отношения.

Приложение № 1 къмМетодика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите МЕТОДИКА за извършване на оценка на ефективността на разходите, анализ разходи - ползи и оценка на прекомерността на разходите А. Методология за анализ на ефективността на разходите (АЕР) на програма от мерки Методологията за разработване на АЕР включва три основни стъпки:

1. Определяне на ефекта от прилагане на мерките.
2. Определяне на разходите за предложените мерки.
3. Оценка на ефективността на разходите.

А.1. Определяне на ефекта от прилагане на мерките. Извършва се определяне на ефекта от прилагането на основните мерки, изисквани съгласно съществуващото законодателство на Общността и включени вДоговора за присъединяване на България към ЕС. За целта се определя ефектът на основните мерки върху всеки един от показателите, по които за даденото водно тяло има отклонение от референтните стойности. Анализът показва дали реализацията на основните мерки ще доведе до достигане на добро състояние на съответното водно тяло и/или до предотвратяване на риска от влошаване на показателите, характеризиращи доброто състояние. В случай че основните мерки се окажат достатъчни, то за съответното тяло не се извършват по-нататъшни анализи за включване на допълнителни мерки. В случай че основните мерки не са достатъчни за постигане на добро състояние на водните тела, то тогава се извършва оценка на възможните комбинации от мерки. За целта се оценява възможността да се постигнат показателите за добро състояние и предотвратяване риска от влошаване чрез набор от основни и допълнителни мерки. Анализът се съсредоточава към избор на мерки, чрез които да се достигнат референтните стойности на показателите, по които не е достигнато добро състояние или има риск от влошаване. Конкретните комбинации почиват на следните принципи: ? Задължително включване на основните мерки, предвидени за съответното водно тяло. ? Включване на допълнителни мерки, за които се определят прогнозни стойности за влияние върху показателите. ? Създаване на комбинации от мерки, чрез които да се достигнат референтните стойности, като се отчита възможната синергия между отделните мерки. За определяне на ефекта от изпълняваните мерки в зависимост от наличните данни се използват следните подходи: • на база реални данни за намалението на количествата на даден замърсител, който е причина за непостигане на добро състояние за водно тяло; • на база емпирични данни от намалението на количеството на даден замърсител в райони, където подобна мярка е била приложена. При липса на данни за прилагане на описаните подходи ефектът на дадена мярка се определя на база експертна оценка. Целта на тази оценка е да се прогнозират прагове на въздействие върху оценяваните параметри. При оценката на ефекта на мерките се отчита и възможността за взаимно влияние между две и повече мерки, което може да бъде както положително, така и отрицателно. Когато точната оценка на ефекта е невъзможна, се определят минимални и максимални стойности на параметрите на ефекта, т.е. в рамките на даден диапазон. А.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Остойностяването на мерките се прави съгласно Националния каталог, който съдържа подробна информация за формиране на цената и за остойностяване на всяка мярка. В случай на информация за конкретен проект (мярка) се използва информацията от наличен предварителен график за изпълнение на мярката и съответно годишно разпределение на средствата (например съществуващо предпроектно проучване за изграждане на ПСОВ). За целите на анализа в оценката се включват следните видове разходи: • Инвестиционни разходи. • Оперативни разходи и разходи за поддръжка. • Административни разходи (за управление, администриране, мониторинг и др.). След определяне на стойността на всяка мярка разходите за нейното изпълнение се разпределят по години в периода, в който следва да бъдат изпълнени. В случай че няма налична информация за разпределение на средствата, то стойността на мярката се разпределя по години в зависимост от размера на разходите, както следва: ? За мярка, чиято стойност възлиза на и над 1 000 000 лв., разпределението по години е 20 % от стойността за първата година, 50 % от стойността за втората година и 30 % за третата година. ? За мярка, чиято стойност възлиза под 1 000 000 лв., разпределението по години е 60 % от стойността за първата година и 40 % от стойността за втората година. А.3. Оценка на ефективността на разходите. А.3.1. Оценка на ефективността на мерките за постигане на добро състояние на водите от гледна точка на разходите, необходими за тяхното изпълнение. За да се оцени ефективността на разходите, е необходимо всички бъдещи разходи да се приведат към сравними текущи стойности с цел тяхната сравнимост, т.е. да се изчислят дисконтираните разходи. Настоящата стойност на разходите за мерките се изчислява по показаната по-долу формула, като съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК (Guide to Cost-benefit Analysis of Investment Projects, Economic Appraisal Tool for Cohesion Policy 2014-2020) за програмен период 2014 - 2020 г. се прилага дисконтов фактор от 4 %: където: PVе настоящата стойност на разходите; FV- бъдещата стойност на разходите; r- дисконтов фактор; n- брой години. Целта на анализа на ефективността е да се намери такава комбинация от мерки, чийто общ ефект е достатъчен за постигането на добро екологично състояние на водното тяло. Изчислява се коефициент на ефективност на разходите (КЕР) за всяка мярка (в случай че изпълнението на една-единствена мярка е достатъчно за постигане на добро състояние) или комбинация от мерки (основна мярка и допълнителни мерки) по следната формула: където: PVе настоящата стойност на разходите; Е- ефектът, който е постигнат след изпълнението на комбинацията от мерки. Постигнатият ефект "Е" зависи от предложената за изпълнение комбинация от мерки. Например той може да бъде "Намалено съдържание на азот до 2021 г. с 20 mg/l", "Намалено съдържание на фосфор до 2021 г. с 10 mg/l", "Подобрена миграция на рибите с 50 %", както и кумулативният ефект от тях. Поради разнообразието на възможните ефекти от прилагането на комбинациите от мерки не е възможно да бъде определена универсална мерна единица за променливата "Е", както и горна и долна граница, в които тя би могла да попадне. Това не представлява ограничение за прилагането на тази методология, тъй като изпълнението на всяка от комбинациите от мерки води до постигане на добро екологично състояние или подобряване в еднаква степен на състоянието на даденото водно тяло и съответно се сравняват променливи с еднакъв знаменател (т.е. фактически се сравнява настоящата стойност на разходите за постигане на ефекта). Коефициентът на ефективност на разходите измерва разходите, необходими за постигане на единица ефект, като колкото по-ниска е стойността му, толкова по-ефективна от гледна точка на разходите е една комбинация от мерки. След като за всяка комбинация от мерки се изчисли КЕР, комбинациите от мерки се ранжират и на тази основа се избират най-ефективната от гледна точка на разходите комбинация от мерки и следващата по ефективност, при която се постигат заложените екологични цели. В случай че не е налична достатъчно надеждна информация и не може да се определи точно ефектът на мярката върху водното тяло, за най-ефективна комбинация от мерки се избира тази, която включва: • основни мерки; • всички допълнителни мерки по водни тела, за които се счита по експертна преценка, че в най-голяма степен ще допринесат за постигане на екологичните цели; • мерки, които не могат да бъдат директно съотнесени към дадено водно тяло (например мерки на национално ниво или на ниво район за басейново управление на водите), но за които по експертна оценка се счита, че биха допринесли в значителна степен за поддържане на добро състояние, предотвратяване на влошаването на състоянието на водните тела и/или подобряване на екологичното състояние/потенциал и химичното състояние. А.3.2. Оценка на поносимостта. Целта на оценката на поносимостта е да се определи максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на комбинациите от мерки за постигане на добро състояние на водните тела. А.3.2.1. Определяне на праг на поносимост. Максималните средства, които могат да заделят всяка от четирите групи потребители (домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите) за изпълнение на мерките, се определят на база на определени прагове от доходите и брутната добавена стойност (БДС), дефинирани въз основа на общоприети европейски практики и анализ на предишен опит в България, както следва:

1. Праг на поносимост с включени всички приходи за водни услуги, вкл. за доставка на вода -Използва се в случай, че в програмите от мерки за постигане на екологичните цели са включени мерки за доставка на вода:

• за домакинства - прагът за поносимост е 2,5 % от средния месечен доход на домакинство в съответния регион съгласно§ 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; • за индустрия, селско стопанство и услуги - прагът на поносимост е 2,5 % от произведената в съответния сектор БДС.

1. Праг на поносимост за мерки без включени приходи за доставка на вода -Използва се в случай, че в програмите от мерки за постигане на екологичните цели не са включени мерки за доставка на вода, които по своята същност не влияят пряко върху състоянието на водните тела.

Поради липса на данни за праг на поносимост за мерки без включени приходи за доставка на вода е необходимо да бъдат направени допълнителни изчисления:

• изчисляват се общите приходи за водни услуги по налични данни за 5-годишен период и от тях се изваждат приходите за услугата "Обществено водоснабдяване" (питейно и напояване);
• за изчисляване на коефициент на поносимост гореизчислените приходи се отнасят към "разполагаемите" средства на четирите групи потребители, а именно доходите на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите.

А.3.2.2. Определяне на максималния размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на комбинациите от мерки за постигане на добро състояние на водните тела. За изчисляване на очакваните приходи от четирите сектора за следващия планов период коефициентите на поносимост се съотнасят към прогнозирания доход на населението и прогнозираната БДС на индустрията, селското стопанство и услугите за същия период. Максималният размер на средствата, които могат да бъдат заделени от всеки сектор за следващия планов период, се получават като произведение от коефициентите на поносимост и: -за домакинствата- прогнозния доход на прогнозираното население на ниво водно тяло/РБУВ; -за индустрията- прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ; -за селското стопанство- прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ; -за услугите- прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ. А.3.3. Определяне на единно ниво на анализа на ефективността на разходите. При липса на надеждна информация за доходите на населението и БДС на индустрията, селското стопанство и услугите наниво водно тялоанализът трябва да се приведе до ниво, което е сравнително добре информационно обезпечено. Към настоящия момент това ниво ерайон за басейново управление на водите. За целта се прилага следният подход:

1. За определяне доходите на домакинствата.

