Чл. 10

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) Лице с обичайно местопребиваване в чужбина, което желае да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България, подава заявление до Министерството на правосъдието чрез централния орган или чрез акредитирана организация по чл. 116 СК. (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) Заявлението може да бъде изготвено и от централния орган или от акредитираната организация по чл. 116 СК. (3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) Заявлението съдържа:

1. кратко представяне на осиновяващия - име, гражданство, номер на документ за самоличност, дата и място на раждане, държава по обичайно местопребиваване и адрес;
2. кратка история на семейството на осиновяващия;
3. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;
4. информация за здравословното състояние на осиновяващия и членовете на неговото семейство;
5. информация за централния орган, акредитирана организация в държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия и акредитирана организация по чл. 116 СК;
6. характеристики на детето, което желае да осинови, в съответствие с разрешението за осиновяване, включително особености в здравословното състояние и/или развитието, които осиновяващият приема;
7. мотиви относно осиновяването;
8. дата и подпис.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) Към заявлението се прилагат:

1. разрешение за осиновяване на дете съгласно правото на държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия;
2. документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ, че решението на българския съд за осиновяване ще бъде признато в държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия, освен в случаите, когато той има обичайно местопребиваване в държава, страна по Хагската конвенция;
3. документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ, че осиновяващият не е лишен от родителски права;
4. социален доклад;
5. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) документ за здравословното състояние на осиновяващия, изготвен от лекар, който съдържа оценка на физическото и психическото здраве на лицето въз основа на минали и настоящи заболявания; документът съдържа и данни относно наличие/липса на хронични заболявания, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други застрашаващи живота болести и следва да бъде издаден не по-рано от една година от подаване на заявлението по ал. 1;
6. (доп. - ДВ, бр. 31 от 2019 г.) документ за съдимост на осиновяващия, когато не е български гражданин;
7. копие на документ за самоличност;
8. (доп. - ДВ, бр. 31 от 2019 г.) документ за платена държавна такса по чл. 113, ал. 5 СК, освен когато таксата е платена по електронен път.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) В случаите на осиновяване от съпрузи социалният доклад съдържа данни за двамата осиновяващи, като към заявлението се прилага и удостоверение за сключен брак. (6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) Когато заявлението по ал. 1 се подава чрез акредитирана организация по чл. 116 СК, към него се прилагат сключеният от организацията договор за обслужване на клиента, както и пълномощното от осиновяващите за осъществяване на посредничество в процедурата по международно осиновяване. (7) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) Договорът и пълномощното се представят в Министерството на правосъдието и в случаите, когато акредитирана организация по чл. 116 СК предприеме посреднически действия по процедура, започнала по заявление, подадено чрез:

1. централен орган;
2. друга акредитирана организация по чл. 116 СК, чийто договор за обслужване на клиента е прекратен и пълномощното е оттеглено.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) Всеки документ от чужбина се представя в оригинал и в превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава. Документ, легализиран по реда на глава втора от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (ДВ, бр. 73 от 1958 г.), удостоверен по реда на Конвенцията от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 47 от 2000 г.) (обн., ДВ, бр. 45 от 2001 г.) или освободен от изискванията за легализация, се представя в оригинал и в превод на български език, извършен от лице от списъка на физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд на български език на територията на Република България, поддържан от Министерството на външните работи. Положеният в превода подпис на преводача се удостоверява нотариално в Република България. (9) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2019 г.) Изискванията по ал. 8 не се прилагат по отношение на сключените от организациите договори за обслужване на клиента по ал. 6 и документите по ал. 4, т. 7 и 8. (10) Когато социалният доклад по ал. 4, т. 4 е изготвен преди повече от една година, се представя и актуализиран доклад, а при невъзможност - документ, удостоверяващ липсата на промени на описаните в доклада обстоятелства. (11) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г.) Когато заявлението е изготвено от централния орган или от акредитирана организация по чл. 116 СК, към него се прилага и декларация от осиновяващия относно характеристиките на детето, което желае да осинови, съответстващи на разрешението за осиновяване, включително особеностите в здравословното състояние и/или развитието на детето, които приема, и мотивите относно осиновяването.