Чл. 37

Член 37 Отказ на разрешение за пътуване

1. Разрешение за пътуване се отказва, ако заявителят:

а) е използвал документ за пътуване, който е обявен за изгубен, откраднат, незаконно присвоен или недействителен в ШИС; б) представлява риск за сигурността; в) представлява риск от незаконна имиграция; г) представлява висок епидемичен риск; д) е лице, за което в ШИС е въведен сигнал с цел отказ на влизане и престой; е) не отговори на искане за допълнителна информация или документация в посочените в член 27 срокове; ж) не се яви на събеседването, съгласно посоченото в член 27, параграф 4.

1. Разрешение за пътуване се отказва също ако, към момента на подаване на заявлението, има основателни и сериозни съмнения относно автентичността на данните, надеждността на направените от заявителя изявления, представените от него удостоверителни документи или истинността на съдържанието им.

1. Заявителите, на които е отказано разрешение за пътуване, имат право на обжалване. Производствата по обжалване се провеждат в държавата членка, която е взела решението по заявлението, и съгласно нейното национално право. Националното звено на ETIAS на компетентната държава членка информира заявителите относно процедурата на обжалване. Информацията се предоставя на един от официалните езици на държавите, посочени в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, на които заявителят е гражданин.

1. Предишен отказ за разрешение за пътуване не води до автоматичен отказ по ново заявление. Ново заявление за разрешение за пътуване се оценява въз основа на цялата налична информация.