Чл. 6

Чл. 6.(1) Обучението по специалността "Право" в образователната и квалификационна степен "магистър" се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. (2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум при обучение в специалността "Право" почл. 1, ал. 2са, както следва:

1. История на държавата и правото - 75 часа;
2. Обща теория на правото - 105 часа;
3. Конституционно право - 135 часа;
4. Гражданско право (обща част) - 120 часа;
5. Административно право - 90 часа;
6. Административен процес - 105 часа;
7. Вещно право - 90 часа;
8. Международно публично право - 105 часа;
9. Финансово право - 105 часа;
10. Облигационно право - 165 часа;
11. Наказателно право - 180 часа;
12. Семейно и наследствено право - 105 часа;
13. Международно частно право - 105 часа;
14. Трудово право - 135 часа;
15. Търговско право - 165 часа;
16. Осигурително право - 75 часа;
17. Гражданско процесуално право - 180 часа;
18. Наказателно процесуално право - 150 часа;
19. Данъчно право и процес - 75 часа;
20. Право на Европейския съюз - 120 часа;
21. Защита правата на човека - 75 часа.

(3) В програмите на учебните дисциплини, които имат за предмет изучаването на правната уредба на области на обществени отношения, в които съществува хармонизирано законодателство на Европейския съюз, се включва преподаване на относими въпроси от материалното право на Европейския съюз. Тези часове не се включват в минималния хорариум по ал. 2, т. 20. (4) По предложение на факултетния съвет и в съответствие с правилника на висшето училище в учебния план на специалността "Право" почл. 1, ал. 2могат да се въвеждат и други задължителни учебни дисциплини. (5) Съотношението в учебния план между лекционни курсове, семинарни упражнения и учебна практика се определя от висшето училище съгласно неговия правилник, като часовете за лекции не могат да бъдат по-малко от половината хорариум. (6) Учебният план и включените в него задължителни, избираеми и факултативни дисциплини за обучението в специалност "Право" почл. 1, ал. 3се определят от висшите училища. (7) Обучението осигурява придобиването на практически умения и компетентности за:

1. формулиране и защитаване на правна теза;
2. анализ на съдебната практика;
3. решаване на казуси;
4. извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи;
5. академично писане;
6. участие в дебати, реторика и съдебна реторика;
7. подготовка и провеждане на преговори по юридически казус;
8. подготовка на проекти на юридически документи, включително на нормативни актове, договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, жалби, подготовка на пледоарии, административни актове, актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления, съдебни актове и други процесуални документи;
9. професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие;
10. юридическа професионална етика.