Източник на информация за доходите на домакинствата в България (на национално ниво) е наблюдението на домакинските бюджети, извършвано от НСИ на годишна база:

• за основа се използват отчетни данни за общия годишен доход на едно домакинство през съответния отчетен период от наблюдението на домакинските бюджети в областите на страната, осъществявано от Националния статистически институт;
• разчетните данни за доходите на домакинствата от статистиката на домакинските бюджети в областите, попадащи в съответния район за басейново управление на водите (РБУВ) за съответния отчетен период, се изчисляват като средна претеглена величина от стойностите на показателя за съответните области.

На тази основа се изготвя прогноза за доходите на населението, която се базира на темпа, заложен в дългосрочните предвиждания на Националния осигурителен институт за развитието на осигурителния доход.

1. За определяне на БДС за индустрията, селското стопанство и услугите - официална статистическа информация за БДС е налична на ниво район за басейново управление на водите.

Възможността за изчисляване на максималния размер на средствата, които могат да бъдат отделени за достигане на добро състояние на водните тела (доходи на населението и БДС на индустрията, селското стопанство и услугите) на ниво РБУВ, предполага привеждане на останалите величини, включени в анализа на поносимостта в съпоставими нива на анализ. За определяне на единно ниво на анализа на ефективността на разходите (в който са избрани възможните мерки/комбинации от мерки за постигане на добро състояние на водните тела) и оценката на поносимостта същите се агрегират на ниво район за басейново управление: 1) всички мерки/комбинации от мерки за водните тела, най-ефективни от гледна точка на разходите, и 2) всички мерки/комбинации от мерки за водните тела, които са втори по ефективност на разходите. Следователно за провеждане на анализа на ниво район за басейново управление на водите се извършва сумиране на стойността на мерките - основни, допълнителни, общо - за постигане на добро екологично състояние на водните тела, попадащи в един РБУВ. В резултат се изготвят два варианта:

• първият - съдържа всички най-ефективни мерки/комбинация от мерки за района за басейново управление, а
• вторият - обхваща вторите по ефективност мерки/комбинация от мерки за района за басейново управление.

За изчисляване на максималния размер на наличните средства се изчислява коефициент на поносимост на ниво район за басейново управление на водите за всеки от четирите сектора за приходите за води. А.3.4. Оценка на финансовата обезпеченост на мерките за постигане на добро състояние на повърхностните и подземните води. Целта на анализа е да се оцени доколко разходите за основни и допълнителни мерки могат да бъдат покрити от средствата, които могат да бъдат заделени от публични източници, оперативни програми и общо от анализираните сектори, на база информация от предходните анализи. Определеният максимален размер на средствата, които могат да заделят четирите сектора (домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите), представлява един от възможните източници на финансови средства за изпълнение на Програмата от мерки към ПУРБ. Към тях следва да се прибавят и средствата, осигурени от различни оперативни програми, като Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР), Програма за развитие на селските райони (ПРСР), програми за трансгранично/транснационално сътрудничество, държавен и общински бюджет, вкл. Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Сумата от всички източници представлява общият наличен (реалистичен) размер на финансирането на програмите от мерки в ПУРБ, които се включват като входящ паричен поток при анализ разходи - ползи. Б. Методология за извършване на анализ разходи - ползи. Целта на анализа е да определи коя от двете комбинации от мерки с най-висока ефективност на разходите води до повече социално-икономически ползи и да обоснове изключения от целите на РДВ. Тъй като изключенията са възможни както по линия на удължаване на срока за изпълнение на мерки, целящи постигане на добро състояние - при краен период за изпълнение 2027 г., така и по линия на поставяне на по-малко строги цели - за периода след 2027 г., е необходимо анализът разходи - ползи да бъде извършен за двата периода. Методологията за анализ разходи - ползи се базира на изискванията на Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК, което е ръководен документ за извършването на подобен анализ в страните - членки на ЕС. Същевременно за целите на оценката на мерките не е целесъобразно да се следват всички стъпки от анализа, предвидени от ръководството, тъй като те до голяма степен са ориентирани към оценката на конкретни инвестиционни проекти, а не за оценка на комбинации от мерки в обхвата на документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ. За целта методологията включва следните стъпки:

1. Определяне на инвестиционните и оперативните разходи.
2. Определяне на оперативните приходи.
3. Изчисляване на финансовите показатели на двете комбинации от мерки и ако те не са финансово обезпечени - оценка на възможните изключения.
4. Определяне на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките, които са финансово обезпечени.
5. Изчисляване на икономическите показатели на всяка комбинация от мерки и избор на комбинация, която има по-високи ползи за обществото.

Б.1. Определяне на инвестиционните и оперативните разходи. Инвестиционните и оперативните разходи се остойностяват още на етап анализ на ефективността на разходите. Забележки: По отношение на определянето на инвестиционните разходи Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК разглежда още 2 аспекта, както следва: • определяне на остатъчна стойност; • определяне на реинвестиции и разпределението им по години на референтния период. Тези два аспекта са приложими при изготвянето на анализ разходи - ползи за конкретен проект, а не за стратегически документ от ранга на ПУРБ. При определянето на остатъчната стойност е необходима конкретна информация за различните видове активи, влизащи в състава на инвестицията, тъй като за тях се прилагат различни амортизационни норми. За определянето на реинвестициите също е необходима информация за активите, които са с по-къс период на амортизация. При използване на АРП за избор на мерки в документи със стратегически характер се борави с приблизителни стойности на инвестициите за конкретните мерки и не е възможно прецизно остойностяване на конкретните активи, влизащи в състава на всяка мярка. Съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК оперативните разходи включват разходи за заплати и осигурителни плащания на персонала, режийни разходи (в т.ч. материали, горива, електроенергия, вода и т.н.), разходи за външни услуги и др. Съгласно изискванията на ръководството разходите за амортизация не се включват в оперативните разходи. Този подход е приложим при анализ на конкретен проект. При документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ, се борави с приблизителни стойности на оперативните разходи. Размерът на дисконтираните инвестиционни и оперативни разходи по години на първата и втората комбинация от мерки за всяко водно тяло се вземат от анализа на ефективността на разходите. Б.2. Определяне на оперативните приходи. Съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК оперативните приходи представляват "средствата, които потребителите заплащат за стоките или услугите, които се осигуряват от новоизградената инфраструктура". Оперативните приходи се прогнозират като произведение на количеството произведена от проекта за съответната година стока/услуга и съответната цена за единица количество от стоката/услугата. За целта се разработват т.нар. първични прогнози - за количествата стоки/услуги и за цените. При анализ разходи - ползи на конкретен проект е възможно по-прецизно остойностяване на оперативните приходи. При документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ, се борави с приблизителни стойности на оперативните приходи. Например оперативните приходи за услуги, като доставка на вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, могат да се остойностят, като се използват: • прогнозни количества на доставена/отведена/пречистена вода; • прогнозни цени за доставка на вода/отвеждане на отпадъчни води/пречистване на отпадъчни води. Така изчислените приходи от използването на инфраструктурни обекти при първа и втора комбинация от мерки представляват част от общата стойност на входящите парични потоци, които се включват в анализа разходи - ползи (напр. при изграждане на ПСОВ това са оперативни приходи от отвеждане и пречистване на отпадъчни води). Като втори компонент на входящия паричен поток е общият размер на източниците на финансиране - това са максималните средства, които могат да заделят домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите, и средствата, които са осигурени от фондове на ЕС. По същество това са общото национално публично финансиране и безвъзмездната финансова помощ от ЕС. За целите на АРП също е необходимо да бъдат дисконтирани входящите парични потоци, като отново се използва финансова дисконтова норма от 4 % (съгласно изискванията на новото Ръководство на ЕК за анализ разходи - ползи от м. декември 2014 г.). Б.3. Изчисляване на финансовите показатели на двете комбинации от мерки и ако те не са финансово обезпечени - оценка на възможните изключения. Изчислява се показателят финансова нетна настояща стойност на инвестицията (ФННС). Интерпретационната стойност на показателя е следната: • ако стойностите на показателя са положителни - комбинацията от мерки може да се счита за финансово обезпечена за периода 2016 - 2021 г.; • ако стойностите на показателя са отрицателни - не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнение на комбинацията от мерки за периода 2016 - 2021 г., но въпреки това е необходимо изпълнението на всички основни мерки. Ако и по двете разглеждани комбинации от мерки се попадне в хипотезата на първото условие, за избор на комбинация от мерки за включване в ПУРБ се преминава към следващатастъпка Б.4(представена по-долу). Ако едната от разглежданите комбинации от мерки е с положителна нетна настояща стойност, а другата - с отрицателна, то се избира тази с положителната стойност на показателя. Аргументите за това са, че и двете комбинации от мерки водят до достигане на добро състояние на водното тяло, но едната не е финансово обезпечена, ето защо се избира тази, която е финансово обезпечена. Ако се попадне в хипотезата на второто условие, се проверяват възможностите за изключения от целите на РДВ:

1. Първоначално се проверява възможността за удължаване на срока поради прекомерни разходи, т.е. дали е възможно да се постигнат целите наДиректива 2000/60/ЕСв следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 - 2027 г., като разходите за допълнителни мерки се включат в периода след 2021 г. (и свързаните с тях оперативни приходи), а средствата от националното публично финансиране и безвъзмездната финансова помощ от ЕС бъдат включени до края на втория цикъл на ПУРБ - 2027 г. Ако анализът покаже, че средствата ще бъдат достатъчни, то се търси удължаване на срока за настоящия период на ПУРБ.
2. В случай че средствата, необходими за изпълнение на мерки за постигане на добро състояние, не са достатъчни и за периода до 2027 г., се търси изключение за по-малко строга цел за даденото водно тяло поради прекомерност на разходите.

