Чл. 171

Член 171 Договаряне относно определени полски култури

1. Организация на производителите, призната по силата на член 152, параграф 1, която преследва една или повече цели за концентриране на предлагането, пускането на пазара на продуктите, произведени от нейните членове, и оптимизиране на производствените разходи, може да води преговори от името на своите членове по отношение на цялата или част от общата продукция на техните членове за сключване на договори за доставка на един или повече от следните продукти, които не са предназначени за посев, и за ечемик, който не е предназначен за малцуване:

a) мека пшеница под код по КН ex 1001 99 00 ; б) ечемик под код по КН ex 1003 90 00 ; в) царевица под код по КН ex 1005 90 00 ; г) ръж под код по КН ex 1002 90 00 ; д) твърда пшеница под код по КН ex 1001 19 00 ; е) овес под код по КН ex 1004 90 00 ; ж) тритикале под код по КН ex 1008 60 00 ; з) рапично семе под код по КН ex 1205 ; и) слънчогледово семе под код по КН ex 1206 00 ; й) соя под код по КН ex 1201 90 00 ; к) полски фасул под код по КН ex 0708 и ex 0713 ; л) фуражен грах под код по КН ex 0708 и ex 0713 . Организация на производителите изпълнява целите, посочени в настоящия параграф, при условие че преследването на тези цели води до интегриране на дейности и това интегриране има вероятност да породи значителна ефикасност, така че цялостната дейност на организацията на производителите допринася за изпълнението на целите, посочени в член 39 от ДФЕС. Това може да се постигне при следните условия: а) организацията на производителите извършва най-малко една от следните дейности: i) съвместно разпространение, включително съвместна платформа за продажба или съвместно транспортиране; ii) съвместно популяризиране; iii) съвместна организация и контрол на качеството; iv) съвместно използване на инсталации или съоръжения за съхранение; v) съвместно снабдяване със суровини; б) тези дейности са значителни по отношение на количеството на съответния продукт, както и по отношение на производствените разходи и пускането на продукта на пазара.

1. Преговорите от страна на признатата организация на производителите могат да се водят:

а) независимо дали собствеността преминава от селскостопанските производители към организацията на производителите; б) независимо дали договорената цена е една и съща за общата продукция на някои или на всички членове; в) при условие че за всеки продукт, посочен в параграф 1, и за определена организация на производители количеството продукция, за което се водят тези преговори и което е произведено в дадена държава членка, не надхвърля 15 % от общата национална продукция за този продукт в съответната държава членка; г) при условие че за количеството продукти, което е предмет на тези преговори, организацията на производителите концентрира доставката и пуска продукцията на членовете си на пазара; д) при условие че заинтересованите производители не членуват в друга организация на производители, която също води преговори за такива договори от тяхно име; е) при условие че въпросният продукт не е предмет на задължение за доставка, произтичащо от членството на производителя в кооперация, която не членува в съответната организация на производители, в съответствие с условията, предвидени в устава на кооперацията, или с правилата и решенията, установени съгласно този устав или произтичащи от него; и ж) при условие че организацията на производителите уведоми компетентните органи на държавата членка, в която извършва дейност, за количеството на всеки продукт, което е предмет на преговорите.

1. За целите на настоящия член позоваванията на организации на производители включват и асоциациите на такива организации на производители, признати съгласно член 156, параграф 1.

1. За целите на прилагането на параграф 2, буква в) Комисията публикува количествата на посочените в параграф 1 продукти, произведени в държавите членки, по начин, който смята за подходящ.

1. Чрез дерогация от параграф 2, буква в) дори когато определените в тях прагове не са превишени, органът за защита на конкуренцията, посочен във втората алинея от настоящия параграф, може да реши в конкретен случай, че конкретна организация на производителите следва да поднови определени преговори или изобщо не следва да води преговори, ако той сметне това за необходимо за защита на конкуренцията или ако установи, че продуктът, за който се водят преговорите, е част от отделен пазар поради специфичните си характеристики или предназначението си и че тези колективни преговори биха обхванали над 15 % от националната продукция по отношение на този пазар, или ако установи, че е застрашено постигането на целите, залегнали в член 39 от ДФЕС.

При преговори, включващи повече от една държава членка, посоченото в първата алинея решение се взема от Комисията, без да се прилага процедурата, посочена в член 229, параграфи 2 или 3. В други случаи това решение се взема от националния орган за защита на конкуренцията на държавата членка, за която се отнасят преговорите. Решенията съгласно настоящия параграф се прилагат не по-рано от датата, на която са съобщени на съответните предприятия. За целите на настоящия член се прилага определението за „национален орган за защита на конкуренцията“, предвидено в член 149, параграф 7, буква а).

1. Държавата членка, в която се провеждат преговорите в съответствие с настоящия член, уведомява Комисията за прилагането на параграф 2, буква ж) и параграф 5.