Б.4. Определяне на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките. Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК препоръчва финансовите потоци (вкл. инвестиционни разходи, оперативни разходи и оперативни приходи), които са изчислени на базата на пазарни цени, да бъдат преобразувани чрез използването на конверсионни коефициенти с цел елиминирането на влиянието на пазарните фактори. Това е приложимо в случаите на анализ на конкретен проект. При анализ на комбинации от мерки за целите на стратегически документ, какъвто е ПУРБ, остойностяването на разходите в повечето случаи се извършва на базата на осреднени единични цени и подобни корекции не биха били приложими. В рамките на тази стъпка се взема предвид другото изискване на Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК, свързано с изготвянето на икономическия анализ - определяне, остойностяване и включване в анализа на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките. В практиката на остойностяване на икономически ползи съществуват три основни подхода:

1. Концепцията за пределно желание за плащане:

Съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи за периода 2014 - 2020 г. концепцията за пределно желание за плащане (ЖЗП) се използва широко за оценка на директните ползи на дадена мярка, свързани с използването на продукти или услуги от нейното изпълнение. С показателя "желание за плащане" се определя максималният брой хора, които биха платили за определен резултат, който е желан за тях. Съществуват различни техники, които емпирично оценяват желанието за плащане, например метод на разкритите предпочитания, метод на заявените предпочитания, метод на пренос на ползи и др. Изборът на метод зависи от природата на ползата и наличността на данни.

1. Пренос на ползи (т.нар. Benefit transfer):

Преносът на ползи е подход, който се използва при липса на оценки за желанието за плащане, получени пряко от потребителите на дадена мярка или проект. При този подход за основа се използва изработен сходен проект за остойностяване на ползите за друго водно тяло (дори и в друга държава), като съответните стойности биват коригирани за разглеждания район (например с нивото на брутния вътрешен продукт (БВП) и доходите на населението).

1. Подход на спестените разходи:

При липса на оценки за желанието за плащане, получени пряко от потребителите, или невъзможност на пренос на ползи може да се използват и "заместители" на желанието за плащане. Широко се прилага практиката за изчисляване на спестени разходи на потребителите при използване на същата стока/услуга от различен източник - например спестени разходи за закупуване на минерална вода след изпълнение на мерки за подобряване на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, пропуснати разходи за изграждане и почистване на изгребни ями след изпълнение на мярка за изграждане на канализация и т.н. Ако при изпълнението и на двете комбинации от мерки, предмет на анализ, ще се постигне целта на директивата за добро състояние на водното тяло, в този смисъл ползите от постигането на добро състояние и при двете комбинации са еднакви. Поради тази причина за оценка коя комбинация от мерки води до повече ползи за обществото трябва да се използват страничните ефекти. Например за намаляване на съдържание на фосфор в дадено водно тяло и двете комбинации от мерки може да съдържат мерки за добри земеделски и фермерски практики, но те вероятно ще засягат различен брой земеделски стопанства. Така страничните ползи и при двете мерки могат да се остойностят на база реализирани приходи от продукти, които ще бъдат различни, тъй като обхватът и интензитетът на прилагане на мерките е различен (т.е. засегнатите земеделски стопани са различен брой). Друг пример за страничен ефект е свързан с буферните зони. Основният ефект от буферните зони е намалението на нитратното замърсяване. Допълнително те оказват и положителен ефект върху улавянето на седименти от оттока и върху намаляването на ерозията, което трябва да се разглежда като страничен ефект и да бъде включен в анализа. Определените и остойностени социално-икономическите ползи се включват в анализа, като най-често това става в годината на завършване на мярката, която би довела до тяхното реализиране. Б.4.1. Ползи от постигане на целите наРДВсъгласно приложение № 1. Разходи и ползи на Ръководството № 20 за изключенията от екологичните цели: • Опазване и подобряване на състоянието и биологичното разнообразие на водната екосистема. • Опазване на човешкото здраве при ползване на водите - за питейни цели, за производство на храни и напитки, къпане, консумация на риба и рибни продукти. • По-ниски разходи за ползване на води, например по-ниски разходи за пречистване на води, използвани за питейно-битови цели, в резултат от подобряване качеството на водите. • Подобряване на ефективността на политиките в областта на водите въз основа на спазване на принципа "замърсителят плаща". • Прилагането на интегриран подход на управление на водите ще способства за максимизирането на икономическите и социалните ползи чрез преустановяване прилагането на временни и фрагментарни мерки на местно ниво. • Подобряване на качеството на живот чрез подобряване възможностите за отдих при използване на води. • Смекчаване на въздействието от промените в климата и наличността на водни ресурси - например управление на търсенето и предлагането на вода, предпазване от наводнения и суши. • Насърчаване на устойчиво използване на водите и създаване на нови работни места, например в екотуризъм, прилагане на екологични технологии, опазване на околната среда. Б.4.2. Ползи от инвестициите в развитието на водната инфраструктура съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК за 2014 - 2020 г.:

1. Преки ползи:

а) Разширено покритие на ВиК услугите: Ползите от разширеното покритие на ВиК услугите (повишено ниво на свързаност) могат да бъдат емпирично остойностени на база на спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване, събиране и отвеждане на отпадъчни води. По-конкретно, за проекти, свързани с подобряване на водоснабдяването, спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване, могат да бъдат например разходи, свързани с необходимостта от осигуряване на самостоятелно водоснабдяване - водоноски, дребно мащабни инсталации за обезсоляване (само за крайбрежните райони), кладенци или сондажи (особено за напояване) и др. За проекти, свързани с разширяване обхвата на услугата "отвеждане на отпадъчни води", произтичащите ползи се остойностяват на база на спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно събиране на отпадъчните води (посредством водоплътни изгребни ями). б) Повишена надеждност на водоснабдяването: Тази полза произтича от подобряване на методите за водовземане, разпределение и водоснабдяване. Тя е свързана с ограничаване на инцидентните прекъсвания на водоподаването или премахване на необходимостта на въвеждане на режим на водоподаването. Ползите от подобрената надеждност на водоснабдяване се остойностяват на база на размера на избегнатите разходи за населението, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване (при прекъсване на предоставянето на съответната услуга). Тези разходи включват закупуване и поддръжка на резервоари за събиране на води и електрически уреди за изпомпване на водата, както и разходи за поддръжка и електроенергия. Към разходите, които биват спестени посредством повишаването на надеждността на водоснабдяването, се прибавя и времето, което струва на населението да се информира за евентуални прекъсвания на водоподаването и да се подготви за тях. в) Подобрено качество на питейната вода: Ползите от подобреното качество на водите могат да бъдат остойностени на база на спестените (избегнатите) разходи от страна на населението за закупуване на вода или като спестените от страна на ВиК оператора разходи за предоставяне на вода с високо качество по алтернативен начин. Най-добрата практика от гледна точка на остойностяването на ползите в случая е сценарий, при който необходимостта от закупуване на вода с добро качество от страна на населението е напълно елиминирана вследствие на подобрено качество на доставяната от ВиК операторите питейната вода. Алтернативен подход за остойностяване на ползите от подобреното качество на питейната вода е оценка на разходите за изграждане и поддръжка на (собствени) филтриращи системи. При цялостно подобрение на качеството на питейното водоснабдяване необходимостта от филтриране на водата от страна на населението би била елиминирана, като свързаните с това разходи биха били избегнати. г) Подобрено състояние на повърхностните водоизточници и подобрено качество на услугите, свързани с опазване на екосистемите: Подобрението на състоянието на повърхностните водни тела предполага намаляване на концентрацията на замърсители и/или повишаване на концентрацията на разтворен кислород. То има положителен ефект върху опазването на екосистемите и биоразнообразието. Методите за остойностяване на ползите от подобреното състояние на повърхностните водоизточници зависят от това, дали водното тяло се използва за развлекателни цели или риболов. В случаите, в които бива премахната забрана за къпане, риболов и/или други развлекателни дейности вследствие на осъществяването на мярка за подобряване състоянието на съответното водно тяло, остойностяването на ползите може да се извърши посредством пазарната стойност на концесиите, свързани с предоставянето на развлекателни услуги или възможности за риболов. В случаите, когато водното тяло не е предоставено на концесия, но се използва за развлекателни цели или риболов, на практика на остойностяване подлежи желанието на плащане на населението за съществуването на незамърсено място за отдих. Приложим в случая е методът на трансфер на ползите (benefit transfer approach). При него за основа се използва изработен сходен проект за остойностяване на ползите за друго водно тяло, като съответните стойности биват коригирани за разглеждания район (например с нивото на БВП и доходите на населението). д) Намаляване на ресурсните разходи (спестени водни количества, които могат да бъдат използвани за други цели): Мерките, насочени към ограничаване на течовете по водоразпределителната мрежа, водят до намаляване на ресурсните разходи и до спестяване на водни количества. С други думи, при ограничаване на течовете по мрежата (респ. загубите на вода) необходимото за целите на водоснабдяването на населението водно количество намалява, т.е. съществено количество вода може да бъде използвано за други цели. На практика ползата се свежда до стойността на спестените от ВиК оператора оперативни разходи вследствие на факта, че същото равнище на водоснабдяване може да бъде постигнато с по-малко водно количество.

1. Непреки ползи:

а) Позитивно влияние върху здравето на населението: Позитивното влияние върху здравето, произтичащо от подобреното състояние на водните тела, може да бъде включено в икономическия анализ посредством оценка на икономическата стойност на понижената заболеваемост. Един от възможните подходи е оценка на "болничните разходи" (cost of illness approach). Този подход съчетава преките и непреките разходи, свързани с лекуването на болести, предизвикани от влошено качество на водата. Преките разходи включват медицинските разходи за лечение на заболяването (например хоспитализация, лекарства, рехабилитация, диагностика и др.), докато непреките разходи включват пропуснатите ползи за производството, произтичащи от факта, че даден работник/служител е в отпуск по болест. Преките разходи следва да бъдат изчислени поотделно за всеки конкретен случай. Непреките разходи могат да бъдат изчислени, като продължителността на съответния отпуск по болест (брой работни дни) се умножи по брутната дневна работна заплата. За децата, хората с увреждания и възрастните хора пропуснатите производствени ползи могат да се изчислят на база на продължителността на отпуските, взети от техни близки. б) Промяна в емисиите на парникови газове: Извършваните в рамките на проекта интензивни дейности могат да доведат до увеличение на емисиите (например поради повишена необходимост от извозване на утайки и други отпадъци до съответните депа) или до ограничаване на емисиите в резултат на оптимизиране на системата. Транспортните разходи за извозване се изчисляват на базата на количеството обезводнени утайки и други отпадъци, които следва да бъдат депонирани, и респективно на броя курсове до депото, които следва да бъдат направени. За мерки за рекултивация могат да се включват ползите от намаляване на видимото нарушаване на околната среда, миризмите и преките опасности за здравето от 1 тон неправилно депониран отпадък, които в Изследването за икономическата оценка на второстепенните фактори за околната среда при наличието на депо за обезвреждане и инсинерация на отпадъци EС, 2000, са определени на 1,52 евро/тон (2,97 лв./тон). Б.5. Изчисляване на икономическите показатели на всяка комбинация от мерки и избор на комбинация, която има по-високи ползи за обществото: В рамките на тази стъпка се изчисляват икономическите показатели на всяка комбинация от мерки за всяко водно тяло, които са финансово обезпечени (съгласно стъпката, представена в Б.3) и чиито ползи са остойностени в стъпка Б.4. Избира се комбинацията от мерки, която има по-високи ползи за обществото. За целта за всяка комбинация се изчисляват: 1.Входящи парични потоци, представляващи сумата от: •оперативните приходи; •общ размер на източниците на финансиране; •остойностените социално-икономически ползи. 2.Изходящи парични потоци, представляващи сумата от: •инвестициите в основни и допълнителни мерки; •оперативните разходи. 3.Нетен паричен поток- като разлика на входящите и изходящите парични потоци (възможно е нетният паричен поток в различните години да е отрицателна величина, в случай че входящият паричен поток е по-малък от изходящия). След определянето на нетния паричен поток за всяка комбинация от мерки се изчисляват показателите: икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение "ползи/разходи" (П/Р) по формулата, представена по-горе, и при използване на социална дисконтова норма от 5% съгласно изискванията на Ръководството на ЕК за програмен период 2014 - 2020 г. Анализираните комбинации от мерки се оценяват по икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношението "ползи/разходи" (П/Р) и се избира комбинация, която има по-висока икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение "ползи/разходи" (П/Р) или носи по-големи социално-икономически ползи за обществото. В случаите на хипотезата (съгласно стъпка Б.3), при която финансовата нетна настояща стойност на комбинацията от мерки е отрицателна, се прави проверка за прекомерност на разходите. За целта е необходимо след прилагане на стъпки Б.4 и Б.5 да бъде изпълнено следното условие - разходите да надвишават със значителен марж (поне 20 %) очакваните ползи.

Приложение № 2 къмМетодика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите Примери за прилагане на изключение по чл. 156в и г: оценка на ефективността на разходите и анализ разходи - ползи Методологията (приложение № 1) е приложена за: Пример 1:повърхностно водно тяло BG4DO135R1118 - р. Доспат от язовирна стена до границата. Пример 2:повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър). Пример 3:повърхностно водно тяло BG2KA700R016 р. Стара река (Текедере) - от извор до вливане в р. Камчия. Преди същинското прилагане на методологията се извършва работа по информационното обезпечаване, както следва: • отчитане на текущото състояние на водното тяло; • идентифициране на всички показатели за всеки мониторингов пункт на водното тяло, за които следва да се предприемат мерки за постигане на референтните стойности за отделните показатели съгласноНаредба № Н-4 от 2012 г., чието достигане гарантира добро екологично състояние (ДЕС) на водното тяло; • определяне на източниците на замърсяване (точкови и дифузни източници на замърсяване, както и неидентифицирани източници) за всеки мониторингов пункт и тяхното процентно участие в общата стойност на определен показател на замърсяване; • предлагане на подходящи мерки, с които ще се постигне определен процент на намаление на всеки показател на замърсяване за всеки мониторингов пункт; • отчитане на получения ефект по всеки показател на замърсяване след прилагане на мерките за всеки мониторингов пункт, като от отчетеното замърсяване от мониторинга се изважда намалението му след прилагането на всяка конкретна мярка; получените крайни стойности по всеки показател след прилагане на мерките не трябва да са по-лоши от съответната референтна стойност за "добро състояние"; • разглеждане на варианти от приложените мерки, отнасящи се за всички мониторингови пунктове на водното тяло. Пример 1: Повърхностно водно тяло BG4DO135R1118 - р. Доспат от язовирна стена до границата.

1. Информационно обезпечаване.

1.1. Текущо състояние. Разгледан е пример за повърхностното водно тяло BG4DO135R1118 - р. Доспат от язовирна стена до границата код на типа R3; планински тип река; дължина 77789,63 м; водосборна площ 83,75 км2; земеползване като % от водосборната площ - земеделска територия 16,72 %, горска територия 75,22 % и други видове земеползване 5,97 %; няма стопански ценни видове, както и къпане; морфологични изменения (т. 4) - по отношение на корекциите на речното русло те са с обща дължина за тялото - 1 км, и процент от дължината на разглеждания участък - 3,38 % (слаб натиск < 30 %); регулация на оттока (т. 5) - МВЕЦ "Црънча" има изграден рибен проход (комбиниран с отвор за пропускане на екологичния минимум) - по констативни протоколи е работещ и по отношение на осушения участък от водното тяло той е 3,66 % (< 30 %) (По информация от Басейнова дирекция за Западнобеломорски район (БДЗБР).]. Оценката за текущото състояние на BG4DO135R1118 е, както следва (източник: Басейнова дирекция за Западнобеломорски район): • Обща оценка по БЕК - умерено състояние (макрозообентос - умерено състояние, макрофити - добро състояние, фитобентос - умерено състояние). • ОФХ - умерено състояние (БПК5, амониев азот, ортофосфати и общ фосфор). • Специфични замърсители - лошо състояние (мед и цинк). • Оценка на екологично състояние - лошо състояние. • Химично състояние - добро химично състояние. • Обща оценка на състоянието - лошо състояние. • Ниво на достоверност на данните - високо. 1.2. Параметри, по които съответното водно тяло не достига ДЕС. Определянето на параметрите, по които не се достига ДЕС, се основава на проведения мониторинг за физикохимични показатели, специфични замърсители, химични елементи и биологични елементи за трите пункта (виж следващата таблица): • р. Доспат след гр. Доспат, след заустване на градския колектор; • р. Доспат след с. Барутин, след заустване на канализационен колектор; • р. Доспат на моста между с. Црънча и Бръщен, т.е. след с. Црънча. *Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R3. Всички физикохимични показатели се подобряват през 2014 г. с изключение на показателя амониев азот и общ азот в мониторинговия пункт след с. Црънча. Това повишение се дължи на липсата на пречистване на битовите отпадъчни води. Измерените специфични замърсители в трите пункта на р. Доспат, характерни за индустриалните замърсители и селското стопанство, не показват отклонения от стандарта за оценка на екологичното състояние съгласноНаредба № Н-4 от 2012 г. Отклонения има единствено по химичните елементи мед и цинк, което вероятно се дължи на фоново замърсяване. Основание за това е, че замърсяването с мед и цинк се наблюдава и в изворните води на р. Доспат. Мониторингът по биологични елементи, проведен в периода 2009 - 2013 г., показва следното: • р. Доспат след гр. Доспат: лошо състояние. • р. Доспат след с. Барутин: умерено състояние. • р. Доспат след с. Црънча: умерено състояние. 1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не достигат ДЕС. Източниците на замърсяване по експертна оценка за отделните физикохимични показатели през 2014 г. са показани в следващата таблица. 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние. Възможни мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са - подобряване на канализационните системи на населените места и прилагането на добри земеделски практики (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител.

• След обучението ще се постигне намаление на общия фосфор с 30 % от всички източници на замърсяване, т.е. този коефициент се прилага за изчисляване на общия фосфор от всеки източник на замърсяване преди използването на редукционните коефициенти за всяка мярка.

След умножение на замърсяването по отделните показатели за 2014 г. със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка. Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за отделните физикохимични показатели се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка.

1. Прилагане на методологията.

2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане. Въз основа на избраните в т. 1.4 мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени: • Обучение по добри земеделски практики е разгледано в два обхвата - Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау). • Пречистване на отпадъчни води от мандра е разгледано в два варианта - изграждане на локална ПСОВ за мандрата и включване на мандрата към градската канализация и респективно ПСОВ на гр. Доспат. Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до постигане на целта: Таблица 6. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената - мерни единици и единични стойности на мерките, а именно: Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за гр. Доспат, за с. Барутин и обща ПСОВ за селата Црънча и Бръщен са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ - респективно 1300 лв./е.ж. за гр. Доспат и 1450 лв./е.ж. за с. Барутин и селата Црънча и Бръщен. Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за гр. Доспат, с. Барутин, с. Црънча и с. Бръщен са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая - 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил.ж.) и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че 42 % от канализацията на гр. Доспат е вече изградена (по информация от регионален генерален план), а за селата трябва да се изгради 100 % от канализацията. Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.). Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/год.). За разпределението на разходите по години са направени следните допускания: 1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г. 2) Поради липса на по-точна информация разходите за свързването на мандрата с градската канализация на гр. Доспат и за изграждане на локална ПСОВ на мандрата се определят на експертна база, като в конкретния случай са съответно 15 000 лв. и 100 000 лв. При разпределението по години на разходите за изграждането на ПСОВ за мандрата се следва представения по-горе подход за селищните ПСОВ. При варианта за свързването на мандрата към градската канализация се приема, че това ще се извърши през първата година от разглеждания период - 2016 г. 3) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 120 лв./ден/участник. 4) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 300 лв./ден/участник. 2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти. Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица. Резултатите от оценката показват, че варианти 3 и 4 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. 2.4. Оценка на поносимостта. В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи - ползи. Тъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената Брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло. Най-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление. За целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ за Западнобеломорски район, където след направени преизчисления са представени: БДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 - 2027 г. За целите на оценката на поносимостта наниво водно тялое необходимо да бъдат изчислени на разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм:

1. Изчислява се сума на общия брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ.
2. Изчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 - 2027 г. прогнозният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в плановете за управление на речните басейни).
3. Изчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло.
4. Максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло се изчислява като съгласно методологията (приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване.

Резултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица. 2.5. Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерки и оценка на възможните изключения. Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от: • сумата на средствата, които са максимално поносими за населението, и трите икономически сектора (изчислени в таблица 8 по-горе); • допълнително разчетени средства, които водното тяло може да получи по линия на оперативни програми, държавния бюджет и други фондове; тези средства са извън средствата по горната точка; те са разчетени, като общо прогнозните средства, с които съответният район ще разполага за периода 2016 - 2021 г., са разделени на общото население на района; така е получена разчетна стойност на допълнителните средства на 1 жител; тази величина е умножена по общия брой на населението в обхвата на водното тяло; общата сума на допълнителните средства за водното тяло за целия период е разпределена равномерно по години. Изходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 - 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 - 2021 г. Въпреки това е необходимо да се изпълнят всички основни мерки съгласно Договора за присъединяване, тъй като не може да има дерогации на основни мерки. За целта се прави проверка на възможността заудължаване на срока, т.е. дали е възможно да се постигнат целите наДиректива 2000/60/ЕСв следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 - 2027 г., като разходите за допълнителни мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица. Резултатите от изчисленията показват положителни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси удължаване на срока за периода след 2021 г. Не е необходимо да се търси изключение по линията напо-малкострога целза даденото водно тяло. Избор на вариант от мерки. Следваща стъпка след вземане на решение за удължаване на срока е изборът на вариант от мерки. Това се извършва въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р). За да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена методиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec(The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110/2000/159960/MAR/H1, ECOTEC Research & Consulting Limited.). Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от "лошо" до "добро" се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 3. При Вариант 4 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година. При 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 77,8 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи за Вариант 3 = 0,0107*3 005 589*77,8 = 2 502 033 евро (4 893 550 лв.) Годишни ползи за Вариант 4 = 0,0108*3 005 589*77,8 = 2 527 053 евро (4 942 486 лв.) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 - 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Изчисленията показват, че Вариант 4 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 3. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 4. Пример 2: повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър)

1. Информационно обезпечаване.

1.1. Текущо състояние. Разгледано е повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър), тип R4 - полупланинска река в Понтийската низина, дължина на реката 15,8 км, водосборна площ 96,48 км2, урбанизиранатеритория 3,699 %, промишлена територия 0,602 %, земеделска територия 37,227 % и горска територия 58,472 %. От приложената карта е видно, че над водосбора на повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 е разположено водно тяло BG1IS200R1443 (нагоре по течението на реката). Мониторинговият пункт с европейски код BG1IS00025MS070 в BG1IS200R1243 отчита натоварването по целия водосбор на левия ръкав на р. Малък Искър. Фигура 1. Карта на водните тела в повърхностно водно тяло Малък Искър (Източник: Дунавска басейнова дирекция) Точкови източници на замърсяване Заустващите отпадъчни води от точкови източници на замърсяване, пряко влияещи върху качеството на р. Малък Искър, са: • за ВТ с код BG1IS200R1443 - рудничен комплекс; • за ВТ с код BG1IS200R1243 - канализационната система на гр. Етрополе. Агломерация Етрополе е с над 10 000 е.ж. и канализацията й е изградена 100 % към 31.12.2012 г. Спазването на посочените параметри в разрешителното за заустване след пуска на ПСОВ Етрополе през 2014 г. няма да позволи допълнително замърсяване на водоприемника от смесената канализационна система. Високите концентрации на разтворени тежки метали, като олово, кадмий и никел, както и на металите мед, манган и желязо, измервани в пункта в с. Лъга, в голямата си част са в резултат на заустване на непречистени/недостатъчно пречистени отпадъчни води от рудничния комплекс. В разрешителните за заустване на рудничните води във водно тяло BG1IS200R1443 допустимите концентрации в мг/л са, както следва: желязо (общо) - 3,5; манган (общ) - 5; мед - 0,5; олово - 0,2; никел - 0,5, и цинк - 2, както и стойността за рН = 6 - 9. Дифузни източници на замърсяване Разглежданото водно тяло BG1IS200R1243 включва части от землищата на с. Бойковец с население към 1.02.2011 г. - 127 жители, с. Рибарица - 226 жители, с. Горунака - 36 жители, с. Лъга - 194 жители, и с. Лопян - 448 жители. И петте села са без изградени канализации и ПСОВ. Освен битовите отпадъчни води допълнителни източници на дифузни замърсители във водното тяло BG1IS200R1243 са: земеделие, вкл. животновъдство, и почвена ерозия. Състоянието на водно тяло BG1IS200R1243 е оценено, както следва: • за екологичен статус - много лошо; • за химичен статус - лошо. 1.2. Параметри, по които съответното водно тяло не достига ДЕС. Физикохимичните показатели в мониторингов пункт р. Малък Искър при с. Лъга са представени в следващата таблица. *Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R4 Независимо че се наблюдава подобрение на физикохимичните показатели през 2014 г. в сравнение с 5-годишен минал период, водното тяло не достига добро състояние. Стойността на отделните показатели на замърсяване зависи както от сезона, така и от часа на водовземане. Взетата речна проба в 14,15 ч. на 10.02.2015 г. е със значително по-добро качество в сравнение със средните годишни стойности за 2014 г. Това подобрение се дължи и на: • редуцирането на шестте потока отпадъчни води на рудничния комплекс до два, като през 2014 г. е въведена в експлоатация втора ПСОВ на кота 840 м; също така е изградена канализация за дъждовните води; • през 2014 г. е открита ПСОВ Етрополе; потоците отпадъчни води от два стават три, тъй като за площадковите дъждовни води на ПСОВ самостоятелно се извършва пречистване и те заустват съответно като още два потока. В периода 19.08.2014 - 23.06.2015 г. максимално измерените замърсявания в заустваните руднични води от собствения и контролния мониторинг са по следните показатели: манган (общ) - 22,4 мг/л, мед - 27,84 мг/л, и никел - 0,72 мг/л, които стойности са значително по-високи от разрешените. 1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не достигат ДЕС. Източниците на замърсяване по отделните физикохимични показатели след влизане в експлоатация на пречиствателните съоръжения на ПСОВ Етрополе и на рудничния комплекс през 2014 г. са показани в следващата таблица. 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние. Възможните мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са свързани с подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата, прилагане на добри земеделски практики и подобряване пречистването на рудничните води (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител, измерен на 10.02.2015 г. След умножение на замърсяването по отделните показатели със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка (вж. следващата таблица). Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за основните физикохимични показатели - БПК5, нитратен азот, общ азот, общ фосфор, както и за алуминий, мед и манган, се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка.

1. Прилагане на методологията.

2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане. Въз основа на избраните в т. 1.4 (Пример 2) мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени: • Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството, разгледано в два обхвата - Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау). • Осигуряване на събирането и пречистването на отпадъчните води на населените места с. Бойковец, с. Рибарица, с. Горунака, с. Лъга и с. Лопян, разгледано в два варианта: (1) построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ; (2) изграждане на канализация и локални ПСОВ за посочените селища. Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до достигане на целта: 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената - мерни единици и единични стойности на мерките, а именно: Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за с. Бойковец, с. Рибарица, с. Горунака, с. Лъга и с. Лопян са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ - респективно 1450 лв./е.ж. Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за посочените села са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая - 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил.ж.), и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че трябва да се изгради 100 % от канализацията за селата. Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.). Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/год.). За изчисляване на инвестиционните и оперативни разходи, както и разпределението им по години са направени следните допускания: 1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г. 2) Инвестиционните разходи за изграждане на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) са изчислени при допускане, че понастоящем 30 % от домакинствата имат индивидуално съоръжение за самостоятелно събиране на отпадъчните води, отговарящо на всички изисквания (т.е. за тях ще се прогнозират само оперативни разходи за почистването на съоръженията), а 70 % от домакинствата не разполагат с такива (т.е. за тях ще се прогнозират инвестиции за изграждане и оперативни разходи за поддръжка на съоръженията). Общият брой на съоръженията, които трябва да бъдат изградени, е 299 бр., което е определено на базата на реалното население, което не разполага със съвременни съоръжения, и допускане за среден размер на домакинство от 2,4 души. На базата на експертна преценка средната цена на една водоплътна изгребна яма е определена на 7000 лв. 3) Оперативните разходи за почистване на водоплътните изгребни ями са определени при следните допускания: количество на отпадъчни води на 1 жител/годишно - 43,8 куб. м; среден обем на 1 яма - 10 куб. м; среден обем на почистваща цистерна - 10 куб. м; средна цена на 1 почистване на ямата - 100 лв. 4) Разпределението на инвестициите за индивидуални съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчните води по години следва същия подход, приложен и при разпределението по години на инвестициите за ПСОВ и канализация. Аналогично оперативните разходи за обслужване на новоизградените водоплътни изгребни ями започват да се начисляват от 2019 г. Оперативните разходи за индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчните води, отговарящи на изискванията, започват да се начисляват от 2016 г. 5) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения, по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 120 лв./ден/участник. 6) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 300 лв./ден/участник. 7) Разходите за подобряване на пречистването на рудничните води са остойностени на базата на допълнително проучване. В рамките на проучването е установено, че независимо от допълнително изградени пречиствателни съоръжения през 2014 г. на рудничния комплекс, все още продължава замърсяването на р. Малък Искър с метали. Проблемът е решим, например ако се приложат подходящите реагенти - вар за коригиране на рН и коагулант-флокулант-сорбент CFS. (Източник: Добрев, Хр., П. Добрева, Г. Бърдарска. 1994. Производство на високоефективни реагенти - приоритетно направление на водопречистването. Водно дело, 1, 28 - 32). Забележка.CFS - течен коагулант на база алуминиев оксихлорид, предоставен от Ф. "Солво". Анализите са извършени по БДС от лабораторията на Централния институт по химическа промишленост, София. След подаване на доза 70 мг/л от българския химически продукт CFS и 13 г/л вар директно и непрекъснато в р. Негърщица концентрациите на мед от 94 мг/л, манган - 80 мг/л, желязо - 84 мг/л, никел - 9 мг/л, и цинк - 6,5 мг/л, намаляват и достигат съответно до 0,01 мг/л, 0,08 мг/л, 0,03 мг/л, 0,01 мг/л и 0,05 мг/л, т.е. много по-ниско от стандартните изисквания съгласно отмененатаНаредба № 7 от 1986 г. и сега действащатаНаредба № Н-4 от 2012 г. Същевременно се коригира и рН - от 3,3 до 8,5. От дългосрочния престой на получената утайка в дестилирана вода (излугване) няма обратно замърсяване, т.е. същата може да се депонира в изоставени кариери и други подходящи места. 2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти. Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица. Резултатите от оценката показват, че варианти 1 и 2 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. 2.4. Оценка на поносимостта. В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи-ползи. Тъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло. Най-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление. За целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ на Дунавски район, където след направени преизчисления са представени: БДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 - 2027 г. За целите на оценката на поносимостта наниво водно тялое необходимо да бъдат изчислени разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм: Изчислява се сума на общия брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ. Изчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 - 2027 г. прогнозният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в Плановете за управление на речните басейни). Изчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло. Максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло, се изчислява като съгласно методологията (приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора, с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване. Резултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица. 2.5. Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерки и оценка на възможните изключения. Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от: • сумата на средствата, които са максимално поносими за населението, и трите икономически сектора (изчислени в Таблица 8 по-горе); • допълнително разчетени средства, които водното тяло може да получи по линия на оперативни програми, държавния бюджет и други фондове; тези средства са извън средствата по горната точка; те са разчетени, като общо прогнозните средства, с които съответният район ще разполага за периода 2016 - 2021 г., са разделени на общото население на района; така е получена разчетна стойност на допълнителните средства на 1 жител; тази величина е умножена по общия брой на населението в обхвата на водното тяло; общата сума на допълнителните средства за водното тяло за целия период е разпределена равномерно по години. Изходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 - 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 - 2021 г. Тъй като и двата разглеждани варианти съдържат само допълнителни мерки (т.е. всички те могат да се отлагат за периода след 2021 г.), е въпрос на управленско решение кои мерки да започнат да се изпълняват в периода 2016 - 2021 г. и кои да се отложат за следващия период. В разглеждания пример ще се провери възможността заудължаване на срока само за допълнителните мерки, свързани с пречистването на рудничните води и обученията по добри земеделски практики, т.е. дали е възможно да се постигнат целите наДиректива 2000/60/ЕСв следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 - 2027 г., като разходите за дерогираните мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица. Резултатите от изчисленията показват негативни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси изключение по линията напо-малко строга целза даденото водно тяло, тъй като и за периода до 2027 г. е невъзможно да се акумулират достатъчно средства за финансовото обезпечаване на изпълнението на мерките. Избор на вариант от мерки. Съгласно методологията се търси изключение на дадено водно тяло по линията на по-малко строга цел. Въпреки това, като илюстрация, в тази точка е представен избор на вариант от мерки въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р). За да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложенаметодиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от КонсорциумEcotec(The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110/2000/159960/MAR/H1, ECOTEC Research & Consulting Limited.).Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от "лошо" до "добро", се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 1. При Вариант 2 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година. При 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 15,8 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи за Вариант 1 = 0,0107*3 005 589*15,8 = 508 125 евро (993 806 лв.) Годишни ползи за Вариант 2 = 0,0108*3 005 589*15,8 = 513 206 евро (1 003 744 лв.) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 - 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Изчисленията показват, че Вариант 2 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 1. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 2. Пример 3: повърхностно водно тяло BG2KA700R016 р. Стара река (Текедере) - от извор до вливане в р. Камчия.

1. Информационно обезпечаване.

1.1. Текущо състояние. Представен е пример за повърхностното водно тяло BG2KA700R016 с тип R11 - пресъхваща и черноморски тип река. По данни на CORINE land cover от 2012 г. общият процент на неполивни ниви и други земеделски земи е 76,56 %, гори - 14,73 %, и урбанизирани територии. Налични зони на смесване на повърхностни и подземни води съществуват в целия участък. Подземните води са замърсени с нитрати и манган. Оценката за текущото състояние на водното тяло BG2KA700R016 е, както следва (Източник: Басейнова дирекция Черноморски район): • хидробиологичен мониторинг: биологичен индекс - индикация за много лошо състояние; • физикохимичен мониторинг: данни за значително замърсяване с органични вещества, азот и фосфор; електропроводимостта е променлива с периодично влошаване до лошо състояние; • ниво на достоверност на данните - невисока. 1.2. Параметри, по които водното тяло не достига ДЕС. Определянето на параметрите, по които не се достига ДЕС, се основават на проведен мониторинг за физикохимични показатели, специфични замърсители, химични елементи и биологични елементи за трите пункта (вж. следващата таблица). рН и електропроводимостта не са показани в таблица 1, тъй като отговарят на нормите за "добро състояние". Средната стойност на рН за периода 2010 - 2014 г. е 8,29 при норма 6,5 - 8,5, а на електропроводимостта - средна стойност 880,60 µS/sm при норма до 900 µS/sm. *Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R11. Независимо че през 2014 г. се наблюдава подобрение на физикохимичните показатели, техните стойности са значително по-високи от тези, отговарящи на нормите за добро екологично състояние. Измерените отклонения по химичните елементи мед, цинк и никел показват недобра експлоатация на действащи пречиствателни съоръжения към предприятията. Този проблем е отстраним при засилен контрол от страна на РИОСВ. Биологичният индекс се влошава в периода 2013 - 2014 г., като стойността му за р. Стара река при устието при с. Иваново е много лоша. 1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не се достига ДЕС. Източниците на замърсяване по експертна оценка за отделните физикохимични показатели са показани в следващата таблица. 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние. Възможни мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са свързани с подобряване на канализационните системи на населените места, прилагането на добри земеделски практики, подобряването на експлоатацията на промишлените предприятия и обучение (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагането на мерките) за всяко мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител (таблица 3). След умножение на средните стойности на замърсяването за периода 2010 - 2014 г. на отделните показатели със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка. Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за отделните физикохимични показатели се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка.

1. Прилагане на методологията.

2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане. Въз основа на избраните в т. 1.4 (пример 3) мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени: • Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството, разгледано в два обхвата - Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау). •Осигуряване на събирането и пречистването на отпадъчните води на населените места в обхвата на водното тяло (с. Васил Друмево, с. Илия Блъсково, с. Благово и с. Ивански), разгледано в два варианта: (1) построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ; (2) изграждане на канализация и локални ПСОВ за посочените селища. Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до постигане на целта: 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената - мерни единици и единични стойности на мерките, а именно: Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за с. Васил Друмево, с. Илия Блъсково, с. Благово и с. Ивански са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ - респективно 1450 лв./е.ж. Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за посочените села са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая - 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил. ж.), и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че трябва да се изгради 100 % от канализацията за селата. Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.) Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/ год.). За изчисляване на инвестиционните и оперативни разходи, както и разпределението им по години са направени следните допускания: 1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г. 2) Инвестиционните разходи за изграждане на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) са изчислени при допускане, че за всяко домакинство трябва да бъде изградена водоплътна изгребна яма. Общият брой на съоръженията, които трябва да бъдат изградени, е 934 бр., което е определено на базата на реалното население на селата и допускане за среден размер на домакинство от 2,4 души. На базата на експертна преценка средната цена на една водоплътна изгребна яма е определена на 7000 лв. 3) Оперативните разходи за почистване на водоплътните изгребни ями са определени при следните допускания: количество на отпадъчни води на 1 жител/годишно - 43,8 куб. м; среден обем на 1 изгребна яма - 10 куб. м; среден обем на почистваща цистерна - 10 куб. м; средна цена на 1 почистване на изгребна яма - 100 лв. 4) Разпределението на инвестициите за индивидуални съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчните води по години следва същия подход, приложен и при разпределението по години на инвестициите за ПСОВ и канализация. Аналогично оперативните разходи за обслужване на изгребните ями започват да се начисляват от 2019 г. 5) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 120 лв./ден/участник. 6) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 300 лв./ден/участник. 7) Разходите за информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места включват ежегодни разходи за информационни дипляни, информационни табла и провеждане на информационни срещи във всяко от 4-те села в обхвата на водното тяло. 8) Разходите за контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на промишлени отпадъчни води не могат да бъдат остойностени, тъй като са включени в обхвата на разходите за обичайната дейност на РИОСВ. 2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти. Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица. Резултатите от оценката показват, че варианти 1 и 2 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. а. О ц е н к а н а п о н о с и м о с т т а В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходноефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи-ползи. Тъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло. Най-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление. За целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ на Басейнова дирекция "Черноморски район", където след направени преизчисления са представени: БДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 - 2027 г. За целите на оценката на поносимостта наниво водно тялое необходимо да бъдат изчислени определяне на разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм:

1. Изчислява се сума на общия брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ.
2. Изчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 - 2027 г. прогнозният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в плановете за управление на речните басейни).
3. Изчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло.
4. Максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло, се изчислява като съгласно методологията (приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване.

Резултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица. b. И з ч и с л я в а н е н а ф и н а н с о в и т е п о к а з а т е л и н а д в а т а в а р и а н т а о т м е р к и и о ц е н к а н а в ъ з м о ж н и т е и з к л ю ч е н и я Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от:

1. сумата на средствата, които са максимално поносими за населението, и трите икономически сектора (изчислени в таблица 8 по-горе);
2. допълнително разчетени средства, които водното тяло може да получи по линия на оперативни програми, държавния бюджет и други фондове; тези средства са извън средствата по горната точка; те са разчетени, като общо прогнозните средства, които съответният район ще разполага за периода 2016 - 2021 г., са разделени на общото население на района; така е получена разчетна стойност на допълнителните средства на 1 жител; тази величина е умножена по общия брой на населението в обхвата на водното тяло; общата сума на допълнителните средства за водното тяло за целия период е разпределена равномерно по години.

Изходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 - 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 - 2021 г. Тъй като и двата разглеждани варианта съдържат само допълнителни мерки (т.е. всички те могат да се отлагат за периода след 2021 г.), е въпрос на политическо решение кои мерки да започнат да се изпълняват в периода 2016 - 2021 г. и кои да се отложат за следващия период. В разглеждания пример ще се провери възможността заудължаване на срока само за допълнителните мерки, свързани с изграждането и експлоатацията на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ, т.е. дали е възможно да се постигнат целите наДиректива 2000/60/ЕСв следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 - 2027 г., като разходите за дерогираните мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица. Резултатите от изчисленията показват положителни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси удължаване на срока на допълнителните мерки, свързани с изграждането и експлоатацията на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ за периода след 2021 г. Не е необходимо да се търси изключение по линията напо-малко строга целза даденото водно тяло. И з б о р н а в а р и а н т о т м е р к и Следваща стъпка след вземане на решение за удължаване на срока е изборът на вариант от мерки. Това се извършва въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р) (В/С). За да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложенаметодиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec(The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110 / 2000 / 159960 / MAR / H1, ECOTEC Research & Consulting Limited). Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от "лошо" до "добро", се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 1. При Вариант 2 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година. При 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 32 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи за Вариант 1 = 0,0107*3 005 589*32 = 1 029 114 евро (2 012 771 лв.) Годишни ползи за Вариант 2 = 0,0108*3 005 589*32 = 1 039 405 евро (2 032 899 лв.) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 - 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Изчисленията показват, че Вариант 1 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 2. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 1. ПРИЛАГАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЕ ПОЧЛ. 156Е: Оценка на възможните изключение почл. 4, ал. 7 на РДВсе извършва в седем стъпки, както следва: • Стъпка 1: Определяне дали дадена нова модификация/дейност отговаря на изискванията начл. 4, ал. 7. • Стъпка 2: Идентифициране на практически мерки за смекчаване на неблагоприятните ефекти. • Стъпка 3: Идентифициране на по-широкото въздействие върху водните тела. • Стъпки 4: Оценка дали новата модификация/дейност е в интерес на обществото. • Стъпка 5: Сравнение на ползите от новата модификация/дейност с ползите от постигане на целите наДирективата. • Стъпка 6: Сравнение на алтернативи, които обслужват еднакви ползотворни цели. Прилагането на методологията е илюстрирано с пример за изграждане на нова модификация - язовир. Примерът е построен върху информация за язовир "Луда Яна". Въпреки че този язовир е в процес на реализация, за целите на примера е направено допускането, че неговото изграждане е предстоящо и трябва да се обоснове изключение почл. 4, ал. 7.

1. Описание на основните характеристики на новата модификация/дейност.

Язовир "Луда Яна" ще се намира в централната част на Южна България, на около 2 км на север от гр. Панагюрище, на река Луда Яна, непосредствено след вливането на Стара река в река Мулейска, като попада в землището на гр. Панагюрище, община Панагюрище, област Пазарджик, и засяга поземлен имот № 0860001 с площ 142 ха. Основните параметри на язовира са: насипна стена с глинено ядро, дължина на короната 458 м, широчина на короната 600 м, общ завирен обем 19.94 млн. м3, дължина на езерото 4500 м, кота на короната 585,60, клас на язовира II. Регулиращият обем от близо 18 млн. м3осигурява възможност за черпене на дебит в рамките на 450 - 500 л/сек. Фигура 1. Язовир "Луда Яна" - водовземната кула и недостроената язовирна стена (Източник: РГП за ВиК - П ЕООД, гр. Панагюрище,2013) За да отговори водата от язовира на изискванията по показателите окисляемост, амоняк, нитрати и мътност, е предвидена пречиствателна станция, която да пречиства водата, предназначена за питейни нужди, до изискванията наНаредба № 9 от 2001 г. По техническо задание общият дебит на ПСПВ е 300 л/сек. Има определена площадка за строителството на станцията. За язовира и ПСПВ е осигурено финансиране по линия на Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка). След изграждането язовир "Луда Яна" ще бъде актуван като държавна собственост с принципал МРРБ. Бъдещият оператор на язовира и пречиствателната станция ще бъде ВиК - ЕООД, гр. Панагюрище.

1. Представяне на полезните цели, за които допринася новата модификация/дейност.

Изграждането на язовира ще доведе до подаване на качествена питейна вода на гр. Панагюрище и селища в общините Панагюрище, Пазарджик и Стрелча с население 45 000 жители към 2020 г. Понастоящем основните питейни водоизточници на гр. Панагюрище са 12 тръбни кладенци в терасата на р. Марица при с. Злокучене (община Септември, област Пазарджик). Разположени са на десния бряг на р. Марица и са най-голямата водоснабдителна система - "Група Панагюрище", подаваща вода към селищата на община Панагюрище. Системата подава вода чрез пет помпени станции (ПС) за гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица, Левски и Оборище. От тази водоснабдителна система се подава вода и на 4 села от съседната община Стрелча - Свобода, Смилец, Блатница и Дюлево. Магистралният водопровод е въведен в експлоатация през 1982 г. Водоподаването се извършва с помощта на три помпени станции: II подем "Бошуля", III и ІV подем "Елшица", които имат възможност да се включват едновременно в паралел, като по този начин може да се подава при необходимост водно количество над 250 л/сек. Стоманените водопроводи от водоизточника до ПС ІV подем "Елшица" са изпълнени от стоманени правошевни тръби, направени от огъната черна ламарина с дължина 2 - 3 м. Тръбите не са заводско производство и не отговарят на действащите стандарти. Външната антикорозионна изолация не е от усилен тип, а на отделни места такава изобщо не е правена. От ПС ІV подем до Панагюрище и с. Оборище водопроводите са изпълнени от стандартни стоманени спирално заварени тръби. Няма монтирана катодна защита по трасетата на стоманените водопроводи, както и пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ). Въпреки че не е достигнала края на своя експлоатационен период (30 години), тази водоснабдителна система не е в добро състояние, което допълнително се утежнява от затрудненията по експлоатацията, дължащи се на голямата обща дължина и труднодостъпни участъци. Не без значение е и лошото изпълнение на строително-монтажните работи на тръбопроводите и съоръженията. В обобщение полезните цели, за които ще допринесе доизграждането на язовир "Луда Яна", са заявени категорично от ръководството и жителите на община Панагюрище и приети по време на обществените обсъждания на възложения от Световната банка доклад за ОВОС през м. февруари 2009 г. в МРРБ и гр. Панагюрище: • Нормално водоснабдяване с чиста питейна вода с добро качество на жителите в общината и региона. • Решаване на един основен и с изключително значение проблем за жителите не само на община Панагюрище, но и на Пазарджик и Стрелча - водоснабдяването. • Осигуряване на достатъчни количества вода за напояване на района. • Подобряване на екологическата обстановка и микроклимата на Панагюрище и региона. • Създаване на възможности за развитието на туризма в района. • Създаване на по-добра здравословна и жизнена среда за населението.

1. Устойчива ли е новата модификация/дейност.

Планът за действие към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, приета с решение на Народното събрание, включва дейност (мярка) "Изграждане на яз. "Луда Яна", яз. "Пловдивци" и яз. "Нейковци", включени във финансовия меморандум за заем от Световната банка", което е доказателство както за наличието на силен обществен интерес, така и за устойчивост на новата модификация. Язовир "Луда Яна" е оразмерен въз основа на дългосрочните прогнози за водните ресурси и водопотреблението в съответствие със сценариите за промяна на климата в разглеждания водосбор. Хидрографската мрежа на водосборния басейн на яз. "Луда Яна" се формира от водните течения на р. Луда Яна и нейните притоци р. Мулейска, р. Окошка, р. Елашка и няколко къси водни течения, вливащи се самостоятелно в язовира. Съгласно данните в язовира ще се вливат средно дневно 33 000 м3водни количества. От тях 15 000 м3ще се отвеждат за поддържане водния отток на р. "Луда Яна", 7000 м3ще се заделят като резерва за регулиране нивото на язовира, а оставащите 11 000 м3ще се пречистват и предоставят за водоснабдяването на община Панагюрище и селища от съседните общини. Правилните разчети на водните количества на вход и изход на язовира ще гарантират устойчивото му използване по време на засушаване и наводнения. Регулирането на високата вълна при интензивни дъждове и пролетно снеготопене ще намали опасността от наводнения в община Панагюрище.

1. Какво е въздействието на новата модификация/дейност върху състоянието на водното тяло.

Водното тяло BG3MA900R207 (река Панагюрска Луда Яна от извори до град Панагюрище) е с много силна податливост на ерозиране, която значително ще се намали след построяване на водоема. Фигура 2. Карта за ерозията в басейна на р. Марица, вкл. р. Луда Яна (Източник: ПУРБ Марица 2010 - 2015) Предвиденото изпускане на екологичен воден минимум след язовира ще осигури целогодишен постоянен воден режим в р. Луда Яна, която често пресъхва през летните месеци, и гарантира стабилността на структурата и функциите й. С изграждането на язовира няма да се засегнат пряко природни местообитания, включително и приоритетни за опазване крайречни, тревни, горски и скални местообитания. Не се очакват преки въздействия върху защитени зони за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна "Средна гора" BG0001389 и "Луда Яна" BG0000426 и Защитена зона "Средна гора" BG0002054 за опазване на дивите птици. Поради отдалечеността на язовира от защитена зона "Река Луда Яна" превръщането на течащите води в стоящи, свързано с промяната на параметрите на водната среда (скорост на течението, хидрохимични и физикохимични показатели на водата, промяна на характера на дъното, промяна на биоценозите, представляващи хранителна база на рибите и др.), няма да окаже отрицателно въздействие върху видовете риби, предмет на опазване в защитената зона. Промяната на хидрологичния режим на реката няма да предизвика отрицателна промяна върху граничещите с новата водна площ сухоземни местообитания, което да доведе до промяна във видовия им състав, структурата и функциите на опазваните местообитания в защитена зона "Средна гора" BG0001389. Няма да бъдат трайно променени биокоридорните връзки на реката за придвижване на хидробионтите (риби и безгръбначни), предмет на опазване в защитена зона "Луда Яна". Реализацията на язовира не засяга и биокоридорните връзки на мечка и вълк, предмет на опазване в защитена зона "Средна гора" BG0001389. Реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до намаляване числеността и промяна на структурата на популациите на видовете (земноводни, влечуги, бозайници и птици), предмет на опазване в защитените зони. Не се очаква кумулативно въздействие върху местообитания и видове, подлежащи на опазване на територията на трите зони. Въздействието на безпокойство върху животинските видове, включително птици, което е възможно в периода на строителството, ще бъде краткотрайно. По време на експлоатацията, предвид предназначението на водоема (питеен водоизточник), това въздействие ще бъде максимално ограничено. По време на строителството не се очаква инвестиционното предложение да има трансграничен характер на въздействие поради разположението на обекта във вътрешността на страната. Република България няма двустранен договор с Република Турция за подаване на определени обеми вода от р. Марица, в чийто водосбор е р. Луда Яна. За изграждането на яз. "Луда Яна" и нормалната му експлоатация са предложени конкретни мерки за намаляване на въздействията върху околната среда, които ще бъдат изпълнявани от възложителя и бъдещия оператор на язовира. При спазване на програмата за управление на яз. "Луда Яна", включително с отчитане на екологичните фактори (еутрофикация, екологичен отток, наноси и др.), няма да се предизвика влошаване на качеството на водата и биологичната пълноценност на речната екосистема под язовира. В близост до хидровъзел "Луда Яна" няма изградени и предвидени за строителство други хидротехнически съоръжения, спрямо които да се разгледа кумулативен ефект от неговото изграждане. Пускането в експлоатация на язовира ще създаде възможност за постигане на добро екологично състояние на реката, овладяване на ерозията в зоната на влияние на хидровъзела, развиване на определени рекреационни дейности и като цяло ще съдейства за стопанското развитие на гр. Панагюрище, включително като туристическа дестинация. Построяването на язовира ще доведе до промяна на топлофизичните свойства на подложната повърхност и на микроклимата в зоната около язовира. Съгласно предварителните изследвания в България това изменение ще засегне само зоната на язовира и ще доведе до намаляване на денонощните температурни контрасти и до подобряване условията на овлажнение. Наличието на изкуствен водоем с мащабите на яз. "Луда Яна" няма да промени климата в съответния климатичен район, т.е. няма да се променят климатичните параметри (температура и валеж) на водното тяло. Безспорни доказателства, че яз. "Луда Яна" с ПСПВ е в интерес на обществото, са протоколите от обсъжданията и писмените становища на Община Панагюрище, "Водоснабдителен комплекс" - ООД, гр. Панагюрище, и Сдружението на предприемачите - гр. Панагюрище, които подкрепят доизграждането на яз. "Луда Яна" и пускането му в експлоатация. Общо селищата, които се предвижда да бъдат захранени от яз. "Луда Яна", са 34 броя: • Преминаване на гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица и Левски към постоянно захранване от новия водоизточник - яз. "Луда Яна". Водоподаването ще се осъществява гравитачно с транзитни водопроводи от нов преходен водоем V=100 м3, разположен над пречиствателната станция. • Ще бъде запазена възможността за помпажно водоподаване към селата Оборище и Поибрене (също от яз. "Луда Яна"). • За гр. Панагюрище ще отпаднат от експлоатация локалните водоснабдителни системи - речните водохващания на р. Мулейска, пречиствателната станция и дренажното водохващане "Гешенка". • За с. Попинци ще отпадне от експлоатация локалната водоснабдителна система - шахтовите кладенци и дренажът, както и ПС "Попинци". • За селата Оборище и Поибрене ще бъде запазена локалната водоснабдителна система - речно водохващане на р. Панова и пречиствателната станция (водоподаването в тази система е изцяло гравитачно). • Ще бъде осигурено водоподаване към всички селища от община Стрелча (5 бр.). • Ще бъде осигурено гравитачно водоподаване към 7 села от община Лесичово, 11 села от община Пазарджик и 3 села от община Септември. Изграждането на яз. "Луда Яна" е изключително необходимо като единствена алтернатива за водоснабдяването с достатъчни количества качествена питейна вода на населението в община Панагюрище и в още няколко общини, а това ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в района, до нови възможности и перспективи за развитието и до повишаване на жизнения стандарт. Разходите, необходими за изграждане на язовира, възлизат на стойност около 52 млн. лв. Ползите от изграждането на язовира с ПСПВ за обществото са свързани със: • намаляване на здравния риск чрез осигуряване на целогодишно подаване на качествена питейна вода по време на засушаване или интензивни валежи; • намаляване на риска от наводнения и увеличаване на безопасността на населението вследствие регулиране на високата вълна по време на интензивни дъждове; • осигуряването на достатъчен воден ресурс и премахване на водните режими създава по-добри условия за развитие на промишлеността и земеделието, т.е. намаляване на безработицата и миграцията; • увеличаване на туристическия поток и повишаване на жизнения стандарт; • спира прехвърлянето на вода от терасата на р. Марица в община Септември (с вероятност при засушаване към осушаване на терасата и нарушаване на екологичното състояние на водовземното водно тяло) към община Панагюрище с наличен повърхностен воден ресурс, но неизползващ се поради липса на изграден язовир - ЕС препоръчва да се използват повърхностни води вместо подземни води, като подземните води трябва да се съхраняват като резерв при различни критични ситуации, вкл. военно положение и т.н. • регулираното управление на язовира намалява ерозионните процеси и осушаването на речното корито на р. Луда Яна, което подпомага развитието на речната биосреда; • язовирът създава благоприятна среда за развитие на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Ползите от постигането на ДЕС на водното тяло: • опазване и подобряване на състоянието и биологичното разнообразие на водната екосистема; • подобряване на качеството на живот чрез подобряване възможностите за отдих при използване на води. Представените резултати показват, чеползите за обществото от изграждане на язовир "Луда Яна" са по-големиот достигането на добро екологично състояние на водното тяло, т.е.може да се обоснове изключение по линия начл. 4, ал. 7. За устройване на външното водоснабдяване на гр. Панагюрище и селищата от водоснабдителната зона на гр. Панагюрище са възможни две решения: • Рехабилитация и модернизация на съществуващата главна водоснабдителна система - "Група Панагюрище". • Изграждане на язовир на река Луда Яна и пречиствателна станция в близост до Панагюрище и развитие на водоснабдителната система от новия водоизточник. Двете алтернативи са разглеждани както в Община Панагюрище, така и в МРРБ. Решение за реализация е получила втората алтернатива. Като основни недостатъци на съществуващата система могат да се изтъкнат: • Към момента водата, довеждана от терасата на река Марица, идва от система с повече от 20-годишна експлоатация с 4 помпени станции. Техническата годност на съоръженията се поддържа с високи експлоатационни разходи и големи количества електроенергия. • Ниска енергийна ефективност. Необходимост от препомпване на водата на височина от 420 до 520 м. • Уязвимост на системата от възможни аварии и главно аварии по електрозахранването на пет помпени станции. • Сравнително ограничен обхват на водоподаване: гр. Панагюрище и 7 села от община Панагюрище и евентуално 4 села от община Стрелча. Разчетите показват, че за рехабилитацията на главна водоснабдителна система - "Група Панагюрище", са необходими около 68 млн. лв. Като предимства на приетото за реализация решение могат да се определят: • По-добра енергийна ефективност (много по-малка височина на препомпване). По-голяма компактност на водоснабдителната система и по-малка уязвимост от аварии по електрозахранването. • Възможност за по-голям обхват на водоснабдителната система от яз. "Луда Яна". Има възможност за гравитачно водоподаване към много населени места от общините Стрелча, Лесичово, Пазарджик и Септември. • Сигурен водоизточник (яз. "Луда Яна") с възможности за осигуряване на допълнителен дебит в случай на необходимост. Резултатите от анализа показват, че изпълнението на алтернативата на "Рехабилитация и модернизация на съществуващата главна водоснабдителна система - "Група Панагюрище", е много по-скъпо от изграждането на язовир "Луда Яна", т.е. нейното изпълнение води до прекомерни разходи, с което се доказва, че новата модификация/дейност няма алтернатива, която има по-малко неблагоприятни последици върху околната среда и може да се обоснове изключение по линия начл. 4, ал. 7.